4D очила дават усещане за физическо докосване
Устройството прави осезаемо всякакво развлекателно наличие, включително филми, музика и игри с виртуална действителност
За да могат устройствата за виртуална действителност да имитират действителните чувства, те би трябвало не просто да влияят на всички сетива по едно и също време, само че и да вършат това по характерен метод
Екип от откриватели в Калифорнийския университет и Държавния университет в Сан Диего са създали чифт „ 4D очила ”, които разрешават на хората да усещат физическо „ докосване” от обекти във филмите.
Устройството е създадено въз основата на изследване, извършено от учени-нерволози, за картиране на областите от мозъка, които свързват това, което се вижда посредством зрението, с докосването. Ключово в проучването е разбирането за невронните механизми на мултисензорната интеграция.
Зад това комплицирано научно пояснение се крие нещо с доста прелестно практическо предопределение: устройството ще направи осезаемо всякакво развлекателно наличие, като филми, музика и игри с детайли на виртуална действителност. Очилата ще възпроизвеждат завладяващи мултисензорни резултати с чувство за „ непосредственост до лицето”, засилвайки възприятието за наличие.
Разработката е разказана в отчет, оповестен онлайн в списание „ Картиране на човешкия мозък” от откривателите Руи-Зон Хуанг и Чинг-фу Чен, невролози в Института по невронни калкулации при Калифорнийския университет в Сан Диего, и Мартин Серено, някогашен ръководител на катедрата по невровизуилизация в Университетския лицей Лондон и професор в държавния университет на Сан Диего.
„ Ние възприемаме и взаимодействаме със света към себе си посредством голям брой сетива ежедневно”, споделя Хуанг, съавтор на публикацията. Той изяснява, че всяка връзка в реалия свят се състои от голям брой сигнали – образни, звукови, тактилни. Тяхната цялост е от значително значение при разпознаването на приближаващи рискове или други предстоящи чувства.
още по тематиката
За да могат устройствата за виртуална действителност да имитират действителните чувства, те би трябвало не просто да влияят на всички сетива по едно и също време, само че и да вършат това по характерен метод, поради взаимоотношенията вътре в самия мозък сред множеството възприети сигнали.
В своите опити учените предиздвикали доброволци да оценят синхрона сред прожектирани фрагменти на профучаваща топка (симулирана във виртуална реалност) и въздушен полъх в лицето, „ подухващ” откъм същата страна, от която е прожектирана топката. Милисекундите разлика се оказали доста основни. При малко времезакъснение въздушният полъх е възприеман от хората като част от прекосяването на прелитащата топка.
В опити с магнитен резонанс учените въздействали на доброволците по 4 метода: единствено с допиране, единствено образно, с допиране и образно наличие без синхрон и с допиране и образно наличие с цялостен синхрон. Оказало се, че повече от дузина зони на мозъка реагират при мултисензорните тласъци, а откликът е още по-голям при добре синхронизираните мултисензорни сигнали.
За да могат устройствата за виртуална действителност да имитират действителните чувства, те би трябвало не просто да влияят на всички сетива по едно и също време, само че и да вършат това по характерен метод
Екип от откриватели в Калифорнийския университет и Държавния университет в Сан Диего са създали чифт „ 4D очила ”, които разрешават на хората да усещат физическо „ докосване” от обекти във филмите.
Устройството е създадено въз основата на изследване, извършено от учени-нерволози, за картиране на областите от мозъка, които свързват това, което се вижда посредством зрението, с докосването. Ключово в проучването е разбирането за невронните механизми на мултисензорната интеграция.
Зад това комплицирано научно пояснение се крие нещо с доста прелестно практическо предопределение: устройството ще направи осезаемо всякакво развлекателно наличие, като филми, музика и игри с детайли на виртуална действителност. Очилата ще възпроизвеждат завладяващи мултисензорни резултати с чувство за „ непосредственост до лицето”, засилвайки възприятието за наличие.
Разработката е разказана в отчет, оповестен онлайн в списание „ Картиране на човешкия мозък” от откривателите Руи-Зон Хуанг и Чинг-фу Чен, невролози в Института по невронни калкулации при Калифорнийския университет в Сан Диего, и Мартин Серено, някогашен ръководител на катедрата по невровизуилизация в Университетския лицей Лондон и професор в държавния университет на Сан Диего.
„ Ние възприемаме и взаимодействаме със света към себе си посредством голям брой сетива ежедневно”, споделя Хуанг, съавтор на публикацията. Той изяснява, че всяка връзка в реалия свят се състои от голям брой сигнали – образни, звукови, тактилни. Тяхната цялост е от значително значение при разпознаването на приближаващи рискове или други предстоящи чувства.
още по тематиката
За да могат устройствата за виртуална действителност да имитират действителните чувства, те би трябвало не просто да влияят на всички сетива по едно и също време, само че и да вършат това по характерен метод, поради взаимоотношенията вътре в самия мозък сред множеството възприети сигнали.
В своите опити учените предиздвикали доброволци да оценят синхрона сред прожектирани фрагменти на профучаваща топка (симулирана във виртуална реалност) и въздушен полъх в лицето, „ подухващ” откъм същата страна, от която е прожектирана топката. Милисекундите разлика се оказали доста основни. При малко времезакъснение въздушният полъх е възприеман от хората като част от прекосяването на прелитащата топка.
В опити с магнитен резонанс учените въздействали на доброволците по 4 метода: единствено с допиране, единствено образно, с допиране и образно наличие без синхрон и с допиране и образно наличие с цялостен синхрон. Оказало се, че повече от дузина зони на мозъка реагират при мултисензорните тласъци, а откликът е още по-голям при добре синхронизираните мултисензорни сигнали.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ