Увисване на стъпалото е термин, обозначаващ състоянието на трудно повдигане

Увисване на стъпалото е термин, обозначаващ положението на мъчно покачване на предната част на ходилото, при което постоянно се получава провлачване на пръстите при вървене и обезщетително по-високо покачване на засегнатия крайник – така наречен степажна походка. Само по себе си увисването на стъпалото не е заболяване, а по-скоро симптом за съществуването на подлежащо такова – неврологично, мускулно заболяване или анатомичен проблем.

За реализиране на дорзифлексията на ходилото (по посока към тялото) значение има така наречен перонеален нерв, който е клон на седалищния нерв, постоянно засягащ се при дискова патология в гръбнака, както и инервираните от него мускули – челен тибиален мускул, мускулът екстензор на палеца и дългите екстензори на пръстите.

Увисването на стъпалото може да се асоциира с многообразие от положения, включващи увреда на мускулите дорзифлексори на ходилото, увреда на периферните нерви, инсулт, невропатии, интоксикация с лекарства или захарен диабет. Причинителите могат да се разделят в три огромни групи – неврологични, мускулни или анатомични, като постоянно може и да се припокриват. Лечението зависи от подлежащата причина.

Какви са признаците на увисналото ходило?

Клиничната картина зависи значително и от типа на настъпилата увреда. Невъзможната дорзифлексия на стъпалото е причина за по-висото покачване на крайници при вървене, както при нанагорнище на стъпала, последвано от внезапно удряне при срещане на твърдата повърхнина. Характерно е и провлачването на пръстите и предната част на ходилото при вървене. Обикновено наранено е единствено едното ходило. Състоянието може да е както краткотрайно, по този начин и да персистира за непрекъснато време.

В взаимозависимост от подлежащата причина налице могат да бъдат също и:
Болка; Зачервяване и подуване; Изтръпване и други
Какви може да са аргументите за поява на увисналото ходило?

Три са основните групи аргументи, които могат да са виновни за поява на увисналото ходило:
Увреда на перонеалния нерв – повода може да е от друго естество. Перонеалният нерв е отклонение на седалищния нерв, върви по страничната повърхнина на подбедрицата и се насочва към предната част на ходилото, осигуряващ както сетивна инервация, по този начин и моторна функционалност. Тъй като лежи покрай повърхността на кожата е елементарно предразположен на увреда. При неговото засягане налице може да има и болежка и изтръпване по хода на нерва. Чести аргументи за неговата увреда са: спортна контузия, диабет, интервенция за подмяна на тазобедрена или колянна става, дълго седене с кръстосани крайници, в клекнала позиция или на крайник, раждане; Увреда на гръбначния или основния мозък – тук се отнасят положения като латерална амиотрофична склероза, множествена склероза, мозъчен инсулт, наследствените полиневропатии на Шарко-Мари-Тут; Мускулни болести – това са положения, които водят до прогресивно утежняване на мускулната функционалност и в последна сметка може да се изявят с увсиване на стъпалото. Към тях се отнасят разнообразни типове мускулна дистрофия, амиотрофична латерална склероза и други

Свързани публикации.. Латерална амиотрофична склероза - по-лошата диагноза 0 Множествена склероза - заболяването с многото лица 0 Синдром на Charcot-Marie-Tooth - наследствени полиневропатии 0

Как се слага диагнозата и какво е лекуването?

Тъй като причина за провисване на стъпалото може да е прилепяне на нерва от някакъв обемзаемащ развой – киста или израстък е належащо осъществяване на невроизобразяване в региона на гръбначния дирек или коляното – рентгенография, ултрасонография, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс.

Електромиографията дава значима информацията за типа на увреда – мускулна или нервна, както и нейната локализация.

Терапията е ориентирана към подлежащата причина. Специфичната терапия включва носенето на ортезни средства за ходилото, физикална терапия и стретчинг извършения, невростимулация и хирургична интервенция, изключително в случаите, когато положението е хронично.