Коридата, Франко, "Да живее Испания": колко дясна всъщност е партията "Вокс"
Усмихнати и непринудени, двамата са застанали един до различен: единият с пура в устата обут с дънки, другият в костюм на тореадор и с банкенбарди в жанр Елвис. Сантяго Абаскал, началник на крайнодясната партия " Вокс " тези дни не пропуща опция да се появи дружно с обичания си тореадор Моранте де ла Пуебла. Политикът е върл обожател на бикоборството, което възприема като " форма на изкуство, тясно обвързвана с испанската еднаквост ".
В навечерието на парламентарните избори на 28 април Абаскал възхвалява освен коридата, само че и други обичайни испански традиции като фламенкото и лова - обичани тематики на неговата новопоявила се партия, която поражда все по-голямо безпокойствие на политическата сцена.
Четирийсет и три годишният Абаскал осъзнава, че залогът на изборите е огромен. За първи път след края на диктатурата на Франсиско Франко през 1975 година, партия от крайната десница може да влезе в Народното събрание в Мадрид. Ако социологическите изследвания са правилни, даже с двуцифрена поддръжка още през цялото време.
Това към този момент се случи на районните избори в Андалусия през декември, където " Вокс " завоюва 11 % от гласовете. Сега учредената през 2013 година партия споделя ръководството там в коалиция с консервативната Народна партия (НП) и демократичната " Сиудаданос " ( " Граждани " ). Това постави завършек на 36-годишното владичество на на социалистите в региона.
От известно време тематиката " тауромакия " (тавромахия, или изкуството на бикоборството) се появи в акцията за националните избори. Тореадорът Серафин Марин даже бе повдигнат за претендент не къде да е, а в Барселона - която се разгласи за град съперник на коридата още през 2004 година Сега " Вокс " се афишира за бранител на културното завещание и други старомодни полезности и на първо място на единството на страната, където съгласно нея няма място за никакви придвижвания за автономност. " Автономията е злокачественият израстък на Испания ", сподели Абаскал пред стотици възторжени последователи на скорошен протест в предградието на Мадрид Леганес, апелирайки към
тези, на които им е пристигнало до гуша от каталунския фракционизъм.
Номер едно в предизборната платформа на " Вокс " от 100 точки е " унищожаване на каталунската автономност до цялостно проваляне на подстрекателството към прелом ". Друго предизборно заричане е груповото експулсиране на незаконни имигранти, както и построяването на " непреодолима стена ", която да размени сегашната шестметрова гранична ограда сред Мароко и испанските северноафрикански анклави Сеута и Мелия.
Подобни настроения припомнят за предизборното заричане на американския президент Доналд Тръмп за стена по американската граница с Мексико, макар че във вестникарски изявленията Абаскал акцентира, че партията му не се усеща тясно обвързвана нито с Тръмп, нито с Марин Льо Пен от френската последна десница.
" Ние от " Вокс " пазиме единствено испанските ползи ", сподели той пред в. " Расон " в края на 2018 година Но добави, че партията му има повече общи черти с тези политици, в сравнение с с немския канцлер Ангела Меркел, " която унищожава Европа посредством отваряне на вратите за всеобща имиграция и подриване на суверенитета на националните страни ".
Въпросът, който мнозина задават, е дали " Вокс " към момента е просто крайнодясна или екстремистка крайнодясна партия. Дори ултраконсерватори като претендентът на Народната партия Пабло Касадо, който не изключва допустима коалиция с новата групировка, наскоро призна, че не би могъл да отговори на този въпрос. Има дни, в които той се се пита: " Господи, какъв брой надалеч ще стигнат? " Той отхвърля като нелепост предлагането на Абаскал на всяко испанско семейство да се разреши да се пази посредством
владение на огнестрелно оръжие.
Фернандо дел Рей, историк в Университета Компултенсе в Мадрид, акцентира в изявленията, че наред с доста негови сътрудници има чувството, че " Вокс " принадлежи към " радикалната десница ", само че партията, най-малко за момента, се придържа към демократичните правила на играта.
Но доста испанци виждат нещата по различен метод. В изследване на консервативния електронен вестник " Еспаньол " и социологическия институт " Сосиометрика " близо половината от 1800 интервюирани възприемат " Вокс " като " опасност за испанската народна власт ".
Много от към момента многочислените последователи на диктатурата на Франко, които дълго време нямаха политическо посланичество в Испания, се считат за твърди гласоподаватели на " Вокс ". На 20 ноември м.г. отбелязването на 43-годишнината от гибелта на Франко бе съпроводено с католически меси в цяла Испания. Пред една от църквите на елегантния мадридски бул. " Кайе Серано " доста хора предизвикателно подвигаха дясна ръка в нацистки привет и пееха химни, възхваляващи режима на Франко.
Чуваха се възгласи: " Вива ( " да живее " - бел.ред.) Франко! Вива Еспаня! " и даже " Вива Хитлер! ". Това подхожда на събитието, че " Вокс " е издигнала за претенденти няколко генерали в оставка, които са възхвалявали диктатурата.
Вестник " Паис " отбелязва, че " католическият шовинизъм се е прикривал от десетилетия. Съществувал е, само че не се е показвал. Фундаменталните му характерности бяха табу. Но това към този момент не е по този начин ".
Абаскал, който е етнически баск и взе участие в политиката от към 20 години, в това число като член на Национален парк преди този момент, е приветстван като народен воин на предизборните му манифестации. " Пресиденте, пресиденте! ", скандира хорово множеството. /БТА
В навечерието на парламентарните избори на 28 април Абаскал възхвалява освен коридата, само че и други обичайни испански традиции като фламенкото и лова - обичани тематики на неговата новопоявила се партия, която поражда все по-голямо безпокойствие на политическата сцена.
Четирийсет и три годишният Абаскал осъзнава, че залогът на изборите е огромен. За първи път след края на диктатурата на Франсиско Франко през 1975 година, партия от крайната десница може да влезе в Народното събрание в Мадрид. Ако социологическите изследвания са правилни, даже с двуцифрена поддръжка още през цялото време.
Това към този момент се случи на районните избори в Андалусия през декември, където " Вокс " завоюва 11 % от гласовете. Сега учредената през 2013 година партия споделя ръководството там в коалиция с консервативната Народна партия (НП) и демократичната " Сиудаданос " ( " Граждани " ). Това постави завършек на 36-годишното владичество на на социалистите в региона.
От известно време тематиката " тауромакия " (тавромахия, или изкуството на бикоборството) се появи в акцията за националните избори. Тореадорът Серафин Марин даже бе повдигнат за претендент не къде да е, а в Барселона - която се разгласи за град съперник на коридата още през 2004 година Сега " Вокс " се афишира за бранител на културното завещание и други старомодни полезности и на първо място на единството на страната, където съгласно нея няма място за никакви придвижвания за автономност. " Автономията е злокачественият израстък на Испания ", сподели Абаскал пред стотици възторжени последователи на скорошен протест в предградието на Мадрид Леганес, апелирайки към
тези, на които им е пристигнало до гуша от каталунския фракционизъм.
Номер едно в предизборната платформа на " Вокс " от 100 точки е " унищожаване на каталунската автономност до цялостно проваляне на подстрекателството към прелом ". Друго предизборно заричане е груповото експулсиране на незаконни имигранти, както и построяването на " непреодолима стена ", която да размени сегашната шестметрова гранична ограда сред Мароко и испанските северноафрикански анклави Сеута и Мелия.
Подобни настроения припомнят за предизборното заричане на американския президент Доналд Тръмп за стена по американската граница с Мексико, макар че във вестникарски изявленията Абаскал акцентира, че партията му не се усеща тясно обвързвана нито с Тръмп, нито с Марин Льо Пен от френската последна десница.
" Ние от " Вокс " пазиме единствено испанските ползи ", сподели той пред в. " Расон " в края на 2018 година Но добави, че партията му има повече общи черти с тези политици, в сравнение с с немския канцлер Ангела Меркел, " която унищожава Европа посредством отваряне на вратите за всеобща имиграция и подриване на суверенитета на националните страни ".
Въпросът, който мнозина задават, е дали " Вокс " към момента е просто крайнодясна или екстремистка крайнодясна партия. Дори ултраконсерватори като претендентът на Народната партия Пабло Касадо, който не изключва допустима коалиция с новата групировка, наскоро призна, че не би могъл да отговори на този въпрос. Има дни, в които той се се пита: " Господи, какъв брой надалеч ще стигнат? " Той отхвърля като нелепост предлагането на Абаскал на всяко испанско семейство да се разреши да се пази посредством
владение на огнестрелно оръжие.
Фернандо дел Рей, историк в Университета Компултенсе в Мадрид, акцентира в изявленията, че наред с доста негови сътрудници има чувството, че " Вокс " принадлежи към " радикалната десница ", само че партията, най-малко за момента, се придържа към демократичните правила на играта.
Но доста испанци виждат нещата по различен метод. В изследване на консервативния електронен вестник " Еспаньол " и социологическия институт " Сосиометрика " близо половината от 1800 интервюирани възприемат " Вокс " като " опасност за испанската народна власт ".
Много от към момента многочислените последователи на диктатурата на Франко, които дълго време нямаха политическо посланичество в Испания, се считат за твърди гласоподаватели на " Вокс ". На 20 ноември м.г. отбелязването на 43-годишнината от гибелта на Франко бе съпроводено с католически меси в цяла Испания. Пред една от църквите на елегантния мадридски бул. " Кайе Серано " доста хора предизвикателно подвигаха дясна ръка в нацистки привет и пееха химни, възхваляващи режима на Франко.
Чуваха се възгласи: " Вива ( " да живее " - бел.ред.) Франко! Вива Еспаня! " и даже " Вива Хитлер! ". Това подхожда на събитието, че " Вокс " е издигнала за претенденти няколко генерали в оставка, които са възхвалявали диктатурата.
Вестник " Паис " отбелязва, че " католическият шовинизъм се е прикривал от десетилетия. Съществувал е, само че не се е показвал. Фундаменталните му характерности бяха табу. Но това към този момент не е по този начин ".
Абаскал, който е етнически баск и взе участие в политиката от към 20 години, в това число като член на Национален парк преди този момент, е приветстван като народен воин на предизборните му манифестации. " Пресиденте, пресиденте! ", скандира хорово множеството. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ