Д-р В. Димитров: Учениците се чувстват безнаказани, защото не съществуват съответните инструменти
Усетът за съблюдаване на правила и закони се образува в децата от тяхното раждане, сподели в „ Хоризонт до обед “ доктор Валентин Димитров , заместник-председател на Държавната организация за протекция на детето /ДАЗД/. Според него у актуалните възпитаници се е формирало възприятие на безотговорност. Той разяснява:
Винаги съм твърдял, че за възпитанието на децата имат три съществени стълба. Това са: учебното заведение, фамилията и улицата. Като че ли фамилията абдикира, с цел да може да донесе повече материални богатства в къщи, започнахме да забравяме децата си или се намесваме в техния живот, когато единствено пожелаваме от учителите по какъв начин да им се пишат по-добри оценки. Свидетели сме на доста такива наставнически актове… От друга страна пък в учебното заведение правата на учителите са отнети. На тях им бяха взети всички принадлежности, с които те можеха да извоюват респекта на учениците към себе си – да вземем за пример, няма глоба в учебно заведение за неспазване на дисциплината… И всички тези дребни елементи, сякаш доведоха до това, че в децата ни, които вървят на учебно заведение, да се образува така наречен възприятие за безотговорност, или те са постоянно в тяхната си справедливост, тъй като техните права са предпазени. Те са безнаказани - когато и каквото и да създадат, тъй като такива принадлежности не съществуват.
Никога нямаме обаче едностранност на проблематиката, постоянно монетата има две страни, има причина, има и разследване, разяснява доктор Димитров:
Въпросът е по какъв метод се вземат решение споровете. Дори и да има спор сред преподавател и възпитаник, самият факт, че в съзнанието на един възпитаник имаме образуваното решение за принудително решение на този спор, към този момент приказва за пропуски и тук е мястото, където ние би трябвало да работим с учениците, където би трябвало да работят психолози.
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
Винаги съм твърдял, че за възпитанието на децата имат три съществени стълба. Това са: учебното заведение, фамилията и улицата. Като че ли фамилията абдикира, с цел да може да донесе повече материални богатства в къщи, започнахме да забравяме децата си или се намесваме в техния живот, когато единствено пожелаваме от учителите по какъв начин да им се пишат по-добри оценки. Свидетели сме на доста такива наставнически актове… От друга страна пък в учебното заведение правата на учителите са отнети. На тях им бяха взети всички принадлежности, с които те можеха да извоюват респекта на учениците към себе си – да вземем за пример, няма глоба в учебно заведение за неспазване на дисциплината… И всички тези дребни елементи, сякаш доведоха до това, че в децата ни, които вървят на учебно заведение, да се образува така наречен възприятие за безотговорност, или те са постоянно в тяхната си справедливост, тъй като техните права са предпазени. Те са безнаказани - когато и каквото и да създадат, тъй като такива принадлежности не съществуват.
Никога нямаме обаче едностранност на проблематиката, постоянно монетата има две страни, има причина, има и разследване, разяснява доктор Димитров:
Въпросът е по какъв метод се вземат решение споровете. Дори и да има спор сред преподавател и възпитаник, самият факт, че в съзнанието на един възпитаник имаме образуваното решение за принудително решение на този спор, към този момент приказва за пропуски и тук е мястото, където ние би трябвало да работим с учениците, където би трябвало да работят психолози.
Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ