Чудо! Лекарите не даваха никакви надежди за малкия Александър, но той се спаси с уроци по...
Уроци по цигулкаспасиха дребния Алексаднър от цялостна парализа! Малчуганът, за който лекарите не давали никаква вяра да живее, през днешния ден още веднъж върви, рисува, сгъва оригами и дори… изнася концерти. Прочутата цигуларка Дочка Михова се оказала неговият врач и към този момент две години дребният Сашко и майка му Даниела Манолова пътуват до Велико Търново, с цел да може той да свири, и по този начин постепенно, само че несъмнено да се възвръща, написа " Борба ".
Даниела и до през днешния ден не знае какво тъкмо се е случило. Казали й, че синът й е паднал в басейна, нагълтал се с вода и почнал да се дави. А малчуганът е на „ ти “ с водата от бебе съвсем, тъй като татко му е водолаз.
Баба му била с него в този злощастен ден и пробвала да го свести. Дали при рухването, или по-късно, само че Сашко наранил първи и втори шиен прешлен и от контузията се образувал хематом, който притиснал всички центрове в стволовете на мозъка. След толкоз скенери и лечебни заведения никой не съумя да ми каже дали случаят е причина за контузията, или нещо преди този момент е станало в мозъка му, с цел да падне във водата, споделя Даниела.
В търновската болница създали първия обзор на детето и взели биопсия от гръбначния му дирек. След това незабавно го пренасочили към Плевен, където Сашко лежал няколко дни с рисково висока температура. „ Беше като параграф 22. Казваха, че нищо му няма, само че признаваха, че не знаят какво се случва в тялото му. После споделяха, че не знаят каква диагноза да слагат. Ние сами намерихме ортопед, с цел да му обезпечи детска шийна яка за обездвижване, и платихме на кола за спешна помощ, с цел да ни откара до „ Пирогов “ в София, където той остана в реанимацията четири дни “, връща се обратно Даниела Манолова.
В „ Пирогов “ създали скенер на Александър и споделили, че детето има израстък в ствола на мозъка и е толкоз надълбоко, че не може да бъде опериран. Прогнозата била най-страшната за една майка. „ Въпреки това ми споделиха, че в случай че искам, мога да го заведа в Германия за интервенция и рехабилитация. Сложиха му единствено стома в стомаха, с цел да се храни, и признаха, че нищо повече не могат да създадат. Затова си го прибрах вкъщи “, споделя Даниела. Тя към този момент не помни какъв брой лечебни заведения е обиколила, с цел да избави детето си, само че помни срещата си с млад доктор, който след следващия скенер й споделил, че казусът може да бъде открит след три месеца. След три месеца тя завела Сашко във Варна за ядрено-магнитен резонанс. Тогава лекарите споделили изрично, че израстък няма, и почнали да приказват за лезия. Казали, че хематомът, който първоначално бил два сантиметра в диаметър, се смалява и Сашко има действителни шансове за цялостно възобновяване.
Месец след първия престой в Пирогов тя се върнала в болничното заведение, с цел да махнат тръбата в стомаха, която храни детето. Лекарите ги задържали за проучвания три дни, тъй като не можели да повярват, че детето е оживяло.
„ Тогава той не говореше, не се движеше. Водеха го в будна кома, само че аз и до през днешния ден си мисля, че той беше в това положение поради многото мощни медикаменти, които му даваха. По някаква необяснима причина имах вяра, че това не може да е краят. На третия месец той стартира да приказва. Когато закрепна, започнах да го запитвам какво се случи в басейна, само че той не помни. Явно е губил схващане, тъй като първото, което помни, е престоят в „ Пирогов “. Обаче ми споделя друго… Поставянето на стомата в стомаха беше с цялостна анестезия. Ето това помни той – какъв брой лекари е имало в операционната, до момента в който са му правили интервенцията, изяснява ми какво са му правили, приказва за гибелта и какво е да умреш “, споделя още майка му. Даниела към момента не се е отказала да търси отговори за положението на детето си и за повода, която го е довела до случая, преди който Сашко бил интензивно дете, без никакви индикации, че нещо не е наред.
За да откри опция на родния учебен модел, който не оказва помощ изключително на деца като Сашко, тя решила да се запознае с Валдорфската педагогика и отишла на курс. Водещата била холандка, която, като изслушала историята на момчето, споделила на Даниела, че би трябвало да откри преподавател на Сашко, който да бъде по едно и също време с това и врач. „ Нали се сещаш, че първата ми реакция беше: „ Е, по какъв начин по този начин? “ Но след това просто се отпуснах и взех решение, че ще намеря този преподавател врач, когато и двамата сме подготвени. Така стигнахме до лятото на 2015 година, когато някаква нереална вътрешна мощ ме накара да го заведа на Рила, когато се събира там Бялото приятелство. Тръгнахме единствено двамата с него, без подготовка, без съоръжение, без да познавам никого. Носих го по пътя, тъй като не можеше даже седнал да пази равновесие. И там ни посрещнаха хора, подготвени да оказват помощ, дадоха ни каквото нямахме. Там срещнах Дочка Михова и животът ни за повторно се прекатурна “, усмихва се Даниела. И признава, че преди да се срещнат с маестро Михова, Сашко почнал да учи цигулка при различен преподавател, само че по този начин и не съумял да свикне с него и да го хареса.
„ Имах своите съмнения и страхове, несъмнено. Но нещо ме накара да приема това дете. Когато за първи път пристигна при мен на урок, не можеше да стои прав. Майка му стоеше до него и му държеше цигулката, тъй като той не можеше. Не мога да ти опиша търпението, което се изисква и от моя страна, и от негова, с цел да работим. Но той не се предава. Че на всичко от горната страна, като взе да напредва, стартира да се сърди, че не напредва по-бързо “, споделя Дочка Михова. За да не се отхвърля момчето, майка му също си купила цигулка и тръгнала на уроци с него. В началото двамата се развивали съвсем по едно и също време, само че в този момент Сашко е толкоз задобрял в цигулката, че самичък преподава уроци на майка си.
Дочка Михова работи по този метод със своите възпитаници, като им предлага първо да послушат по какъв начин тя самата свири, по-късно медитират и най-после рисуват с пръсти това, което са претърпели по време на процеса. „ След медитацията той проходи. Извървя постепенно тези два-три метра в стаята в едната посока, след това се върна и не искаше да седне назад в стола. Ние с майка му го гледахме и не можехме да повярваме, нито пък можехме нещо да кажем. Плакахме толкоз доста и тримата, че може би и сълзите да бяха тази нужна ни сила “, споделя Дочка Михова.
„ Продължавам да имам вяра макар скептицизма на хората към нас. Знам, че с него имаме още доста път да извървим, само че детето ми е знамение и може да се оправи с всичко. Затова не ми харесва, когато го съжаляват, а и той се ядосва на това “, споделя Даниела.
Даниела и до през днешния ден не знае какво тъкмо се е случило. Казали й, че синът й е паднал в басейна, нагълтал се с вода и почнал да се дави. А малчуганът е на „ ти “ с водата от бебе съвсем, тъй като татко му е водолаз.
Баба му била с него в този злощастен ден и пробвала да го свести. Дали при рухването, или по-късно, само че Сашко наранил първи и втори шиен прешлен и от контузията се образувал хематом, който притиснал всички центрове в стволовете на мозъка. След толкоз скенери и лечебни заведения никой не съумя да ми каже дали случаят е причина за контузията, или нещо преди този момент е станало в мозъка му, с цел да падне във водата, споделя Даниела.
В търновската болница създали първия обзор на детето и взели биопсия от гръбначния му дирек. След това незабавно го пренасочили към Плевен, където Сашко лежал няколко дни с рисково висока температура. „ Беше като параграф 22. Казваха, че нищо му няма, само че признаваха, че не знаят какво се случва в тялото му. После споделяха, че не знаят каква диагноза да слагат. Ние сами намерихме ортопед, с цел да му обезпечи детска шийна яка за обездвижване, и платихме на кола за спешна помощ, с цел да ни откара до „ Пирогов “ в София, където той остана в реанимацията четири дни “, връща се обратно Даниела Манолова.
В „ Пирогов “ създали скенер на Александър и споделили, че детето има израстък в ствола на мозъка и е толкоз надълбоко, че не може да бъде опериран. Прогнозата била най-страшната за една майка. „ Въпреки това ми споделиха, че в случай че искам, мога да го заведа в Германия за интервенция и рехабилитация. Сложиха му единствено стома в стомаха, с цел да се храни, и признаха, че нищо повече не могат да създадат. Затова си го прибрах вкъщи “, споделя Даниела. Тя към този момент не помни какъв брой лечебни заведения е обиколила, с цел да избави детето си, само че помни срещата си с млад доктор, който след следващия скенер й споделил, че казусът може да бъде открит след три месеца. След три месеца тя завела Сашко във Варна за ядрено-магнитен резонанс. Тогава лекарите споделили изрично, че израстък няма, и почнали да приказват за лезия. Казали, че хематомът, който първоначално бил два сантиметра в диаметър, се смалява и Сашко има действителни шансове за цялостно възобновяване.
Месец след първия престой в Пирогов тя се върнала в болничното заведение, с цел да махнат тръбата в стомаха, която храни детето. Лекарите ги задържали за проучвания три дни, тъй като не можели да повярват, че детето е оживяло.
„ Тогава той не говореше, не се движеше. Водеха го в будна кома, само че аз и до през днешния ден си мисля, че той беше в това положение поради многото мощни медикаменти, които му даваха. По някаква необяснима причина имах вяра, че това не може да е краят. На третия месец той стартира да приказва. Когато закрепна, започнах да го запитвам какво се случи в басейна, само че той не помни. Явно е губил схващане, тъй като първото, което помни, е престоят в „ Пирогов “. Обаче ми споделя друго… Поставянето на стомата в стомаха беше с цялостна анестезия. Ето това помни той – какъв брой лекари е имало в операционната, до момента в който са му правили интервенцията, изяснява ми какво са му правили, приказва за гибелта и какво е да умреш “, споделя още майка му. Даниела към момента не се е отказала да търси отговори за положението на детето си и за повода, която го е довела до случая, преди който Сашко бил интензивно дете, без никакви индикации, че нещо не е наред.
За да откри опция на родния учебен модел, който не оказва помощ изключително на деца като Сашко, тя решила да се запознае с Валдорфската педагогика и отишла на курс. Водещата била холандка, която, като изслушала историята на момчето, споделила на Даниела, че би трябвало да откри преподавател на Сашко, който да бъде по едно и също време с това и врач. „ Нали се сещаш, че първата ми реакция беше: „ Е, по какъв начин по този начин? “ Но след това просто се отпуснах и взех решение, че ще намеря този преподавател врач, когато и двамата сме подготвени. Така стигнахме до лятото на 2015 година, когато някаква нереална вътрешна мощ ме накара да го заведа на Рила, когато се събира там Бялото приятелство. Тръгнахме единствено двамата с него, без подготовка, без съоръжение, без да познавам никого. Носих го по пътя, тъй като не можеше даже седнал да пази равновесие. И там ни посрещнаха хора, подготвени да оказват помощ, дадоха ни каквото нямахме. Там срещнах Дочка Михова и животът ни за повторно се прекатурна “, усмихва се Даниела. И признава, че преди да се срещнат с маестро Михова, Сашко почнал да учи цигулка при различен преподавател, само че по този начин и не съумял да свикне с него и да го хареса.
„ Имах своите съмнения и страхове, несъмнено. Но нещо ме накара да приема това дете. Когато за първи път пристигна при мен на урок, не можеше да стои прав. Майка му стоеше до него и му държеше цигулката, тъй като той не можеше. Не мога да ти опиша търпението, което се изисква и от моя страна, и от негова, с цел да работим. Но той не се предава. Че на всичко от горната страна, като взе да напредва, стартира да се сърди, че не напредва по-бързо “, споделя Дочка Михова. За да не се отхвърля момчето, майка му също си купила цигулка и тръгнала на уроци с него. В началото двамата се развивали съвсем по едно и също време, само че в този момент Сашко е толкоз задобрял в цигулката, че самичък преподава уроци на майка си.
Дочка Михова работи по този метод със своите възпитаници, като им предлага първо да послушат по какъв начин тя самата свири, по-късно медитират и най-после рисуват с пръсти това, което са претърпели по време на процеса. „ След медитацията той проходи. Извървя постепенно тези два-три метра в стаята в едната посока, след това се върна и не искаше да седне назад в стола. Ние с майка му го гледахме и не можехме да повярваме, нито пък можехме нещо да кажем. Плакахме толкоз доста и тримата, че може би и сълзите да бяха тази нужна ни сила “, споделя Дочка Михова.
„ Продължавам да имам вяра макар скептицизма на хората към нас. Знам, че с него имаме още доста път да извървим, само че детето ми е знамение и може да се оправи с всичко. Затова не ми харесва, когато го съжаляват, а и той се ядосва на това “, споделя Даниела.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ