МОН е уверило университетите, че на 20 май ще има 39 млн. лв. по сметките им
Уверението на министърът на образованието Галин Цоков е заложените 39 млн. лв. в Бюджет 2024 да бъдат на 20 май, понеделник, по сметките на ВУЗ-овете. Постановлението за тяхното погашение стана факт в хода на диалозите през изтеклата седмица.
Това сподели пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров и добави:
" Обсъдихме със служебните министри на финансите и на образованието по какъв начин на две етапи да се изпълнят законовите разпореждания и да бъдат открити нужните финанси за висшето обучение...С тези пари заплатата на асистента ще стане 2100 лв., със задна дата 1 януари, както беше контрактувано и трябваше да стане по-рано, само че не стана. И това разсъни силата за митинги в целия бранш ".
Той посочи, че спомагателните средства от към 41 милиона лв. " са извоюване през последните дни ":
" Постановлението за тях е пуснато от премиера, с цел да бъде признато от Министерския съвет в понеделник (20 май) до обяд, с които се обезпечават и спомагателните нараствания на заплатите от 1-ви януари на всички, заети във висшите образователни заведения, а освен на асистентите, с 290 лв.. И с 200 лв. нарастване от 1-ви януари на неакадемичния състав, за който не беше планувано нищо в Бюджет 2024. Както има нарастване и на стипендиите за докторанти. ".
Пламен Димитров акцентира, че за второто разпореждане, което би трябвало да бъде признато до обяд на 20-и май, уверението на служебния министър председател и на финансовия министър е, че преди 24 май тези пари също ще бъдат по сметките на ВУЗ-овете.
" Големият въпрос беше по кое време и по какъв начин могат да бъдат обезпечени парите от неотдавна гласувания Закон за висшето обучение. Ангажиментите, които би трябвало да се обезпечат тези 184 млн. лв., които не могат да бъдат открити в този момент и по тази причина са нужни спомагателни планове и средства. Това обаче би трябвало да стане с уговорката на всички политически партии и по тази причина ние предприехме тази бърза совалка сред всички парламентарно показани партии, които най-после поддържаха в писмен тип да поемат своя ангажимент ", разяснява той.
Президентът на КНСБ уточни, че това е повода синдикатите са решили да запазят протестната си подготвеност за след изборите:
" Да не изпускаме парата в свирката. По-добре да запазим тази сила и да изчакаме да забележим дали политиците ще си спазят този ангажимент. Към 15-20 юни министърът на финансите ще има по-голяма изясненост с какви средства разполага и какво може да предложи, тъй като през юни се получават заплащания по доста от налозите. Това измислихме към този миг, дали е най-хубавото - не знам, само че това е вероятното към сегашния миг ".
Според Димитров висшето обучение е било подценявано години наред и това нарастване на заплатите е справедливо.
В предаването ``Неделя 150`` президентът на КНСБ заяви, че синдикатите и бизнесът оферират смяна в Кодекса на труда, която да подсигурява поддръжка за компаниите, изпаднали краткотрайно в усложнение:
``Има проблем в някои браншове, това е една от тематиките, които разясняваме с министър-председателя и сме дружно с бизнеса, за изменение в Кодекса на труда, а точно - да се сътвори механизъм, сходен на " 60:40 ", който работеше по време на пандемията, за тези сектори, които употребяват съществени усложнения и тук-там започнаха да уволняват хора, в машиностроителния отрасъл тъкмо “.
Това сподели пред БНР президентът на КНСБ Пламен Димитров и добави:
" Обсъдихме със служебните министри на финансите и на образованието по какъв начин на две етапи да се изпълнят законовите разпореждания и да бъдат открити нужните финанси за висшето обучение...С тези пари заплатата на асистента ще стане 2100 лв., със задна дата 1 януари, както беше контрактувано и трябваше да стане по-рано, само че не стана. И това разсъни силата за митинги в целия бранш ".
Той посочи, че спомагателните средства от към 41 милиона лв. " са извоюване през последните дни ":
" Постановлението за тях е пуснато от премиера, с цел да бъде признато от Министерския съвет в понеделник (20 май) до обяд, с които се обезпечават и спомагателните нараствания на заплатите от 1-ви януари на всички, заети във висшите образователни заведения, а освен на асистентите, с 290 лв.. И с 200 лв. нарастване от 1-ви януари на неакадемичния състав, за който не беше планувано нищо в Бюджет 2024. Както има нарастване и на стипендиите за докторанти. ".
Пламен Димитров акцентира, че за второто разпореждане, което би трябвало да бъде признато до обяд на 20-и май, уверението на служебния министър председател и на финансовия министър е, че преди 24 май тези пари също ще бъдат по сметките на ВУЗ-овете.
" Големият въпрос беше по кое време и по какъв начин могат да бъдат обезпечени парите от неотдавна гласувания Закон за висшето обучение. Ангажиментите, които би трябвало да се обезпечат тези 184 млн. лв., които не могат да бъдат открити в този момент и по тази причина са нужни спомагателни планове и средства. Това обаче би трябвало да стане с уговорката на всички политически партии и по тази причина ние предприехме тази бърза совалка сред всички парламентарно показани партии, които най-после поддържаха в писмен тип да поемат своя ангажимент ", разяснява той.
Президентът на КНСБ уточни, че това е повода синдикатите са решили да запазят протестната си подготвеност за след изборите:
" Да не изпускаме парата в свирката. По-добре да запазим тази сила и да изчакаме да забележим дали политиците ще си спазят този ангажимент. Към 15-20 юни министърът на финансите ще има по-голяма изясненост с какви средства разполага и какво може да предложи, тъй като през юни се получават заплащания по доста от налозите. Това измислихме към този миг, дали е най-хубавото - не знам, само че това е вероятното към сегашния миг ".
Според Димитров висшето обучение е било подценявано години наред и това нарастване на заплатите е справедливо.
В предаването ``Неделя 150`` президентът на КНСБ заяви, че синдикатите и бизнесът оферират смяна в Кодекса на труда, която да подсигурява поддръжка за компаниите, изпаднали краткотрайно в усложнение:
``Има проблем в някои браншове, това е една от тематиките, които разясняваме с министър-председателя и сме дружно с бизнеса, за изменение в Кодекса на труда, а точно - да се сътвори механизъм, сходен на " 60:40 ", който работеше по време на пандемията, за тези сектори, които употребяват съществени усложнения и тук-там започнаха да уволняват хора, в машиностроителния отрасъл тъкмо “.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ