Гласът на съмнението
Увереността във личните ви качества може да ви помогне да преодолеете сложен интервал във вашия живот. Има обаче и обстановки, в които подозрението в същите тези ваши умения може да ви защищити от взимането на неверно решение. Ключът е в различаването на обстановките, в които подозрението е потребно от тези, в които не е, споделя Марги Уоръл, създател на книгата „ You’ve Got This! The Life-Changing Power of Trusting Yourself “.
„ Съмнението в самите нас е методът, по който страховете ни излизат на повърхността. То съставлява историите, които си споделяме, с цел да се убедим, че не сме задоволително положителни или че не разполагаме с нужните качества, с цел да реализираме нещо “, споделя тя.
Кога да се вслушаме в гласа, който ни кара да се съмняваме в себе си
Когато човек страда от по този начин наречения „ синдром на самозванеца “ (известен още като синдром на измамника – imposter syndrome), това се дължи на пристрастието на мозъка ни към отрицателните аспекти от нашата еднаквост. Иначе казано, ние сме склонни да се фокусираме върху нещата, с които не се оправяме добре или тези, които в никакъв случай не сме опитвали. Когато имаме вяра в тези отрицателни мисли, ние омаловажаваме своите качества и достижения. Има обаче и случаи, в които човек може да извлече изгода от негативизма.
„ Би било рисково в никакъв случай да не се съмняваме в себе си. Нашите мозъци са еволюирали по подобен метод, че постоянно да бъдат нащрек – изключително когато проучваме ситуацията и взимаме решени. Това е вроденият ни инстинкт за оцеляване “, споделя Уоръл.
„ Например, може да желаете да напуснете работа, тъй като шефът ви подлудява, само че в случай че сте взели сериозен банков заем, едно сходно решение носи доста опасности. По тази причина е добре понякога да се съмняваме в решенията си. Това подозрение ни избавя от глупави неточности “, прибавя тя.
По думите й, с цел да разберем по кое време доза съмнение е нещо потребно и по кое време – не, би трябвало да проучваме следствията от решението, което бихме взели, в случай че се вслушаме в гласа на подозрението. „ Как би изглеждало бъдещето ми, в случай че дам юздите на онази част от мен, която се съмнява в това ми решение? Ще бъда ли удовлетворен от този резултат? Ако – да, то може би рискът си заслужава “.
Кога подозрението е потребно
Ако сте окей с това да позволите на гласа на подозрението да взима решенията от ваше име, то би трябвало да отделите време, с цел да разберете какво тъкмо желаете от него. Съмнението може да изиграе ролята на катализатор на креативност и хрумвания.
Съмнението ви кара да отговорите на въпроса „ Как? “. Как да преодолея това затруднение? Как да реализира мечтаната цел? То ви дава опцията да оцените обстановката и да избегнете вземането на преждевременно решение, което може да ви коства скъпо. Това позитивната страна на подозрението.
Кога би трябвало да игнорирате подозрението.
В доста случаи обаче поемането на риск и впускането в непознатото е верния път напред.
„ Вярвам, че подозренията забавят развиването ни повече от които и да е било външни бариери в живота ни. “, споделя Уоръл.
Пренебрегването на гласа на подозрението изисква храброст и процедура. Когато човек стартира да има вяра повече в себе си, силата на този глас понижава, прибавя тя, като обаче акцентира, че подозрението в никакъв случай не изчезва изцяло.
„ Съмнението убива повече фантазии от експериментирането. Ще изгубите повече благоприятни условия от вслушването в гласа на подозрението, в сравнение с от неговото занемаряване. Колкото повече вярвате в себе си, толкоз по-ясно ще осъзнаете, че нямате особена причина да се съмнявате в себе си “, споделя още Уоръл.
...............
Стефани Воза за FastCompany.com
„ Съмнението в самите нас е методът, по който страховете ни излизат на повърхността. То съставлява историите, които си споделяме, с цел да се убедим, че не сме задоволително положителни или че не разполагаме с нужните качества, с цел да реализираме нещо “, споделя тя.
Кога да се вслушаме в гласа, който ни кара да се съмняваме в себе си
Когато човек страда от по този начин наречения „ синдром на самозванеца “ (известен още като синдром на измамника – imposter syndrome), това се дължи на пристрастието на мозъка ни към отрицателните аспекти от нашата еднаквост. Иначе казано, ние сме склонни да се фокусираме върху нещата, с които не се оправяме добре или тези, които в никакъв случай не сме опитвали. Когато имаме вяра в тези отрицателни мисли, ние омаловажаваме своите качества и достижения. Има обаче и случаи, в които човек може да извлече изгода от негативизма.
„ Би било рисково в никакъв случай да не се съмняваме в себе си. Нашите мозъци са еволюирали по подобен метод, че постоянно да бъдат нащрек – изключително когато проучваме ситуацията и взимаме решени. Това е вроденият ни инстинкт за оцеляване “, споделя Уоръл.
„ Например, може да желаете да напуснете работа, тъй като шефът ви подлудява, само че в случай че сте взели сериозен банков заем, едно сходно решение носи доста опасности. По тази причина е добре понякога да се съмняваме в решенията си. Това подозрение ни избавя от глупави неточности “, прибавя тя.
По думите й, с цел да разберем по кое време доза съмнение е нещо потребно и по кое време – не, би трябвало да проучваме следствията от решението, което бихме взели, в случай че се вслушаме в гласа на подозрението. „ Как би изглеждало бъдещето ми, в случай че дам юздите на онази част от мен, която се съмнява в това ми решение? Ще бъда ли удовлетворен от този резултат? Ако – да, то може би рискът си заслужава “.
Кога подозрението е потребно
Ако сте окей с това да позволите на гласа на подозрението да взима решенията от ваше име, то би трябвало да отделите време, с цел да разберете какво тъкмо желаете от него. Съмнението може да изиграе ролята на катализатор на креативност и хрумвания.
Съмнението ви кара да отговорите на въпроса „ Как? “. Как да преодолея това затруднение? Как да реализира мечтаната цел? То ви дава опцията да оцените обстановката и да избегнете вземането на преждевременно решение, което може да ви коства скъпо. Това позитивната страна на подозрението.
Кога би трябвало да игнорирате подозрението.
В доста случаи обаче поемането на риск и впускането в непознатото е верния път напред.
„ Вярвам, че подозренията забавят развиването ни повече от които и да е било външни бариери в живота ни. “, споделя Уоръл.
Пренебрегването на гласа на подозрението изисква храброст и процедура. Когато човек стартира да има вяра повече в себе си, силата на този глас понижава, прибавя тя, като обаче акцентира, че подозрението в никакъв случай не изчезва изцяло.
„ Съмнението убива повече фантазии от експериментирането. Ще изгубите повече благоприятни условия от вслушването в гласа на подозрението, в сравнение с от неговото занемаряване. Колкото повече вярвате в себе си, толкоз по-ясно ще осъзнаете, че нямате особена причина да се съмнявате в себе си “, споделя още Уоръл.
...............
Стефани Воза за FastCompany.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ