България и Фон дер Лайен: какво издава българският глас
Урсула фон дер Лайен получи относително нежно болшинство в Екологичен потенциал. Нейният избор за ръководител на Еврокомисията беше предупреден компромис сред огромните фамилии на ЕНП, либералите и социалистите. Изненадващо тя получи поддръжка и от популистки партии като италианската „ Пет звезди " и полската „ Право и правдивост " (ПиС), като също така съумя да раздели групата на социалистите и демократите в Европа: немските социалдемократи да вземем за пример не я поддържаха.
Изборът на Фон дер Лайен показва най-много две неща. Първо, през идващите пет години в Екологичен потенциал няма да има ясни и кохерентни болшинства - ще пораждат непредвидени обединения по избрани въпроси. Второ, Европейски Съюз ще остане в “капана на взаимното взимане на решения ” (по Фриц Шарпф). Този “капан ” значи, че когато доста играчи имат друг дневен ред и гласът на всеки е значим, крайното решение най-вероятно ще е опазване на статуквото. Тоест, смяната става съвсем невъзможна. От тази позиция би трябвало да чакаме петгодишен мандат, който ще наподобява на предходните. За едни това е добра вест, защото демонстрира устойчивостта на европейския план. За други е по-скоро разочароваща, тъй като изключва опция за смели и радикални промени.
Българският глас за/против Фон дер Лайен
В България мненията бързо се впуснаха в отрицателната посока: изборът бил компромис (сякаш можеше да е нещо друго), претендентът обещавал на политическите групи неща, които желаят (вместо да не им обещае нищо?!), а правилото на водещите претенденти не бил почетен (въпреки че този принцип нямаше решаваща политическа тежест и преди изборите). Гласуването на българските евродепутати също показва съмнения, подозрения и липса на сериозен възторг.
Най-последователни в поддръжката си за Фон дер Лайен бяха ГЕРБ и изключително Движение за права и свободи. Андрей Ковачев и останалите от ГЕРБ (с присъдружното СДС) съблюдаваха партийната дисциплинираност и поддържаха своята " съпартийка ” - с ангажимента, че не споделят позицията ѝ по приемането на Истанбулската спогодба. Тук ГЕРБ заплатиха налог на нелепата си политика по казуса с “джендъра ”, довела до неуместното решение на нашия Конституционен съд, който единствен в целия Европейски Съюз разгласи въпросната спогодба за противоконституционна. Вместо да се бори да промени парадокса, ГЕРБ реши да се оправдава с него.
Движение за права и свободи гласоподаваха " за ” новия ръководител на Европейска комисия, само че евродепутатът Илхан Кючюк не си спести (имплицитните) рецензии по отношение на “визионерството ” на Фон дер Лайен. Тук той е прав - определеният претендент мъчно може да бъде наименуван “визионер ”. Но и основаването на неверни упования за този пост е политически безконтролно. Шефът на Европейска комисия не е нито министър-председател, нито президент. Този пост няма пълномощията нито на Макрон, нито на Меркел, нито на Борисов. Затова е нереалистично да се чака от Фон дер Лайен да постанова и води визионерска политика в един много разлъчен Европейски Съюз. Напротив: в днешната обстановка за ръководител на Европейска комисия са нужни хора с престиж, тежест, толерантност и еластичност, които да координират политиките на толкоз доста и толкоз разнообразни страни - и да откриват консенсус даже там, където той наподобява неосъществим. За тази цел Фон дер Лайен наподобява извънредно подобаваща.
Българските социалисти обаче гласоподаваха срещу нея, комфортно скрити зад тила на немските социалдемократи. По този метод не стана ясно, че претекстовете им в действителност са напълно разнообразни от тези на немските им сътрудници. Нашите (поне четирима от петимата) гласоподаваха срещу наличието на програматана Фон дер Лайен: и тук не става дума единствено за Истанбулската спогодба, а по-скоро за усилването на интеграцията в Европейски Съюз като цяло. За разлика от тях, немските социалдемократи в действителност бяха афектирани от неспазването на правилото за водещия претендент (а и си имаха тактически, вътрешнополитически аргументи за своята позиция). Така или другояче, Българска социалистическа партия избегна срама да лъсне още веднъж като консервативно-популистка групировка, доста по-различна от останалите леви партии в Европа. На този декор необичайно беше гласуването на Сергей Станишев - претекстовете си той самичък би трябвало да изясни, само че те останаха някак в мъглата сред българската и немската позиция.
“Голямата изненада ” при гласуването пристигна от Радан Кънев, който (изглежда единствен от ЕНП) се разгласи срещу Фон дер Лайен. И то с причини, разнообразни от изброените дотук. Кънев подлага на критика Фон дер Лайен главно поради неналичието на акцент върху проблемите с правораздаването в избрани страни-членки (разбирай България), както и поради поддръжката, която тя получи от национал-популистки обединения. И двата аргумента са годни, само че те не трансформират обстоятелството, че гласуването на Кънев беше сериозна политическа неточност. В последна сметка неговата задача в Екологичен потенциал е да основава мостове към партньорски партии в ЕНП и при либералите, да постанова “Демократична България ” като виновна проевропейска групировка, която е в положение да прави разлика сред стратегически и тактически решения в Европейски Съюз. Гласуването за ръководител на Европейска комисия бе основно за първичното позициониране на “Демократична България ” и тъкмо по него Кънев избра да акцентира разликите си с ЕНП и либералите. Самомаргинализацията в самото начало на мандата не е добра тактика нито в националната, а още по-малко пък в европейската политика.
И най-после “Патриотите ” - те гласоподаваха сякаш предстоящо срещу Фон дер Лайен, само че се оказа, че в най-голямата партия измежду техните сътрудници - поляците от ПиС - са дали своят вот за нея. Карай да върви - огромна пакост не е станала! Просто Ангел Джамбазки още веднъж се трансформира в жертва на “европейското двуличие ”. Или пък може би се издигна до негова проява.
Ясен сигнален сигнал
Следващите пет години в европейската политика ще дават опция за “шарени ” и непредвидени гласувания и обединения по обособени въпроси. Затова от основна значимост е проевропейските партии да обмислят деликатно целите си и да не изпадат в комични обстановки, когато поради бълхата рискуват да изгорят европейския юрган. С други думи: изкушението да оригиналничат и да се водят само от националния си дневен ред ще бъде голямо. И без здрав европейски компас другояче сякаш проевропейски партии могат да се трансфорат в опасност за Европейски Съюз. Гласуването за Фон дер Лайен, в това число българското, бе явен сигнален сигнал за този проблем.
Коментарът на Даниел Смилов е оповестен в " Дойче веле ".
Изборът на Фон дер Лайен показва най-много две неща. Първо, през идващите пет години в Екологичен потенциал няма да има ясни и кохерентни болшинства - ще пораждат непредвидени обединения по избрани въпроси. Второ, Европейски Съюз ще остане в “капана на взаимното взимане на решения ” (по Фриц Шарпф). Този “капан ” значи, че когато доста играчи имат друг дневен ред и гласът на всеки е значим, крайното решение най-вероятно ще е опазване на статуквото. Тоест, смяната става съвсем невъзможна. От тази позиция би трябвало да чакаме петгодишен мандат, който ще наподобява на предходните. За едни това е добра вест, защото демонстрира устойчивостта на европейския план. За други е по-скоро разочароваща, тъй като изключва опция за смели и радикални промени.
Българският глас за/против Фон дер Лайен
В България мненията бързо се впуснаха в отрицателната посока: изборът бил компромис (сякаш можеше да е нещо друго), претендентът обещавал на политическите групи неща, които желаят (вместо да не им обещае нищо?!), а правилото на водещите претенденти не бил почетен (въпреки че този принцип нямаше решаваща политическа тежест и преди изборите). Гласуването на българските евродепутати също показва съмнения, подозрения и липса на сериозен възторг.
Най-последователни в поддръжката си за Фон дер Лайен бяха ГЕРБ и изключително Движение за права и свободи. Андрей Ковачев и останалите от ГЕРБ (с присъдружното СДС) съблюдаваха партийната дисциплинираност и поддържаха своята " съпартийка ” - с ангажимента, че не споделят позицията ѝ по приемането на Истанбулската спогодба. Тук ГЕРБ заплатиха налог на нелепата си политика по казуса с “джендъра ”, довела до неуместното решение на нашия Конституционен съд, който единствен в целия Европейски Съюз разгласи въпросната спогодба за противоконституционна. Вместо да се бори да промени парадокса, ГЕРБ реши да се оправдава с него.
Движение за права и свободи гласоподаваха " за ” новия ръководител на Европейска комисия, само че евродепутатът Илхан Кючюк не си спести (имплицитните) рецензии по отношение на “визионерството ” на Фон дер Лайен. Тук той е прав - определеният претендент мъчно може да бъде наименуван “визионер ”. Но и основаването на неверни упования за този пост е политически безконтролно. Шефът на Европейска комисия не е нито министър-председател, нито президент. Този пост няма пълномощията нито на Макрон, нито на Меркел, нито на Борисов. Затова е нереалистично да се чака от Фон дер Лайен да постанова и води визионерска политика в един много разлъчен Европейски Съюз. Напротив: в днешната обстановка за ръководител на Европейска комисия са нужни хора с престиж, тежест, толерантност и еластичност, които да координират политиките на толкоз доста и толкоз разнообразни страни - и да откриват консенсус даже там, където той наподобява неосъществим. За тази цел Фон дер Лайен наподобява извънредно подобаваща.
Българските социалисти обаче гласоподаваха срещу нея, комфортно скрити зад тила на немските социалдемократи. По този метод не стана ясно, че претекстовете им в действителност са напълно разнообразни от тези на немските им сътрудници. Нашите (поне четирима от петимата) гласоподаваха срещу наличието на програматана Фон дер Лайен: и тук не става дума единствено за Истанбулската спогодба, а по-скоро за усилването на интеграцията в Европейски Съюз като цяло. За разлика от тях, немските социалдемократи в действителност бяха афектирани от неспазването на правилото за водещия претендент (а и си имаха тактически, вътрешнополитически аргументи за своята позиция). Така или другояче, Българска социалистическа партия избегна срама да лъсне още веднъж като консервативно-популистка групировка, доста по-различна от останалите леви партии в Европа. На този декор необичайно беше гласуването на Сергей Станишев - претекстовете си той самичък би трябвало да изясни, само че те останаха някак в мъглата сред българската и немската позиция.
“Голямата изненада ” при гласуването пристигна от Радан Кънев, който (изглежда единствен от ЕНП) се разгласи срещу Фон дер Лайен. И то с причини, разнообразни от изброените дотук. Кънев подлага на критика Фон дер Лайен главно поради неналичието на акцент върху проблемите с правораздаването в избрани страни-членки (разбирай България), както и поради поддръжката, която тя получи от национал-популистки обединения. И двата аргумента са годни, само че те не трансформират обстоятелството, че гласуването на Кънев беше сериозна политическа неточност. В последна сметка неговата задача в Екологичен потенциал е да основава мостове към партньорски партии в ЕНП и при либералите, да постанова “Демократична България ” като виновна проевропейска групировка, която е в положение да прави разлика сред стратегически и тактически решения в Европейски Съюз. Гласуването за ръководител на Европейска комисия бе основно за първичното позициониране на “Демократична България ” и тъкмо по него Кънев избра да акцентира разликите си с ЕНП и либералите. Самомаргинализацията в самото начало на мандата не е добра тактика нито в националната, а още по-малко пък в европейската политика.
И най-после “Патриотите ” - те гласоподаваха сякаш предстоящо срещу Фон дер Лайен, само че се оказа, че в най-голямата партия измежду техните сътрудници - поляците от ПиС - са дали своят вот за нея. Карай да върви - огромна пакост не е станала! Просто Ангел Джамбазки още веднъж се трансформира в жертва на “европейското двуличие ”. Или пък може би се издигна до негова проява.
Ясен сигнален сигнал
Следващите пет години в европейската политика ще дават опция за “шарени ” и непредвидени гласувания и обединения по обособени въпроси. Затова от основна значимост е проевропейските партии да обмислят деликатно целите си и да не изпадат в комични обстановки, когато поради бълхата рискуват да изгорят европейския юрган. С други думи: изкушението да оригиналничат и да се водят само от националния си дневен ред ще бъде голямо. И без здрав европейски компас другояче сякаш проевропейски партии могат да се трансфорат в опасност за Европейски Съюз. Гласуването за Фон дер Лайен, в това число българското, бе явен сигнален сигнал за този проблем.
Коментарът на Даниел Смилов е оповестен в " Дойче веле ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ