Путинската епоха на хаоса - във вътрешнополитически план бъдещето на Русия изглежда мрачно
Усещането, че Путин става по-слаб, в допълнение оголи дълбинните дефекти на режима : нормалната податливост на управляващите да подценяват вътрешнополитическите опасности, пренебрегването на дълготрайните събития в интерес на решаването на непосредствените проблеми и отводът им да поемат отговорност за възходящия брой произшествия на територията на Русия, свързани със спецоперацията.
Метежът на Пригожин докара обстановката до прекаленост и би могъл да докара до появяването на по-радикална, ястребска и безмилостна страна. Заплахите за Кремъл, като протеста на " Вагнер ", и лъсването на слабостта на властта няма безусловно да накарат обществото да се обърне против Путин и да смъкна режима. Напротив, тези събития трансформират Русия в доста по-малко цялостна конструкция, изпъстрена с вътрешни несъгласия и спорове, по-нестабилна и лишена от предсказуемост. При толкоз огромен напън, ориентиран във вътрешността, пространството за спор по отношение на продължаващия спор в Украйна може до известна степен да се разшири, даже и да не става дума за намерено противоречие.
Но вътре в страната редът, построен от Путин, ще стане още по-безпорядъчен, а светът ще има отсреща си една по-опасна и непредсказуема Русия.
Склонността на Кремъл да омаловажава шокиращите събития е в сходство с това по какъв начин Путин възприемаше спецоперецията . Той е надълбоко уверен, че елементарните руснаци са изпълнени с национализъм, че елитите остават управляеми и лоялни към страната, че пътят към успеха е към момента отворен и че стопанската система е задоволително устойчива, с цел да издържи до постигането на поставените цели. Затова висшите служители в президентската администрация, ориентирайки се по отношение на спокойното държание на Путин и нежеланието му да изпада в суматоха, постоянно са се убеждавали, че всичко е наред и паниката им е по-скоро нездравословна, в сравнение с благоразумна.
Снимка: БТА/AП
Вътрешни хора в Кремъл, говорейки на четири очи за въздействието на СВО върху политическата непоклатимост, се хвалят със способността на управляващите да резервират контрола, като един от тях внимателно отбелязва, че всичко ще бъде наред, " в случай че военните не ни подведат ". Те се базират на непрекъснато високата социална поддръжка за войната и високия рейтинг на утвърждение на Путин и държавното управление. Путин не е оценил вярно Пригожин и неговото отвращение, като е подценил заплахата, която той стартира да съставлява. Бунтът значително беше резултат от бездействието на Путин.
Неговата дистанцирана и безразлична позиция, нежеланието му да се намеси в изострящия се спор сред Пригожин, Сергей Шойгу и Валерий Герасимов способстваха за протеста. Той разкри освен управническите неточности на Путин, само че и небрежността, която озлоби и подкокороса Пригожин, както и метода, по който страната сложи себе си под удар. Та нали " Вагнер " се трансформира в бойна мощ от десетки хиляди бойци единствено с помощта на милиарди долари държавно финансиране, достъп до държавни запаси и връзки с високопоставени чиновници, които одобряваха активността на наемниците.
Лошото ръководство на спецоперацията от страна на Кремъл, изострено от последвалия протест на Пригожин, направи държавното управление да наподобява безконтролно, а страната - слаба .
Мнозина наблюдаващи бяха привикнали да считат режима на Путин за резултат от публичен контракт, в който страната подсигурява непоклатимост в подмяна на това, че народът дава на Кремъл забележителна независимост да ръководи политическия живот. След 2014 година обаче полезността на вътрешната непоклатимост стартира последователно да отстъпва на назад във времето, отстъпвайки място на по-дълбоката потребност от геополитическа сигурност - отбрана против враждебния Запад, което бе съпроводено от усилване на националистическите настроения.
Сега, след началото на СВО, руснаците са жадни за геополитическа сигурност. Народът е делегирал на Путин правото да се разправя със Запада, който съгласно доста руснаци заплашва самото битие на страната, даже в случай че това води до вътрешни разтърсвания заради строгите наказания и репресиите против либералите. Пасивността на Путин пред вътрешните военни закани и неговата дистанцирана позиция обаче може да се трансфорат в сериозен проблем за режима в близко бъдеще.
Снимка: БТА/AП
Има признаци, че руснаците, макар засилената си поддръжка за държавните институции, са почнали доста по-нееднозначно да се отнасят към властта в страната. Те стартират да се съмняват в способността на политическата класа да извършва своите отговорности. Обикновените руснаци бяха изумени от наглата борба на Пригожин с Министерството на защитата и недоволствата му, че на войските обезверено им липсват муниции. Обществеността го възприе като кръстоносец против корупцията и човек, който се осмелява да провокира капризния хайлайф.
Такива сложни обстановки по предписание вършат Русия по-решителна и жестока във воденето на боен спор и потискането на несъгласните вътре в страната. Метежът на Пригожин не бе отвод от спецоперацията, той може да бъде свестен като резултат от неодобрение от неефективното ѝ осъществяване. Според " Левада " тези събития единствено усилват поддръжката за СВО измежду руснаците: хората са станали по-враждебни към елементарните украинци и се тормозят за ориста на провеждането на СВО.
Тези набези по никакъв метод не са засилили желанието на популацията за мирни договаряния или евакуиране на войските от Украйна. Страната става все по-ангажирана за битката - не от имперски упоритости, а от обезверена угриженост за оцеляването си. Режимът може да се окаже доста по-малко резистентен, в сравнение с наподобява: накълцан Кремъл; отчужден Путин, който не може да се оправи с вътрешните конфликти; разочаровано общество, недоумяващо във връзка вялата реакция на страната на немислими преди събития; трептящ хайлайф, подготвен да се разпръсне във всеки един миг. Путин, заслепен от сигурността, че народът го обича, а елитът му е правилен, не може да направи съвсем нищо, с цел да спре това разложение. В същото време силовите структури може да се опитат да засилят контрола си върху обществото и да го притиснат.
В съвкупността си тази динамичност може да докара до несъгласуваност в държанието на управляващите, което в допълнение ще усложни обстановката.
Тази обстановка играе в интерес на последователите на твърдата линия в Русия - представителите на службите за сигурност, консерваторите-ястреби, военните репортери и коренно антизападните телевизионни коментатори. Те са за стягане на гайките, търсене на предатели и слагане на страната на военни релси, с цел да се натрупат нужните запаси за победа.
Снимка: БТА/АР
Настоящата политическа и обществена обстановка не оставя на режима съвсем никаква друга опция, с изключение на да понижи търпимостта даже към незначителни подозрителни дейности, да вземем за пример към всеки намек за нуждата от помиряване с украинците, да не приказваме за намерено опълчване на СВО. В последна сметка забележителна част от съветското общество може да поддържа и даже да подкрепи новите репресии. Общественото въодушевление е станало по-малко снизходително към тези привилегировани руснаци, които се пробват да останат отвън спора, да водят луксозен метод на живот и да се занимават с нормалния си бизнес.
В Русия е все по-трудно да се поддържа пасивна или дистанцирана позиция по отношение на специфичната военна операция; руснаците на всички места изпитват напън, изискващ от тях да показват национализъм. Една млада и смела кохорта от " ястреби " може да измести по-традиционното по-старо потомство от консервативни идеолози, като началника на Следствения Комитет Александър Бастрикин, началника на СВР Сергей Наришкин и секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, както и фигури като заместник-началника на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев и ръководителя на Държавната дума Вячеслав Володин. Тези идеолози способстваха за образуването и популяризирането на " путинизма " - националистическите, антизападни и антилиберални хрумвания на президента с акцент върху обичайните полезности като фамилията, децата, духовните връзки и целта на държавните ползи пред правата на частните лица.
gettyimages
Тези хора също по този начин способстваха за образуването на атмосферата, която даде подтик на началото на СВО . Но продължаващият спор ги лиши от тяхната политическа уникалност, трансформирайки целия политически мейнстрим в нещо консервативно и закостеняло. Докато звездата им угасва, се надига ново потомство " ястреби ". Някои от тях са вчерашни млади технократи, като основния консултант на Путин по вътрешната политика Сергей Кириенко, отговарящ за четири украински района, или вицепремиера Марат Хуснулин, претрупан да следи за възобновяване на разрушените украински територии.
Тези служители прекарват доста време в анексираните територии, без значение от персоналния риск, като по този метод показват на Путин и елита своята храброст и старание в дейностите. Сред новите " ястреби " има и специалисти-практици, които се занимават с военни въпроси, които наблюдават от близко хода на спецоперацията и са се трансформирали в основни източници на информация за доста руснаци за нейното развиване.
Някои представители на истаблишмънта се възползваха от " ястребовия " поврат - по-специално министърът на защитата Шойгу и ръководителят на Росгвардията Виктор Золотов. Те могат да се трансфорат в основните бенефициенти: Золотов в този момент може по-лесно да укрепи редиците на Росгвардия, а Шойгу може да употребява протеста като мотив за почистване на сметките с вътрешните си съперници в армията.
За разлика от кабинетните идеолози, тези водачи могат да се извърнат непосредствено към административните запаси и сили, с цел да трансформират обстановката на място и да показват действителна власт. Сблъсъкът сред старите и новите " ястреби " ще дефинира реакцията на Русия на компликациите в Украйна и вътре в страната. Колкото повече провокации се хвърлят към режима, толкоз по-бързо той ще се трансформира в нещо по-мрачно. Руската общност става все по-отчаяна, антизападна и антиукраинска, а съветският хайлайф - все по-тревожен и накълцан.
Повечето восокопоставени служители, предприемачи и политици се надяваха просто да изчакат СВО да свърши, само че в този момент се оказват заложници на упоритостите на президента . Путин и старите идеолози, близки до него, като Патрушев, са в прочут смисъл остаряват, а концепциите им не са в синхрон с настроенията на елита във връзка с Украйна и Запада. Колкото и консервативни и " ястребови " да стават елитите, те си остават по-прагматични от Путин. Те са по-малко захласнати от концепцията за " избавление " на украинците и за разлика от Путин не изхождат от това, че Киев неизбежно ще претърпи проваляне. Те имат по-точна визия за способността на Русия да води СВО. И за мнозина от тях е неразбираема склонността на Путин да пренебрегва тревожните сигнали. Ето за какво доста деятели, подкрепящи спора, приканват за радикални промени, ориентирани към определяне на фактическа военна тирания. Именно затова даже Пригожин съумя да притегли вниманието към себе си. Той се застъпваше за различни тактики за осъществяване на СВО и доказваше нуждата от потребление на всички вероятни финансови, стопански и обществени запаси за подсилване на военната мощност.
Скрийншот: Телеграм/Пригожин
Никой не обмисля и не разисква съществено опцията за дипломатическо преустановяване на бойните дейности . Което за доста високопоставени руснаци наподобява като персонална опасност, като се имат поради всички военни закононарушения, осъществени от тяхната страна, и отговорността, която целият хайлайф в този момент носи за кървавата баня в Украйна.
Системата е почнала да се учи да работи без значение от Путин. Това развиване към този момент не значи усилване на антипутинските настроения или поява на политическа съпротива. То отразява осъзнаването на неадекватността на разграничавания управнически жанр на президента, който му позволяваше да пренебрегва действителните закани за режима. Като подцени изцяло радикализацията на Пригожин и нарастващия спор на " Вагнер " с военните, Путин се прояви като застаряващ водач, който стартира да се проваля по метод, по който в никакъв случай до момента не се е провалял.
Дори кривите сметки, довели до въвеждането на войски в Украйна, не се възприемат толкоз остро, колкото цялостната загуба на надзор върху обстановката, довела до протеста на Пригожин - най-големия вътрешен спор сред държавните и частни военни сили. Путин наподобява по-малко авторитетен, откакто демонстративно смъкна обвиняванията против Пригожин, не изиска правдивост за убийствата на водачи по време на мегежа и разреши големи бюджетни разноски да бъдат пренасочени към частна военна компания, която в последна сметка се осмели да нападне страната.
Путин може да се трансформира в инструмент в ръцете на нови, по-динамични и прагматични " ястреби " , които бързо се научават да употребяват страстите и известните убеждения на президента в своя изгода. Администрацията на президента се е научила не просто да угажда на Путин, само че и интензивно да лимитира познанията му, като го зарежда с будещи доволство отчети за патриотизма на популацията, безчет документи за упадъка на Запада и истории за украинците, копнеещи за избавление. Те показват един свят, който с неспокойствие чака Русия да промени съществуващия интернационален ред. Допреди няколко години сътрудниците на апарата на Путин се стараеха да не провокират недоволството на президента, нормално при приемането на нежелани вести. Сега те усъвършенстват уменията си да въздействат на настроението на Путин: насочват гнева му към съперниците си или насърчават оптимизма му, когато това е в тяхна изгода. Запазването на антизападните и антиукраински възгледи може да помогне на новите " ястреби " да реализират политическите си цели, до момента в който радикализирането на режима може да накара управляващите да бъдат доста по-твърди към вътрешните врагове. Въпреки това държавно управление, лишено от твърдо водачество, стратегическа визия и координация на дейностите, ще бъде по-малко способно да мисли стратегически и да се съгласува за дълготрайни цели. Фракциите в държавното управление ще бъдат насочени най-вече към взаимно надлъгване и отбрана на тесните си ползи.
Противно на упованията на анализаторите, опитите на Кремъл да укрепи властта си след протеста на Пригожин - посредством разформироване на частни милиции и сливане на голям брой въоръжени формирования в нещо по-координирано и в съгласие - може да доведат до тъкмо противоположното . През юни губернаторът на Ярославска област Дмитрий Миронов предложи да се официализират подразделения, формирани от казашки бойци. Това може да раздразни Шойгу и Министерството на защитата, което към този момент е внимателно към разрастването на самостоятелните военизирани формирования.
Кремъл разисква и отделянето на граничните войски от ФСБ; Росгвардия желае тежко въоръжение и спомагателни сили от Министерството на вътрешните работи; а чистките в армията, съчетани с възможни военни неуспехи на фронта, могат да провокират местни митинги.
Вместо централизация на силовите структури може да настъпи тяхната по-нататъшна фрагментация, защото конкуриращи се фракции ще се борят за нови преимущества и пълномощия. В същото време политическата класа пренасочва вниманието си не към задачата на Путин да " освободи " украинците, а към вътрешните дефекти и провали на страната, които протестът разкри. Колкото повече спецоперацията се трансформира в мочурище, толкоз повече депутати, специалисти, сенатори и известни блогъри се стремят да подчертаят и решат вътрешните проблеми, които съгласно тях вършат Русия по-малко ефикасна в оправянето с спора. Путин може и да има високи рейтинги на утвърждение, само че те ще скриват възходящата неустановеност, обществена паника и (все още) не канализираното неодобрение от хода на събитията. Истинските източници на политически опасности за режима могат да станат фигури, които поддържат Путин и като цяло са лоялни към властта.
В обозримо бъдеще Кремъл ще се бори с разнопосочни вътрешни сили : задълбочаваща се рецесия на водачеството на Путин, възходящ недостиг на политическа отговорност, неефективната реакция на държавното управление на новите провокации, фрагментация на елитите и възходящо антисистемно общество. Докато в предишното вътрешните работи бяха второстепенни по отношение на военния дневен ред, в този момент може да се окаже противоположното. СВО може да се трансформира във декор за решение на неотложните вътрешни проблеми. Във вътрешнополитически проект бъдещето на Русия наподобява тъмно: разцеплението на елитите се ускорява, въздействието на Путин понижава, режимът става все по-идеологизиран и корав, а службите за сигурност играят все по-важна роля в него. Тези промени ще създадат геополитическите дейности на Русия по-малко предсказуеми и даже спорни, защото Кремъл ще реагира на изменящите се условия, вместо да следва личните си стратегически насоки и цели. Путин гледаше на спецоперацията като акт на ориста, като осъществяване на исторически сюжет. Вместо това спецоперацията принуди Русия да търси яснота в един извънредно неустановен свят.
Метежът на Пригожин докара обстановката до прекаленост и би могъл да докара до появяването на по-радикална, ястребска и безмилостна страна. Заплахите за Кремъл, като протеста на " Вагнер ", и лъсването на слабостта на властта няма безусловно да накарат обществото да се обърне против Путин и да смъкна режима. Напротив, тези събития трансформират Русия в доста по-малко цялостна конструкция, изпъстрена с вътрешни несъгласия и спорове, по-нестабилна и лишена от предсказуемост. При толкоз огромен напън, ориентиран във вътрешността, пространството за спор по отношение на продължаващия спор в Украйна може до известна степен да се разшири, даже и да не става дума за намерено противоречие.
Но вътре в страната редът, построен от Путин, ще стане още по-безпорядъчен, а светът ще има отсреща си една по-опасна и непредсказуема Русия.
Склонността на Кремъл да омаловажава шокиращите събития е в сходство с това по какъв начин Путин възприемаше спецоперецията . Той е надълбоко уверен, че елементарните руснаци са изпълнени с национализъм, че елитите остават управляеми и лоялни към страната, че пътят към успеха е към момента отворен и че стопанската система е задоволително устойчива, с цел да издържи до постигането на поставените цели. Затова висшите служители в президентската администрация, ориентирайки се по отношение на спокойното държание на Путин и нежеланието му да изпада в суматоха, постоянно са се убеждавали, че всичко е наред и паниката им е по-скоро нездравословна, в сравнение с благоразумна.
Снимка: БТА/AП
Вътрешни хора в Кремъл, говорейки на четири очи за въздействието на СВО върху политическата непоклатимост, се хвалят със способността на управляващите да резервират контрола, като един от тях внимателно отбелязва, че всичко ще бъде наред, " в случай че военните не ни подведат ". Те се базират на непрекъснато високата социална поддръжка за войната и високия рейтинг на утвърждение на Путин и държавното управление. Путин не е оценил вярно Пригожин и неговото отвращение, като е подценил заплахата, която той стартира да съставлява. Бунтът значително беше резултат от бездействието на Путин.
Неговата дистанцирана и безразлична позиция, нежеланието му да се намеси в изострящия се спор сред Пригожин, Сергей Шойгу и Валерий Герасимов способстваха за протеста. Той разкри освен управническите неточности на Путин, само че и небрежността, която озлоби и подкокороса Пригожин, както и метода, по който страната сложи себе си под удар. Та нали " Вагнер " се трансформира в бойна мощ от десетки хиляди бойци единствено с помощта на милиарди долари държавно финансиране, достъп до държавни запаси и връзки с високопоставени чиновници, които одобряваха активността на наемниците.
Лошото ръководство на спецоперацията от страна на Кремъл, изострено от последвалия протест на Пригожин, направи държавното управление да наподобява безконтролно, а страната - слаба .
Мнозина наблюдаващи бяха привикнали да считат режима на Путин за резултат от публичен контракт, в който страната подсигурява непоклатимост в подмяна на това, че народът дава на Кремъл забележителна независимост да ръководи политическия живот. След 2014 година обаче полезността на вътрешната непоклатимост стартира последователно да отстъпва на назад във времето, отстъпвайки място на по-дълбоката потребност от геополитическа сигурност - отбрана против враждебния Запад, което бе съпроводено от усилване на националистическите настроения.
Сега, след началото на СВО, руснаците са жадни за геополитическа сигурност. Народът е делегирал на Путин правото да се разправя със Запада, който съгласно доста руснаци заплашва самото битие на страната, даже в случай че това води до вътрешни разтърсвания заради строгите наказания и репресиите против либералите. Пасивността на Путин пред вътрешните военни закани и неговата дистанцирана позиция обаче може да се трансфорат в сериозен проблем за режима в близко бъдеще.
Снимка: БТА/AП
Има признаци, че руснаците, макар засилената си поддръжка за държавните институции, са почнали доста по-нееднозначно да се отнасят към властта в страната. Те стартират да се съмняват в способността на политическата класа да извършва своите отговорности. Обикновените руснаци бяха изумени от наглата борба на Пригожин с Министерството на защитата и недоволствата му, че на войските обезверено им липсват муниции. Обществеността го възприе като кръстоносец против корупцията и човек, който се осмелява да провокира капризния хайлайф.
Такива сложни обстановки по предписание вършат Русия по-решителна и жестока във воденето на боен спор и потискането на несъгласните вътре в страната. Метежът на Пригожин не бе отвод от спецоперацията, той може да бъде свестен като резултат от неодобрение от неефективното ѝ осъществяване. Според " Левада " тези събития единствено усилват поддръжката за СВО измежду руснаците: хората са станали по-враждебни към елементарните украинци и се тормозят за ориста на провеждането на СВО.
Тези набези по никакъв метод не са засилили желанието на популацията за мирни договаряния или евакуиране на войските от Украйна. Страната става все по-ангажирана за битката - не от имперски упоритости, а от обезверена угриженост за оцеляването си. Режимът може да се окаже доста по-малко резистентен, в сравнение с наподобява: накълцан Кремъл; отчужден Путин, който не може да се оправи с вътрешните конфликти; разочаровано общество, недоумяващо във връзка вялата реакция на страната на немислими преди събития; трептящ хайлайф, подготвен да се разпръсне във всеки един миг. Путин, заслепен от сигурността, че народът го обича, а елитът му е правилен, не може да направи съвсем нищо, с цел да спре това разложение. В същото време силовите структури може да се опитат да засилят контрола си върху обществото и да го притиснат.
В съвкупността си тази динамичност може да докара до несъгласуваност в държанието на управляващите, което в допълнение ще усложни обстановката.
Тази обстановка играе в интерес на последователите на твърдата линия в Русия - представителите на службите за сигурност, консерваторите-ястреби, военните репортери и коренно антизападните телевизионни коментатори. Те са за стягане на гайките, търсене на предатели и слагане на страната на военни релси, с цел да се натрупат нужните запаси за победа.
Снимка: БТА/АР
Настоящата политическа и обществена обстановка не оставя на режима съвсем никаква друга опция, с изключение на да понижи търпимостта даже към незначителни подозрителни дейности, да вземем за пример към всеки намек за нуждата от помиряване с украинците, да не приказваме за намерено опълчване на СВО. В последна сметка забележителна част от съветското общество може да поддържа и даже да подкрепи новите репресии. Общественото въодушевление е станало по-малко снизходително към тези привилегировани руснаци, които се пробват да останат отвън спора, да водят луксозен метод на живот и да се занимават с нормалния си бизнес.
В Русия е все по-трудно да се поддържа пасивна или дистанцирана позиция по отношение на специфичната военна операция; руснаците на всички места изпитват напън, изискващ от тях да показват национализъм. Една млада и смела кохорта от " ястреби " може да измести по-традиционното по-старо потомство от консервативни идеолози, като началника на Следствения Комитет Александър Бастрикин, началника на СВР Сергей Наришкин и секретаря на Съвета за сигурност Николай Патрушев, както и фигури като заместник-началника на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев и ръководителя на Държавната дума Вячеслав Володин. Тези идеолози способстваха за образуването и популяризирането на " путинизма " - националистическите, антизападни и антилиберални хрумвания на президента с акцент върху обичайните полезности като фамилията, децата, духовните връзки и целта на държавните ползи пред правата на частните лица.
gettyimages
Тези хора също по този начин способстваха за образуването на атмосферата, която даде подтик на началото на СВО . Но продължаващият спор ги лиши от тяхната политическа уникалност, трансформирайки целия политически мейнстрим в нещо консервативно и закостеняло. Докато звездата им угасва, се надига ново потомство " ястреби ". Някои от тях са вчерашни млади технократи, като основния консултант на Путин по вътрешната политика Сергей Кириенко, отговарящ за четири украински района, или вицепремиера Марат Хуснулин, претрупан да следи за възобновяване на разрушените украински територии.
Тези служители прекарват доста време в анексираните територии, без значение от персоналния риск, като по този метод показват на Путин и елита своята храброст и старание в дейностите. Сред новите " ястреби " има и специалисти-практици, които се занимават с военни въпроси, които наблюдават от близко хода на спецоперацията и са се трансформирали в основни източници на информация за доста руснаци за нейното развиване.
Някои представители на истаблишмънта се възползваха от " ястребовия " поврат - по-специално министърът на защитата Шойгу и ръководителят на Росгвардията Виктор Золотов. Те могат да се трансфорат в основните бенефициенти: Золотов в този момент може по-лесно да укрепи редиците на Росгвардия, а Шойгу може да употребява протеста като мотив за почистване на сметките с вътрешните си съперници в армията.
За разлика от кабинетните идеолози, тези водачи могат да се извърнат непосредствено към административните запаси и сили, с цел да трансформират обстановката на място и да показват действителна власт. Сблъсъкът сред старите и новите " ястреби " ще дефинира реакцията на Русия на компликациите в Украйна и вътре в страната. Колкото повече провокации се хвърлят към режима, толкоз по-бързо той ще се трансформира в нещо по-мрачно. Руската общност става все по-отчаяна, антизападна и антиукраинска, а съветският хайлайф - все по-тревожен и накълцан.
Повечето восокопоставени служители, предприемачи и политици се надяваха просто да изчакат СВО да свърши, само че в този момент се оказват заложници на упоритостите на президента . Путин и старите идеолози, близки до него, като Патрушев, са в прочут смисъл остаряват, а концепциите им не са в синхрон с настроенията на елита във връзка с Украйна и Запада. Колкото и консервативни и " ястребови " да стават елитите, те си остават по-прагматични от Путин. Те са по-малко захласнати от концепцията за " избавление " на украинците и за разлика от Путин не изхождат от това, че Киев неизбежно ще претърпи проваляне. Те имат по-точна визия за способността на Русия да води СВО. И за мнозина от тях е неразбираема склонността на Путин да пренебрегва тревожните сигнали. Ето за какво доста деятели, подкрепящи спора, приканват за радикални промени, ориентирани към определяне на фактическа военна тирания. Именно затова даже Пригожин съумя да притегли вниманието към себе си. Той се застъпваше за различни тактики за осъществяване на СВО и доказваше нуждата от потребление на всички вероятни финансови, стопански и обществени запаси за подсилване на военната мощност.
Скрийншот: Телеграм/Пригожин
Никой не обмисля и не разисква съществено опцията за дипломатическо преустановяване на бойните дейности . Което за доста високопоставени руснаци наподобява като персонална опасност, като се имат поради всички военни закононарушения, осъществени от тяхната страна, и отговорността, която целият хайлайф в този момент носи за кървавата баня в Украйна.
Системата е почнала да се учи да работи без значение от Путин. Това развиване към този момент не значи усилване на антипутинските настроения или поява на политическа съпротива. То отразява осъзнаването на неадекватността на разграничавания управнически жанр на президента, който му позволяваше да пренебрегва действителните закани за режима. Като подцени изцяло радикализацията на Пригожин и нарастващия спор на " Вагнер " с военните, Путин се прояви като застаряващ водач, който стартира да се проваля по метод, по който в никакъв случай до момента не се е провалял.
Дори кривите сметки, довели до въвеждането на войски в Украйна, не се възприемат толкоз остро, колкото цялостната загуба на надзор върху обстановката, довела до протеста на Пригожин - най-големия вътрешен спор сред държавните и частни военни сили. Путин наподобява по-малко авторитетен, откакто демонстративно смъкна обвиняванията против Пригожин, не изиска правдивост за убийствата на водачи по време на мегежа и разреши големи бюджетни разноски да бъдат пренасочени към частна военна компания, която в последна сметка се осмели да нападне страната.
Путин може да се трансформира в инструмент в ръцете на нови, по-динамични и прагматични " ястреби " , които бързо се научават да употребяват страстите и известните убеждения на президента в своя изгода. Администрацията на президента се е научила не просто да угажда на Путин, само че и интензивно да лимитира познанията му, като го зарежда с будещи доволство отчети за патриотизма на популацията, безчет документи за упадъка на Запада и истории за украинците, копнеещи за избавление. Те показват един свят, който с неспокойствие чака Русия да промени съществуващия интернационален ред. Допреди няколко години сътрудниците на апарата на Путин се стараеха да не провокират недоволството на президента, нормално при приемането на нежелани вести. Сега те усъвършенстват уменията си да въздействат на настроението на Путин: насочват гнева му към съперниците си или насърчават оптимизма му, когато това е в тяхна изгода. Запазването на антизападните и антиукраински възгледи може да помогне на новите " ястреби " да реализират политическите си цели, до момента в който радикализирането на режима може да накара управляващите да бъдат доста по-твърди към вътрешните врагове. Въпреки това държавно управление, лишено от твърдо водачество, стратегическа визия и координация на дейностите, ще бъде по-малко способно да мисли стратегически и да се съгласува за дълготрайни цели. Фракциите в държавното управление ще бъдат насочени най-вече към взаимно надлъгване и отбрана на тесните си ползи.
Противно на упованията на анализаторите, опитите на Кремъл да укрепи властта си след протеста на Пригожин - посредством разформироване на частни милиции и сливане на голям брой въоръжени формирования в нещо по-координирано и в съгласие - може да доведат до тъкмо противоположното . През юни губернаторът на Ярославска област Дмитрий Миронов предложи да се официализират подразделения, формирани от казашки бойци. Това може да раздразни Шойгу и Министерството на защитата, което към този момент е внимателно към разрастването на самостоятелните военизирани формирования.
Кремъл разисква и отделянето на граничните войски от ФСБ; Росгвардия желае тежко въоръжение и спомагателни сили от Министерството на вътрешните работи; а чистките в армията, съчетани с възможни военни неуспехи на фронта, могат да провокират местни митинги.
Вместо централизация на силовите структури може да настъпи тяхната по-нататъшна фрагментация, защото конкуриращи се фракции ще се борят за нови преимущества и пълномощия. В същото време политическата класа пренасочва вниманието си не към задачата на Путин да " освободи " украинците, а към вътрешните дефекти и провали на страната, които протестът разкри. Колкото повече спецоперацията се трансформира в мочурище, толкоз повече депутати, специалисти, сенатори и известни блогъри се стремят да подчертаят и решат вътрешните проблеми, които съгласно тях вършат Русия по-малко ефикасна в оправянето с спора. Путин може и да има високи рейтинги на утвърждение, само че те ще скриват възходящата неустановеност, обществена паника и (все още) не канализираното неодобрение от хода на събитията. Истинските източници на политически опасности за режима могат да станат фигури, които поддържат Путин и като цяло са лоялни към властта.
В обозримо бъдеще Кремъл ще се бори с разнопосочни вътрешни сили : задълбочаваща се рецесия на водачеството на Путин, възходящ недостиг на политическа отговорност, неефективната реакция на държавното управление на новите провокации, фрагментация на елитите и възходящо антисистемно общество. Докато в предишното вътрешните работи бяха второстепенни по отношение на военния дневен ред, в този момент може да се окаже противоположното. СВО може да се трансформира във декор за решение на неотложните вътрешни проблеми. Във вътрешнополитически проект бъдещето на Русия наподобява тъмно: разцеплението на елитите се ускорява, въздействието на Путин понижава, режимът става все по-идеологизиран и корав, а службите за сигурност играят все по-важна роля в него. Тези промени ще създадат геополитическите дейности на Русия по-малко предсказуеми и даже спорни, защото Кремъл ще реагира на изменящите се условия, вместо да следва личните си стратегически насоки и цели. Путин гледаше на спецоперацията като акт на ориста, като осъществяване на исторически сюжет. Вместо това спецоперацията принуди Русия да търси яснота в един извънредно неустановен свят.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ