Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване Част от темата Прогноза за

Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Част от тематиката Прогноза за времето
Борбата за всяка капка вода

Новият климат ще се отрази преди всичко на водата

Пътища в клопката на дъжда и жегата

Инфраструктурното строителство би трябвало да търси по-устойчиви на климатичните крайности материали.
Още по тематиката
Дойде новото време
13 юли 2018
Облигациите на БЕХ за 400 млн. евро се търгуват и на борсата в София

Комисията за финансов контрол вписа емисията, която е качена за търговия и в Ирландия
9 юли 2018
Дин Дзиян: Ще участваме в търга за АЕЦ " Белене "

Вицепрезидентът на китайската държавна China National Nuclear Corporation пред " Капитал "
8 юли 2018
Аднан Амин: В енергетиката става преход, сходен на този от закрепени към мобилни телекомуникации

Генералният шеф на Международната организация за възобновима сила пред " Капитал "
6 юли 2018
Производството и потреблението на ток спадат, а износът пораства

За първите 6 месеца на годината само Водноелектрическа централа са работили повече
3 юли 2018
Средна борсова цена на тока от 70 лева./мВтч предвижда КЕВР

Регулаторът прави изчислението за пръв път. То е значимо за всички производители, които след месец ще са на борсата
28 май 2018
ВЕИ ще могат да подписват контракти непосредствено с потребителите

" Не си губете времето с планове като АЕЦ " Белене ", споделя президентът на EUFORES Клод Турме
22 апр 2018 Какъв абсурд единствено: енергетиката е виновна за две трети от генерираните нездравословни излъчвания в атмосферата, които предизвикват промените в климата, и точно този бранш е измежду най-силно засегнатите от същите тези промени. Анализите на Европейската комисия сочат, че екстремностите на времето като интензивни превалявания, суша и горещи или студени талази, въздействат директно върху търсенето и върху предлагането на сила. Негативно влияние има както при стандартните, по този начин и при възобновимите енергийни източници. Накратко: когато има най-голяма потребност от електричество, неговото произвеждане ще е най-затруднено и назад. А това ще докара до все по-чести нарушавания на енергийните доставки, засягащи голям брой други области и браншове по едно и също време. В резултат икономическите, обществените и политическите последици ще бъдат основни. Проблемите, несъмнено, имат и решения. Едно от тях би било да се построяват по-децентрализирани енергийни системи. Също по този начин хидроенергийните съоръжения в региони, в които се чакат по-големи превалявания, могат да се пригодят по този начин, че да оползотворяват непотребната вода, а не да бъдат наводнявани от нея. За страдание в България все ощe няма даже сходни проекти.
Повече или по-малко вода В отчет на Европейската комисия за въздействието на климатичните промени върху енергетиката се показва, че поради изменението на преваляванията и топенето на ледниците производството на водноелектрически централи може да се усили с 5% или повече в Северна Европа и да намалее с 25% или повече в Южна Европа, в това число България. Но по-големият проблем е, че това не е линейна наклонност и 2018 напълно образно го потвърждава. Заради изобилните превалявания от 1 януари до 8 юли създаденият ток от Водноелектрическа централа у нас е с цели 52% повече, в сравнение с през същия интервал на 2017 година В същото време обаче заради по-меката зима и по-хладното време през юни потребността от електричество за отопление или изстудяване не е била толкоз огромна (спадът в потреблението е над 5%). Това разминаване сред търсенето и предлагането основава проблеми при балансирането на електроенергийната система. И прогнозите са, че в бъдеще казусът ще се задълбочава.

Дъждовете най-вероятно ще понижават като периодичност и ще се усилват като интензитет, което по никакъв начин не е удобно за ВЕЦ-овете. Това значи, че тези централи ще работят на най-много няколко седмици, до момента в който в останалото време би трябвало да стопират. Неефективното им потребление ще навреди и на цялата електроенергийна система, защото ще са нужни други мощности, които да компенсират тяхната липса. А заради уговорките за понижаване на CO2 излъчванията потреблението на Топлоелектрическа централа за такива цели ще става все по-невъзможно.
Според международни специалисти като ръководителя на интернационалната организация за възобновима сила IRENA Аднан Амин тази роля могат да изиграят слънчевите и вятърни паркове. Но и тяхната взаимозависимост от климата е огромна. Слънчевите централи може да наподобяват неуязвими, само че елементарно могат да бъдат изумени от наводнения или свлачища при мощни превалявания. При вятърните паркове пък съществува вероятността обичайните въздушни течения да трансформират посоката си или хълмовете, върху които са издигнати, да пострадат от ерозия. Ветрогенераторите също по този начин не могат да работят както при липса на вятър, по този начин и когато той е доста мощен, а при рискови студове перките им се обледеняват и работата им също е възпрепятствана.

В някои страни като Съединени американски щати и Австралия залагат на съхранението на сила с така наречен гига-батерии. Други - като Германия и Швеция, комбинират всичко това с умни мрежи (smart grid), блокчейн технологии и изкуствен интелект, които да ръководят в действително производството и предлагането на електричество. Има и други решения - в Чили да вземем за пример строят Водноелектрическа централа в пустинята Атакама. Парадоксалното на пръв взор начинание в действителност употребява евтината и даже непотребна денем електрическа сила от слънчеви централи, с цел да изпомпва вода от океана във две високопланински водохранилища (язовири, само че без натурален приток от реки). След това при потребност, да вземем за пример през нощта, тази вода зарежда Водноелектрическа централа и по този начин компенсира неналичието на ток от фотоволтаиците. Подобна технология у нас е неприложима, само че пък има различен план, който би могъл да усили доста полезността на ПАВЕЦ " Чаира " - най-голямата помпено-акумулаторна водноелектрическа централа в Югоизточна Европа. Става въпрос за свързването на долния му изравнител с язовир " Яденица ", което би нараснало потенциала на работа на централата при цялостна мощ от 6-8 часа в този момент до над 20 часа. На стадия обаче начинанието е блокирано от съда поради оценката на влияние върху околната среда.

Скрити опасности

Отвъд теориите и прогнозите климатичните промени крият и други рискове за енергийния бранш. Според проф. Иван Стоилов, който е създател на оценката на риска от климатичните промени в енергийния бранш, включена в систематизирания отчет на екоминистерството за уязвимостта на секторите на стопанската система, даже АЕЦ " Козлодуй " може да бъде изправен пред провокации. Причината е, че реакторите се нуждаят от огромни количества вода за изстудяване. В Европа охлаждането на генераторите за произвеждане на електрическа енергия (както нуклеарните, по този начин и стандартните електроцентрали, работещи с изкопаеми горива) съставлява една трета от потребяваната вода. В някои региони обаче засушаването понижава речния приток, както и нивата на езерата и водните резервоари, до момента в който температурите на въздуха и водата се покачват. През последните две десетилетия във Франция на няколко пъти се наложи да се стопират реактори заради невъзможността за оптимално изстудяване.Опасност има и при внезапно повишение на водните равнища - тогава помпите, които охлаждат реакторите могат да се наводнят и да спрат работа, както се случи при повредата във " Фукушима ". Язовирът като панацея
Минимизирането на редите от климатичните промени изисква сложни решения, само че един от наложителните съставни елементи са язовирите. Хидроенергийните водохранилища могат да понижават честотата и размера на вредите, породени от пагубни наводнения или суша. Те се употребяват за напояване, рандеман на електрическа енергия, контролиране на неравномерния натурален речен отток, питейни или промишлени потребности, изстудяване, превоз, рибовъдство, рекреация и други Точно по тази причина строителството на язовири и положителната поддръжка на съществуващите такива е от изключителна значимост за опцията на страните да се приспособяват към изменящия се климат.

Добрата вест е, че след години на цялостен безпорядък и групова безнаказаност в този бранш България най-сетне взема ограничения. Лошата е, че от тях може да няма значителен резултат. В осъществяване на последните промени в Закона за водите тази седмица държавното управление реши да отпусне 500 млн. лева за ремонт и поддръжка на язовирите. Средствата обаче са ориентирани към Държавната консолидационна компания, която ще има ангажимент да разпорежда съответните действия и по-късно да желае възобновяване на разноските от притежателите на оборудванията - страна, общини, НЕК или други. Проблемът е, че ДКК е може би най-неподходящата конструкция за ръководството на този финансов запас - непрозрачна е, занимава се с извънредно разнородни действия и няма опит в поръчките. А това действително ще е наливане на половин милиард лв. в строителни компании - нова скъпа субсидия с пари на данъкоплатците след санирането.