Уважаеми читатели, безсмъртният разказ на Йордан Йовков звучи в тази

Уважаеми читатели, безсмъртният роман на Йордан Йовков звучи в тази минута по-актуално от всеки път. Въпреки ужасяващата водна рецесия и тежкия живот, който перничани водят от месеци, още веднъж се вършат опити казусът да бъде редуциран до скромните размери на язовир " Студена ". Този път през годишния Фестивал на маскарадните игри " Сурва ", който е емблема на района. Празникът няма да се състои и това е както прагматично, по този начин и морално решение. 
Прагматично е, тъй като без обикновения достъп до течаща и чиста питейна вода, няма по какъв начин да се обезпечи хигиената на толкоз огромно скупчване на хора на едно място. Който е ходил и като участник, и като фен на този другояче прелестен фестивал, знае защо става дума. Решението тази година да няма " Сурва " е и морално. Как изобщо ни побира мозъкът да се отдаваме на забавление в един бедстващ град, до момента в който толкоз доста хора всекидневно се чудят от кое място да обезпечат вода за себе си и фамилиите си? Всъщност това не е въпрос, на който чакам отговор. 
Уважаеми читатели, никога не съм на страната на виновните за казуса институции. Те трябваше да предотвратят тази рецесия още в нейния зародиш. Но къде отива нашата чисто човешка взаимност с локалните - даже когато настояваме фестивал, който дефинира духа на района, да се мести, да речем, в столицата? Що за избор вършим: да подсигурим веселието си, вместо да купим минерална вода за една седмица на някоя стара бабичка в града да вземем за пример? Каква ще е тази " Сурва " по време на чума, в случай че разрешите, несъмнено, аналогията с Йовков?
" Перничани не са отговорни поради наложения воден режим, а кукерските групи от цяла България и гостите от чужбина пък напълно нямат никакъв допир с водния проблем на града ". Това е фрагмент от отворено писмо (вижте повече от него тук) до институциите на жители, които желаят фестивала да се случи макар казуса. Ще си разреша единствено да кажа, че даже " Сурва " да отиде в София или на Луната, няма да е почтено към локалните някой да разполага по свое убеждение с празника им. А на тях не им е до звънци, кукери и плашилки тъкмо в този момент. Повярвайте!
И в случай че Йовков не ни е задоволителна камбана, отгърнете началото на " Декамерон ". Там е изработен ослепителен прорез на обществото във Флоренция, обхванато от чумата. Бокачовите герои бягат от ужаса в прескъпите си вили, с цел да се отърсят от него с радостни историйки. И ние ли ще употребяваме " Сурва " за отдих от рецесията, като я оставим в това време да вилнее?