Математика за концесионери и за крокодилските сълзи на меринджеите в туризма
Уважаеми читатели, малко късно се въвличам в дебата за чадъри и шезлонги. Причината е, че последната седмица почивах на БГ черноморието. Така че съм пресен и настоящ като метеоролог на промяна. Или като фотограф на плажа на Слънчака.
И по този начин – къмпинг " Делфин " сред Варвара и Ахтопол. Цена на огромна палатка 10 лв., на човек 4 лв., 2 лв. за ток и 1 лев за колата – общо 21 лв. дневно за мен и Дулцинея. В боровата гора е ветровито и е покрай плажа. Бирата в капанчето е 2.70, а 2 литра бира в пластмасова бутилка в магазинчето е 3.60 лв.. Пак курортна цена, но е ледена.
Сега да минем към математиката за концесионерите с чадърите и пластмасовите нарове с виниловите постелки, или така наречен шезлонги. Цената на всяко едно от тия неща в Ахтопол е 5 лв.. Значи в случай че аз и Дулцинея желаеме сянка, дневно ще плащаме по 15 лв.. За една седмица това са 105 лв.. Тези пари са за удоволствието ми да вървя до плажа единствено с едно пешкирче или чаршафче, с цел да не лежа на винила. Много ли е или малко? Както е споделил рошавият талант с мустаците, всичко е релативно. Важно е да си отговорим на въпроса защо плащаме. А ние плащаме за комфорта на сянката и за удобството да не се търкаляме в пясъка. Лично аз на драго сърце си лежа на пясъка на едно персонално чаршафче, дето си го нося.
Сега да се пренесем на неохраняемата зона пред къмпинга. На пясъка има конфигурирани всевъзможни фабрични произведения, които да ви създадат сянка. Като се почне от китайски чадърчета за по 10 – 12 лв., до фабрични тенти с по 6 – 8 кв. метра сянка. Завръща се и остарялата тента с 4 колчета и домакински бял чаршаф, под която се криехме като деца преди 55 години. Има и всевъзможни плажни мебели – платнени столчета, цели плажни кресла с облегалка за главата, сгъваеми и надуваеми кревати и каквото още се сетите. И всичко това сгъваемо, леко и комфортно за носене. Един баща може умерено да обезпечи сянка и удобно седене на фамилията, без да е първенец по щанги. Ако има разбрана брачна половинка, може да занесе на плажа и хладилна чанта с 2–3 студени бирички и 2-3 сокчета за децата плюс надуваем крокодил да вземем за пример или розово фламинго.
Сега да се запитаме дали желаеме да оставим 105 лв. за една седмица за услугите на концесионера в Ахтопол, или да си купим няколко плажни продукта, които ще употребяваме още 4 – 5 – 6 години. Търговските вериги оферират от пиле мляко в този сегмент. Моят избор е за второто и 105 лв. са ми изцяло задоволителни.
Сега си направете сами калкулацията
Ако цената не е 15 лв., а 40, 50 лв. или повече, каквито касови бележки се търкалят из медиите.
Гледам по тв приемника един изключително покъртителен младеж. Сложил е шезлонги от тиково дърво (4 броя), голям чадър над тях със специфичен италиански плат, който не пускал UV лъчите, и там можело да се съберат по 10 индивида. Наистина съм впечатлен!
Има обаче дребен проблем. На този плаж туристите, които разграничават тиково дърво от байцвани борови летви, са колкото пръстите на ръката на заплеснат дърводелец. Това с плата с UV отбрана е ОК, за който схваща. Само че, в случай че аз като заплащам 70 лв. за услугата, не желая 10 души на шезлонга си? Аз не съм пристигнал на пионерски лагер. А клиентите за тези суперчадъри и шезлонги (за малко да кажа миндерчета), са в различен ценови сегмент.
Чува се писък на концесионери
Щели да понижат цените единствено в случай че страната им смъкна концесионните такси. Така ли? А може ли страната да вдигне концесионните такси и в случай че няма концесионери, да даде плажовете за ръководство на локалните общини без право на концесиониране. Или и това към този момент е непостижимо за кметовете?
Ясно е, че концесионерите имат разноски – спасителите желаят заплати, желаят вода и кафета, тракторът, който чисти плажа, желае нафта, в случай че има лекар, и той желае заплата. Но както споделят самите концесионери, нали е пазарна стопанска система. Е, да, пазарна стопанска система е, единствено че политическите чадъри и лобисткото законодателство обезпечават ресурса, който вие, уважаеми, ползвате. И тъкмо по пазарните закони аз си закупувам плажния комфорт от спортния магазин и напущам услугите ви. Отивам на неохраняем плаж, на свободна зона или както там се споделя.
Време е и да се разсее митът, че там е мръсно, не се чисти и така нататък Да, несъмнено има и такива места. Но аз следя по какъв начин става все по чисто, тъй като в близост щъкат личните ни деца.
Има ли риск? Да, има. Като няма избавител, има и риск. То има риск и в случай че има избавител. Само че по света има десетки хиляди километри плажове без спасители. Има ги в Европа, има ги в Азия, Африка и двете Америки. Но това е съзнателен избор на възрастни хора. Не желаеме да сме стадото, което е навряно в кьошетата на плажовете. Така че хващайте калкулатора и си оправете математиката.
Или отивам в чужбина.
Струва си да кажем нещо и за другия вид отдих
При хотелите с ол инклузив всичко е ясно. Те ощетяват локалните общности, тъй като концентрират паричния поток в едни ръце и той нормално напуща района. Квартирите са полупразни, ресторантчетата - също, никой не купува домати от бабите и ракия от локалния магазин. Но това е цената, която локалните хора по крайморските градчета заплатиха, с цел да си продадат небрежно нивите. Сега вместо туристи имат съседи и съперници от апартхотелите и частните новопостроени къщи. Собственикът не е екскурзиант. Шестата му братовчедка спи гратис.
Особена тематика е бюджетният отдих. Струва да помислим за двете " К " – къмпинг или квартира. За къмпингите към този момент писахме в " Къмпингите – метод на приложимост ". Квартирите сега се конкурират с бюджетните хотелчета. В Ахтопол квартирите са 15 лв. с климатик, независим хигиеничен възел и телевизорче. Значи 30 лв. за двамата с Дулцинея. Супер!
Само че, скъпи читатели, квартирите не са това, което бяха преди 30 - 40 – 50 години. Тогава бабите даваха по една–две стаички и ги майтапехме, че ни настаняват в кокошарника. Тогава нямаше проблем да си сготвиш вечерята, да хапнете на масата под лозницата в Приморско с още едно семейство. Сега е друго. Бабите са мениджъри на по 5–7 стаи, че и повече. Къщата в действителност е едно малко хотелче и пърженето на цаца, барбекюто с вратни пържолки, яденето на тиквички с чесън и други не е добре пристигнало – пушляви се, мирише, едни се мръщят, други стачкуват. За вечеря ставаш клиент на някое от ресторантчетата в градчето със съпътстващите проблеми – цени, обслужване, проблеми с храната и качеството на алкохола. Имам и персонален опит от една мастика в Приморско.
И най-после в къмпинг. В къмпинга толерантността е доста огромна. Никой не стачкува, стига да няма турбо-чалга на макс. Предполагам и Вагнер или Шостакович на макс няма да са ОК. През седмицата към 23:00 става безшумно. Бедняшки ли е този отдих? Ами не е. Около палатките и кемпърите има по 2–3 хамака, има газови барбекюта от 200 лв. нагоре, по масите се виждат шотландски и ирландски питиета.
И тук опираме до по-големия въпрос.
Разбират ли меринджеите в туризма математиката на предлагането и търсенето?
От години всяко лято четем и слушаме безкрайни глупави пояснения за рецесията с фрагментите в туризма. Нямало квалифицирани, хора с езици и т. н., търсят ги от чужбина от Казахстан до Код д‘ Ивоар. Добавиха се и рецензии към медиите, че тиражирали клюки и фотоси, но те не били правилни. Снимките не били правилни! Медиите гонели туристите в Гърция и други дивотии. Нямало проблем с туристите, щото сезонът в този момент започвал. Сега, в този момент – какъв брой в този момент. Значи почва на 15 юли и ще свърши на 25 август. И по кое време ще се изпълнят 500 000 кревати от Обзор до Равда, както уточни някакъв фактор в някаква асоциация в туризма?
Това са крокодилските сълзи на туристическите меринджеи.
А какво се случва на процедура с фрагментите? Опитайте да си намерите сезонна работа, в случай че сте на междинна възраст. Ей по този начин, пуснете CV на няколко разгласи за сезонен личен състав.
Истински образец: - мъж на 60 години с съвършен съветски и доста добър британски, и доста добър полски, някогашен екскурзовод, живял и работил в чужбина, пуска 20-25 сивита за админ на хотел по морето и на други места. Живее добре, не умира от апетит, просто му е писнало да си стои вкъщи. Обаждат му се единствено от един хотел в Созопол. Кандидатът пита с мейл за следното: какъв е графикът на промените, каква е заплатата, през какъв интервал се заплаща и по какъв начин е решен въпросът с настаняването. Пита два пъти. Отговор от меринджеите на хотела няма. Няма нищо, нито отвод, нито благодаря за интереса. Нищо. " Да ви... на бизнес културата ", си споделя индивидът и отива на отмора в Корсика.
Вие, уважаеми меринджеи, админите и за консумация ли ги оферирате, че не вземате хора на междинна възраст? Например учители за сезонна работа.
Изглежда, в този бизнес дамите над 40-45 стават единствено за камериерки (да ги ритат пияни задници в главите), а мъжете за водопроводчици. Докато има такова мислене – такива ще са ви и фрагментите.
И по-лошо – такива ще са ви и туристите.
И това е при застаряваща нация, която подвига пенсионната възраст, тъй като не може да изхрани старите си хора. Един голям запас от хора над 45-55 години, в т. ч. и такива с висше обучение, непознати езици и други квалификации, е оставен отвън трудовия пазар. Хора, които с изключение на досегашната подготовка могат да усвоят и нещо ново. Да не приказваме, че трудовият морал на по-възрастните служащи не е за занемаряване. Но не би – българските меринджеи в туризма желаят млади, в случай че може леко глуповати чиновници, които да работят за трохи и да бъдат изхвърлени при първия каприз на меринджея. И такива ще получават, в това число и от чужбина.
Има, несъмнено, и умни и честни хора, които се хващат да работят за малко пари. От напън. Само че те при първа опция си бият камшика и се махат от пишман мениджърите в туризма.
Много от притежателите на бизнеси в туризма (хотели, заведения за хранене, нощни заведения, концесионери) и мениджърите им желаят с 20-30 стаи за месец или с едно-две заведения за месец и половина сезон да карат " Бентли " или " Майбах ". И то, в случай че може, още на втората година. Искат децата им да учат в частна детска градина, а след това в Лондон или в Цюрих. Искат да имат и една интимна другарка на 22-25 годинки и местенце, където да се срещат. Затова не заплащат, а употребяват или може би изнасят огромна част от облагата за парцели в чужбина. Да запитвам единствено къде арестуваха неотдавна едно–две фамилии с вложения в туризма? Само запитвам бе. Докато е по този начин, никакви непознати служащи не би трябвало да има.
Немалка част от българските притежатели и мениджърите би трябвало да сменят бентлитата и мерцедесите си с шкоди, дачии и фолксвагени, може и втора ръка, да пратят децата в кварталната детска градина, в локалното квартално учебно заведение и след това в локалния университет. И със спестените пари да вършат още вложения и да заплащат по-високи заплати.
Иначе да затварят.
Качествените младежи се изнасят да учат или да работят и след това не се връщат до пенсия.
Ще забележим по кое време последният ще затвори вратата.
И по този начин – къмпинг " Делфин " сред Варвара и Ахтопол. Цена на огромна палатка 10 лв., на човек 4 лв., 2 лв. за ток и 1 лев за колата – общо 21 лв. дневно за мен и Дулцинея. В боровата гора е ветровито и е покрай плажа. Бирата в капанчето е 2.70, а 2 литра бира в пластмасова бутилка в магазинчето е 3.60 лв.. Пак курортна цена, но е ледена.
Сега да минем към математиката за концесионерите с чадърите и пластмасовите нарове с виниловите постелки, или така наречен шезлонги. Цената на всяко едно от тия неща в Ахтопол е 5 лв.. Значи в случай че аз и Дулцинея желаеме сянка, дневно ще плащаме по 15 лв.. За една седмица това са 105 лв.. Тези пари са за удоволствието ми да вървя до плажа единствено с едно пешкирче или чаршафче, с цел да не лежа на винила. Много ли е или малко? Както е споделил рошавият талант с мустаците, всичко е релативно. Важно е да си отговорим на въпроса защо плащаме. А ние плащаме за комфорта на сянката и за удобството да не се търкаляме в пясъка. Лично аз на драго сърце си лежа на пясъка на едно персонално чаршафче, дето си го нося.
Сега да се пренесем на неохраняемата зона пред къмпинга. На пясъка има конфигурирани всевъзможни фабрични произведения, които да ви създадат сянка. Като се почне от китайски чадърчета за по 10 – 12 лв., до фабрични тенти с по 6 – 8 кв. метра сянка. Завръща се и остарялата тента с 4 колчета и домакински бял чаршаф, под която се криехме като деца преди 55 години. Има и всевъзможни плажни мебели – платнени столчета, цели плажни кресла с облегалка за главата, сгъваеми и надуваеми кревати и каквото още се сетите. И всичко това сгъваемо, леко и комфортно за носене. Един баща може умерено да обезпечи сянка и удобно седене на фамилията, без да е първенец по щанги. Ако има разбрана брачна половинка, може да занесе на плажа и хладилна чанта с 2–3 студени бирички и 2-3 сокчета за децата плюс надуваем крокодил да вземем за пример или розово фламинго.
Сега да се запитаме дали желаеме да оставим 105 лв. за една седмица за услугите на концесионера в Ахтопол, или да си купим няколко плажни продукта, които ще употребяваме още 4 – 5 – 6 години. Търговските вериги оферират от пиле мляко в този сегмент. Моят избор е за второто и 105 лв. са ми изцяло задоволителни.
Сега си направете сами калкулацията
Ако цената не е 15 лв., а 40, 50 лв. или повече, каквито касови бележки се търкалят из медиите.
Гледам по тв приемника един изключително покъртителен младеж. Сложил е шезлонги от тиково дърво (4 броя), голям чадър над тях със специфичен италиански плат, който не пускал UV лъчите, и там можело да се съберат по 10 индивида. Наистина съм впечатлен!
Има обаче дребен проблем. На този плаж туристите, които разграничават тиково дърво от байцвани борови летви, са колкото пръстите на ръката на заплеснат дърводелец. Това с плата с UV отбрана е ОК, за който схваща. Само че, в случай че аз като заплащам 70 лв. за услугата, не желая 10 души на шезлонга си? Аз не съм пристигнал на пионерски лагер. А клиентите за тези суперчадъри и шезлонги (за малко да кажа миндерчета), са в различен ценови сегмент.
Чува се писък на концесионери
Щели да понижат цените единствено в случай че страната им смъкна концесионните такси. Така ли? А може ли страната да вдигне концесионните такси и в случай че няма концесионери, да даде плажовете за ръководство на локалните общини без право на концесиониране. Или и това към този момент е непостижимо за кметовете?
Ясно е, че концесионерите имат разноски – спасителите желаят заплати, желаят вода и кафета, тракторът, който чисти плажа, желае нафта, в случай че има лекар, и той желае заплата. Но както споделят самите концесионери, нали е пазарна стопанска система. Е, да, пазарна стопанска система е, единствено че политическите чадъри и лобисткото законодателство обезпечават ресурса, който вие, уважаеми, ползвате. И тъкмо по пазарните закони аз си закупувам плажния комфорт от спортния магазин и напущам услугите ви. Отивам на неохраняем плаж, на свободна зона или както там се споделя.
Време е и да се разсее митът, че там е мръсно, не се чисти и така нататък Да, несъмнено има и такива места. Но аз следя по какъв начин става все по чисто, тъй като в близост щъкат личните ни деца.
Има ли риск? Да, има. Като няма избавител, има и риск. То има риск и в случай че има избавител. Само че по света има десетки хиляди километри плажове без спасители. Има ги в Европа, има ги в Азия, Африка и двете Америки. Но това е съзнателен избор на възрастни хора. Не желаеме да сме стадото, което е навряно в кьошетата на плажовете. Така че хващайте калкулатора и си оправете математиката.
Или отивам в чужбина.
Струва си да кажем нещо и за другия вид отдих
При хотелите с ол инклузив всичко е ясно. Те ощетяват локалните общности, тъй като концентрират паричния поток в едни ръце и той нормално напуща района. Квартирите са полупразни, ресторантчетата - също, никой не купува домати от бабите и ракия от локалния магазин. Но това е цената, която локалните хора по крайморските градчета заплатиха, с цел да си продадат небрежно нивите. Сега вместо туристи имат съседи и съперници от апартхотелите и частните новопостроени къщи. Собственикът не е екскурзиант. Шестата му братовчедка спи гратис.
Особена тематика е бюджетният отдих. Струва да помислим за двете " К " – къмпинг или квартира. За къмпингите към този момент писахме в " Къмпингите – метод на приложимост ". Квартирите сега се конкурират с бюджетните хотелчета. В Ахтопол квартирите са 15 лв. с климатик, независим хигиеничен възел и телевизорче. Значи 30 лв. за двамата с Дулцинея. Супер!
Само че, скъпи читатели, квартирите не са това, което бяха преди 30 - 40 – 50 години. Тогава бабите даваха по една–две стаички и ги майтапехме, че ни настаняват в кокошарника. Тогава нямаше проблем да си сготвиш вечерята, да хапнете на масата под лозницата в Приморско с още едно семейство. Сега е друго. Бабите са мениджъри на по 5–7 стаи, че и повече. Къщата в действителност е едно малко хотелче и пърженето на цаца, барбекюто с вратни пържолки, яденето на тиквички с чесън и други не е добре пристигнало – пушляви се, мирише, едни се мръщят, други стачкуват. За вечеря ставаш клиент на някое от ресторантчетата в градчето със съпътстващите проблеми – цени, обслужване, проблеми с храната и качеството на алкохола. Имам и персонален опит от една мастика в Приморско.
И най-после в къмпинг. В къмпинга толерантността е доста огромна. Никой не стачкува, стига да няма турбо-чалга на макс. Предполагам и Вагнер или Шостакович на макс няма да са ОК. През седмицата към 23:00 става безшумно. Бедняшки ли е този отдих? Ами не е. Около палатките и кемпърите има по 2–3 хамака, има газови барбекюта от 200 лв. нагоре, по масите се виждат шотландски и ирландски питиета.
И тук опираме до по-големия въпрос.
Разбират ли меринджеите в туризма математиката на предлагането и търсенето?
От години всяко лято четем и слушаме безкрайни глупави пояснения за рецесията с фрагментите в туризма. Нямало квалифицирани, хора с езици и т. н., търсят ги от чужбина от Казахстан до Код д‘ Ивоар. Добавиха се и рецензии към медиите, че тиражирали клюки и фотоси, но те не били правилни. Снимките не били правилни! Медиите гонели туристите в Гърция и други дивотии. Нямало проблем с туристите, щото сезонът в този момент започвал. Сега, в този момент – какъв брой в този момент. Значи почва на 15 юли и ще свърши на 25 август. И по кое време ще се изпълнят 500 000 кревати от Обзор до Равда, както уточни някакъв фактор в някаква асоциация в туризма?
Това са крокодилските сълзи на туристическите меринджеи.
А какво се случва на процедура с фрагментите? Опитайте да си намерите сезонна работа, в случай че сте на междинна възраст. Ей по този начин, пуснете CV на няколко разгласи за сезонен личен състав.
Истински образец: - мъж на 60 години с съвършен съветски и доста добър британски, и доста добър полски, някогашен екскурзовод, живял и работил в чужбина, пуска 20-25 сивита за админ на хотел по морето и на други места. Живее добре, не умира от апетит, просто му е писнало да си стои вкъщи. Обаждат му се единствено от един хотел в Созопол. Кандидатът пита с мейл за следното: какъв е графикът на промените, каква е заплатата, през какъв интервал се заплаща и по какъв начин е решен въпросът с настаняването. Пита два пъти. Отговор от меринджеите на хотела няма. Няма нищо, нито отвод, нито благодаря за интереса. Нищо. " Да ви... на бизнес културата ", си споделя индивидът и отива на отмора в Корсика.
Вие, уважаеми меринджеи, админите и за консумация ли ги оферирате, че не вземате хора на междинна възраст? Например учители за сезонна работа.
Изглежда, в този бизнес дамите над 40-45 стават единствено за камериерки (да ги ритат пияни задници в главите), а мъжете за водопроводчици. Докато има такова мислене – такива ще са ви и фрагментите.
И по-лошо – такива ще са ви и туристите.
И това е при застаряваща нация, която подвига пенсионната възраст, тъй като не може да изхрани старите си хора. Един голям запас от хора над 45-55 години, в т. ч. и такива с висше обучение, непознати езици и други квалификации, е оставен отвън трудовия пазар. Хора, които с изключение на досегашната подготовка могат да усвоят и нещо ново. Да не приказваме, че трудовият морал на по-възрастните служащи не е за занемаряване. Но не би – българските меринджеи в туризма желаят млади, в случай че може леко глуповати чиновници, които да работят за трохи и да бъдат изхвърлени при първия каприз на меринджея. И такива ще получават, в това число и от чужбина.
Има, несъмнено, и умни и честни хора, които се хващат да работят за малко пари. От напън. Само че те при първа опция си бият камшика и се махат от пишман мениджърите в туризма.
Много от притежателите на бизнеси в туризма (хотели, заведения за хранене, нощни заведения, концесионери) и мениджърите им желаят с 20-30 стаи за месец или с едно-две заведения за месец и половина сезон да карат " Бентли " или " Майбах ". И то, в случай че може, още на втората година. Искат децата им да учат в частна детска градина, а след това в Лондон или в Цюрих. Искат да имат и една интимна другарка на 22-25 годинки и местенце, където да се срещат. Затова не заплащат, а употребяват или може би изнасят огромна част от облагата за парцели в чужбина. Да запитвам единствено къде арестуваха неотдавна едно–две фамилии с вложения в туризма? Само запитвам бе. Докато е по този начин, никакви непознати служащи не би трябвало да има.
Немалка част от българските притежатели и мениджърите би трябвало да сменят бентлитата и мерцедесите си с шкоди, дачии и фолксвагени, може и втора ръка, да пратят децата в кварталната детска градина, в локалното квартално учебно заведение и след това в локалния университет. И със спестените пари да вършат още вложения и да заплащат по-високи заплати.
Иначе да затварят.
Качествените младежи се изнасят да учат или да работят и след това не се връщат до пенсия.
Ще забележим по кое време последният ще затвори вратата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ