Дали ни е важно, че Борислав уби жена си?
Уважаеми читатели, ето няколко имена: Красимира, Антония, Мария, Елена, Десислава, Венета, Дарина. Те са окачени на предверието към пъкъла на дамите и децата, станали жертва на домашно принуждение през 2018 година В България. Тук, където на издевателството в хола и спалнята, се гледаше до неотдавна като на битова драма. Тук, където едвам през тази година властта стегна ограниченията в Наказателния кодекс за тези уродливи закононарушения. Но дано не си вършим илюзии. Домашното принуждение е проблем на цялото ни общество. И неговата цивилизованост.
Заради това, че бракът им не вървял и след следващия скандал, 41-годишният Борислав Н., оставил жена си в безпомощно положение след нечовечен побой. Според формалната информация на апелативната прокуратура във Варна, Борислав позвънил на майка си и я повикал да пристигна, с цел да изнесе багажа му. След това майка и наследник напуснали жилището, без да се интересуват за положението на пребитата. А тя няколко пъти е подавала тъжби към управляващите за държанието на брачна половинка си. Те пък предупреждавали Борислав. А развръзката към този момент я знаем. И тя е една и съща за всички жертви - минава през парадния вход на пъкъла от закани, удари и малтретиране на човешкото достолепие и свършва там, където всичко е изгубено .
Уважаеми читатели, в действителност ли насилието над различен човек е смут, който сме се научили да преглъщаме за вечеря? А дали сме уверени, че законът ще пречупи мрачната статистика на жертвите? Колко още можем да поносим реакции на лъжлива правдивост, пристигнала на трапезата от човешки остатъци да ползва санкции? Не е ли време да спрем наивно да мислим, че насилникът е единствено човек с психологични проблеми? А по кое време ще ни засегне персонално нещастието на съседите? Когато проверяващите изкарат следващите трупове на майка и дете ли? Това са въпроси, на които, уверен съм, би трябвало да си отговорим групово. И като общество, на което му пука дали е цивилизовано, когато по-слабият агонизира в мрака от равнодушие.
Заради това, че бракът им не вървял и след следващия скандал, 41-годишният Борислав Н., оставил жена си в безпомощно положение след нечовечен побой. Според формалната информация на апелативната прокуратура във Варна, Борислав позвънил на майка си и я повикал да пристигна, с цел да изнесе багажа му. След това майка и наследник напуснали жилището, без да се интересуват за положението на пребитата. А тя няколко пъти е подавала тъжби към управляващите за държанието на брачна половинка си. Те пък предупреждавали Борислав. А развръзката към този момент я знаем. И тя е една и съща за всички жертви - минава през парадния вход на пъкъла от закани, удари и малтретиране на човешкото достолепие и свършва там, където всичко е изгубено .
Уважаеми читатели, в действителност ли насилието над различен човек е смут, който сме се научили да преглъщаме за вечеря? А дали сме уверени, че законът ще пречупи мрачната статистика на жертвите? Колко още можем да поносим реакции на лъжлива правдивост, пристигнала на трапезата от човешки остатъци да ползва санкции? Не е ли време да спрем наивно да мислим, че насилникът е единствено човек с психологични проблеми? А по кое време ще ни засегне персонално нещастието на съседите? Когато проверяващите изкарат следващите трупове на майка и дете ли? Това са въпроси, на които, уверен съм, би трябвало да си отговорим групово. И като общество, на което му пука дали е цивилизовано, когато по-слабият агонизира в мрака от равнодушие.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ