Лукреция Борджия – красивата разменна монета на династически страсти
Утвърдената поредност на издателство „ Емас “ „ Известните дами в историята “ ни среща с същинския облик на популярната Лукреция
Незаконна щерка на папа, останал в историята със своите измами, убийства и финансови далавери, сестра на един от най-безскрупулните и най-жестоките владетели в човешката история, празнувана като най-красивата жена на италианския Ренесанс, споделила три брака с трима съпрузи от най-влиятелните семейства на Италия, умела ръководителка на държавни каузи, почитателка на изкуствата. Това са неоспоримите обстоятелства в живота на Лукреция Борджия. Факти, задоволителни да развихрят фантазията на не един неин съвременник и на генерации създатели след нея.
Около персоналния живот и тайните каузи на тази жена, която не е оставила на света даже един сигурен облик от своята феноменална хубост, се вихрят демонски митове. Отровителка, блудница, кръвосмесителка, прелюбодейка, подла отмъстителка... Пресъздал я е Юго в драма, възпял я е Доницети в опера, безчет са нейните биографии, близо двайсет кино лентата са отдадени на живота ѝ.
Романът на Жоаким Буфле, френски историк и създател на голям брой исторически трактати и романи, идва да възвърне достоверното лице на дъщерята на папа Александър VІ Борджия. Основаваща се върху исторически извори, а не върху черни митове, тази биография се опълчва на измислиците и показва една любяща и ранима жена, извънредно деликатна и умна по природа, образована събеседница на най-големите мозъци на съвремието, само че станала не по своя воля политическо оръдие на своя татко и на своя брат Чезаре.
Дневникът на Лукреция Борджия, херцогиня на Ферара, е написан в седмиците преди гибелта ѝ на 24 юни 1519 година. Тя е трийсет и девет годишна. С нея си отива потомството на папа Александър VІ, само че не и потеклото му: в съвсем всички династии в днешна Европа има потомци на прокълнатия папа и към момента във вените на стотици персони от американски семейства, в Бразилия и в Съединените щати тече кръвта на Борджиите.
Лукреция написа поради своите деца, желае да им остави свое изложение в стила на писателите от своето време. Приживе колкото я порицават и хулят, толкоз я възхваляват и ѝ завиждат. Тя усеща какъв брой неблагодарна е историята към нея, навличайки ѝ неодобрението, с което се отнасят към татко ѝ и брат ѝ Чезаре. Въпреки това тя не се пробва да се оневини, да се оправдава за слабостите и лутанията си. Но, водена духовно от някои от великите мистици на своето време – по това време Италия има своите живи светици, които въздействат дискретно, само че действително върху тогавашното общество и даже в дворовете на принцовете – и ползвайки се от тяхното другарство, тя поема по пътя на смяната, пробва се да премисли живота си. За това ѝ оказва помощ нейното откровено съчувствие, на което в никакъв случай не изневерява, и любовта ѝ към четенето: тази известна почитателка на четивото има една от най-богатите библиотеки на своето време, в която едни до други стоят жития на светци и духовни книги с поетични сборници, метафизичен трактати и най-популярни произведения.
Усещайки приближаването на гибелта, Лукреция желае да събере спомените си и да ги подреди в роман - поука. Написани скришом, най-често в ранните часове на деня, когато умората и треската я напущат за малко, тези страници свидетелстват за припряността на пишещата ги, от време на време за нейното досада. В тях е разказан без състрадание животът на една от най-забележителните женски фигури през италианския Ренесанс. Белязани са и от духовните паники на една жена, която, откакто е познала международната популярност и се е поддала на нейните съблазни, е осъзнала какъв брой суетна е тя. Накрая, трансформирайки се от време на време в страници от актуалната история, за наше най-голямо благополучие те се оказват предвестници на метода на мислене и на живот, присъщи за хуманизма, чието скорошно изгубване тя прозрява доста трезво – също като тежките китайски рози, които тя харесва и чиито нежни стебла се огъват, губейки едно по едно своите венчелистчета под взаимната офанзива на прекомерно жаркото слънце и на непрестанните стихии, откакто са излъчили своите последни и най-деликатни ухания.
Незаконна щерка на папа, останал в историята със своите измами, убийства и финансови далавери, сестра на един от най-безскрупулните и най-жестоките владетели в човешката история, празнувана като най-красивата жена на италианския Ренесанс, споделила три брака с трима съпрузи от най-влиятелните семейства на Италия, умела ръководителка на държавни каузи, почитателка на изкуствата. Това са неоспоримите обстоятелства в живота на Лукреция Борджия. Факти, задоволителни да развихрят фантазията на не един неин съвременник и на генерации създатели след нея.
Около персоналния живот и тайните каузи на тази жена, която не е оставила на света даже един сигурен облик от своята феноменална хубост, се вихрят демонски митове. Отровителка, блудница, кръвосмесителка, прелюбодейка, подла отмъстителка... Пресъздал я е Юго в драма, възпял я е Доницети в опера, безчет са нейните биографии, близо двайсет кино лентата са отдадени на живота ѝ.
Романът на Жоаким Буфле, френски историк и създател на голям брой исторически трактати и романи, идва да възвърне достоверното лице на дъщерята на папа Александър VІ Борджия. Основаваща се върху исторически извори, а не върху черни митове, тази биография се опълчва на измислиците и показва една любяща и ранима жена, извънредно деликатна и умна по природа, образована събеседница на най-големите мозъци на съвремието, само че станала не по своя воля политическо оръдие на своя татко и на своя брат Чезаре.
Дневникът на Лукреция Борджия, херцогиня на Ферара, е написан в седмиците преди гибелта ѝ на 24 юни 1519 година. Тя е трийсет и девет годишна. С нея си отива потомството на папа Александър VІ, само че не и потеклото му: в съвсем всички династии в днешна Европа има потомци на прокълнатия папа и към момента във вените на стотици персони от американски семейства, в Бразилия и в Съединените щати тече кръвта на Борджиите.
Лукреция написа поради своите деца, желае да им остави свое изложение в стила на писателите от своето време. Приживе колкото я порицават и хулят, толкоз я възхваляват и ѝ завиждат. Тя усеща какъв брой неблагодарна е историята към нея, навличайки ѝ неодобрението, с което се отнасят към татко ѝ и брат ѝ Чезаре. Въпреки това тя не се пробва да се оневини, да се оправдава за слабостите и лутанията си. Но, водена духовно от някои от великите мистици на своето време – по това време Италия има своите живи светици, които въздействат дискретно, само че действително върху тогавашното общество и даже в дворовете на принцовете – и ползвайки се от тяхното другарство, тя поема по пътя на смяната, пробва се да премисли живота си. За това ѝ оказва помощ нейното откровено съчувствие, на което в никакъв случай не изневерява, и любовта ѝ към четенето: тази известна почитателка на четивото има една от най-богатите библиотеки на своето време, в която едни до други стоят жития на светци и духовни книги с поетични сборници, метафизичен трактати и най-популярни произведения.
Усещайки приближаването на гибелта, Лукреция желае да събере спомените си и да ги подреди в роман - поука. Написани скришом, най-често в ранните часове на деня, когато умората и треската я напущат за малко, тези страници свидетелстват за припряността на пишещата ги, от време на време за нейното досада. В тях е разказан без състрадание животът на една от най-забележителните женски фигури през италианския Ренесанс. Белязани са и от духовните паники на една жена, която, откакто е познала международната популярност и се е поддала на нейните съблазни, е осъзнала какъв брой суетна е тя. Накрая, трансформирайки се от време на време в страници от актуалната история, за наше най-голямо благополучие те се оказват предвестници на метода на мислене и на живот, присъщи за хуманизма, чието скорошно изгубване тя прозрява доста трезво – също като тежките китайски рози, които тя харесва и чиито нежни стебла се огъват, губейки едно по едно своите венчелистчета под взаимната офанзива на прекомерно жаркото слънце и на непрестанните стихии, откакто са излъчили своите последни и най-деликатни ухания.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ