Мехмед Юмер: Отношенията Турция-САЩ остават в застой
Успешно ли мина визитата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Съединени американски щати или не? Дипломатически триумф за Ердоган ли беше срещата му с американския президент Доналд Тръмп или най-обикновено посещаване без значими триумфи? Това са единствено част от въпросите, които си задават анализаторите след срещата сред Тръмп и Ердоган. За някои срещата може да се окачестви като сполучлива, защото вътре в страната си турският президент съумя да се стартира като огромен пълководец, който умее по едно и също време да води договаряния както с Москва, по този начин и с Вашингтон, с цел да отбрани националните ползи на Турция.
Срещата сред двамата водачи продължи към един час и петнайсет минути, а след това се мина към работна вечеря, на която участваха и работните групи. На нея направи усещане, че Доналд Тръмп беше поканил и няколко сенатори от Конгреса, измежду които беше и Линдзи Греъм, който се открои в последно време с доста острите си изявления по адрес на Турция. След срещата двамата водачи дадоха взаимна конференция, на която Доналд Тръмп подчертава върху значимостта на съюзничеството на Съединени американски щати с Турция. От своя страна турският президент съобщи, че срещата е била всеобхватна и потребна.
Основното обръщение на Съединени американски щати към Турция – спрете доближаването с Русия и се върнете към евроатлантическите си позиции.
Резултатите от срещата с техните ясни и неразбираеми страни може да се обобщят в няколко точки. Първо, това е тематиката за писмото, което Доналд Тръмп изпрати на Ердоган и в което го назова „ Не бъди недодялан човек. Не бъди простак! “ Преди визитата си Ердоган съобщи, че ще върне назад писмото на Тръмп, само че по време на визитата стана ясно, че писмото е „ поденесено “ на създателя му, с други думи, турският президент доста дипломатично избягна израза „ върнах “ писмото, а вместо това сподели, че то било поднесено. Второ, тематиката за глобите, които бяха гласувани в Камарата на представителите не бе сложена на дневен ред или може да е била разисквана при закрити порти, само че по този въпрос не се получи изясненост. Третата тематика е обвързвана, несъмнено, със Сирия. Но и по този въпрос не се разбра дали и доколко страните са постигнали някакъв прогрес. Четвъртата тематика е обвързвана с битката против ДАЕШ, по отношение на която Турция е подложена на критика освен в Америка, само че и на Запад като цяло, че не оказва задоволително поддръжка в тази битка. Появяват се и обвинявания, че Турция даже насърчава тази организация под някакво форма. Но и по тази тематика не стана ясно какво тъкмо са се договорили страните. Най-жизнено значимата тематика в срещата, по разбираеми аргументи, беше тематиката за батериите за въздушна защита С-400, които Турция закупи от Русия. Американската страна умишлено изведе този въпрос на напред във времето и посланието беше пределно ясно – спрете доближаването с Русия и се върнете назад към евроатлантическите си позиции. Шесто, тематиката за размера на външната търговия със Съединени американски щати, която се цели да доближи 100 милиарда $, а понастоящем е към 20 милиарда $ по мнението на експертите. По най-голяма възможност, в случай че е станало дума за увеличението на търговията сред двете страни, то този въпрос също е бил привързан с тематиката за С-400. Седмо, съумя ли Турция да получи това, което искаше от Съединени американски щати по отношение на военния водач на сирийските кюрди Мазлум Абди който Америка разпознава като сътрудник в района, а Ердоган го назова „ духовният наследник “ на Абдуллах Йоджалан? И по този въпрос Ердоган не реализира триумф, защото стана ясно, че Тръмп не отстъпи от формалната позиция на Съединени американски щати и стана ясно, че съдействието сред PYD/YPG (политическото и военизираното крила на сирийските кюрди) и Америка ще продължи и в бъдеще. Следващата по ред значима от позиция на Анкара тематика беше обвързвана с изгонването на турския просветител Фетхуллах Гюлен, който от двайсет години живее в Съединени американски щати, само че и по този въпрос беше непокътнато надълбоко безмълвие. Друга значима тематика в връзките сред двете страни бе работещият в НАСА американски жител от турски генезис Серкан Гьолге, който беше задържан в Турция, а в следствие бе освободен след намесата на американския президент Доналд Тръмп. По време на визитата Тръмп благодари на Ердоган за това. Този акт за следващ път потвърди нещо доста значимо, а точно, че в Турция правораздаването е заключено сред двете устни единствено на един човек.
Визитата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Съединени американски щати се състоя в доста сериозен миг от позиция на вътрешната и външната политика и на двете страни. Да бъде поканен в Белия дом и да се срещне с американския президент е доста значимо за режима на Ердоган предвид на опитите за извайването на положителен имидж за мощна Турция, ориентиран за вътрешната аудитория. Това беше значимо и от друга позиция – да се усети атмосферата във Вашингтон и по-конкретно какво е отнешението към следствието на персоналното благосъстояние на турския президент. Турската делегация се интересуваше интензивно и от отношението на домакините към сирийските кюрди, тематиката за Ф-35, глобите против турската Халкбанк.
От друга страна, едно сензационно посещаване (то беше съпроводено с демонстрации срещу визитата на турския президент) на Ердоган в Съединени американски щати тъкмо в деня, в който Конгресът организира първите си национални телевизионни чувания в процеса по импийчмънт против Тръмп, американският президент прекара няколко часа в Белия дом с Ердоган, което беше добра опция за отклонение на публичното внимание. Не може да се отхвърли, че Тръмп харесва мощните водачи. А що се отнася до имиджа на Ердоган измежду американското общество, то за тях той е автократ, който избива цивилни жители в Североизточна Сирия, бомбардира градовете с кюрдско население в личната си страна, хвърля в пандизите писателите и публицистите, плъзга Турция към идеологията на Мюсюлмански братя и по този метод я трансформира в една приблизително статистическа страна от Близкия Изток.
По мнението на политолога от Мемориал Юнивърсити Нюфаундленд проф. доктор Мехмет Чаман: „ За Ердоган визитата в Съединени американски щати беше значима. Той получи това, което искаше. Така той сподели на своите поддръжници, че доста елементарно може да провежда визити в чужбина. Не си мислете, но какъв триумф може да е това. Наистина е триумф. Турция дотам е затънала в безвластие и се е откъснала от върховенството на закона, че не бихме преувеличили, в случай че кажем, че всеки властнически режим при такива условия сънува да е в Белия дом. Визитата на „ международния водач “ в Съединени американски щати за среща с американския президент дава доста добра храна за вътрешната аудитория. Така и стана. Лидерът на ИДИЛ Багдади беше хванат на територия, следена от Турция, в подмяна на това преди визитата Турция залови брачната половинка и сестрата на Багдади, т.е. те бяха взети от местонахожденията им, само че по този метод минусът беше обезщетен. Така беше отправено обръщение към Вашингтон, че Анкара е неин съдружник. “
Дори и да реализират някаква сделка между тях Тръмп и Ердоган, това не може да е за дълго, счита проф. доктор Илтер Туран от департамента за Международни връзки към Университет “Билги„ в Истанбул. В изявление за турската секция на „ Гласът на Америка “ проф. Туран декларира: „ Решаването на проблемите на равнище водачи също е жанр в политиката. Обикновено това води до триумф, когато сред институциите е реализиран прогрес и са нужни дребни докосвания за изглаждане на проблемите и тогава водачите поемат отговорност. Но когато политическите водачи работят по своя самодейност без значение от институцията, която съставляват, това не води до дълготрайни резултати. Турският президент, изключително разчитайки на пълномощията, които той концентрира в себе си счита, че срещите сред водачите ще докара до резултат и проблемите ще се разрешат. От позиция на американския президент, може би и той желае да има такива пълномощия. Имайки поради правилото за разделянето на управляващите в Америка и фактът, че той е в самобитна конкуренция с Конгреса, не е допустимо да се предоверяваме на обещанията на американския президент. “
Ако оставим всички тези съображения на една страна и се съсредоточим върху формалните белези в връзките на Тръмп и Ердоган, ще видим, че и двамата се схващат добре. Колкото и Тръмп да произлиза от заможно семейство, а Ердоган – от бедeн квартал на Истанбул, общата полезност, която ги сплотява е смисъла, което и двамата отдават на парите. И двамата гледат на политиката не през примзата на общото богатство, а с разбирането – каква изгода имам аз.
В умозаключение можем да кажем, че връзките сред Вашингтон и Анкара са в застой, само че Тръмп и Ердоган са другари from day one.
——
Мехмед Юмер, основен редактор на електронното издание obzornews.bg
Анализът е написан особено за Информационна организация БГНЕС
Срещата сред двамата водачи продължи към един час и петнайсет минути, а след това се мина към работна вечеря, на която участваха и работните групи. На нея направи усещане, че Доналд Тръмп беше поканил и няколко сенатори от Конгреса, измежду които беше и Линдзи Греъм, който се открои в последно време с доста острите си изявления по адрес на Турция. След срещата двамата водачи дадоха взаимна конференция, на която Доналд Тръмп подчертава върху значимостта на съюзничеството на Съединени американски щати с Турция. От своя страна турският президент съобщи, че срещата е била всеобхватна и потребна.
Основното обръщение на Съединени американски щати към Турция – спрете доближаването с Русия и се върнете към евроатлантическите си позиции.
Резултатите от срещата с техните ясни и неразбираеми страни може да се обобщят в няколко точки. Първо, това е тематиката за писмото, което Доналд Тръмп изпрати на Ердоган и в което го назова „ Не бъди недодялан човек. Не бъди простак! “ Преди визитата си Ердоган съобщи, че ще върне назад писмото на Тръмп, само че по време на визитата стана ясно, че писмото е „ поденесено “ на създателя му, с други думи, турският президент доста дипломатично избягна израза „ върнах “ писмото, а вместо това сподели, че то било поднесено. Второ, тематиката за глобите, които бяха гласувани в Камарата на представителите не бе сложена на дневен ред или може да е била разисквана при закрити порти, само че по този въпрос не се получи изясненост. Третата тематика е обвързвана, несъмнено, със Сирия. Но и по този въпрос не се разбра дали и доколко страните са постигнали някакъв прогрес. Четвъртата тематика е обвързвана с битката против ДАЕШ, по отношение на която Турция е подложена на критика освен в Америка, само че и на Запад като цяло, че не оказва задоволително поддръжка в тази битка. Появяват се и обвинявания, че Турция даже насърчава тази организация под някакво форма. Но и по тази тематика не стана ясно какво тъкмо са се договорили страните. Най-жизнено значимата тематика в срещата, по разбираеми аргументи, беше тематиката за батериите за въздушна защита С-400, които Турция закупи от Русия. Американската страна умишлено изведе този въпрос на напред във времето и посланието беше пределно ясно – спрете доближаването с Русия и се върнете назад към евроатлантическите си позиции. Шесто, тематиката за размера на външната търговия със Съединени американски щати, която се цели да доближи 100 милиарда $, а понастоящем е към 20 милиарда $ по мнението на експертите. По най-голяма възможност, в случай че е станало дума за увеличението на търговията сред двете страни, то този въпрос също е бил привързан с тематиката за С-400. Седмо, съумя ли Турция да получи това, което искаше от Съединени американски щати по отношение на военния водач на сирийските кюрди Мазлум Абди който Америка разпознава като сътрудник в района, а Ердоган го назова „ духовният наследник “ на Абдуллах Йоджалан? И по този въпрос Ердоган не реализира триумф, защото стана ясно, че Тръмп не отстъпи от формалната позиция на Съединени американски щати и стана ясно, че съдействието сред PYD/YPG (политическото и военизираното крила на сирийските кюрди) и Америка ще продължи и в бъдеще. Следващата по ред значима от позиция на Анкара тематика беше обвързвана с изгонването на турския просветител Фетхуллах Гюлен, който от двайсет години живее в Съединени американски щати, само че и по този въпрос беше непокътнато надълбоко безмълвие. Друга значима тематика в връзките сред двете страни бе работещият в НАСА американски жител от турски генезис Серкан Гьолге, който беше задържан в Турция, а в следствие бе освободен след намесата на американския президент Доналд Тръмп. По време на визитата Тръмп благодари на Ердоган за това. Този акт за следващ път потвърди нещо доста значимо, а точно, че в Турция правораздаването е заключено сред двете устни единствено на един човек.
Визитата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Съединени американски щати се състоя в доста сериозен миг от позиция на вътрешната и външната политика и на двете страни. Да бъде поканен в Белия дом и да се срещне с американския президент е доста значимо за режима на Ердоган предвид на опитите за извайването на положителен имидж за мощна Турция, ориентиран за вътрешната аудитория. Това беше значимо и от друга позиция – да се усети атмосферата във Вашингтон и по-конкретно какво е отнешението към следствието на персоналното благосъстояние на турския президент. Турската делегация се интересуваше интензивно и от отношението на домакините към сирийските кюрди, тематиката за Ф-35, глобите против турската Халкбанк.
От друга страна, едно сензационно посещаване (то беше съпроводено с демонстрации срещу визитата на турския президент) на Ердоган в Съединени американски щати тъкмо в деня, в който Конгресът организира първите си национални телевизионни чувания в процеса по импийчмънт против Тръмп, американският президент прекара няколко часа в Белия дом с Ердоган, което беше добра опция за отклонение на публичното внимание. Не може да се отхвърли, че Тръмп харесва мощните водачи. А що се отнася до имиджа на Ердоган измежду американското общество, то за тях той е автократ, който избива цивилни жители в Североизточна Сирия, бомбардира градовете с кюрдско население в личната си страна, хвърля в пандизите писателите и публицистите, плъзга Турция към идеологията на Мюсюлмански братя и по този метод я трансформира в една приблизително статистическа страна от Близкия Изток.
По мнението на политолога от Мемориал Юнивърсити Нюфаундленд проф. доктор Мехмет Чаман: „ За Ердоган визитата в Съединени американски щати беше значима. Той получи това, което искаше. Така той сподели на своите поддръжници, че доста елементарно може да провежда визити в чужбина. Не си мислете, но какъв триумф може да е това. Наистина е триумф. Турция дотам е затънала в безвластие и се е откъснала от върховенството на закона, че не бихме преувеличили, в случай че кажем, че всеки властнически режим при такива условия сънува да е в Белия дом. Визитата на „ международния водач “ в Съединени американски щати за среща с американския президент дава доста добра храна за вътрешната аудитория. Така и стана. Лидерът на ИДИЛ Багдади беше хванат на територия, следена от Турция, в подмяна на това преди визитата Турция залови брачната половинка и сестрата на Багдади, т.е. те бяха взети от местонахожденията им, само че по този метод минусът беше обезщетен. Така беше отправено обръщение към Вашингтон, че Анкара е неин съдружник. “
Дори и да реализират някаква сделка между тях Тръмп и Ердоган, това не може да е за дълго, счита проф. доктор Илтер Туран от департамента за Международни връзки към Университет “Билги„ в Истанбул. В изявление за турската секция на „ Гласът на Америка “ проф. Туран декларира: „ Решаването на проблемите на равнище водачи също е жанр в политиката. Обикновено това води до триумф, когато сред институциите е реализиран прогрес и са нужни дребни докосвания за изглаждане на проблемите и тогава водачите поемат отговорност. Но когато политическите водачи работят по своя самодейност без значение от институцията, която съставляват, това не води до дълготрайни резултати. Турският президент, изключително разчитайки на пълномощията, които той концентрира в себе си счита, че срещите сред водачите ще докара до резултат и проблемите ще се разрешат. От позиция на американския президент, може би и той желае да има такива пълномощия. Имайки поради правилото за разделянето на управляващите в Америка и фактът, че той е в самобитна конкуренция с Конгреса, не е допустимо да се предоверяваме на обещанията на американския президент. “
Ако оставим всички тези съображения на една страна и се съсредоточим върху формалните белези в връзките на Тръмп и Ердоган, ще видим, че и двамата се схващат добре. Колкото и Тръмп да произлиза от заможно семейство, а Ердоган – от бедeн квартал на Истанбул, общата полезност, която ги сплотява е смисъла, което и двамата отдават на парите. И двамата гледат на политиката не през примзата на общото богатство, а с разбирането – каква изгода имам аз.
В умозаключение можем да кажем, че връзките сред Вашингтон и Анкара са в застой, само че Тръмп и Ердоган са другари from day one.
——
Мехмед Юмер, основен редактор на електронното издание obzornews.bg
Анализът е написан особено за Информационна организация БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ