Музеен уредник разкри древния занаят за вадене на шарлан
Уредникът от отдел „ Занаяти ” в Етнографски музей навън „ Етър ” в Габрово Росица Бинева, одобри предизвикването да извърви пътя към едно забравено минало, с цел да даде своя принос към обновяването на Шарланджийската работилница в музея.
Проектът „ Как се вади шарлан ” планува преустрояване и възстановяване на образния роман в Шарланджийската работилница в музея и е подсилен финансово от Министерство на културата.
Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и значи масло от сусам. У нас е възприета от турския език и с нея са назовавани всички растителни масла.
Шарланджийството е поминък, прочут в Габровския район в предишното, като маслото е било създавано от орехи. Днес следите на този липсващ, само че атрактивен поминък са изгубени. Фактите, до които може да се доближи са малко, което разшири периметъра на изследванията, осъществявани от Росица Бинева. В средата на август екип на музея обиколи южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, с помощта на което през днешния ден „ Етър ”-а разполага с достоверна информация по какъв начин се е практикувало шарланджийството. Това е значим принос към концепцията за рационализация и спомагателна социализация на Шарланджийската работилница в музея.
Малките обитаеми места на юг от Балкана бяха септемврийската спирка на Росица Бинева. Разказът й ни води в ХІХ и ХХ век, в едно време, когато няма компютърни технологии, а физическия труд е значимо изискване, с цел да се създаде един артикул.
„ При изследване историята на шарланджийството, постоянно се срещаше името на една персона, която при започване на ХХ век алегорично свързваше историята на занаята от двете страни на Балкана.
Тотю Дечков Безлов е роден през 1891 година в с. Шипка (днес град). В спомените си той споделя, че първия му допир с шарланджийството е през 1907 – 1908 година в Габрово, когато следи работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло, в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 година, той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е построена по сходство на работилницата на Йонко Колчев.
В търсене на многообразие в производството той опитва, като за малко време, с изключение на от орехи, стартира за създава и масло от мак, който внася от Гърция.
С разширение на производството и струпване на капитал, Тотю Безлов прокарва нововъведения в занаята. През 1928 година заменя коня в яхната с дизелов мотор и по този начин усилва потенциала на произвеждане.
По-подробна информация за неговия живот дава Гина Хаджиева от Шипка. Тя е дълготраен организатор в Галерията и Черпанлиевата къща в Шипка, била е и ръководител на читалището. Хаджиева е родственичка на Безлов като майката на Безлов и бабата на Хаджиева са сестри.
„ По разбиране Безлов е земеделец. Идеята за коопериране е доста известна в Шипка. Не инцидентно съвсем цялото село по едно и също време се включва в ТКЗС-то. При учредяването му през 1945 година Тотю Безлов е първия му ръководител. Вероятно по това време стопира действието на яхната ”, изясняват от ЕМО „ Етър ”..
Гина Хаджиева си спомня, че когато била дребна през 50-те години на ХХ век, е виждала пресата от шарланджийницата да стои извадена в двора на Тотю Безлов.
Но връзката на Безлов с шарланджийството не стопира до тук. През 1978 година, инвентарът от яхната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „ Искра“ – Казанлък. Тя е ситуирана в работилницата на Иван Йонков, строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.
През същата 1978 г, пред изследователката Пенка Колева, Тотю Безлов споделя в детайли технологията за произвеждане на шарлан. Информацията влиза в архива на отдел „ Занаяти ” на ЕМО „ Етър ” и е в основата на разработвания нов експозиционен роман в шарланджийската работилница на музея.“
Проектът „ Как се вади шарлан ” планува преустрояване и възстановяване на образния роман в Шарланджийската работилница в музея и е подсилен финансово от Министерство на културата.
Шарланът е нерафинирано растително масло. Думата шарлан е персийска и значи масло от сусам. У нас е възприета от турския език и с нея са назовавани всички растителни масла.
Шарланджийството е поминък, прочут в Габровския район в предишното, като маслото е било създавано от орехи. Днес следите на този липсващ, само че атрактивен поминък са изгубени. Фактите, до които може да се доближи са малко, което разшири периметъра на изследванията, осъществявани от Росица Бинева. В средата на август екип на музея обиколи южна България – Хасково, Ивайловградско и Казанлъшко, с помощта на което през днешния ден „ Етър ”-а разполага с достоверна информация по какъв начин се е практикувало шарланджийството. Това е значим принос към концепцията за рационализация и спомагателна социализация на Шарланджийската работилница в музея.
Малките обитаеми места на юг от Балкана бяха септемврийската спирка на Росица Бинева. Разказът й ни води в ХІХ и ХХ век, в едно време, когато няма компютърни технологии, а физическия труд е значимо изискване, с цел да се създаде един артикул.
„ При изследване историята на шарланджийството, постоянно се срещаше името на една персона, която при започване на ХХ век алегорично свързваше историята на занаята от двете страни на Балкана.
Тотю Дечков Безлов е роден през 1891 година в с. Шипка (днес град). В спомените си той споделя, че първия му допир с шарланджийството е през 1907 – 1908 година в Габрово, когато следи работилницата на Йонко Колчев. По-късно вижда такива работилници в Стара Загора – за ленено масло, в Дедеагач (Александруполис) и Гюмюрджина (Комотини) – за зехтин. След като се връща от войната през 1918 година, той си прави своя шарланджийница в с. Шипка, която е построена по сходство на работилницата на Йонко Колчев.
В търсене на многообразие в производството той опитва, като за малко време, с изключение на от орехи, стартира за създава и масло от мак, който внася от Гърция.
С разширение на производството и струпване на капитал, Тотю Безлов прокарва нововъведения в занаята. През 1928 година заменя коня в яхната с дизелов мотор и по този начин усилва потенциала на произвеждане.
По-подробна информация за неговия живот дава Гина Хаджиева от Шипка. Тя е дълготраен организатор в Галерията и Черпанлиевата къща в Шипка, била е и ръководител на читалището. Хаджиева е родственичка на Безлов като майката на Безлов и бабата на Хаджиева са сестри.
„ По разбиране Безлов е земеделец. Идеята за коопериране е доста известна в Шипка. Не инцидентно съвсем цялото село по едно и също време се включва в ТКЗС-то. При учредяването му през 1945 година Тотю Безлов е първия му ръководител. Вероятно по това време стопира действието на яхната ”, изясняват от ЕМО „ Етър ”..
Гина Хаджиева си спомня, че когато била дребна през 50-те години на ХХ век, е виждала пресата от шарланджийницата да стои извадена в двора на Тотю Безлов.
Но връзката на Безлов с шарланджийството не стопира до тук. През 1978 година, инвентарът от яхната на Тотю Безлов става част от експозицията на Исторически музей „ Искра“ – Казанлък. Тя е ситуирана в работилницата на Иван Йонков, строена през първата половина на ХІХ век и работила до началото на XX в.
През същата 1978 г, пред изследователката Пенка Колева, Тотю Безлов споделя в детайли технологията за произвеждане на шарлан. Информацията влиза в архива на отдел „ Занаяти ” на ЕМО „ Етър ” и е в основата на разработвания нов експозиционен роман в шарланджийската работилница на музея.“
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ