Защо меки партии демонстрират твърди позиции?
Условно назовавам меки партии тези, които имат голям проблем с редукция на гласоподаватели, извъртане и липса на ясна политическа визия. Бързам да уточня, с цел да няма заблуди и други, порочни интерпретации. А такива са всички, с изключение на 1-2 партии, които усилват своите гласоподаватели. Сред губещите в последните години най-комично в обществото ни наподобяват и Демократична България.
Че в последните години нито е социалистическа, нито обществена партия, е известно
– тя не съставлява тези 75 на 100, които към този момент имат трудноти да си заплащат месечните сметки. Защо обаче рита по своите, които мислят друго, не е напълно ясно, защото до неотдавна това беше най-демократично структурираната партия, в която демократическия централизъм беше годен и решенията се вземаха изпод нагоре.
Далеч съм от мисълта да пазя Явор Божанков, който не е член на партията, а и аз не претърпявам предатели и интересчии. Той, нагледно казано, както пристигна като протеже на лидерката, по този начин си и потегля – пропъден отново от нея. С изгонването му обаче какво цели да ни покаже? Защото, в случай че е твърди позиции, е смешно. Въпросният човек, влезнал в Народно събрание като представител от така наречен мъгляво разбиране „ гражданска квота ”, хитряшки си трайка какво мисли за официолното снабдяване на оръжия за Украйна и реши да ни показа това след едно пътешестване зад Океана.
Някак сред капките на политическото цунами у нас, мина в общественото пространство вестта, че столетницата се е отрекла до три пъти и от единствения си областен кмет в София – на регион Изгрев, доктор Делян Георгиев. Той пък видите ли не бил назначавал задоволително фрагменти от партията в администрацията, като че ли тя му е бащиния, та би трябвало да съблюдава този партиен принцип! Но нейсе, не забелязахме никой да рони горки сълзи за отлъчването му, самият той също, само че най-малко изясни на обществото по какъв начин и за какво се е случило.
Човек остава с усещането, че другарите в очевидно към този момент се отхвърлят от всичко ляво и социалистическо, даже от правилото на един от техните идеолози „ Кадрите вземат решение всичко ”. Впрочем историята сподели, че и от него се отхвърлиха, тъй че това надали може да е изненада за някого.
Нямаше припадъци и при сякаш антиподите им от Демократична България, с които не се погнусиха да се коалират в предходното държавно управление.
Така де, политиката гадежливи хора не търпи.
Не е елементарно да се угоди на безконечните „ криваци ” от Демократична България, които към този момент се обрисуват като най-неясния политически индивид, който нито знае накъде върви, нито за какво. Наясно е единствено, че никого не харесва и не ще да си играе с никого за повече време от няколко месеца. Не желаят, нищо че са от едно общо европейско политическо семейство. Т.е. с ДСБ са от ЕНП. Сториха чудеса от храбрости да отлъчат и омаскарят хората на Слави Трифонов
Станислав Тодоров Трифонов e български артист, ефирен водещ и продуцент. Роден е в и Има Такъв Народ, като че ли не бяха дружно по площадите близо две години преди този момент. И с Политическа партия не се долюбват, нищо че партията на смяната се пръкна от недрата на „ Да, България ”.
В политическата мазаница, тези субекти с неразбираем и разнежен до неразбираемост облик, удрят по масата и слагат всевъзможни свои искания с революционен жар и целенасоченост, познати от историята при започване на предишния век.
И на човек някак естествено му иде да попита:
Докога по този начин!?
Че в последните години нито е социалистическа, нито обществена партия, е известно
– тя не съставлява тези 75 на 100, които към този момент имат трудноти да си заплащат месечните сметки. Защо обаче рита по своите, които мислят друго, не е напълно ясно, защото до неотдавна това беше най-демократично структурираната партия, в която демократическия централизъм беше годен и решенията се вземаха изпод нагоре.
Далеч съм от мисълта да пазя Явор Божанков, който не е член на партията, а и аз не претърпявам предатели и интересчии. Той, нагледно казано, както пристигна като протеже на лидерката, по този начин си и потегля – пропъден отново от нея. С изгонването му обаче какво цели да ни покаже? Защото, в случай че е твърди позиции, е смешно. Въпросният човек, влезнал в Народно събрание като представител от така наречен мъгляво разбиране „ гражданска квота ”, хитряшки си трайка какво мисли за официолното снабдяване на оръжия за Украйна и реши да ни показа това след едно пътешестване зад Океана.
Някак сред капките на политическото цунами у нас, мина в общественото пространство вестта, че столетницата се е отрекла до три пъти и от единствения си областен кмет в София – на регион Изгрев, доктор Делян Георгиев. Той пък видите ли не бил назначавал задоволително фрагменти от партията в администрацията, като че ли тя му е бащиния, та би трябвало да съблюдава този партиен принцип! Но нейсе, не забелязахме никой да рони горки сълзи за отлъчването му, самият той също, само че най-малко изясни на обществото по какъв начин и за какво се е случило.
Човек остава с усещането, че другарите в очевидно към този момент се отхвърлят от всичко ляво и социалистическо, даже от правилото на един от техните идеолози „ Кадрите вземат решение всичко ”. Впрочем историята сподели, че и от него се отхвърлиха, тъй че това надали може да е изненада за някого.
Нямаше припадъци и при сякаш антиподите им от Демократична България, с които не се погнусиха да се коалират в предходното държавно управление.
Така де, политиката гадежливи хора не търпи.
Не е елементарно да се угоди на безконечните „ криваци ” от Демократична България, които към този момент се обрисуват като най-неясния политически индивид, който нито знае накъде върви, нито за какво. Наясно е единствено, че никого не харесва и не ще да си играе с никого за повече време от няколко месеца. Не желаят, нищо че са от едно общо европейско политическо семейство. Т.е. с ДСБ са от ЕНП. Сториха чудеса от храбрости да отлъчат и омаскарят хората на Слави Трифонов
Станислав Тодоров Трифонов e български артист, ефирен водещ и продуцент. Роден е в и Има Такъв Народ, като че ли не бяха дружно по площадите близо две години преди този момент. И с Политическа партия не се долюбват, нищо че партията на смяната се пръкна от недрата на „ Да, България ”. В политическата мазаница, тези субекти с неразбираем и разнежен до неразбираемост облик, удрят по масата и слагат всевъзможни свои искания с революционен жар и целенасоченост, познати от историята при започване на предишния век.
И на човек някак естествено му иде да попита:
Докога по този начин!?
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ