Стела Даскалова: Най-голямата родителска грешка е неосъзнатостта
Усмихнатата и с извънредно топло лъчение Стела Даскалова е фамилен съветник и създател на книгите „ Какво се случва с любовта ” и „ Всичко стартира от детството ”. С нея си поговорихме за това кои са най-типичните неточности в метода, по който българите обичайно възпитават децата си и за какво родителите не би трябвало да се опасяват да подлагат на оценка отношението си към детето и даже и да открият, че са създали доста неточности, това не значи да изпитват възприятие за виновност. Ако желаете да бъдете част от общността на осъзнатите родители, които не се опасяват да споделят опита си, да чуят други гледни точки и да се опитат да изградят една същински топла и витална връзка с децата си, можете да се свържете със Стела Даскалова. Вижте какво сподели за провокациите на родителството Стела Даскалова.
Да, има такава наклонност. В предишното фамилните двойки нямаха навика да четат литература за възпитанието, само че в последните 5 години това се трансформира. Фактът, че ползата към книгата ми надмина упованията ми и се преиздава към този момент няколко пъти от 2011 година насам, е индикативен за това. След като последния път тиражът й беше привършен, получих доста писма от родители дали ще бъде преиздавана, тъй като биха желали да я подарят на свои другари.
Кой е най-големият проблем за родителите в връзките им с децата?Това е неосъзнатостта на родителите. Когато не подлагат на оценка метода, по който те самите са били възпитавани и ефектa от това образование, доста евентуално е да създадат същите неточности като своите родители или в случай че се опитат да избегнат грешките на родителите си, може да отидат в другата прекаленост. Родителите постоянно по инерция препредават неправилни и консервативни модели на държание и мислене на децата си.
Кое е типично за възпитанието на децата в българското общество?Едно типично държание на българските родители е избягването на непринудено изложение на любов и спестовност в похвалите от боязън да не разглезят децата си. Излишната суровост не е престиж, а псевдоавторитет. Тя основава една отдалеченост, която лишава от щастието във взаимоотношенията. Строгостта не значи мощ. Истинският престиж на родителите се дължи не на строгостта им, а на вътрешната им мощ като резултат от личностното им развиване.
Тоест фамилните двойки е значимо да осъзнаят, че е добре да продължат да се развиват като персони и откакто станат родители, да поддържат своите лични ползи и занимания?Да, тъкмо по този начин. Най-добрият родител е щастливият родител. Повечето родители си мислят, че като вършат жертви за своите деца, като се изтощават до краен лимит, реализират идеала за родител. Няма нищо такова. Един изнемощял родител става скучен, мърморещ, настойчив и незанимателен. Нещастният родител учи детето на злощастие. Никой не желае детето му да е нещастно. Но просто не са ни научили, че най-хубавият метод да направиш детето си щастливо е да намериш личния си път към благополучие и вътрешна естетика.
В някои книги за родители се дават съответни образци по какъв начин родителят да постъпи в дадена обстановка като да вземем за пример тръшкане на детето в магазина за някоя играчка. В твоята книга „ Всичко стартира от детството ” ти наблягаш не на съответните проблеми, а по-скоро на неправилните модели на мислене на самите родители. Защо избра този метод при написването на книгата?Дори и един родител да прочете доста книги с разказани обстановки на разрешаване на съответни проблеми, в случай че не е убеден в личната си дарба да взема решения, когато се появи обстановка, друга от тези, за които е чел, той отново ще се усеща изплашен и уплашен. Трябва като цяло методът на мислене да се промени и тогава към този момент в каквато и обстановка да попаднеш, ти ще можеш да откриеш вярното решение и силата ти ще е друга, тъй като ще си уверен, че можеш да се оправиш. Със своята книга точно това съм целяла – да основа убеденост у самия родител, че той има способността, има капацитета да взема правилни решения. Достатъчно е единствено да поправя някои свои убеждения и настройки, за които аз приказвам в книгата, като да вземем за пример негативизма си.
Имаш поради негативизма в метода на разбиране на света и в общуването на възрастните?Да. Не си даваме сметка за това какъв брой натоварваме децата с това, което чуват и виждат, както от медиите, по този начин и от диалозите на възрастните. Родителите си мислят, че до момента в който децата си играят, те не слушат диалозите на възрастните, само че това изобщо не е по този начин. Децата чуват ужасно доста неща, даже и когато наподобява, че са напълно ангажирани с играта. Това, което чуват, дефинира тяхното светоусещане и визията им за света. Много родители оставят децата си да гледат вести по малкия екран на правилото „ Такъв е животът и децата би трябвало да знаят какво се случва ”, само че медиите са манипулативни и изборно демонстрират единствено отрицателното и шокиращото. Ние като родители би трябвало да вървим в другата посока, в случай че желаеме децата ни да са щастливи – те да изградят у себе си дарба изборно да одобряват информация и то положителна, тази информация, която ги кара да се усещат добре.
Стела, познавам майки, които имат чувството, че се задушават и знаят, че това идва от неналичието на време за себе си, с цел да се презаредят, само че им е извънредно мъчно да преминат от разбирането на казуса към действителното търсене на решения и смяна в метода на живот. Те може да са толкоз изтощени, че да не им се играе с децата и просто да участват пасивно, само че все пак се усещат отговорни да се отделят от децата даже за малко. Какво съгласно теб може да се направи следователно?Това, което разказа, е типично положение за доста родители – изключително за майките. Преумората не ни прави положителни родители. Когато даваме единствено на другите и не даваме на себе си – силата ни се изчерпва, ставаме изнервени и изискващи. Често се фокусираме най-вече върху материалната страна на живота и подценяваме най-важното – положението на душите си. Такива родители имат потребност да видят казуса в профил. Изпадането в крайности се случва нормално, когато не мислим по тези въпроси, а действаме чисто рефлекторно. Промяната може да стартира с четене на книги, визити на семинари или среща със фамилен съветник. Книгите и диалозите с други хора ни дават различните гледни точки, които ни оказват помощ да намерим решение.
Говорейки за смяната, се замислих за това, че доста хора, включително и родители, се опасяват да трансформират себе си, тъй като може да се окажат разнообразни от обкръжението си и да се почувстват неловко. Години наред една от най-често срещаните в България реплики беше: „ Какво ще кажат хората? ”. Страхът от това да си друг и да решаваш самичък за себе си кой е твоят път в живота пречи на доста българи да живеят щастливо и да построяват щастливи връзки с децата си. По твои наблюдения има ли смяна в последно време в посока на повече самостоятелност в метода на мислене?Да, несъмнено има смяна. Днешните деца в доста по-малка степен се въздействат от мнението на другите. Те също минават през такава фаза, в която се пробват да завоюват утвърждението на останалите – това се случва най-много в пубертета, само че като цяло са доста по-независими в метода си на мислене. Днешните млади родители също са по-смели и осъзнати спрямо предходните генерации. Колкото повече напредваме в личностното си развиване, толкоз по-независими ще се усещаме от непознатото мнение.
Какво е твоето мнение по една от най-дискутираните тематики за възпитанието – наказванията?Според статистика от преди година, доколкото си припомням, 60% от българите утвърждават потреблението на плесници и към 80% са „ за ” наказванията. Това е главният въпрос, по който би трябвало да се работи с родителите, тъй като те не осъзнават, че наказванията са освен ненужни, само че и нездравословни. Ако родителите желаят детето им да израсне мощна и сполучлива персона, би трябвало да му оказват помощ то да развие самоуважение и самоконтрол. Наказанията и боят работят тъкмо в противоположната посока – унижават, основават ниска самокритика и възприятие за виновност. Наказваното дете развива подсъзнателно разбиране, че не умее да преценя обстановките и не умее да постъпва вярно, че не заслужава да бъде обичано.
Ще те попитам за един съответен случай, в който родителите не знаят по какъв начин тъкмо да постъпят, когато детето им прави нещо изцяло ненадейно за тях. Момчето е в начална учебна възраст и по принцип е умерено, по-затворено и интровертно, прекарвайки огромна част от времето си пред компютъра като множеството деца в днешно време. В един миг то се ядосва на нещо толкоз мощно, че удря монитора на преносимия компютър и той се счупва. Родителите са изумени от реакцията на детето и не знаят какво я е предизвикало. Когато питат детето за какво е счупило монитора, то дава отговор, че Интернет страницата се е зареждала прекомерно постепенно. Те умерено беседват с детето, пробвайки се да му обяснят, че това не е методът да се реагира, когато нещо го е подразнило. След това му споделят, че няма да отиде на детски лагер, както му е дадено, тъй като парите за лагера ще бъдат употребявани за закупуване на нов преносим компютър. Как би коментирала този случай?Интровертните деца са по-рискови, тъй като те задържат страстите си и могат да създадат в даден миг нещо непредвидимо, с цел да освободят насъбраната отрицателна сила. Със сигурност повода за тази мощна реакция не е бавното зареждане на страницата. Това е просто мотивът за детето да освободи арестуваната отрицателна сила. Това, което могат да създадат родителите в такава обстановка е да беседват с детето, само че не осъждащо, а разбиращо. Детето е дало явен сигнал, че задържа експанзия в себе си. Важно е родителите да схванат същинската причина за напрежението у детето. В случая причина може да бъде и прекомерно многото време, прекарано пред компютъра, само че доста допустимо е да има друга по-дълбока причина – да вземем за пример, че се усеща нещастно и подценено. Децата се пристрастяват към компютрите, когато в живота им няма задоволително други забавни прекарвания. Вместо да го лишават от детския лагер, би трябвало просто да не бързат с пазаруването на нов преносим компютър, с цел да може детето да разберепоследиците от постъпката си и по този начин то да построи по натурален метод самоконтрол и лична преценка за това кое е положително и кое – не.
Какво е твоето мнение за скуката в детското всекидневие? Днешните родители сякаш от ден на ден осъзнават значимостта на разнообразието за детето и прочувствената задоволеност. Родителите от предходните генерации се концентрираха основно върху облекчаване на физическите потребности на децата.Да, това е към момента постоянно срещана родителска неточност – да се отделя прекомерно доста внимание върху физическото развъждане – децата да са нахранени и добре облечени, а заниманията и духовната храна остават на назад във времето. Някои родители даже се опасяват да споделят „ Обичам те ”. Все още доста татковци се тормозят да целуват или прегръщат синовете си, с цел да не ги създадат нежни и женствени. Това е доста сбъркано разбиране. Момченцата също имат потребност да бъдат гушкани – и от майките, и от бащите си. Все още съществува убеждението, че майката отглежда децата, а бащата обезпечава материалните средства. Всъщност, и момиченцето, и момченцето имат потребност от другарство с бащата, който е другият модел на държание, допълващ този на майката. Убедена съм, че сдържаността и строгото отношение към децата не е най-хубавият метод да се гради бащиния престиж. За благополучие, тези предубеждения отшумяват с времето. Имам познати, които са прелестни татковци и отделят доста внимание на децата си. Ще ти споделя за едно мое наблюдаване, което е доказателство, че нещата се трансформират в позитивна посока. През последните години като отивам на море, ми прави усещане колко доста бащи на плажа играят с децата си и същински се забавляват. Това е ужасно!
Последно бих желала да те попитам за един доста мъчителен въпрос за родителите – стартирането на детето на детска градина и първичната мощно отрицателна реакция на децата, съпроводена с рев, яд, протест. Защо се случва това и какво могат да създадат родителите, с цел да създадат този преход по-плавен?Затрупана съм с писма от майки, които не знаят по какъв начин да се оправят с този проблем. Това е в действителност един сложен интервал за детето, който в случай че не мине гладко и умерено, може да окаже отрицателно въздействие върху обществения му живот в бъдеще и да затвърди в него разнообразни страхове. Основна причина децата да страдат когато потеглят на детска градина е, че родителите не са наясно какъв брой е значимо социализацията на детето да се случва гладко, постепенно и естествено. Преди да тръгне на детска градина е добре детето да бъде водено по-често на кино, на спектакъл, на посетители, в клубовете за деца – публични места, където да се забавлява и да поддържа връзка с други деца за толкоз време, колкото желае. Когато детето стартира да възприема общуването с другите като наслаждение, то към този момент ще одобри концепцията за детска градина с наслада. Детската градина би трябвало да бъде развлечение, а не затвор!
След мотивирането на детето, идната стъпка е изборът на добра детска градина, която да обезпечава забавни занимания за децата. Родителите нормално се интересуват от това каква е хигиената и храната в градината, само че най-важно е каква е атмосферата, какъв е методът към децата. Добре е първите два-три дни детето да прекарва единствено по няколко часа в градината, като майката би трябвало да има правото да бъде в близост. Някои детски градини не го разрешават и това е неточност. Провеждам обучителни семинари с учители в детски градини и се старая да изяснявам какъв брой е значимо да бъдат по-толерантни и по-гъвкави в връзката с родителите и в отношението си към децата. Всичко би трябвало да бъде в името на спокойствието на детето. Когато то знае, че мама е на двора или в коридора, ще се отпусне доста по-бързо и ще стартира да се забавлява. Важно е също детето да бъде заведено за първи път в подобен час, в който заниманията ще са му най-интересни.
Друг въпрос, по който се пробвам да разтрошавам остарелите правила и мислене еза следобедния сън. Насилствено спане не би трябвало да има нито у дома, нито в детската градина. Ако в детската градина детето не може и не желае да заспи до 20 – 30 минути би трябвало да му се предложи опция като разглеждане на брошура да вземем за пример. Сънят би трябвало да е наслаждение, а не наказване. Приспиването би трябвало да е прелестно и непринудено – с приказки,с нежна музика, сгушкане на обичаната играчка. На един от семинарите трябваше да увещавам една учителка, че няма нищо неправилно и притеснително, че някое дете желае да носи обичаното си мече на всички места със себе си. По този метод то се самоуспокоява. Много е значимо да преосмисляме разпоредбите понякога и да се отхвърляме от тези, които са безсмислени и глупави.
Интервю: Мария Димитрова
Инфо: www.myvelikoturnovo.com
