Остават ни още 100% надежда
Уважаеми читатели, това е един коментар за вярата, която съвсем на непрекъснати тласъци се пробват да ни лишават. Било то през отвратителни терористични зверства в Европа и останалия свят, било то през политическите голословни великани, които редят листи за избори, до момента в който всеки гледа да подреди от малко малко обикновено живота си.
Нека ви попитам нещо: губите ли от време на време вяра, че кръвопролитията, породени от кой ли не, нямат приключване, че някой ще преизчисли пенсиите ви, до момента в който спите, че един ден дамите, станали жертви на мъжете си, ще получат отмъщение? Губите ли от време на време вяра, че не е надалеч времето, когато ще се събудим със застроено море и планини, че в магазина отново ще сме му криви на продавача, че чувството за корупция ще се трансформира в чувство за действителност?
А губите ли вяра, че положителните образци, които пулсират в всекидневието, остават задушени в смръщените ни вежди?
Уважаеми читатели, остават ни тъкмо 100% вяра. Тъй като всеки един от нас я има. В цялост. А вярата крепи най-вече душата на хора като 17-годишната Мария Александрова от Враца. Тя пък крепи душите на всички нас.
Мария има детска церебрална парализа. Има и огромна фантазия - да учи продуцентство. Навън. И не тъй като не обича родината си, а тъй като не има вяра, че ще се оправи тук, където средата за хора в нейното състояние е значително недостъпна.
Заради Мария " Кеймбридж " промени времетраенето на изпита си по британски език - безспорен казус. А тя вече е със документ от може би най-престижния университет в света.
Мария е от тези хора, които гледат повече към звездите, до момента в който инвалидната ѝ количка минава през улици, стълби, рампи и дупки. И през обществото ни, което от време на време я въодушевява да се бори с все сили. За схващане.
Нека ви попитам нещо: губите ли от време на време вяра, че кръвопролитията, породени от кой ли не, нямат приключване, че някой ще преизчисли пенсиите ви, до момента в който спите, че един ден дамите, станали жертви на мъжете си, ще получат отмъщение? Губите ли от време на време вяра, че не е надалеч времето, когато ще се събудим със застроено море и планини, че в магазина отново ще сме му криви на продавача, че чувството за корупция ще се трансформира в чувство за действителност?
А губите ли вяра, че положителните образци, които пулсират в всекидневието, остават задушени в смръщените ни вежди?
Уважаеми читатели, остават ни тъкмо 100% вяра. Тъй като всеки един от нас я има. В цялост. А вярата крепи най-вече душата на хора като 17-годишната Мария Александрова от Враца. Тя пък крепи душите на всички нас.
Мария има детска церебрална парализа. Има и огромна фантазия - да учи продуцентство. Навън. И не тъй като не обича родината си, а тъй като не има вяра, че ще се оправи тук, където средата за хора в нейното състояние е значително недостъпна.
Заради Мария " Кеймбридж " промени времетраенето на изпита си по британски език - безспорен казус. А тя вече е със документ от може би най-престижния университет в света.
Мария е от тези хора, които гледат повече към звездите, до момента в който инвалидната ѝ количка минава през улици, стълби, рампи и дупки. И през обществото ни, което от време на време я въодушевява да се бори с все сили. За схващане.
Мария е герой, пристигнал в нашия свят, с цел да ни покаже, че у всеки има заредени тъкмо 100% вяра за началото на деня. И тъкмо 100 аргументи да се съобщи, тъй като просто е по-лесно.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ