Узунджовската църква финалист за годишна награда Статуята на Богородица остава

...
Узунджовската църква финалист за годишна награда Статуята на Богородица остава
Коментари Харесай

Над 60 000 посетили Узунджовската църква за 3 години

Узунджовската черква финалист за годишна премия Статуята на Богородица остава най-посещавания туристически обект в Хасковско Фестивалът „ Хайдушка трапеза ” се бори с „ Етъра ” в състезанието „ Духът на България ”

Църквата “Успение на Пресвета Богородица ” в хасковското село Узунджово е измежду финалистите в състезанието за премиите на Министерството на туризма в категория туристически атракции. Засега тя е на влиятелното пето място измежду 22 обекта в цялата страна.

Тя е една от най-големите селски църкви в България. През последните три години е посетена от над 60 000 туристи. Всяка година посетителите й нарастват. През 2016 година хубостта й са видели 19 235 души, през 2017 година -21 300, а до началото на ноември 2018 година през храма са минали към този момент 20 160 туристи, споделят от туристическия център.

Храмът удивлява туристите с историята си, изпълнена с превратностите на времето, с легендите, с архитектурата и декоративната си декорация. Уникален детайл от иконостаса на храма е дърворезбованата молитва, изписана на глаголица.

Онлайн гласуването ще завърши на 5 декември в 24 часа. Призьорите ще бъдат оповестени на гала на 11 декември в София.

Годишните награди на Министерството на туризма целят да разпространяват достиженията на бранша, представяйки разнообразни дестинации, събития и забележителности.

От Туристическия информативен център в Хасково приканват да се гласоподава за Узунджовската черква и за фестивала “Хайдушка трапеза ”, който е номиниран в категорията “Духът на България ”.

УНИКАЛНИЯТ ХРАМ

“Джамията - Църква ” в Узунджово е неповторим храм. Построен е като джамия през 1593 година на мястото на разрушена българска черква.Джамията е била част от голям комплекс, включващ възвишен хотел(кервансарай), наподобяващ на цитадела, голям брой чешми, обори и доста положителни обекти, гарантиращи улеснение на посетителите. След освобождението комплексът е бил изцяло опустошен, само че се резервират и до през днешния ден един от входовете му площада пред църквата, който е разгласен за обект с недвижима културна полезност от национално значение, и постройката на мюсюлманския храм, преустроен още веднъж в християнски храм “Успение на Пресвета Богородица ” през 1905-1906 година

През 1592 година най-значимия строител в историята на османската архитектура - Коджа Мимар Синан паша взема решение да влага 300 000 златни гроша в построяването на огромен хотелски комплекс, с близо 400 стаи за 2 000 души, конюшни за 1 000 коня. Решението на Синан паша не е инцидентно, тъй като там се е състоял най-големият в Източна Европа панаир – узунджовският, който е продължавал най-малко 40 дни и на него е могло да се откри от пиле мляко. На панаира са се наемали даже даскали за учебните заведения в района.

Комплексът, който се е наричал „ Кервансарай ” е разполагал с доста чешми, два хамама(турски бани), имало е и няколко фонтана и 80 огнища. Самата джамия е била перлата в този голям за времето си архитектурен комлекс.

Сред строителите е Лалю Кръстев - човек с християнски генезис и непосреден възпитаник на занаятчия Синан. Майстор Лалю самобитно слага своя автограф в постройката на джамията-църква с релефни изображения на лалета и скрити християнски знаци, които биват открити при последните ремонтни действия.

С времето лалето се е трансформирало се в белег за тази черква. Освен 3-те релефни изображения на лале, оставени от занаятчия Лалю, то е участвало и на върха на купола на джамията под формата на емблема. От самото начало цветето е и детайл в украсата на входа. Случайно или не, признакът на лалето се резервира в дърворезбата на първия изработен иконостас и в направата на подареният на църквата влашки престол.

Но с изключение на с лалето, постройката изобилства и с доста християнски знаци.Тук се виждат тичинки на лале, вплели се в кръстен знак, релеф на нарцис във формата на кръст и релеф на Давидовата звезда в една от стените на храма. За разлика от другите джамии, които са обърнати на юг към Мека, тази „ гледа “ на югоизток – към Йерусалим. Интересно е също, че формата на помещението наподобява на камбана, което води до изключителна звучност, не традициона за всяка черква. Друг любопитен факт е, че при избиването на централната врата за олтара, по време на преустройството на джамията в черква, каменният дувар бил един ред, а зад него се е намирало кухо пространство, завършено като врата.

Уникален е и иконостасът на църквата - отличаващ се със своята обработка и символика. Той е единственият в света, на който е изобразена глаголицата или написана молитва на първата писменост, пренесла словото до нас. Вградена в иконостаса е и отвесна икона с Тайната вечеря, чиято форма е нетрадиционна за множеството църкви.

Само за Узунджовската джамия и Черната джамия в София, турското държавно управление дава право да се трансфорат в църкви след освобождението, тъй като на тяхно място преди да станат джамии е имало църкви.

Стъклописите на църквата също са неповторими и са дело на хасковският художник Михо Михов, той прави красивите витражи.

САМО ДЕВАТА Е Пожарна охрана – ПОСЕЩАВАНА ОТ ТУРИСТИ

От хасковския Туристически информативен център оповестиха, че единствено статуята на Богородица с Младенеца в Хасково е по-посещаван обект в община Хасково. Галина Грозева от центъра сподели, че към момента нямаме прецизен брояч на Девата, поради ремонтите, само че приблизително към 3000 индивида на месец минават оттова. А при по-големи празници и противоречиви начинания потокът е - към 600 човек дневно.

Може да кажем, че за 2018 година посетителите са към 28 000 души, поради ремонта, а за 2017 година записаната в Гинес, като най-голяма в света скулптура на Света Богородица е посетена от - 35 000 туристи.

Може да гласувате тук: https://tourismawards.bg/cat/turisticheska-atrakcia/?fbclid=IwAR1g_smn08HcSy2-bS1587IBYTdNwbr60doh-oJWi0om0ARbi1sd35n2_FM
Източник: marica.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР