2600-годишна лаборатория за балсамиране разкри зародиша на древната глобализация
В 2600-годишна лаборатория за балсамиране учени откриха съставките за изработката на мумии: катран, мазнини, дървесни смоли и масла, употребявани от античните египтяни за опазване на телата и подготовката им за задгробния живот, оповестява " Вашингтон пост ".
Откритията, оповестени в списание „ Nature “, демонстрират, че веществата, употребявани за изработката на египетските мумии - най-малко в тази лаборатория - са били артикул на забележителна световна верига за доставки, разчитаща на средиземноморската, африканската и може би даже азиатската търговия за доставяне със характерни съставки с противогъбични и антибактериални свойства.
" Това е в действителност вълнуващо ", споделя пред " Вашингтон пост " Махмуд Бхагат, биохимик в Националния проучвателен център в Кайро и член на изследователския екип. " Ако египтяните са пътували толкоз надалеч, с цел да се снабдят с тези характерни естествени артикули, от тъкмо тези страни, а не от други страни сред тях, това значи, че е било съзнателно, не е било просто опит или неточност... Те са знаели за микробиологията. "
Шепа наръчници за балсамиране - дружно с химически проучвания на определени мумии - от дълго време са главните " прозорци " към разбирането на мистериозния и комплициран 70-дневен развой на изсушаване и консервиране на телата. Тогава, през 2016 година, археолозите откриват подземна работилница за балсамиране, ситуирана на един хвърлей от известните пирамиди в Саккара, некропола на античната египетска столица Мемфис. На мястото са открити повече от 100 съда, в това число глинени чаши и червени купи, някои от които с етикети, обясняващи по какъв начин наличието им е употребявано в процеса на мумифициране: " За главата му ", " с цел да бъде миризмата му приятна " или " за отбрана на черния дроб ". С помощта на тези гравирани съдове учените биха могли да извършат химически разбори на останките, с цел да се опитат да възстановят първичното им наличие. Резултатът е един доста характерен " прозорец " към процеса на мумифициране.
" Това, което обичам в археологията, е, че имаме всички тези текстове, които се отнасят до мумифицирането, само че това съответно археологическо изобретение ни дава тези големи прозрения, които не получаваме от текстовете ", споделя Стюарт Тайсън Смит, египтолог от Калифорнийския университет в Бъркли, който не е взел участие в проучванията. " Физическата му същина, материалите, прикрепени към него, ни дават в действителност богата визия за този развой на опазване на тялото. "
Изследването дава богата и завладяваща информация за това по какъв начин античните египтяни са се снабдявали с материали за балсамиране.
Смята се, че естественият битум, сходно на катран вещество, произлиза от Мъртво море. Страничните артикули от хвойна и кипариси, както и смолата от жанр цъфтящи растения, наречени пистация, евентуално идват от Средиземноморския район. Използвали са и смола от елеми - дърво, което пораства в тропическите гори в Африка и Азия. Най-интересното е, че учените са разкрили смола от гума, която идва от семейство дървета, растящи в горите в Индия и Югоизточна Азия.
" Индустрията за балсамиране е била мотор на ранната глобализация, като това е означавало, че в действителност е трябвало да се транспортират тези смоли на дълги дистанции - от Югоизточна Азия до Египет ", споделя съавторът на проучването Филип Стокхамер, археолог от университета " Лудвиг Максимилиан " в Мюнхен. Стокхамер счита, че това е станало посредством комерсиална мрежа, която той наблюдава от днешна Южна Индия и през северния район на Персийския залив до Египет.
Въпреки това Смит съобщи, че не е изцяло уверен от резултата на смолата, която е открита единствено в една проба и е единственият съставен елемент, който допуска търговски път до Азия. След хиляди години останките са остарели и изветрели, тъй че химическият разбор може да даде сведения за това какво е имало в съдовете, само че не и доказателства. Това оставя място за теоретичен спор дали остатъкът е химическият пръстов отпечатък на несъмнено растение. Смит отбелязва да вземем за пример, че някои от химическите разбори биха могли да се поясняват като доказателство, че египтяните са въвели растения, които се срещат в днешна Америка. " Знаем, че не е имало кръстосване сред остарелия и новия свят, тъй че казусът беше отритнат ", сподели Смит.
Новото проучване оспорва други дългогодишни догатки за Древен Египет. В текстовете " антиу " дълго време е считана за дума, означаваща " смирна ". Пет съда с етикет " антиу " в Саккара обаче в действителност съдържат примес от животинска лой и масло или катран от кедър, хвойна и кипарис. По сходен метод се счита, че " сефет " се отнася за свещено масло, до момента в който три съда с този етикет са съдържали скотски мазнини, комбинирани с растителни добавки, което подсказва, че може да става въпрос за ароматно масло.
Софи Зид, египтолог от университета в Тюбинген, Германия, изследва управление за балсамиране от по-ранен интервал, датирано към 1450 година прочие Според него откритията ще издигнат въпроса дали откритията в Саккара сочат към съответно място. Съставът на " антиу ", споделя той, " не наподобява да има някаква връзка с това, което бихме очаквали. Въпросът е за какво откриваме това противоречие ". Според него един от сюжетите е, че дългогодишните проучвания на текстовете просто са неправилни. Точно както е допустимо да има нещо неповторимо в керамиката от този археологически обект или употребяваните съставки - или самата дума - да са се развили с течение на времето.
" Това ново проучване е в действителност значимо, тъй като ни дава нови осезаеми доказателства ", споделя Зид " Но то не съответствува с това, което чакахме да открием, тъй че какво значи това? " /БГНЕС
Откритията, оповестени в списание „ Nature “, демонстрират, че веществата, употребявани за изработката на египетските мумии - най-малко в тази лаборатория - са били артикул на забележителна световна верига за доставки, разчитаща на средиземноморската, африканската и може би даже азиатската търговия за доставяне със характерни съставки с противогъбични и антибактериални свойства.
" Това е в действителност вълнуващо ", споделя пред " Вашингтон пост " Махмуд Бхагат, биохимик в Националния проучвателен център в Кайро и член на изследователския екип. " Ако египтяните са пътували толкоз надалеч, с цел да се снабдят с тези характерни естествени артикули, от тъкмо тези страни, а не от други страни сред тях, това значи, че е било съзнателно, не е било просто опит или неточност... Те са знаели за микробиологията. "
Шепа наръчници за балсамиране - дружно с химически проучвания на определени мумии - от дълго време са главните " прозорци " към разбирането на мистериозния и комплициран 70-дневен развой на изсушаване и консервиране на телата. Тогава, през 2016 година, археолозите откриват подземна работилница за балсамиране, ситуирана на един хвърлей от известните пирамиди в Саккара, некропола на античната египетска столица Мемфис. На мястото са открити повече от 100 съда, в това число глинени чаши и червени купи, някои от които с етикети, обясняващи по какъв начин наличието им е употребявано в процеса на мумифициране: " За главата му ", " с цел да бъде миризмата му приятна " или " за отбрана на черния дроб ". С помощта на тези гравирани съдове учените биха могли да извършат химически разбори на останките, с цел да се опитат да възстановят първичното им наличие. Резултатът е един доста характерен " прозорец " към процеса на мумифициране.
" Това, което обичам в археологията, е, че имаме всички тези текстове, които се отнасят до мумифицирането, само че това съответно археологическо изобретение ни дава тези големи прозрения, които не получаваме от текстовете ", споделя Стюарт Тайсън Смит, египтолог от Калифорнийския университет в Бъркли, който не е взел участие в проучванията. " Физическата му същина, материалите, прикрепени към него, ни дават в действителност богата визия за този развой на опазване на тялото. "
Изследването дава богата и завладяваща информация за това по какъв начин античните египтяни са се снабдявали с материали за балсамиране.
Смята се, че естественият битум, сходно на катран вещество, произлиза от Мъртво море. Страничните артикули от хвойна и кипариси, както и смолата от жанр цъфтящи растения, наречени пистация, евентуално идват от Средиземноморския район. Използвали са и смола от елеми - дърво, което пораства в тропическите гори в Африка и Азия. Най-интересното е, че учените са разкрили смола от гума, която идва от семейство дървета, растящи в горите в Индия и Югоизточна Азия.
" Индустрията за балсамиране е била мотор на ранната глобализация, като това е означавало, че в действителност е трябвало да се транспортират тези смоли на дълги дистанции - от Югоизточна Азия до Египет ", споделя съавторът на проучването Филип Стокхамер, археолог от университета " Лудвиг Максимилиан " в Мюнхен. Стокхамер счита, че това е станало посредством комерсиална мрежа, която той наблюдава от днешна Южна Индия и през северния район на Персийския залив до Египет.
Въпреки това Смит съобщи, че не е изцяло уверен от резултата на смолата, която е открита единствено в една проба и е единственият съставен елемент, който допуска търговски път до Азия. След хиляди години останките са остарели и изветрели, тъй че химическият разбор може да даде сведения за това какво е имало в съдовете, само че не и доказателства. Това оставя място за теоретичен спор дали остатъкът е химическият пръстов отпечатък на несъмнено растение. Смит отбелязва да вземем за пример, че някои от химическите разбори биха могли да се поясняват като доказателство, че египтяните са въвели растения, които се срещат в днешна Америка. " Знаем, че не е имало кръстосване сред остарелия и новия свят, тъй че казусът беше отритнат ", сподели Смит.
Новото проучване оспорва други дългогодишни догатки за Древен Египет. В текстовете " антиу " дълго време е считана за дума, означаваща " смирна ". Пет съда с етикет " антиу " в Саккара обаче в действителност съдържат примес от животинска лой и масло или катран от кедър, хвойна и кипарис. По сходен метод се счита, че " сефет " се отнася за свещено масло, до момента в който три съда с този етикет са съдържали скотски мазнини, комбинирани с растителни добавки, което подсказва, че може да става въпрос за ароматно масло.
Софи Зид, египтолог от университета в Тюбинген, Германия, изследва управление за балсамиране от по-ранен интервал, датирано към 1450 година прочие Според него откритията ще издигнат въпроса дали откритията в Саккара сочат към съответно място. Съставът на " антиу ", споделя той, " не наподобява да има някаква връзка с това, което бихме очаквали. Въпросът е за какво откриваме това противоречие ". Според него един от сюжетите е, че дългогодишните проучвания на текстовете просто са неправилни. Точно както е допустимо да има нещо неповторимо в керамиката от този археологически обект или употребяваните съставки - или самата дума - да са се развили с течение на времето.
" Това ново проучване е в действителност значимо, тъй като ни дава нови осезаеми доказателства ", споделя Зид " Но то не съответствува с това, което чакахме да открием, тъй че какво значи това? " /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ