В бар влизат трима екзистенциалисти…
Увлекателен роман с присъединяване на Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар, Албер Камю, Мартин Хайдегер, Едмунд Хусерл, Карл Ясперс, Морис Мерло-Понти и други
Париж, 1933 година Трима млади философи седят в бар “Бек-дьо-Газ ” на улица “Монпарнас ” в Париж, разискват последните злословия и посръбват от специалитета на заведението – кайсиевите коктейли. Това са Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар и дългогодишният другар на Сартър – философът Реймон Арон, който таман ги среща с концептуална рамка на нова просвета, наречена феноменология. Ако беше феноменолог, споделя му той, би могъл да философстваш за всичко, даже и за кайсиевите коктейли.
Тази концепция толкоз поразява Сартър, че той я интегрира в личния си хуманистичен метод, чиито съществени тематики са свободата, персоналният избор и политическата ангажираност. Това ново философско придвижване ще се промъкне в джаз клубовете и кафенетата на Левия бряг, преди да откри своя път в света под името екзистенциализъм. Според някои откриватели екзистенциализмът е не толкоз философия, колкото настройка на духа и метод на живот.
Съчетал биография и философия, това е занимателен роман за раждането и развиването на екзистенциализма. Ще се срещнем от близко с неговите основатели – с техните противоборства, любовни афери, съперничества и партньорства. Със занимателни истории, остроумни мнения и проницателни взаимовръзки Сара Бейкуел ще ни накара да обръщаме страница след страница, потопени в пъстрия калейдоскоп на едни от най-великите мозъци на XX век.
“В кафенето на екзистенциалистите ” е отличена с Националната премия на рецензията. “Ню Йорк Таймс ” я подрежда измежду 10-те най-хубави книги за 2016 година, а “Гардиън ” я дефинира за книга на годината.
За писателката
Авторката Сара Бейкуел е родена през 1962 година
Сара Бейкуел (родена 1962) е авторка на нехудожествена литература, която живее в Лондон.
Бейкуел е роденa в морския град Борнмът, където родителите й имали дребен хотел. Когато Сара е петгодишна, фамилията й потегля да пътува през Индия с каравана в продължени на две години, преди да се засели в Сидни, Австралия. Там татко й работи в книжарница, а майка й е библиотекарка. Сара приключва университета Есекс в Англия и прекарва част от младежките си години, работейки в книжарница и библиотека.
„Умният“ е първата й книга. Бейкуел се въодушевява за написването й от правосъдно дело от XVIII век, което намира, четейки една от сбирките на библиотеката. През 2002 година се отхвърля от работата като библиотекарка, с цел да отдели повече сила на писането. През 2005 година разгласява „Английският датчанин“, биография на датския бунтовник и откривател Йорген Джорджънсън. През 2010 година излиза „Как да живеем“ – биография на есеиста от XVI в. Мишел дьо Монтен.
Откъси:
Джаз купони и флиртове по време на окупация
Корицата на “В кафенета на екзистенциалистите ”, ИК “Изток – Запад ”
Въодушевяващата лекция на Сартър от октомври 1945 година приключила с цялостен бунт и гръмнала в новините. Разказите за философията му се разнесли из цялостен Париж, че и по-далеч. През 1946 година Габриел Марсел написа: “Не минава и ден, без някой да ме попита какво е екзистенциализъм. – И продължава: – Обикновено този въпрос ми се задава от някоя световна персона, само че на следващия ден като нищо може да е чистачката или кондукторът в метрото. ” Всяка уважаваща себе си персона, която държала да е в крайник с времето, копнеела да научи повече за екзистенциализма, стожерите на статуквото подрипвали като ужилени при споменаването му, а горе-долу цялата журналистическа колегия почнала да си изкарва хляба на негов тил.
Приятелят на Сартър Борис Виан шаржирал манията по екзистенциализма в романа си от 1947 година “Пяната на дните ”. Сред второстепенните персонажи на този шеговит халюцинационен разказ е и фамозен мъдрец на име Жан-Сол Партър. Когато в един епизод би трябвало да изнесе беседа, той идва на гърба на слон и се разполага на висок престол, съпровождан от своята брачна половинка херцогиня Дьо Бовоар. От стройното му тяло блика блестящ искра. Публиката изпада в подобен унес, че думите му заглъхват, удавени измежду възторжени възгласи, а за похлупак покривът на залата се сгромолясва под тежестта на качилите се върху него поклонници. Самият Партър през това време следи възхитено с каква ангажираност всичко живо се хвърля в приключението. Истинската Симон дьо Бовоар доста харесала сатирата и я оповестила за творба, изпълнена с “огромна деликатност ”.
Тромпетистът Виан бил главатарят на купонджийската секта на сцената на екзистенциализма, която намерила заслон из потайностите на “Сен Жермен де Пре ”. Още към края на ерата на Окупацията персонално той стартирал модата на джаз вечеринките из частни жилища, където обичали да се стичат по този начин наречените “зазу ”1, които се изхитрявали да не нарушават вечерния час, като просто не се прибирали преди следното утро. След края на войната Виан почнал да свири в новооткритите из мазите нощни клубове. Наред с това забърквал ексцентрични коктейли зад бара и бълвал романи, които съгласно моментното му въодушевление били ту занимателни, ту сензационни, ту сюрреалистични. По-късно написал и “Наръчник на Сен-Жермен-де-Пре ”, онагледен с географски карти, описания и портрети с писалка на екзотичните пещерни “троглодити ”, които обитавали подземията му.
Из мазите и питейните заведения философите се движели ръка за ръка – постоянно в дословния смисъл – със звезди на джаз сцената и обичали да се отдават на танци до зори. Мерло-Понти се радвал на особена известност измежду постоянните посетителки и бил общоизвестен с радостния си манталитет и флиртаджийски сексапил. По наблюденията на Виан той бил “единственият мъдрец, който в действителност ще видите да предложения момиче на танц ”. А когато кавалерствал на Жюлиет Греко, по нейна молба съчетавали вихренето на дансинга с уроци по философия.
Сартър и Бовоар също обичали да танцуват, стига да успеели да се измъкнат от новата свита от поклонници и публицисти, които ги дебнели из по-известните им свърталища. Били буйни фенове на джаза. Сартър написал стиховете на един от най-големите шлагери на Жюлиет Греко, “Улица “Блан Манто ”. Текстът на друга нейна ария, “Екзистенциалистката Марсилеза ”, бил съчинен от триото Мерло-Понти, Борис Виан и Ан-Мари Казалис. В нея се разказвала печалната, само че предадена с изкусни рими история на някакъв човек, който бил прекомерно безпаричен, с цел да получи вересия във “Флор ”, прекомерно свободен, въпреки да четял Мерло-Понти, и все се забърквал в едни и същи каши макар Жан-Пол Сартър.
Моят опит за формулировка на това с какво се занимават екзистенциалистите:
– Екзистенциалистите се занимават с самостоятелното, съответно човешко битие.
– За тях човешкото битие се разграничава от битието на останалите неща. Вещите са това, което са, но човек е това, което самичък избере да бъде във всеки един миг. Той е свободен –
– и затова – виновен за всички свои дейности, главозамайващ факт, пораждащ боязън, неотделим от самото битие.
– От друга страна, свободата се простира в границите на избрани обстановки, които може да включват фактори, свързани с биологията и логиката на психиката, както и физически, исторически и обществени условия, произлизащи от света, в който индивидът е пренебрегнат.
– Въпреки рестриктивните мерки, човек постоянно се стреми към освен това – той е буйно пристрастен в реализирането на всевъзможни персонални планове.
– Следователно човешкото битие е нееднозначно – от една страна, затворено в личните си граници и в същото време трансцендиращо и въодушевяващо.
– Екзистенциалистът, който е и феноменолог, не предлага лесни правила за превъзмогване на това положение, а се концентрира върху описанието на преживения опит подобен, какъвто той му се показва.
Чрез правдивото изложение на претърпяното философът се пробва да прозре съществуването и да ни разкрие по какъв начин да водим един по-автентичен живот.
Париж, 1933 година Трима млади философи седят в бар “Бек-дьо-Газ ” на улица “Монпарнас ” в Париж, разискват последните злословия и посръбват от специалитета на заведението – кайсиевите коктейли. Това са Жан-Пол Сартър, Симон дьо Бовоар и дългогодишният другар на Сартър – философът Реймон Арон, който таман ги среща с концептуална рамка на нова просвета, наречена феноменология. Ако беше феноменолог, споделя му той, би могъл да философстваш за всичко, даже и за кайсиевите коктейли.
Тази концепция толкоз поразява Сартър, че той я интегрира в личния си хуманистичен метод, чиито съществени тематики са свободата, персоналният избор и политическата ангажираност. Това ново философско придвижване ще се промъкне в джаз клубовете и кафенетата на Левия бряг, преди да откри своя път в света под името екзистенциализъм. Според някои откриватели екзистенциализмът е не толкоз философия, колкото настройка на духа и метод на живот.
Съчетал биография и философия, това е занимателен роман за раждането и развиването на екзистенциализма. Ще се срещнем от близко с неговите основатели – с техните противоборства, любовни афери, съперничества и партньорства. Със занимателни истории, остроумни мнения и проницателни взаимовръзки Сара Бейкуел ще ни накара да обръщаме страница след страница, потопени в пъстрия калейдоскоп на едни от най-великите мозъци на XX век.
“В кафенето на екзистенциалистите ” е отличена с Националната премия на рецензията. “Ню Йорк Таймс ” я подрежда измежду 10-те най-хубави книги за 2016 година, а “Гардиън ” я дефинира за книга на годината.
За писателката
Авторката Сара Бейкуел е родена през 1962 година Сара Бейкуел (родена 1962) е авторка на нехудожествена литература, която живее в Лондон.
Бейкуел е роденa в морския град Борнмът, където родителите й имали дребен хотел. Когато Сара е петгодишна, фамилията й потегля да пътува през Индия с каравана в продължени на две години, преди да се засели в Сидни, Австралия. Там татко й работи в книжарница, а майка й е библиотекарка. Сара приключва университета Есекс в Англия и прекарва част от младежките си години, работейки в книжарница и библиотека.
„Умният“ е първата й книга. Бейкуел се въодушевява за написването й от правосъдно дело от XVIII век, което намира, четейки една от сбирките на библиотеката. През 2002 година се отхвърля от работата като библиотекарка, с цел да отдели повече сила на писането. През 2005 година разгласява „Английският датчанин“, биография на датския бунтовник и откривател Йорген Джорджънсън. През 2010 година излиза „Как да живеем“ – биография на есеиста от XVI в. Мишел дьо Монтен.
Откъси:
Джаз купони и флиртове по време на окупация
Корицата на “В кафенета на екзистенциалистите ”, ИК “Изток – Запад ” Въодушевяващата лекция на Сартър от октомври 1945 година приключила с цялостен бунт и гръмнала в новините. Разказите за философията му се разнесли из цялостен Париж, че и по-далеч. През 1946 година Габриел Марсел написа: “Не минава и ден, без някой да ме попита какво е екзистенциализъм. – И продължава: – Обикновено този въпрос ми се задава от някоя световна персона, само че на следващия ден като нищо може да е чистачката или кондукторът в метрото. ” Всяка уважаваща себе си персона, която държала да е в крайник с времето, копнеела да научи повече за екзистенциализма, стожерите на статуквото подрипвали като ужилени при споменаването му, а горе-долу цялата журналистическа колегия почнала да си изкарва хляба на негов тил.
Приятелят на Сартър Борис Виан шаржирал манията по екзистенциализма в романа си от 1947 година “Пяната на дните ”. Сред второстепенните персонажи на този шеговит халюцинационен разказ е и фамозен мъдрец на име Жан-Сол Партър. Когато в един епизод би трябвало да изнесе беседа, той идва на гърба на слон и се разполага на висок престол, съпровождан от своята брачна половинка херцогиня Дьо Бовоар. От стройното му тяло блика блестящ искра. Публиката изпада в подобен унес, че думите му заглъхват, удавени измежду възторжени възгласи, а за похлупак покривът на залата се сгромолясва под тежестта на качилите се върху него поклонници. Самият Партър през това време следи възхитено с каква ангажираност всичко живо се хвърля в приключението. Истинската Симон дьо Бовоар доста харесала сатирата и я оповестила за творба, изпълнена с “огромна деликатност ”.
Тромпетистът Виан бил главатарят на купонджийската секта на сцената на екзистенциализма, която намерила заслон из потайностите на “Сен Жермен де Пре ”. Още към края на ерата на Окупацията персонално той стартирал модата на джаз вечеринките из частни жилища, където обичали да се стичат по този начин наречените “зазу ”1, които се изхитрявали да не нарушават вечерния час, като просто не се прибирали преди следното утро. След края на войната Виан почнал да свири в новооткритите из мазите нощни клубове. Наред с това забърквал ексцентрични коктейли зад бара и бълвал романи, които съгласно моментното му въодушевление били ту занимателни, ту сензационни, ту сюрреалистични. По-късно написал и “Наръчник на Сен-Жермен-де-Пре ”, онагледен с географски карти, описания и портрети с писалка на екзотичните пещерни “троглодити ”, които обитавали подземията му.
Из мазите и питейните заведения философите се движели ръка за ръка – постоянно в дословния смисъл – със звезди на джаз сцената и обичали да се отдават на танци до зори. Мерло-Понти се радвал на особена известност измежду постоянните посетителки и бил общоизвестен с радостния си манталитет и флиртаджийски сексапил. По наблюденията на Виан той бил “единственият мъдрец, който в действителност ще видите да предложения момиче на танц ”. А когато кавалерствал на Жюлиет Греко, по нейна молба съчетавали вихренето на дансинга с уроци по философия.
Сартър и Бовоар също обичали да танцуват, стига да успеели да се измъкнат от новата свита от поклонници и публицисти, които ги дебнели из по-известните им свърталища. Били буйни фенове на джаза. Сартър написал стиховете на един от най-големите шлагери на Жюлиет Греко, “Улица “Блан Манто ”. Текстът на друга нейна ария, “Екзистенциалистката Марсилеза ”, бил съчинен от триото Мерло-Понти, Борис Виан и Ан-Мари Казалис. В нея се разказвала печалната, само че предадена с изкусни рими история на някакъв човек, който бил прекомерно безпаричен, с цел да получи вересия във “Флор ”, прекомерно свободен, въпреки да четял Мерло-Понти, и все се забърквал в едни и същи каши макар Жан-Пол Сартър.
Моят опит за формулировка на това с какво се занимават екзистенциалистите:
– Екзистенциалистите се занимават с самостоятелното, съответно човешко битие.
– За тях човешкото битие се разграничава от битието на останалите неща. Вещите са това, което са, но човек е това, което самичък избере да бъде във всеки един миг. Той е свободен –
– и затова – виновен за всички свои дейности, главозамайващ факт, пораждащ боязън, неотделим от самото битие.
– От друга страна, свободата се простира в границите на избрани обстановки, които може да включват фактори, свързани с биологията и логиката на психиката, както и физически, исторически и обществени условия, произлизащи от света, в който индивидът е пренебрегнат.
– Въпреки рестриктивните мерки, човек постоянно се стреми към освен това – той е буйно пристрастен в реализирането на всевъзможни персонални планове.
– Следователно човешкото битие е нееднозначно – от една страна, затворено в личните си граници и в същото време трансцендиращо и въодушевяващо.
– Екзистенциалистът, който е и феноменолог, не предлага лесни правила за превъзмогване на това положение, а се концентрира върху описанието на преживения опит подобен, какъвто той му се показва.
Чрез правдивото изложение на претърпяното философът се пробва да прозре съществуването и да ни разкрие по какъв начин да водим един по-автентичен живот.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ