Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване Още по темата Плащанията с

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Още по тематиката
Плащанията с карти за пръв път надвишиха 10 милиарда лева

Потребителите към този момент ги употребяват по-често за заплащане, в сравнение с за изтегляне на пари в брой
3 апр 2018
Банкирай електронно

Удобството и по-ниските цени са преимущество на електронните услугите на банките, които занапред ще усилват своята известност в България
8 мар 2018 Мирослав Вичев е основен изпълнителен шеф на платежния и картов оператор БОРИКА. Има над 25 години опит в областта на осведомителните технологии за банковия бранш – бил е началник " Приложни системи " в Българска пощенска банка, старши управител " Управленско консултиране и ИТ " в Deloitte & Touche, началник на " Консултантски отдел " в " Майкрософт България " и съветник по избора на система РИНГС към Българска народна банка, шеф " Информационни технологии " в ТБ " Биохим ", изпълнителен шеф на Банка ДСК. Член е на надзорния съвет на пенсионна компания " ДСК Родина ", на съвета на шефовете на " Дружество за касови услуги " и на съвета на шефовете на OTP Bank (Русия), зам. основен изпълнителен шеф на OTP Bank (Унгария) и основен информативен управител на банковата група.

Какво е бъдещето на безкешовите разплащания съгласно Вас?
- Безкешовите разплащания се усилват у нас, както във всички развити европейски страни, само че визията, че кешът ще изчезне изцяло, е прекомерна. Тук има доста още за възстановяване – ПОС мрежата не е напълно запълнена с устройства, на доста места и не се употребява дейно. Имаме съществени упования и учредения да считаме, че размерът на безкасовите разплащания ще се вдигне. Това зависи най-много от интензивността при приемането на карти като метод за разплащане, на безконтактни и последователно – на заплащания през мобилни устройства. Средните суми на ПОС също понижават, което значи, че от ден на ден транзакции се вършат с карта. Затова съществено оказват помощ и безконтактните карти, чието удобството е доста по-голямо.

Кога опцията за заплащане с карта ще стане норма и за страната?
- В редица европейски страни има регламенти, които задължават търговците да имат ПОС терминали, у нас сходно условие няма. Не единствено че терминалите не са на всички места, само че даже да има такива, не се оферират или се намират извинения, че не работят. Така че това зависи и от бизнес климата, и от каузи на сивата стопанска система, и от натиска на самите картодържатели да употребяват картите си.

Колкото до страната – тя последователно приема от ден на ден заплащания на ПОС и ги имплементира в доста от точките си. С Национална организация за приходите (НАП) и други огромни държавни институции работим за възстановяване на разплащането с карти. То съществува от дълго време, само че не по разумен метод: от времето на картовата транзакция до признаването на заплащането в доста случаи минават един, два, от време на време три дни. В момента с наша помощ се създават планове, при които сега на картовото разплащане се погасява и задължението на картодържателя.

Променят ли се навиците на българските консуматори и по какъв начин?
- Хората чакат картите им да се одобряват на всички места. Тези, които са привикнали с картови разплащания, не носят доста кеш в себе си даже поради риск от загуба или кражба. От друга страна, банкоматската ни мрежа е добра, тъй че достъпът до кеш е гарантиран. За първи път предходната година общите размери на разплащанията на ПОС терминали надминаха тези на банкоматите, а до неотдавна беше противоположното. Средните суми на ПОС също понижават, което значи, че от ден на ден транзакции се вършат с карта. За това съществено оказват помощ и безконтактните карти, чието удобството е доста по-голямо.

Банките у нас имат ли интерес към по-съвременни технологии за безконтактни заплащания – през мобилен телефон и други?
- Тези технологии се появяват у нас по същия метод, както и на Запад. Има няколко банки с планове за така наречен картови симулации (виртуална карта) или потреблението на карта от мобилен телефон. Тези функционалности са налични за по-съвременни и скъпи смарт телефони, не са за необятната аудитория, само че без значение от това технологиите ги има. С една от българските банки пуснахме и безконтактни разплащания на банкомат, по едно и също време с това има и опити за слагане на картовите чипове в гривни и други устройства. Така че актуалните технологии ги има като се изключи Apple Pay и Samsung Pay, за които ще мине време.
Популярността им зависи и от клиента, и от търговеца, процесът е двустранен. Има и огромно значение може ли да се употребява градският превоз да вземем за пример с безконтактна карта. Банковите услуги за трети страни ще са по-достъпни, в това число и за банките една към друга, тъй като самите банки също могат да играят тази роля – на снабдител на платежни услуги. През една банка ще можеш да видиш сметките си във всички други.

Как обновената европейска инструкция за платежните системи (PSD2) ще се отрази на процеса по ръководство на персоналните и корпоративните финанси?
- Директивата беше транспонирана и Законът за платежните услуги и платежните системи беше освежен. Прилагането й зависи от така наречен механически стандарти, чийто период за въвеждане е есента на 2019 година Смисълът на директивата е да се задължат банките да дават в електронен тип достъп до информация по сметки и до платежни услуги на трети страни, които от своя страна да оферират услуги на клиенти. Т.нар. трети страни са небанкови снабдители на платежни услуги, които дават по-интересни приложения с по-добро консолидиране на сметки от няколко банки и по-удобно заплащане на уеб сайтове на търговци.

Този тип обвързване на банките ще бъде обезпечено от нас. Работим с водещите банки в съгласуваност с Асоциацията на банките в България за основаване на народен стандарт и след това всички банки да дават услуги за разплащания и информацията по сметки в сходство с него. Това ще направи банковите услуги за трети страни по-достъпни, в това число и за банките една към друга, тъй като самите банки също могат да играят тази роля – на снабдител на платежни услуги. През една банка ще можеш да видиш сметките си във всички други.
Въпросът е до каква степен и за какви типове фирмени сметки ще бъде налично. По принцип директивата кара банките да дават на трети страни всички електронни услуги. Как тъкмо ще стане зависи от така наречен засилена идентификация на клиента, която постанова за всяко разплащане да се верифицира клиентът и да се потвърди, че това в действителност е той – сериозна техническа задача. В момента множеството електронни банкирания дават такива гаранции, нормално банките го вършат по друг метод, и се разяснява по какъв начин ще бъде обезпечено и за трети страни, които да обезпечат също по този начин сигурни разплащания. Миналата година бяхме лицензирани като снабдител на платежни услуги и подкрепяме Национална агенция за приходите, където инсталирахме ПОС терминали.
Има ли закъснение на използването на директивата у нас?
- Банките са привикнали, като се спусне регулация, да се съобразят бързо. Така че без значение от това дали приказваме за GDPR за потребителски данни или за PSD2, те дават отговор на стандартите, рискът за лицензирането им е доста висок. Безкрайно закъснение надали ще има, ще има друга подготвеност елегантно да се дават тези услуги, само че ще мине време, до момента в който това се изглади. След 12 месеца националната ни банка като регулатор може да ревизира банките и да се твърди, че те са подготвени да дават нужните услуги без спомагателни спънки.

Каква беше миналата 2017 година за БОРИКА и върху какво ще се концентрира компанията през 2018 година?
- Миналата година имаше избрана промяна на компанията дотолкоз, доколкото отделихме контролираните услуги от пазарните. Имаше и една смяна в ценообразуването: бяха понижени сензитивно цените за банките; имаше насъбрана инерция от по-завишени цени, която трябваше да се почисти, с цел да предоставяме по-ефективно услуги за нашите акционери. Това докара до по-различна конструкция на приходите и чистото им понижаване, само че облагата е задоволителна да се реинвестира и да върви софтуерното обновяване на компанията. Затова и акционерите утвърдиха огромни капиталови планове: за замяна на инфраструктура на главната ни картовата система да вземем за пример. В момента тече подмяната на остарялата картова система на БОРИКА от водещ международен снабдител.

Имаме и други модерни планове. Работим дружно с банките и ще предоставяме някои услуги, свързани със сходството им с директивата PSD2. Тъй като сме снабдител на удостоверителни услуги като електронен автограф и щемпел, започваме работа по облачни услуги, с цел да може човек да употребява е-подпис от мобилния си телефон. Обсъждаме основаването на електронна банкова идентификация, която всички банки да признават и употребяват за по-лесно разплащане и във времето тя да стане налична и за държавната администрация. Миналата година бяхме лицензирани като снабдител на платежни услуги и подкрепяме Национална агенция за приходите, където инсталирахме ПОС терминали. На уеб страницата на организацията също може да се заплаща с карта, като това разплащане, както ви загатнах по-рано, незабавно се отразява. По сходен модел има проект да развием по-широк набор от услуги. Би трябвало да обслужваме и тол-системата. Пилотът за тол-таксите е от 1 януари следващата година за винетките, а по-късно и за тежкотоварните транспорти. Проектът се реализира от интернационалната компания КАПШ, ние ще работим като платежната институция, която приема заплащането.

Друг план, върху който работим, е така наречен национална картова скица Bcard. Засега банкови карти се издават единствено от интернационалните картови схеми, което е по-скъпо. Затова банките взеха решение да създадем национална картова скица, по която ще има опция да се осъществят по-атрактивни локални артикули. Миналата година създадохме нормативната уредба за Bcard, към този момент има осъществени няколко затворени схеми за разплащане на петролни артикули. Ще забележим по какъв начин ще работи.