Ути Бъчваров: Лакомото око никому не е помогнало
Ути Бъчваров е надалеч от възрастовата категория “над 55 ”, по тази причина пък радва с предаването си по Българска национална телевизия най-много улегналите хора, които знаят по какъв начин да оценят усета на живота. Роден е през 1970 година в София и по паспорт се назовава Петър Бъчваров. Син е на една от създателките на телевизионния спектакъл в Българска национална телевизия - Галя Бъчварова. Правнук е на създателя на Варненския спектакъл - Стоян Бъчваров. Завършва електротехникума “Киров ”... После внезапно трансформира посоката и приключва НАТФИЗ - театрална рецензия и кинорежисура.
- Снимал се е в над 20 кино лентата (в които играе най-много престъпник!), създател е освен на своето предаване, само че и на поредност от книги с кулинарни предписания. За кулинарията споделя, че му е занимание, а другото си занимание - ловът и риболовът, назовава фикс идея. Бил е капитан на националния тим по състезателен лов на риба и членува в ямболската ловна дружинка “Диана”.
Ути, знае се, че обичаш бабите и техните манджи.
- И те ме обичат... Имам действителна визия какво може да се откри в техните долапи и къщи.
- Познавам доста хора, които с интерес гледат предаването ти, само че знам, че има и такива, които те укоряват. Живеем в сложни времена, а ти премляскваш над авокадо, сьомга или други екзотични глезотийки. Кое въпреки всичко е това, което притегля феновете?
- Стремя се да пробвам новото, да върша неща, които са постижими за елементарната стопанка. Заради сложните последни години българинът се отучи да яде и готви с обич, да импровизира. Опитвам се оптимално естетически да сервирам ястията. Но уви, за доста хора е по-важно какъв брой костват те. Затова в никакъв случай не се гавря с опциите на фена да пазари. Познавам хора, които гледат предаването, с цел да вземат някоя дребна идейка от рецептата.
- Самият ти казваш, че храната е един от методите да се избавим от напрежението, само че не са малко хората у нас, за които обезпечаването й е стрес.
- Не са малко, несъмнено.
И аз си давам действителна визия за дереджето на българина
За разлика от доста мои сътрудници, аз всяка седмица съм някъде из страната, в дребни села, в най-нормални средностатистически къщи.
- Е, българката е майсторица да направи от нищо нещо...
- Затова й оказвам помощ да комбинира. Ако една рецепта може да бъде изпълнена в цялостното си предимство и искра за 20 лв., то тя може да се реализира и за 7, 5 или 2 лв. да вземем за пример.
- Понякога готвенето дефинира връзките сред брачен партньор и брачна половинка, тъща и шурей, снаха и свекърва. Достойна причина ли е то, с цел да се вихрят кавги, та даже от време на време да се разтурят фамилии?
- Аз си мисля, че е причина и да се сплотяват фамилиите. За това е нужен съвместен компромис, тъй като в последна сметка храната е нещо доста персонално. И когато има персони в една такава обстановка с избран усет и условия, би трябвало да се откри някакъв баланс. Ако някой не обича избрана кухня, няма смисъл да му се потвърждава, че е най-хубавата, тъй като майката на единия или другия я готви. Когато самата тъща осъзнае, че шурей й не обича яхнии, желае да отслабне и не може да яде толкоз мазно, значи той не е отговорен за това и няма за какво да му се ядосва.
- Пътуваш доста из страната, натъквал ли си се някъде на сходен спор?
- Бил съм в къщи, където мъжът е този, който не харесва готвенето на майка си. Това е доста забавна обстановка. В фамилията на мои другари, да кажем от Етрополе, той не харесваше по какъв начин майка му прави баница, тъй като жена му я правила еди-как си. Точно противоположното на предстоящото. За хубаво или неприятно, тази патриархалност или матриархалност на семействата поголовно се разпада.
Да търсим под вола теле, да търсим такива връзки, просто няма смисъл Единствената рецепта, която бих дал в подобен миг, е да се изслушваме и да се опитаме да разберем останалите.
- А в действителност ли може да се завоюва любовта на мъжа с една софра?
- Всяка една обич, без значение по кое време и за какъв брой време, минава през храната и масата. Твърде обикновено е да се преглежда отношението сред мъжа и дамата единствено като секс. А не да се опитаме да сътворим една друга реалност към индивида, към който имаме стремления. Отношенията сред двама души не са нито единствено масата, нито единствено сексът, не са единствено парите, не са единствено всекидневието. Това е едно огромно омесване. Така че човек би трябвало да знае по кое време обстановката да е по-пикантна, по кое време по-нежна и ненатоварваща, по кое време има потребност от преяждане, по кое време от препиване.
- С какво си обясняваш, че към момента доста български мъже считат, че готвенето си е женска работа...
- То не е единствено българска линия. Това са общи, международни трендове. Женското и мъжкото начало са доста диференцирани, колкото и феминизмът да настава в наше време. Жената е въпреки всичко тази, която е призвана да поддържа един консенсус, един свят на оцеляване в всекидневието, на рода и фамилията. Мъжът надълбоко в себе си е един паун, който изгрява в избрани моменти. При кулинарията няма нищо по-различно. Мъжете в действителност са положителни кулинари, само че те нормално обичат да блеснат, да бъдат видяни в съботно-неделните събирания на вилата, да вземем за пример. Или пък не желаят да създадат цялото меню, да нарежат салатата, което е огромна “хамалогия”, а желаят да създадат гвоздея на трапезата и от самото начало изясняват какъв брой са велики. Всъщност в множеството случаи тези техни “гвоздеи” не са толкоз вкусни, колкото салатата и мезетата, приготвени от домакинята.
- Ако като Наполеон си наказан на заточение и би трябвало да избереш единствено едно ядене, кое би било то?
- Това за агнешките главички, които избрал Наполеон, съгласно мен е една легенда.
Човешкият организъм мъчно може да издържи единствено с месо Няма по какъв начин да се случи. По-скоро аз бих цитирал себе си - колкото по-разнообразно е вашето меню, толкоз е по-добре за вашето тяло. Е, в случай че всички съперници на карантията кажат, че агнешките главички са най-гадното нещо, аз бих ги оборил. Човек би трябвало да яде и агнешки главички, само че и всичко останало.
- Е, да се надяваме, че няма да ни заточат на уединен остров...
- Разбира се, в днешно време това не ни заплашва.
- Издай коя е обичаната ти рецепта?
- Тук ще изтъквам едни мои другари от Ямбол. Те споделят: “Нашата обичана рецепта е да си измиеш ръцете и да седнеш на към този момент поставената маса”. Колкото и да ти е необичайно, това е и моята обичана рецепта.
- Не мога да не те попитам за черното пиперче - твоята паметна фалшификация?
- Да, това е моята паметна фалшификация! Знаеш ли, бях учуден, когато посетих Виетнам с една бизнес делегация и се оказа, че тази страна е производител номер 1 в света на черен пипер. Всяко трето зърно се създава там. Така че би трябвало да оценим напъните на тази азиатска страна в производството на обичаната ми фалшификация. (Смее се.)
- Има ли нездравословно ядене съгласно теб?
- Най-вредното българско ядене или по-скоро принцип, който важи за съвсем целия свят, е плюскането на нелепости, на нискокачествена храна. Българинът нормално от чиста бедност, когато си сготви нещо, гледа да го изяде цялото, да се наплюска. Което води до затлъстявания, до щета за организма и за здравето. Най-важното нещо за човек, който не желае да яде нелепости, е да се научи да мери количествата, които готви. Лакомото око никому не е помогнало. Няма междинна големина. Всеки би трябвало да откри порцията за своя организъм, при която се усеща добре.
- И най-после, какво е твоето обръщение към нашите читатели?
- Няма нищо по-вкусно от свободното време.
Валентина ИВАНОВА
- Снимал се е в над 20 кино лентата (в които играе най-много престъпник!), създател е освен на своето предаване, само че и на поредност от книги с кулинарни предписания. За кулинарията споделя, че му е занимание, а другото си занимание - ловът и риболовът, назовава фикс идея. Бил е капитан на националния тим по състезателен лов на риба и членува в ямболската ловна дружинка “Диана”.
Ути, знае се, че обичаш бабите и техните манджи.
- И те ме обичат... Имам действителна визия какво може да се откри в техните долапи и къщи.
- Познавам доста хора, които с интерес гледат предаването ти, само че знам, че има и такива, които те укоряват. Живеем в сложни времена, а ти премляскваш над авокадо, сьомга или други екзотични глезотийки. Кое въпреки всичко е това, което притегля феновете?
- Стремя се да пробвам новото, да върша неща, които са постижими за елементарната стопанка. Заради сложните последни години българинът се отучи да яде и готви с обич, да импровизира. Опитвам се оптимално естетически да сервирам ястията. Но уви, за доста хора е по-важно какъв брой костват те. Затова в никакъв случай не се гавря с опциите на фена да пазари. Познавам хора, които гледат предаването, с цел да вземат някоя дребна идейка от рецептата.
- Самият ти казваш, че храната е един от методите да се избавим от напрежението, само че не са малко хората у нас, за които обезпечаването й е стрес.
- Не са малко, несъмнено.
И аз си давам действителна визия за дереджето на българина
За разлика от доста мои сътрудници, аз всяка седмица съм някъде из страната, в дребни села, в най-нормални средностатистически къщи.
- Е, българката е майсторица да направи от нищо нещо...
- Затова й оказвам помощ да комбинира. Ако една рецепта може да бъде изпълнена в цялостното си предимство и искра за 20 лв., то тя може да се реализира и за 7, 5 или 2 лв. да вземем за пример.
- Понякога готвенето дефинира връзките сред брачен партньор и брачна половинка, тъща и шурей, снаха и свекърва. Достойна причина ли е то, с цел да се вихрят кавги, та даже от време на време да се разтурят фамилии?
- Аз си мисля, че е причина и да се сплотяват фамилиите. За това е нужен съвместен компромис, тъй като в последна сметка храната е нещо доста персонално. И когато има персони в една такава обстановка с избран усет и условия, би трябвало да се откри някакъв баланс. Ако някой не обича избрана кухня, няма смисъл да му се потвърждава, че е най-хубавата, тъй като майката на единия или другия я готви. Когато самата тъща осъзнае, че шурей й не обича яхнии, желае да отслабне и не може да яде толкоз мазно, значи той не е отговорен за това и няма за какво да му се ядосва.
- Пътуваш доста из страната, натъквал ли си се някъде на сходен спор?
- Бил съм в къщи, където мъжът е този, който не харесва готвенето на майка си. Това е доста забавна обстановка. В фамилията на мои другари, да кажем от Етрополе, той не харесваше по какъв начин майка му прави баница, тъй като жена му я правила еди-как си. Точно противоположното на предстоящото. За хубаво или неприятно, тази патриархалност или матриархалност на семействата поголовно се разпада.
Да търсим под вола теле, да търсим такива връзки, просто няма смисъл Единствената рецепта, която бих дал в подобен миг, е да се изслушваме и да се опитаме да разберем останалите.
- А в действителност ли може да се завоюва любовта на мъжа с една софра?
- Всяка една обич, без значение по кое време и за какъв брой време, минава през храната и масата. Твърде обикновено е да се преглежда отношението сред мъжа и дамата единствено като секс. А не да се опитаме да сътворим една друга реалност към индивида, към който имаме стремления. Отношенията сред двама души не са нито единствено масата, нито единствено сексът, не са единствено парите, не са единствено всекидневието. Това е едно огромно омесване. Така че човек би трябвало да знае по кое време обстановката да е по-пикантна, по кое време по-нежна и ненатоварваща, по кое време има потребност от преяждане, по кое време от препиване.
- С какво си обясняваш, че към момента доста български мъже считат, че готвенето си е женска работа...
- То не е единствено българска линия. Това са общи, международни трендове. Женското и мъжкото начало са доста диференцирани, колкото и феминизмът да настава в наше време. Жената е въпреки всичко тази, която е призвана да поддържа един консенсус, един свят на оцеляване в всекидневието, на рода и фамилията. Мъжът надълбоко в себе си е един паун, който изгрява в избрани моменти. При кулинарията няма нищо по-различно. Мъжете в действителност са положителни кулинари, само че те нормално обичат да блеснат, да бъдат видяни в съботно-неделните събирания на вилата, да вземем за пример. Или пък не желаят да създадат цялото меню, да нарежат салатата, което е огромна “хамалогия”, а желаят да създадат гвоздея на трапезата и от самото начало изясняват какъв брой са велики. Всъщност в множеството случаи тези техни “гвоздеи” не са толкоз вкусни, колкото салатата и мезетата, приготвени от домакинята.
- Ако като Наполеон си наказан на заточение и би трябвало да избереш единствено едно ядене, кое би било то?
- Това за агнешките главички, които избрал Наполеон, съгласно мен е една легенда.
Човешкият организъм мъчно може да издържи единствено с месо Няма по какъв начин да се случи. По-скоро аз бих цитирал себе си - колкото по-разнообразно е вашето меню, толкоз е по-добре за вашето тяло. Е, в случай че всички съперници на карантията кажат, че агнешките главички са най-гадното нещо, аз бих ги оборил. Човек би трябвало да яде и агнешки главички, само че и всичко останало.
- Е, да се надяваме, че няма да ни заточат на уединен остров...
- Разбира се, в днешно време това не ни заплашва.
- Издай коя е обичаната ти рецепта?
- Тук ще изтъквам едни мои другари от Ямбол. Те споделят: “Нашата обичана рецепта е да си измиеш ръцете и да седнеш на към този момент поставената маса”. Колкото и да ти е необичайно, това е и моята обичана рецепта.
- Не мога да не те попитам за черното пиперче - твоята паметна фалшификация?
- Да, това е моята паметна фалшификация! Знаеш ли, бях учуден, когато посетих Виетнам с една бизнес делегация и се оказа, че тази страна е производител номер 1 в света на черен пипер. Всяко трето зърно се създава там. Така че би трябвало да оценим напъните на тази азиатска страна в производството на обичаната ми фалшификация. (Смее се.)
- Има ли нездравословно ядене съгласно теб?
- Най-вредното българско ядене или по-скоро принцип, който важи за съвсем целия свят, е плюскането на нелепости, на нискокачествена храна. Българинът нормално от чиста бедност, когато си сготви нещо, гледа да го изяде цялото, да се наплюска. Което води до затлъстявания, до щета за организма и за здравето. Най-важното нещо за човек, който не желае да яде нелепости, е да се научи да мери количествата, които готви. Лакомото око никому не е помогнало. Няма междинна големина. Всеки би трябвало да откри порцията за своя организъм, при която се усеща добре.
- И най-после, какво е твоето обръщение към нашите читатели?
- Няма нищо по-вкусно от свободното време.
Валентина ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ