Мария Карадечева: Ограничава ни забраната Не пипай!
Уроци в музея - задача (не)възможна
Мария Карадечева е основен организатор в Регионалния исторически музей. Завършила е история във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий ” и 4 година е работила като преподавател. През 1987 година постъпва в отдел „ Съединение на България 1885 година ” на РИМ - Пловдив. От 1989 година се занимава с просветителните стратегии там. Има два извоювани плана към Центъра за изкуства „ Сорос ” - “Късчета памет ” и „ Памет за на следващия ден в музейната работилница ”. Специализира в Полша и Съединени американски щати. Главен организатор от август 2011 година
- Г-жо Карадечева, има ли интерес към просветителните стратегии на РИМ?
-Имаше години, в които учителите бяха доста дейни, и интервали на отлив. Проблем в този момент е комплицираната процедура за извеждане на децата от учебно заведение с документално единодушие от родителите. Учители от по-близките учебни заведения идват по-редовно. Имаме създаден интерактивен урок „ Източна Румелия сред Европа и Ориента ”. А програмата „ Късчета памет ” може да се каже, че поддържаме към този момент 20 година
Историческият музей завоюва 9273 лева от Министерството на културата с план „ Музей - преподавател - възпитаник ”. По него създаваме работни тетрадки за всяка експозиция, работни листове и фамилни гидове, които ще отпечатаме до юни и ще тестваме в Нощта на музеите наесен. Ще се употребяват гратис от учителите.
- Какво ще съставлява фамилният гид?
-Той е за родители на деца от предучилищна възраст до 3. клас. Аз създадох разновидността за Музея на Съединението. Форматът на всички е в 8 странички да дадем опция на родителите и децата да изследват предмети с леки задачки. Например да открият експонат по изложение или самите те да сформират малко изложение. Може да е показан откъс от предмет, а те да го търсят в музейната колекция, да попълнят изчезнала писмен знак или да сформират изречение. В това „ пътешестване ” родителят ще е екскурзовод. Целта е да не сковаваме детето в академичното познание, а да му дадем независимост да изследва.
- И да не минава пренос край витрините?
- Да, повече да следи, да се взира в детайлите и да е интензивно. Искаме да включим задания, свързани с повече детайли от експозицията. Накрая ще има два въпроса, които да дадат визия до каква степен детето е възприело и какво.
Езикът на музея са движимостите. Много е значимо по какъв начин ги сервира, само че и да свържем всеки експонат с история. От 1998 година имам книжка-папка с карти за работа с експонати. Веднъж шестокласници работиха с карта, на която има медал за смелост. Трябваше да напишат история на кого и защо е връчен. Много бяха смесили исторически обстоятелства. Но и бяха писали толкоз от сърце, че с учителката им останахме възхитени. Дори и да сгрешат, това не е най-важното - може да научат след това фактологията. Но ще запомнят визитата прочувствено.
- Имат ли потребност учителите от методическа поддръжка?
- По плана ще създадем справочник за учителите. Така ще им е по-лесно да приготвят децата и да са помощници на уредника по време на визитата. Важно е да знаят и по какъв начин да продължат след това работа в учебно заведение. Ще има пътеводители за Музея на Възраждането и за музейната колекция в къщата на Христо Г. Данов. Ще създадем брошура за оцветяване на българските знаци за най-малките. Смятаме да заснемем с камера онлайн разнообразни просветителни филмчета. Музеят има собствен канал в Ютуб, който ще употребяваме.
Целта е тези запаси да станат част от огромната просветителна тактика на музея, както е по света. Няма обаче по какъв начин да интегрираме образованието в тази среда, в случай че МОН не ни припознае както сътрудник. Друг огромен минус е, че нашите експозиции не са атрактивни. Все още сме лимитирани от възбраните „ Не пипай! ”.
- А не като в изложбата „ Еврика ” на „ Музейко ”, където всичко се опитва?
Това е американският модел. Но има съветски и полски опит - на музеи, по-близки до нашите. Хубавото е, че във всичките си експозиции още от 1998 година ние сме локализирали зали за просветителни стратегии.
- Бариера ли е входният билет?
- И това би трябвало да е част от по-дългосрочна поддръжка, освен по планове. Повечето музеи към този момент имат просветителна активност. Като стартират в 1. клас, би трябвало децата в идващите година да минат през музея по няколко разнообразни тематики.
Мария Карадечева е основен организатор в Регионалния исторически музей. Завършила е история във ВТУ „ Св. св. Кирил и Методий ” и 4 година е работила като преподавател. През 1987 година постъпва в отдел „ Съединение на България 1885 година ” на РИМ - Пловдив. От 1989 година се занимава с просветителните стратегии там. Има два извоювани плана към Центъра за изкуства „ Сорос ” - “Късчета памет ” и „ Памет за на следващия ден в музейната работилница ”. Специализира в Полша и Съединени американски щати. Главен организатор от август 2011 година
- Г-жо Карадечева, има ли интерес към просветителните стратегии на РИМ?
-Имаше години, в които учителите бяха доста дейни, и интервали на отлив. Проблем в този момент е комплицираната процедура за извеждане на децата от учебно заведение с документално единодушие от родителите. Учители от по-близките учебни заведения идват по-редовно. Имаме създаден интерактивен урок „ Източна Румелия сред Европа и Ориента ”. А програмата „ Късчета памет ” може да се каже, че поддържаме към този момент 20 година
Историческият музей завоюва 9273 лева от Министерството на културата с план „ Музей - преподавател - възпитаник ”. По него създаваме работни тетрадки за всяка експозиция, работни листове и фамилни гидове, които ще отпечатаме до юни и ще тестваме в Нощта на музеите наесен. Ще се употребяват гратис от учителите.
- Какво ще съставлява фамилният гид?
-Той е за родители на деца от предучилищна възраст до 3. клас. Аз създадох разновидността за Музея на Съединението. Форматът на всички е в 8 странички да дадем опция на родителите и децата да изследват предмети с леки задачки. Например да открият експонат по изложение или самите те да сформират малко изложение. Може да е показан откъс от предмет, а те да го търсят в музейната колекция, да попълнят изчезнала писмен знак или да сформират изречение. В това „ пътешестване ” родителят ще е екскурзовод. Целта е да не сковаваме детето в академичното познание, а да му дадем независимост да изследва.
- И да не минава пренос край витрините?
- Да, повече да следи, да се взира в детайлите и да е интензивно. Искаме да включим задания, свързани с повече детайли от експозицията. Накрая ще има два въпроса, които да дадат визия до каква степен детето е възприело и какво.
Езикът на музея са движимостите. Много е значимо по какъв начин ги сервира, само че и да свържем всеки експонат с история. От 1998 година имам книжка-папка с карти за работа с експонати. Веднъж шестокласници работиха с карта, на която има медал за смелост. Трябваше да напишат история на кого и защо е връчен. Много бяха смесили исторически обстоятелства. Но и бяха писали толкоз от сърце, че с учителката им останахме възхитени. Дори и да сгрешат, това не е най-важното - може да научат след това фактологията. Но ще запомнят визитата прочувствено.
- Имат ли потребност учителите от методическа поддръжка?
- По плана ще създадем справочник за учителите. Така ще им е по-лесно да приготвят децата и да са помощници на уредника по време на визитата. Важно е да знаят и по какъв начин да продължат след това работа в учебно заведение. Ще има пътеводители за Музея на Възраждането и за музейната колекция в къщата на Христо Г. Данов. Ще създадем брошура за оцветяване на българските знаци за най-малките. Смятаме да заснемем с камера онлайн разнообразни просветителни филмчета. Музеят има собствен канал в Ютуб, който ще употребяваме.
Целта е тези запаси да станат част от огромната просветителна тактика на музея, както е по света. Няма обаче по какъв начин да интегрираме образованието в тази среда, в случай че МОН не ни припознае както сътрудник. Друг огромен минус е, че нашите експозиции не са атрактивни. Все още сме лимитирани от възбраните „ Не пипай! ”.
- А не като в изложбата „ Еврика ” на „ Музейко ”, където всичко се опитва?
Това е американският модел. Но има съветски и полски опит - на музеи, по-близки до нашите. Хубавото е, че във всичките си експозиции още от 1998 година ние сме локализирали зали за просветителни стратегии.
- Бариера ли е входният билет?
- И това би трябвало да е част от по-дългосрочна поддръжка, освен по планове. Повечето музеи към този момент имат просветителна активност. Като стартират в 1. клас, би трябвало децата в идващите година да минат през музея по няколко разнообразни тематики.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ