Сърцето не трябва да мечтае за нищо, което не е вътре в него
Ушите не би трябвало да слушат приказките на другите.
Устата не би трябвало да приказва това, което останалите желаят да чуят.
Тялото не би трябвало да се движи, както другите пожелаят.
Сърцето не би трябвало да мечтае за нищо, което не е вътре в него.
Сун Симиao
Може би си мислите, че това са думите на някой източен влъхва и не сте надалеч от истината. Сун Симиао е антично китайски доктор, а знаем, че в източната традиция заболяванията на тялото са краен израз на болест на духа. И значително от тях са лекувани точно с мъдростта, които античните лечители събират по житейския си път.
Сън Симиао е може би най-известният древнокитайски доктор в дългата история на това изкуство. Живял е 581 до 682 година преди Хрииста по времето на две династии и настойчиво е отказвал да одобри поста велможа доктор, тъй като изцяло в духа на Конфуцианството, е считал, че лекарите би трябвало да служат на първо време на народа си. Още повече, че самият той е основал практиката и методите си на националната медицина.
Той остава в историята с доста скъпи хрумвания за здравето на индивида и има принос в доста области от медицината. Преди всичко, обикаляйки страната надлъж и на простор, той пръв вкарва теорията, че храната е лекарство. Много значима част от здравето е и физическата интензивност: " Една врата няма да завъди червеи, в случай че е непрекъснато в придвижване ", само че в това време: " Ключът към здравето е лекото, само че непрекъснато натоварване, без да се пресилваме в действия, които не умеем. "
В своя труд " Основни предписания при незабавни случаи, струващи хиляда златни монети " (652 година прочие Хр.) той събира над 5000 предписания от националната медицина. Цялото това голямо завещание е в детайли разказано и проучено и се трансформира в скъпо завещание на всички лечители след Симиао. Той издава и едно допълнение с още 2000 предписания. Друг принос в активността му е, че той пръв обръща внимание на женското здраве. Много от рецептите са за гинекологични заболявания, рекомендации при бременност, аборт и тежки положения.
На Сун Симиао китайската медицина дължи и клетвата на лечителите, която прилича Хипократовата, само че е близо 150 години преди нея. Тя слага и етичните правила на лечителството на ново равнище и дефинира стандарти, към които се стреми всеки доктор и до през днешния ден: " За цялостната честност на великите лечители ":
" Великият врач не би трябвало да обръща внимание на статус, благосъстояние или възраст, нито би трябвало да пита, дали пациентът е прелъстителен или не, дали е другар или зложелател, дали е китаец или чужденец или сетне, дали е просветен или не е. Той би трябвало да лекува всички наедно. Той би трябвало да прави по този начин, все едно му е непосредствен родственик. "
Устата не би трябвало да приказва това, което останалите желаят да чуят.
Тялото не би трябвало да се движи, както другите пожелаят.
Сърцето не би трябвало да мечтае за нищо, което не е вътре в него.
Сун Симиao
Може би си мислите, че това са думите на някой източен влъхва и не сте надалеч от истината. Сун Симиао е антично китайски доктор, а знаем, че в източната традиция заболяванията на тялото са краен израз на болест на духа. И значително от тях са лекувани точно с мъдростта, които античните лечители събират по житейския си път.
Сън Симиао е може би най-известният древнокитайски доктор в дългата история на това изкуство. Живял е 581 до 682 година преди Хрииста по времето на две династии и настойчиво е отказвал да одобри поста велможа доктор, тъй като изцяло в духа на Конфуцианството, е считал, че лекарите би трябвало да служат на първо време на народа си. Още повече, че самият той е основал практиката и методите си на националната медицина.
Той остава в историята с доста скъпи хрумвания за здравето на индивида и има принос в доста области от медицината. Преди всичко, обикаляйки страната надлъж и на простор, той пръв вкарва теорията, че храната е лекарство. Много значима част от здравето е и физическата интензивност: " Една врата няма да завъди червеи, в случай че е непрекъснато в придвижване ", само че в това време: " Ключът към здравето е лекото, само че непрекъснато натоварване, без да се пресилваме в действия, които не умеем. "
В своя труд " Основни предписания при незабавни случаи, струващи хиляда златни монети " (652 година прочие Хр.) той събира над 5000 предписания от националната медицина. Цялото това голямо завещание е в детайли разказано и проучено и се трансформира в скъпо завещание на всички лечители след Симиао. Той издава и едно допълнение с още 2000 предписания. Друг принос в активността му е, че той пръв обръща внимание на женското здраве. Много от рецептите са за гинекологични заболявания, рекомендации при бременност, аборт и тежки положения.
На Сун Симиао китайската медицина дължи и клетвата на лечителите, която прилича Хипократовата, само че е близо 150 години преди нея. Тя слага и етичните правила на лечителството на ново равнище и дефинира стандарти, към които се стреми всеки доктор и до през днешния ден: " За цялостната честност на великите лечители ":
" Великият врач не би трябвало да обръща внимание на статус, благосъстояние или възраст, нито би трябвало да пита, дали пациентът е прелъстителен или не, дали е другар или зложелател, дали е китаец или чужденец или сетне, дали е просветен или не е. Той би трябвало да лекува всички наедно. Той би трябвало да прави по този начин, все едно му е непосредствен родственик. "
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ