Енергийната криза в Европа ще отключи най-тежките ѝ страхове
В " 1984 " на Джордж Оруел стая 101 е мястото, където пандизчиите се сблъскват с най-лошия си боязън. Откриването на преобладаващата уплаха на европейците е по-трудно: това, което плаши гласоподавателите в една част от континента (търсещи леговище! дефицитите! Русия!) може да не е от голяма важност за тези от другата страна. Ковид-19 е един от кандидатите, защото направи живота отегчителен от Дъблин до Дубровник и оттатък него. Друг е продължаващата енергийна рецесия на континента. Покачващите се цени на природния газ усилват сметките за отопление, попивайки парите, които европейците са икономисали, до момента в който се мотаха вкъщи в продължение на две години. Това е толкоз всеобхватна рецесия, че всички елементи на Европейски Съюз ще би трябвало да се изправят пред най-дълбоките си опасения.
Както при множеството кошмари, произходът на енергийния срив е частично явен и частично тайнствен. Европа влезе в зимния сезон с ниски ресурси от природен газ, който се употребява за отопление на жилища и произвеждане на електрическа енергия. Свиването на вътрешното произвеждане на сила тук-там като Нидерландия, слаб бриз, който не съумя да завърти вятърните турбини толкоз, колкото се надяваха, взривът на азиатското търсене, изсмукващ газ на изток, и проблемите с поддръжката на френските атомни централи се сплотиха в дефицит, който малко на брой смятаха, че идва. Когато Русия, откъдето газопроводите са склонни да се отклоняват, не побърза да помогне с спомагателни доставки, цените скочиха. Средното европейско домакинство е изправено пред сметки за ток и газ от 1850 евро през 2022 година по отношение на 1200 евро през 2020 година, съгласно Bank of America. Страховете от прекъсване на тока през зимата бяха предотвратени от припадък на извънредно топло време - към този момент.
Несигурност
Но ужасът излиза отвън рамките на джобната брошура: за доста страни това провокира най-голямата им неустановеност. Вземете горда Франция, която сега поема ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Кризата се подиграва с блока, който реализира " стратегическа автономност ", последната огромна концепция на президента Еманюел Макрон. Това, че Европа би трябвало да бъде предпазена от ръководството на непознати сили, звучи похвално, само че наподобява по-далечно от всеки път. Каква автономност може да претендира Европа, когато се нуждае от съветската благотворителност, с цел да поддържа домовете си топли? Това е неуместен въпрос в миг, когато Владимир Путин заплашва да нахлуе в Украйна. Ако Америка отговори със наказания против Русия, както заплаши, Европа е тази, която ще понесе най-лошото възмездие на Кремъл. Нищо чудно, че Европейски Съюз едвам съумява да откри място на масата за договаряния.
По-лошото е, че някои страни наподобяват оптимистично настроени към настоящето положение на нещата. Германия е в последния стадий от стартирането на " Северен поток 2 " - газопроводът, който ще направи Европа още по-зависима от съветския газ. Най-голямата стопанска система на Европейски Съюз ще би трябвало да се изправи против личната си паника. Скокът на цените на силата ще бъде гибелен за промишлеността ѝ. Това също провокира скок на инфлацията, а от това германците се опасяват най-вече. А новото съдружно държавно управление, което е разграничено във връзка с " Северен поток 2 ", стартира годината със затварянето на три атомни електроцентрали. Страната, която счита, че дава решения за Европа, в този момент е част от казуса.
Реклама
Два типа боязън държат северните европейци будни през дългите зимни нощи. Единият е, че Европейски Съюз няма да успее да предприеме дейности против изменението на климата, което мощно тревожи гласоподавателите в Нидерландия и Скандинавия. Другият е, че " техните " пари ще отидат за субсидиране на разточителните южняци. Сделката, подписана през 2020 година за европейски фонд за възобновяване от Ковид-19, изправи тези два страха един против различен: спестовните северняци се съгласиха да поемат огромен пакет от помощи, при изискване че се финансират дълготрайни вложения (особено зелени). Газовата рецесия подкопава тази конфигурация. Правителствата в страни като Италия и Испания раздават милиарди, с цел да оказват помощ на семействата да се оправят с по-високите сметки за комунални услуги, до момента в който полските миньори работят изключително, с цел да копаят мръсни въглища.
Най-големият боязън в Южна Европа е бързото възобновяване. Гърция, Италия и други биха могли да се възползват добре след две рецесии за едвам повече от десетилетие. Големите скокове в сметките за сила засягат по-бедните страни повече. Това важи и за източноевропейците. Но тяхната стая 101 е доминирана от Путин, който държи ръката си на крана за газ, до момента в който упорства страните от някогашния Варшавски контракт да спрат да одобряват войски на НАТО.
Филм на ужасите
Филмът на ужасите с цената на газа е най-ужасяващ за еврократите. Причините за сегашната енергийна рецесия е мъчно да се сведат до един фактор, споделя Георг Захман от мозъчния концерн Bruegel в Брюксел. Това оставя задоволително място за установяване на изкупителна жертва и един претендент идва на разум. Европейската комисия контролира енергийните пазари на Европейски Съюз (предимно много разумно) и трансформира въглеродната индиферентност в централен детайл на бъдещето на блока (също разумно). Колкото и да са здравословни политическите ѝ решения, те утежниха актуалната рецесия. Например прекосяването към въглища за поддържане на цените е по-трудна алтернатива, защото ще изисква закупуване на въглелодни излъчвания в Европейски Съюз, които към този момент са прекомерно скъпи.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Както при множеството кошмари, произходът на енергийния срив е частично явен и частично тайнствен. Европа влезе в зимния сезон с ниски ресурси от природен газ, който се употребява за отопление на жилища и произвеждане на електрическа енергия. Свиването на вътрешното произвеждане на сила тук-там като Нидерландия, слаб бриз, който не съумя да завърти вятърните турбини толкоз, колкото се надяваха, взривът на азиатското търсене, изсмукващ газ на изток, и проблемите с поддръжката на френските атомни централи се сплотиха в дефицит, който малко на брой смятаха, че идва. Когато Русия, откъдето газопроводите са склонни да се отклоняват, не побърза да помогне с спомагателни доставки, цените скочиха. Средното европейско домакинство е изправено пред сметки за ток и газ от 1850 евро през 2022 година по отношение на 1200 евро през 2020 година, съгласно Bank of America. Страховете от прекъсване на тока през зимата бяха предотвратени от припадък на извънредно топло време - към този момент.
Несигурност
Но ужасът излиза отвън рамките на джобната брошура: за доста страни това провокира най-голямата им неустановеност. Вземете горда Франция, която сега поема ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз. Кризата се подиграва с блока, който реализира " стратегическа автономност ", последната огромна концепция на президента Еманюел Макрон. Това, че Европа би трябвало да бъде предпазена от ръководството на непознати сили, звучи похвално, само че наподобява по-далечно от всеки път. Каква автономност може да претендира Европа, когато се нуждае от съветската благотворителност, с цел да поддържа домовете си топли? Това е неуместен въпрос в миг, когато Владимир Путин заплашва да нахлуе в Украйна. Ако Америка отговори със наказания против Русия, както заплаши, Европа е тази, която ще понесе най-лошото възмездие на Кремъл. Нищо чудно, че Европейски Съюз едвам съумява да откри място на масата за договаряния.
По-лошото е, че някои страни наподобяват оптимистично настроени към настоящето положение на нещата. Германия е в последния стадий от стартирането на " Северен поток 2 " - газопроводът, който ще направи Европа още по-зависима от съветския газ. Най-голямата стопанска система на Европейски Съюз ще би трябвало да се изправи против личната си паника. Скокът на цените на силата ще бъде гибелен за промишлеността ѝ. Това също провокира скок на инфлацията, а от това германците се опасяват най-вече. А новото съдружно държавно управление, което е разграничено във връзка с " Северен поток 2 ", стартира годината със затварянето на три атомни електроцентрали. Страната, която счита, че дава решения за Европа, в този момент е част от казуса.
Реклама
Два типа боязън държат северните европейци будни през дългите зимни нощи. Единият е, че Европейски Съюз няма да успее да предприеме дейности против изменението на климата, което мощно тревожи гласоподавателите в Нидерландия и Скандинавия. Другият е, че " техните " пари ще отидат за субсидиране на разточителните южняци. Сделката, подписана през 2020 година за европейски фонд за възобновяване от Ковид-19, изправи тези два страха един против различен: спестовните северняци се съгласиха да поемат огромен пакет от помощи, при изискване че се финансират дълготрайни вложения (особено зелени). Газовата рецесия подкопава тази конфигурация. Правителствата в страни като Италия и Испания раздават милиарди, с цел да оказват помощ на семействата да се оправят с по-високите сметки за комунални услуги, до момента в който полските миньори работят изключително, с цел да копаят мръсни въглища.
Най-големият боязън в Южна Европа е бързото възобновяване. Гърция, Италия и други биха могли да се възползват добре след две рецесии за едвам повече от десетилетие. Големите скокове в сметките за сила засягат по-бедните страни повече. Това важи и за източноевропейците. Но тяхната стая 101 е доминирана от Путин, който държи ръката си на крана за газ, до момента в който упорства страните от някогашния Варшавски контракт да спрат да одобряват войски на НАТО.
Филм на ужасите
Филмът на ужасите с цената на газа е най-ужасяващ за еврократите. Причините за сегашната енергийна рецесия е мъчно да се сведат до един фактор, споделя Георг Захман от мозъчния концерн Bruegel в Брюксел. Това оставя задоволително място за установяване на изкупителна жертва и един претендент идва на разум. Европейската комисия контролира енергийните пазари на Европейски Съюз (предимно много разумно) и трансформира въглеродната индиферентност в централен детайл на бъдещето на блока (също разумно). Колкото и да са здравословни политическите ѝ решения, те утежниха актуалната рецесия. Например прекосяването към въглища за поддържане на цените е по-трудна алтернатива, защото ще изисква закупуване на въглелодни излъчвания в Европейски Съюз, които към този момент са прекомерно скъпи.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Реклама Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ