Уважаема г-жо председател на Народното събрание, Уважаема г-жо вицепрезидент, Уважаеми

Уважаема г-жо ръководител на Народното събрание,
Уважаема г-жо вицепрезидент,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа, представители на медиите,
Уважаеми сънародници,
Уважаеми народни представители, бягството няма да ви избави от позора. С това показвате, че същинският парламент е извън. Разбира се и аз не съм напълно във екстаз, че съм в Народното събрание при тази конюнктура, само че както мен, по този начин и вас българските жители са ни избрали, с цел да ги представляваме и да решаваме техните проблеми и най-малкото да се изслушваме. Аз няма да разясня това овакантяване, само че то е показателно в действителност за неналичието на разговор и за какво хората през днешния ден са на улицата.
Първо желая да ви поздравя с новата зала и да пожелая тя да бъде очевидец на мъдри решения в интерес на българския народ.
Обръщам се към вас, народните представители, тъй като в дълбоката морална и институционална рецесия, в растящата отдалеченост сред жители и ръководещи, точно Народното събрание е институцията която следва да прояви отговорност в решенията си за гражданския мир и за бъдещето на България.
Спомняте си, че тъкмо преди една година от тази естрада аз се обърнах към народа и Народното събрание. Очертах обстановката в страната и проблемите, които раздират обществото ни: необузданата корупция, неефективното ръководство, концентрацията на властта и публичния запас в стеснен кръг хора – водещото до задълбочаване на бедността, неравенствата и демографската рецесия, до замиране на образованието и опазването на здравето, до срив на институциите.
Посочих пътища за тяхното решение, целящи усилване на гражданското присъединяване и надзор върху ръководството, укрепването на върховенството на закона, усилването на парламентарния надзор върху изпълнителната власт, повече бистрота и отчетност в работата на институциите, подсилване на директната народна власт, въвеждане на финансова децентрализация, възстановяване на бизнес средата. Призовах Народното събрание, като централен орган на държавната власт, към дейности за реализиране на тези значими за обществото ни цели.
Ясно заявих, че „ времето за смяна непреклонно изтича, по този начин както изтичат на открито младите и трудоспособни българи, както гаснат едно след друго българските села и оставените на произвола български пенсионери. Призовах Народното събрание да концентрира напъните си върху значимите за бъдещето на страната решения. Спомянте си, допускам, предизвестих, че в случай че това не се случи „ или апатията ще продължи да изпразва България, или улицата ще опустоши статуквото. “
Тези мои думи бяха подценени, допускам с вярата всички проблеми да потънат в апатията. Но през днешния ден улицата, изпълнена с възмутени и загрижени за бъдещето на България хора, пристигна за оставки.
Ако Народното събрание бе упражнявало по-силен, пълностоен надзор върху изпълнителната власт, в този момент нямаше да има порочно изхарчени милиарди, мастити олигарси, цялостни с валута шкафчета и цялостни с гневни хора улици.
Ако Народното събрание се бе вслушало в апелите и ветата за недопускане на лобистко законодателство, в този момент нямаше да бъде с такова понижено доверие и щеше да въздейства доста по-конструктувно върху публичните процеси
Има и нещо още по-разочароващо от загубата на доверие и то е загубата на достолепие, тъй като Народното събрание позволи да се трансформира в категоричен реализатор на волята на министър-председателя. Никой в тази зала не се осмели да зададе даже един въпрос при отчета на основния прокурор.
След 2 месеца на нестихващи митинги в страната, на незапомнена консолидация на нашите сънародници зад граница, на тежка дискредитация на България в международните медии, аз мисля, че всичко е казано и диагнозата на такова ръководство е дефинитивно сложена.
Очаквам от българския парламент да не влиза повече в ролята на обслужващ личен състав на министър-председателя, да не подменя публичния дневен ред, това, което през днешния ден желае обществото, да не скверни парламентаризма с необразовани упражнение за нова Конституция и Велико национално заседание, които имат за цел само избавяне на днешното държавно управление. Това единствено удължава мъката и подклажда гнева на хората.
Не неналичието на нова и на изкараха хората на улицата, а неналичието на морал в ръководството, подриване на устоите на държавността и корупцията.
Българите ясно обявиха своята воля и настояванията за незабавни оставки, това, което чувате извън през днешния ден и хората не престават да се стичат, оставки на държавното управление и на основния прокурор, почтени избори и ново доверие.
Тези оставки са неизбежни, тъй като хората излязоха от хипнозата на пропагандата, преодоляха страха и упорстват за своето правото да живеят в естествена страна – предпочитание, несъвместимо със настоящето ръководство.
И когато тези оставки станат факт, аз ви приканвам да предотвратите всевъзможни опити на статуквото да измами упованията на жителите и да се бетонира зад експертен кабинет, който няма да бъде нищо повече от марионетка на сегашната власт. Това ще бъде единственият метод това Народно заседание да излезе с достолепие от тази спешна обстановка.
Българският парламент е най-висшата институция в страната и следва да бъде най-уважаваната, което зависи от това дали националните избраници ще вземат своите решения, съобразявайки се най-много с волята на своите гласоподаватели. И в случай че не желаете да чуете мен, то би трябвало най-малко да чуете вашите гласоподаватели, които през днешния ден са извън и да не гласувате за експертно и каквото и да е друго държавно управление в мандата на това Народно заседание. Както и да не гласувате предлаганите промени в изборния закон, тъй като те са неприемливо оттегляне от демократичните завоевания на българите през годините. Ако претендираме, че сме демократична страна, не можем да решаваме политически въпроси с полицейски способи, не можем да рискуваме да има ескалация на напрежението. Политическите въпроси се вземат решение с политически средства и когато доверието е дефинитивно изгубено е ясно какви са средствата – оставка, несъмнено.
Да, аз съм склонен, би трябвало да има диспути - и за промени в Конституцията, и за превръщането на страната ни в страна с господство на правото, действително разделяне на управляващите, ефикасни, отчетни и транспарантни институции, работещи дейно в полза на жителите, а не на персони, партии, олигархични кръгове. Трябва да има и спор за нужните фундаментални условия, без които няма сигурност на личността, собствеността и бизнеса. Условия, без които няма европейски приходи и качество на инфраструктурата и публичните услуги.
Тези диспути обаче и бъдещите решения би трябвало да се водят и да се вземат от идващото Народно заседание и държавно управление с нужния заем на доверие. Хилядите хора извън през днешния ден са доказателство, че е акумулирана голяма социална сила за смяна, че в България се роди мощно гражданско общество, което ще търси решения за същинско европейско бъдеще на България, което ще изисква морал в политиката и ще бъде безкомпромисно към всеки ръководещ, дръзнал да съобщи публичния интерес.
Искам от тази естрада най-отговорно да се обърна към протестиращите и към полицията за недопускане на насилия и не поддаване на провокации, тъй като не можем да си позволим тъкмо в този сериозен за България миг справедливите претенции на хората да бъдат опорочени. В този исторически миг следва българският парламент да бъде на висотата на публичните упования и да предотврати въвличането на страната в безпорядък, вълнения и обърканост.
Като изразители на волята на народа ви приканвам да последвате волята и настояванията на българите за незабавна и безусловна оставка на държавното управление. Нямаме различен път за излизане от блокажа на страната с изключение на мирния, естественият политически акт на оставка при загуба на доверие.
Благодаря за вниманието!
Желая ви триумф!