Трус събуди перничани с кошмара от май 2012 г.
Усетено е от софиянци във високите блокове и във Витошката яка
Земетресение от 3,6 по скалата на Рихтер разбуди перничани в 4,53 ч на разсъмване през вчерашния ден. Местните хора, които още живеят напукани къщи, а някои и във фургони, си припомниха за кошмарния трус от май 2012 година
Епицентърът е край пернишкото село Мещица, на към 15 км от миньорския град. Трусът е бил еднократен и усетен най-силно в кварталите „ Рудничар ” и „ Батановци ”. Софиянци от високите блокове, както и от кварталите във Витошката яка също се събудили от разлюляването.
„ Чу се екот и звъняха стъклата. Но земетресението не беше мощно като предходното, тъй като аз тогава напряко паднах от леглото. Погледнах лампата, тя не се клатеше, само че водата в легена се люлеше ”, описа Иван Павлов от с. Мещица. По думите му на празниика Кръстовден Бог се смилил и е запазил хората от премеждия.
Неговият съселянин Георги Митрев ни заведе при остарялата си къща в двора. Тя цялата е напукана, а Митрев още преди 5 години замазал по няколко сантиметра от основните цепнатини с гипс.
„ Това са моите бележки, по които проследявам дали стените не престават да се разрушават. След снощното земетресение съвсем не се виждат отклонения, значи не е било мощно ”, счита Митрев и разяснява, че с сходен национален сеизмограф мерят множеството от съседите му.
Къща в пернишкото село Мещица, изоставена след земетресението преди 5 години. Снимки: ЦВЕТАН ТОМЧЕВ
Къщата му от 2012 година е необитаема. Семейството му е получило 10 000 лева обезщетение и добавило още 8 000 с които платило за нова сглобяема къща. „ Сега живеем в нея и събираме пари за цялостен ремонт на остарялата ”, приказва още стопанинът.
Митрев демонстрира и фургона в двора до напуканата къща на комшийката баба Траянка. Но 80-годишната жена я няма – излязла е с козите. „ От 5 години живее във фургона. Идваха да й го желаят за наводненията в Мизия, само че тя отхвърли да го даде и го оставиха ”, разяснява съседът.
Вяра Церовска, кмет на Перник:
„ Събудих се от труса и единствено след няколко минути се обадих на дежурния в общината. Той към този момент бе приел към 20 позвънявания, само че Слава Богу, нямаше нито едно за жертви и опустошения и ситуацията не е тревожна, – описа през вчерашния ден пред „ Труд ” кмета Перник Вяра Церовска.- По-късно стана ясно, че земетресението не е мощно, само че знаете, че хората от нашия край са доста чувствителни, някои с години ремонтират своите домове, други вадят каузи против размера на обзщетенията ”, добави госпожа Церовска.
Шест сеизмични зони в България
Кресненското дефиле най-застрашено от злополучие
Според проф. Ботев постройките, строени след 1987 година са изцяло обезопасени
“Земетресението в Перник е било с оптимален магнитуд от 3,5 по скалата на Рихтер, което го причислява към групата на доста слабите и не може да се квалифицира като заплаха за живота. Трусове от този вид се срещат постоянно в последните 15-20 години на територията на България ”, съобщи пред “Труд ” проф. Емил Ботев, шеф бранш “Сеизмология ” към Геофизичния институт към Българска академия на науките.
Той изясни, че се чакат микро земетресения със мощ 2-3 по скалата на Рихтер, даже и по-слаби и те няма да бъдат усетени от популацията. Сеизмологът уточни, че трусове със мощ сред 3-5 по Рихтер се причисляват към групата на слаби; 5-6 като умерени, които също не съставляват опасност, а над 6 земетресенията са мощни и съставляват заплаха.
“Най-сеизмичните региони у нас в Югозападния регион на България в частност – Кресненско дефиле. Южната част на Кресна е най-опасният регион от цялата страна. Преди век там са се отчитали трусове от 7 до 8 по Рихтер. Останалите мощно сеизмични зони са Софийската, Маришката, Великотърновската, Горнооряховската и Шабленската.
“Изследвания осъществени към Пловдив, както и до Симитли в региона на Благоевград, откриват опция за земетресение с магнитуд 7,8. Но напрежения с такава мощ на територията на страната се натрупват извънредно постепенно. За съпоставяне в Южна Гърция, да вземем за пример, плочите се движат една по отношение на друга със скорост 35 мм годишно. При нас обособените блокови структури на земната кора се движат с 1 мм годишно. В Югозападна България се движат по-бързо, с към 3-4 мм на година ”, изясни сеизмологът.
Той означи, че при започване на предишния век у нас са регистрирани 6 трусове с магнитудна мощ от 7 по Рихтер. Това се е получило от разтоварването на насъбраното от епохи сеизмично напрежение.
Проф. Ботев напомни, че земетресението във Вранча през 1977 година дава старт на ново сеизмично райониране. От тогава условията за строителство са увеличени. Според проф. Ботев постройките, строени след 1987 година са изцяло обезопасени.
“Новото строителство е с изменени правилници за сигурност, които включват по-ефективни средства за надзор на сигурността. Предполага се отбрана от трусове с магнитуд до 7 по скалата по Рихтер ”, счита сеизмологът.
Хронология
20 трусове над 4 по Рихтер за 50 години
През последните 50 години в България са регистрирани 20 земни труса със мощ над 4 по Рихтер, чиито епицентър е бил на територията на страната.
Най-силните са през ноември 1977 г във Велинград (5.3), през февруари 1986 година в Стражица (5,1), през декември същата година в Попово (5.6) и в Перник на 22 май 2012 година, когато трусът бе усетен със мощ 5,8 по данни на Българска академия на науките.
Последваха вторични земетресения с магнитуд 4,7 и няколко от 4,5 по скалата на Рихтер, а по-слабите вторични трусове продължиха с месеци. Щети бяха нанесени по близо 18 000 жилища в региона, близо 50 здания бяха съборени, а десетки поданици, останали без дом бяха настанени във фургони. Няколко индивида бяха ранени, а двама получиха инсулт.
За пет години Междуведомствената комисия за възобновяване и подкрепяне към Министерски съвет е предоставила 26,5 млн. лева за възобновяване на вредите от земетресението. Средствата са към 55 на 100 от поисканите към 47 500 000 лева
Все още се чака финансиране за читалищата в селата Кралев дол, Кладница, Рударци, гр. Батановци и пернишкия квартал „Бела вода“; спортната база в с. Дивотино; физкултурния салон на VI СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Перник, които са в неприятно положение.
Неизползваема е постройката на Професионалната гимназия по облекло и туризъм в Перник.
Практически препоръки
Най-опасни са стълбищата и външните стени
От „ Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ поучават, в случай че сте в закрито помещение по време на трус да не напускате постройката, в случай че не това не може да стане за 10 секунди. От там предизвестяват, че по време на земетресение най-опасни са балконите, външните стени, стълбищата и асансьорите.
По опция заемете най-безопасното място в помещението, в което сте – под рамката на вратата, покрай вътрешна стена, колона, под постоянна маса или легло. Ако сте на улицата, застанете надалеч от здания и далекопроводи. Ако земетресението ви завари зад кормилото, спрете навън безвредно място и изчакайте.
След затихване на труса напуснете по най-бързия метод постройката, като преди този момент изключите тока, газта и водата.
Земетресение от 3,6 по скалата на Рихтер разбуди перничани в 4,53 ч на разсъмване през вчерашния ден. Местните хора, които още живеят напукани къщи, а някои и във фургони, си припомниха за кошмарния трус от май 2012 година
Епицентърът е край пернишкото село Мещица, на към 15 км от миньорския град. Трусът е бил еднократен и усетен най-силно в кварталите „ Рудничар ” и „ Батановци ”. Софиянци от високите блокове, както и от кварталите във Витошката яка също се събудили от разлюляването.
„ Чу се екот и звъняха стъклата. Но земетресението не беше мощно като предходното, тъй като аз тогава напряко паднах от леглото. Погледнах лампата, тя не се клатеше, само че водата в легена се люлеше ”, описа Иван Павлов от с. Мещица. По думите му на празниика Кръстовден Бог се смилил и е запазил хората от премеждия.
Неговият съселянин Георги Митрев ни заведе при остарялата си къща в двора. Тя цялата е напукана, а Митрев още преди 5 години замазал по няколко сантиметра от основните цепнатини с гипс.
„ Това са моите бележки, по които проследявам дали стените не престават да се разрушават. След снощното земетресение съвсем не се виждат отклонения, значи не е било мощно ”, счита Митрев и разяснява, че с сходен национален сеизмограф мерят множеството от съседите му.
Къща в пернишкото село Мещица, изоставена след земетресението преди 5 години. Снимки: ЦВЕТАН ТОМЧЕВ Къщата му от 2012 година е необитаема. Семейството му е получило 10 000 лева обезщетение и добавило още 8 000 с които платило за нова сглобяема къща. „ Сега живеем в нея и събираме пари за цялостен ремонт на остарялата ”, приказва още стопанинът.
Митрев демонстрира и фургона в двора до напуканата къща на комшийката баба Траянка. Но 80-годишната жена я няма – излязла е с козите. „ От 5 години живее във фургона. Идваха да й го желаят за наводненията в Мизия, само че тя отхвърли да го даде и го оставиха ”, разяснява съседът.
Вяра Церовска, кмет на Перник:
„ Събудих се от труса и единствено след няколко минути се обадих на дежурния в общината. Той към този момент бе приел към 20 позвънявания, само че Слава Богу, нямаше нито едно за жертви и опустошения и ситуацията не е тревожна, – описа през вчерашния ден пред „ Труд ” кмета Перник Вяра Церовска.- По-късно стана ясно, че земетресението не е мощно, само че знаете, че хората от нашия край са доста чувствителни, някои с години ремонтират своите домове, други вадят каузи против размера на обзщетенията ”, добави госпожа Церовска.Шест сеизмични зони в България
Кресненското дефиле най-застрашено от злополучие
Според проф. Ботев постройките, строени след 1987 година са изцяло обезопасени
“Земетресението в Перник е било с оптимален магнитуд от 3,5 по скалата на Рихтер, което го причислява към групата на доста слабите и не може да се квалифицира като заплаха за живота. Трусове от този вид се срещат постоянно в последните 15-20 години на територията на България ”, съобщи пред “Труд ” проф. Емил Ботев, шеф бранш “Сеизмология ” към Геофизичния институт към Българска академия на науките. Той изясни, че се чакат микро земетресения със мощ 2-3 по скалата на Рихтер, даже и по-слаби и те няма да бъдат усетени от популацията. Сеизмологът уточни, че трусове със мощ сред 3-5 по Рихтер се причисляват към групата на слаби; 5-6 като умерени, които също не съставляват опасност, а над 6 земетресенията са мощни и съставляват заплаха.
“Най-сеизмичните региони у нас в Югозападния регион на България в частност – Кресненско дефиле. Южната част на Кресна е най-опасният регион от цялата страна. Преди век там са се отчитали трусове от 7 до 8 по Рихтер. Останалите мощно сеизмични зони са Софийската, Маришката, Великотърновската, Горнооряховската и Шабленската.
“Изследвания осъществени към Пловдив, както и до Симитли в региона на Благоевград, откриват опция за земетресение с магнитуд 7,8. Но напрежения с такава мощ на територията на страната се натрупват извънредно постепенно. За съпоставяне в Южна Гърция, да вземем за пример, плочите се движат една по отношение на друга със скорост 35 мм годишно. При нас обособените блокови структури на земната кора се движат с 1 мм годишно. В Югозападна България се движат по-бързо, с към 3-4 мм на година ”, изясни сеизмологът.
Той означи, че при започване на предишния век у нас са регистрирани 6 трусове с магнитудна мощ от 7 по Рихтер. Това се е получило от разтоварването на насъбраното от епохи сеизмично напрежение.
Проф. Ботев напомни, че земетресението във Вранча през 1977 година дава старт на ново сеизмично райониране. От тогава условията за строителство са увеличени. Според проф. Ботев постройките, строени след 1987 година са изцяло обезопасени.
“Новото строителство е с изменени правилници за сигурност, които включват по-ефективни средства за надзор на сигурността. Предполага се отбрана от трусове с магнитуд до 7 по скалата по Рихтер ”, счита сеизмологът.
Хронология
20 трусове над 4 по Рихтер за 50 години
През последните 50 години в България са регистрирани 20 земни труса със мощ над 4 по Рихтер, чиито епицентър е бил на територията на страната. Най-силните са през ноември 1977 г във Велинград (5.3), през февруари 1986 година в Стражица (5,1), през декември същата година в Попово (5.6) и в Перник на 22 май 2012 година, когато трусът бе усетен със мощ 5,8 по данни на Българска академия на науките.
Последваха вторични земетресения с магнитуд 4,7 и няколко от 4,5 по скалата на Рихтер, а по-слабите вторични трусове продължиха с месеци. Щети бяха нанесени по близо 18 000 жилища в региона, близо 50 здания бяха съборени, а десетки поданици, останали без дом бяха настанени във фургони. Няколко индивида бяха ранени, а двама получиха инсулт.
За пет години Междуведомствената комисия за възобновяване и подкрепяне към Министерски съвет е предоставила 26,5 млн. лева за възобновяване на вредите от земетресението. Средствата са към 55 на 100 от поисканите към 47 500 000 лева
Все още се чака финансиране за читалищата в селата Кралев дол, Кладница, Рударци, гр. Батановци и пернишкия квартал „Бела вода“; спортната база в с. Дивотино; физкултурния салон на VI СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Перник, които са в неприятно положение.
Неизползваема е постройката на Професионалната гимназия по облекло и туризъм в Перник.
Практически препоръки
Най-опасни са стълбищата и външните стени
От „ Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ поучават, в случай че сте в закрито помещение по време на трус да не напускате постройката, в случай че не това не може да стане за 10 секунди. От там предизвестяват, че по време на земетресение най-опасни са балконите, външните стени, стълбищата и асансьорите. По опция заемете най-безопасното място в помещението, в което сте – под рамката на вратата, покрай вътрешна стена, колона, под постоянна маса или легло. Ако сте на улицата, застанете надалеч от здания и далекопроводи. Ако земетресението ви завари зад кормилото, спрете навън безвредно място и изчакайте.
След затихване на труса напуснете по най-бързия метод постройката, като преди този момент изключите тока, газта и водата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ