Годишният ръст на икономиката се забавя до 3.2%
Увеличаващите се цени и упованията за задаваща се рецесия забавят растежа на потреблението в страната през третото тримесечие на годината. А това се отразява и на темпа на приръст на българската стопанска система - на годишна база той се забавя до 3.2%, демонстрират експресните оценки на националната статистика. На тримесечна база прирастът на Брутният вътрешен продукт също е по-нисък спрямо предходните интервали и се усилва с 0.6%
Данните са в синхрон с упованията на множеството икономисти за последователно закъснение на темпа на напредък на българския Брутният вътрешен продукт редом с този в останалите страни от Европейски Съюз.
Наскоро еврокомисията предизвести, че високите енергийни цени, намалялата покупателната дарба на семействата, по-слабата външна среда и по-затегнатите условия на финансиране поради растящите лихви ще насочат множеството страни към криза през последното тримесечие на тази година. В нея се залага едвам 0.3% растеж на европейската стопанска система следващата година с вяра, че потапянето ще е малко и през пролетта множеството страни ще стартират да се възвръщат.
Реклама По-слабо ползване
Данните на статистиката са експресни и евентуално скоро ще претърпят по-съществена проверка, както се случва през последните няколко тримесечия. Те обаче демонстрират, че за интервала юли - септември българската стопанска система е растяла с по-бавен ритъм на фона на регистрираните от Национален статистически институт в първата половина от годината растежи по 5%. Основният фактор е потреблението - неговият приръст се забавя и на годишна (3%), и на тримесечна база (0.5%), което беше предстоящо поради високата инфлация. През обсъждания интервал показателят на потребителските цени растеше с всеки идващ месец и през септември доближи до 18.7% и на процедура изпревари междинния растеж на приходите. Липсата на постоянен кабинет, политическата неустановеност и рокадите във властта пък евентуално имат отражение и върху държавните разноски, каквито разбивки обаче няма в експресните оценки и може да се чакат чак при предварителните данни.
Приносът на чистия експорт обаче е позитивен, а минусът при вложенията се свива леко до 8.4% на годишна база.
Спадовете предстоятПървоначалните упования след началото на войната в Украйна бяха, че стопанската система ще пораства по-бавно през тази година. След мощните първи две тримесечия обаче множеството анализатори ревизираха прогнозните си нагоре, като в този момент се чака годината да приключи с растеж на Брутният вътрешен продукт към 3%. Реклама
Днес Евростат регистрира и закъснение на растежа в еврозоната до 0.2% на тримесечна и 2.1% на годишна база. Осем от страните в Европейски Съюз пък към този момент са със спад на Брутният вътрешен продукт през летните месеци по отношение на април - юни - Белгия, Чехия, Латвия, Унгария, Австрия, Нидерландия, Словения и Финландия. Прогнозите са за криза в еврозоната и множеството страни от Европейски Съюз през зимата.
На този декор България остава измежду най-силно представящите се стопански системи, само че забавената икономическа интензивност в еврозоната неизбежно ще стартира да се придвижва. Засега обаче няма нито една прогноза от интернационална или места институция, която да вещае даже и плитка криза в страната в базовия си сюжет.
Свързани публикации Европейска комисия чака 1.1% растеж на българската стопанска система и криза в еврозоната 14 ноември 2022, 06:30 Инфлацията в еврозоната регистрира нов връх от 10.7% на фона на забавяща се стопанска система 1 ноември 2022, 07:15 Краят на безплатния обяд с дълга 24 октомври 2022, 13:45 Мащабна проверка на Национален статистически институт: През 2021 година стопанската система е пораснала не с 4.2%, а със 7.6% 19 октомври 2022, 16:30 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Вера Денизова
Данните са в синхрон с упованията на множеството икономисти за последователно закъснение на темпа на напредък на българския Брутният вътрешен продукт редом с този в останалите страни от Европейски Съюз.
Наскоро еврокомисията предизвести, че високите енергийни цени, намалялата покупателната дарба на семействата, по-слабата външна среда и по-затегнатите условия на финансиране поради растящите лихви ще насочат множеството страни към криза през последното тримесечие на тази година. В нея се залага едвам 0.3% растеж на европейската стопанска система следващата година с вяра, че потапянето ще е малко и през пролетта множеството страни ще стартират да се възвръщат.
Реклама По-слабо ползване
Данните на статистиката са експресни и евентуално скоро ще претърпят по-съществена проверка, както се случва през последните няколко тримесечия. Те обаче демонстрират, че за интервала юли - септември българската стопанска система е растяла с по-бавен ритъм на фона на регистрираните от Национален статистически институт в първата половина от годината растежи по 5%. Основният фактор е потреблението - неговият приръст се забавя и на годишна (3%), и на тримесечна база (0.5%), което беше предстоящо поради високата инфлация. През обсъждания интервал показателят на потребителските цени растеше с всеки идващ месец и през септември доближи до 18.7% и на процедура изпревари междинния растеж на приходите. Липсата на постоянен кабинет, политическата неустановеност и рокадите във властта пък евентуално имат отражение и върху държавните разноски, каквито разбивки обаче няма в експресните оценки и може да се чакат чак при предварителните данни.
Приносът на чистия експорт обаче е позитивен, а минусът при вложенията се свива леко до 8.4% на годишна база.
Спадовете предстоятПървоначалните упования след началото на войната в Украйна бяха, че стопанската система ще пораства по-бавно през тази година. След мощните първи две тримесечия обаче множеството анализатори ревизираха прогнозните си нагоре, като в този момент се чака годината да приключи с растеж на Брутният вътрешен продукт към 3%. Реклама
Днес Евростат регистрира и закъснение на растежа в еврозоната до 0.2% на тримесечна и 2.1% на годишна база. Осем от страните в Европейски Съюз пък към този момент са със спад на Брутният вътрешен продукт през летните месеци по отношение на април - юни - Белгия, Чехия, Латвия, Унгария, Австрия, Нидерландия, Словения и Финландия. Прогнозите са за криза в еврозоната и множеството страни от Европейски Съюз през зимата.
На този декор България остава измежду най-силно представящите се стопански системи, само че забавената икономическа интензивност в еврозоната неизбежно ще стартира да се придвижва. Засега обаче няма нито една прогноза от интернационална или места институция, която да вещае даже и плитка криза в страната в базовия си сюжет.
Свързани публикации Европейска комисия чака 1.1% растеж на българската стопанска система и криза в еврозоната 14 ноември 2022, 06:30 Инфлацията в еврозоната регистрира нов връх от 10.7% на фона на забавяща се стопанска система 1 ноември 2022, 07:15 Краят на безплатния обяд с дълга 24 октомври 2022, 13:45 Мащабна проверка на Национален статистически институт: През 2021 година стопанската система е пораснала не с 4.2%, а със 7.6% 19 октомври 2022, 16:30 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Вера Денизова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ