Хлябът ни е скъп. И с ДДС, и без...
Ура, народът към този момент купува на ниска цена самун с 0% Данък добавена стойност. Така вижда нещата вицепремиерката Корнелия Нинова, която ще се пръсне от горделивост, че е прокарала тази чудодейна мярка против обедняването. Но обедняващите не споделят нейната наслада и виждат напълно друга картина в магазина.
След като свалянето на Данък добавена стойност от 20 на нула % за хляба влезе в действие на 9 юли, кореспонденти бродят из страната и интервюират купувачи и продавачи. Реакциите на хората са показателни - чудят се
къде е обещаният ценопад,
Мнозина споделят, че няма смисъл от алегорични намаления и че е по-важно приходите да порастват. " В магазина до нас продават остарял самун и с 50% понижение, но овчарите го взимат за кучетата ", разяснява четец на " Сега " от дребен град.
Не е чудно, че хората не са впечатлени от данъчния поклон на страната. Дори да допуснем, че обичаният самун в действителност е поевтинял с 20% след нулирането на Данък добавена стойност, резултатът е прекомерно непретенциозен. Ако дневната дажба на едно средностатистическо семейство е 1 самун с цена 2 лв., данъчната смяна ще спести едвам десетина лв. на месечния фамилен бюджет. Да не приказваме има ли логика намалението да е за всички - и за бедните, които си броят стотинките, и за богатите, за които няма изключително значение дали ще дадат 1.50 или 3 лв. за самун.
В същото време данъчният поклон ще лиши хазната от минимум 60 млн. лв.. Това е прогнозата, направена преди депутатите да решат, че нулевият налог ще важи освен за главните типове самун, само че и за франзели, багети и впрочем. А в последния момент гласуваха и 0% Данък добавена стойност за брашното. Пробойните в бюджета занапред ще се броят.
Къде са пониженията?
Докато Корнелия Нинова вее лозунги за грижата за хората, а комисиите за защита на конкуренцията (КЗК) и на потребителите (КЗП) са заети с други неща, неправителствени организации правят работата на страната. Институтът за стопански проучвания към КНСБ организира експресно изследване, с цел да ревизира резултата от нулевата ставка.
Синдикалните специалисти са събрали данни от 20 регионални центъра в дребни и огромни магазини в интервала 5-9 юли за пет типа самун. И ето каква е картината - доколкото има понижения, те са предимно символични, в диапазона 2 -6%. По-отчетливо събаряне на цени има в някои търговски вериги, но в бакалиите етикетите съвсем не са мръднали и като цяло преобладават градовете, в които цените си стоят на старите равнища.
От КНСБ са създали и анкета измежду хлебопроизводителите в страната, която посочила, че на места " има настройка " за бъдещо понижаване на цените. Но в Добрич и Кърджали браншът нямал такива планове - обяснението е, че и без друго до момента потискали продажните цени, а пък разноските им за брашно, ток, газ, вода, горива, работни заплати не спирали да порастват.
Авторите на изследването открили и друго - хлебопроизводителите не са напълно наясно с данъчните промени и се нуждаят от разяснителна акция и инструкции за използване на мярката по веригата от мелницата до магазина. Нинова обаче е толкоз заета да се фука, че е свалила цените на хляба, че и през разум не й минава да провежда акция - нищо, че сякаш е министър на цялата стопанска система. Тя направи друго - разпореди на комисията за потребителите " предплатено " проучване за на цените - то бе извършено в интервала 2-5 юли?!, а свалянето на Данък добавена стойност влезе в действие на 9 юли. Целта на мероприятието бе ясна, то трябваше да " потвърди ", че понижението е реалност още преди законът за Данък добавена стойност смяната да е обнародван. Да, някои вериги в действителност оповестиха понижения още при започване на юли, но те постоянно вършат " акции " и " промоции " за избрани артикули в избрани интервали.
На този декор Националният съюз на хлебарите и сладкарите отпред с енергичната Мариана Кукушева - основен съдружник на Нинова в битката с Данък добавена стойност, безспирно твърди, че ценопадът е почнал и занапред ще се разраства. Браншовият съюз за следващ път " обясни ": който не смъква цени, е горист производител. И добави:
в този момент ще се види и кои вериги/продавачи „ спекулират “
и държат надути цените. Това е гарнирано с ново заричане за ярко бъдеще - към този момент хлебарите пекат с брашно с начислен 20%, само че като заредят новото, с 0% Данък добавена стойност, може пък цените още да паднат...
Думи доста, догатки всевъзможни. Но има ли кой да проучва сериозно какво точно се случва с цените и за какво? С каква тежест са другите съставки в ценообразуването - зърното, брашното, токът, заплатите и така нататък?
Всеки вижда с очите си и усеща по джоба си, че цените към този момент бяха извънредно надути. Само през юни хлябът е поскъпнал с 10%. Но какви са аргументите - до каква степен повишаването е обективно и неизбежно и до каква степен е поради вкус за повече облаги, няма кой да ни каже. Всичко нарастна - брашно, ток, газ, превоз, работна ръка, оправдават се компаниите от сектора. Всъщност въобще няма потребност да се оправдават - в естествената пазарна стопанска система всеки взема решение самичък каква ценова политика да води - неразрешени са единствено дъмпингът (стоката или услугата да се продава под себестойност) и картелирането (тоест съгласуването на цени). Хлебен картел надали има - играчите са доста и са в същинска конкуренция (а и да има, няма кой да го хване - Комисията за защита на конкуренцията е мощна в писането на разбори, само че не и в разбиването на картели).
В момента има съществени фактори, които дърпат цената на хляба надолу - и те не са
" магическата пръчка " на Нинова,
а чисто пазарни - житото и брашното поевтиняват. Лято е и в очакване на новата годишна продукция и борсовите цени (международните) потеглят надолу - както постоянно. Ето какво разгласи на 8 юли ФАО - организацията на Организация на обединените нации по прехраната: международните цени на пшеницата през юни спаднаха с близо 6% главно поради сезонното нарастване на запасите в Северното полукълбо и положителните реколти на главните страни производителки. Котировките на фуражното зърно също са поели надолу, показват от ФАО.
България е част от световния пазар и цените у нас следват, въпреки и със закъснения и отклонения, зигзага на международните трендове. Така че в действителност може да забележим поевтиняване на житото, брашното и хляба и у нас. Но ДДС няма да е с необикновен принос за това. Фирмите, които месят, пекат и продават самун почтено си го споделиха още преди седмици и месеци - няма да свалим цените, в случай че данъкът падне или отпадне, просто ще си покрием повишените разноски.
Този " мач " към този момент сме го гледали
По време на предната ковид вълна с големите ограничавания Бойко Борисов реши да избавя заведенията за хранене, като прокара събаряне на Данък добавена стойност за ястията им. Цените, естествено, не паднаха, даже пораснаха, и клиентите бяха гневни, само че пък и Ричард Алибегов и сътрудниците му удовлетворени обясняваха, че са получили " глътка въздух " в тези тежки времена.
Сега Мариана Кукушева и Нинова упорстват, че при маневрата от 20% към нулев Данък добавена стойност хлебните продукти автоматизирано ще поевтинеят с 20 на 100. Кукушева има и друга " неопровержима " теза - че който смъкна цените с 20%, е в белия бизнес, който не го направи - е в сенчестия. Как стига до този извод, единствено тя си знае. Може би има предвид някои напълно дребни компании - " цаци ", които регистрират дребни обороти и не се регистират по Данък добавена стойност. А може би приказва за " акули ", които мамят на едро с Данък добавена стойност. Носят се митове от дълги години, че над половината от сектора е в сивия бранш. Ако това е правилно, значи Национална агенция за приходите системно не си прави работата.
А, да не забравяме, че в последния миг депутатите гласоподаваха нулев Данък добавена стойност и за брашното. Ще забележим ли това в цените? От това би трябвало да поевтинеят освен брашното и хлябът, само че и всички тестени изделия - банички, тутманици, козунаци, понички, фиде, макарони и впрочем. А това данъчно понижение какъв брой ще коства, депутатите не споделиха. Защото за тях бюджетът не е проект, а брашнян чувал, който при актуализацията те крепко отупаха. Да му мислят МФ и Национална агенция за приходите за приходите в държавната каса.
След като свалянето на Данък добавена стойност от 20 на нула % за хляба влезе в действие на 9 юли, кореспонденти бродят из страната и интервюират купувачи и продавачи. Реакциите на хората са показателни - чудят се
къде е обещаният ценопад,
Мнозина споделят, че няма смисъл от алегорични намаления и че е по-важно приходите да порастват. " В магазина до нас продават остарял самун и с 50% понижение, но овчарите го взимат за кучетата ", разяснява четец на " Сега " от дребен град.
Не е чудно, че хората не са впечатлени от данъчния поклон на страната. Дори да допуснем, че обичаният самун в действителност е поевтинял с 20% след нулирането на Данък добавена стойност, резултатът е прекомерно непретенциозен. Ако дневната дажба на едно средностатистическо семейство е 1 самун с цена 2 лв., данъчната смяна ще спести едвам десетина лв. на месечния фамилен бюджет. Да не приказваме има ли логика намалението да е за всички - и за бедните, които си броят стотинките, и за богатите, за които няма изключително значение дали ще дадат 1.50 или 3 лв. за самун.
В същото време данъчният поклон ще лиши хазната от минимум 60 млн. лв.. Това е прогнозата, направена преди депутатите да решат, че нулевият налог ще важи освен за главните типове самун, само че и за франзели, багети и впрочем. А в последния момент гласуваха и 0% Данък добавена стойност за брашното. Пробойните в бюджета занапред ще се броят.
Къде са пониженията?
Докато Корнелия Нинова вее лозунги за грижата за хората, а комисиите за защита на конкуренцията (КЗК) и на потребителите (КЗП) са заети с други неща, неправителствени организации правят работата на страната. Институтът за стопански проучвания към КНСБ организира експресно изследване, с цел да ревизира резултата от нулевата ставка.
Синдикалните специалисти са събрали данни от 20 регионални центъра в дребни и огромни магазини в интервала 5-9 юли за пет типа самун. И ето каква е картината - доколкото има понижения, те са предимно символични, в диапазона 2 -6%. По-отчетливо събаряне на цени има в някои търговски вериги, но в бакалиите етикетите съвсем не са мръднали и като цяло преобладават градовете, в които цените си стоят на старите равнища.
От КНСБ са създали и анкета измежду хлебопроизводителите в страната, която посочила, че на места " има настройка " за бъдещо понижаване на цените. Но в Добрич и Кърджали браншът нямал такива планове - обяснението е, че и без друго до момента потискали продажните цени, а пък разноските им за брашно, ток, газ, вода, горива, работни заплати не спирали да порастват.
Авторите на изследването открили и друго - хлебопроизводителите не са напълно наясно с данъчните промени и се нуждаят от разяснителна акция и инструкции за използване на мярката по веригата от мелницата до магазина. Нинова обаче е толкоз заета да се фука, че е свалила цените на хляба, че и през разум не й минава да провежда акция - нищо, че сякаш е министър на цялата стопанска система. Тя направи друго - разпореди на комисията за потребителите " предплатено " проучване за на цените - то бе извършено в интервала 2-5 юли?!, а свалянето на Данък добавена стойност влезе в действие на 9 юли. Целта на мероприятието бе ясна, то трябваше да " потвърди ", че понижението е реалност още преди законът за Данък добавена стойност смяната да е обнародван. Да, някои вериги в действителност оповестиха понижения още при започване на юли, но те постоянно вършат " акции " и " промоции " за избрани артикули в избрани интервали.
На този декор Националният съюз на хлебарите и сладкарите отпред с енергичната Мариана Кукушева - основен съдружник на Нинова в битката с Данък добавена стойност, безспирно твърди, че ценопадът е почнал и занапред ще се разраства. Браншовият съюз за следващ път " обясни ": който не смъква цени, е горист производител. И добави:
в този момент ще се види и кои вериги/продавачи „ спекулират “
и държат надути цените. Това е гарнирано с ново заричане за ярко бъдеще - към този момент хлебарите пекат с брашно с начислен 20%, само че като заредят новото, с 0% Данък добавена стойност, може пък цените още да паднат...
Думи доста, догатки всевъзможни. Но има ли кой да проучва сериозно какво точно се случва с цените и за какво? С каква тежест са другите съставки в ценообразуването - зърното, брашното, токът, заплатите и така нататък?
Всеки вижда с очите си и усеща по джоба си, че цените към този момент бяха извънредно надути. Само през юни хлябът е поскъпнал с 10%. Но какви са аргументите - до каква степен повишаването е обективно и неизбежно и до каква степен е поради вкус за повече облаги, няма кой да ни каже. Всичко нарастна - брашно, ток, газ, превоз, работна ръка, оправдават се компаниите от сектора. Всъщност въобще няма потребност да се оправдават - в естествената пазарна стопанска система всеки взема решение самичък каква ценова политика да води - неразрешени са единствено дъмпингът (стоката или услугата да се продава под себестойност) и картелирането (тоест съгласуването на цени). Хлебен картел надали има - играчите са доста и са в същинска конкуренция (а и да има, няма кой да го хване - Комисията за защита на конкуренцията е мощна в писането на разбори, само че не и в разбиването на картели).
В момента има съществени фактори, които дърпат цената на хляба надолу - и те не са
" магическата пръчка " на Нинова,
а чисто пазарни - житото и брашното поевтиняват. Лято е и в очакване на новата годишна продукция и борсовите цени (международните) потеглят надолу - както постоянно. Ето какво разгласи на 8 юли ФАО - организацията на Организация на обединените нации по прехраната: международните цени на пшеницата през юни спаднаха с близо 6% главно поради сезонното нарастване на запасите в Северното полукълбо и положителните реколти на главните страни производителки. Котировките на фуражното зърно също са поели надолу, показват от ФАО.
България е част от световния пазар и цените у нас следват, въпреки и със закъснения и отклонения, зигзага на международните трендове. Така че в действителност може да забележим поевтиняване на житото, брашното и хляба и у нас. Но ДДС няма да е с необикновен принос за това. Фирмите, които месят, пекат и продават самун почтено си го споделиха още преди седмици и месеци - няма да свалим цените, в случай че данъкът падне или отпадне, просто ще си покрием повишените разноски.
Този " мач " към този момент сме го гледали
По време на предната ковид вълна с големите ограничавания Бойко Борисов реши да избавя заведенията за хранене, като прокара събаряне на Данък добавена стойност за ястията им. Цените, естествено, не паднаха, даже пораснаха, и клиентите бяха гневни, само че пък и Ричард Алибегов и сътрудниците му удовлетворени обясняваха, че са получили " глътка въздух " в тези тежки времена.
Сега Мариана Кукушева и Нинова упорстват, че при маневрата от 20% към нулев Данък добавена стойност хлебните продукти автоматизирано ще поевтинеят с 20 на 100. Кукушева има и друга " неопровержима " теза - че който смъкна цените с 20%, е в белия бизнес, който не го направи - е в сенчестия. Как стига до този извод, единствено тя си знае. Може би има предвид някои напълно дребни компании - " цаци ", които регистрират дребни обороти и не се регистират по Данък добавена стойност. А може би приказва за " акули ", които мамят на едро с Данък добавена стойност. Носят се митове от дълги години, че над половината от сектора е в сивия бранш. Ако това е правилно, значи Национална агенция за приходите системно не си прави работата.
А, да не забравяме, че в последния миг депутатите гласоподаваха нулев Данък добавена стойност и за брашното. Ще забележим ли това в цените? От това би трябвало да поевтинеят освен брашното и хлябът, само че и всички тестени изделия - банички, тутманици, козунаци, понички, фиде, макарони и впрочем. А това данъчно понижение какъв брой ще коства, депутатите не споделиха. Защото за тях бюджетът не е проект, а брашнян чувал, който при актуализацията те крепко отупаха. Да му мислят МФ и Национална агенция за приходите за приходите в държавната каса.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ