Заев целува писалка, Иванов мълчи…
Управляващите в Скопие ще помпат с историзъм всяка последваща своя стъпка
Зоран Заев, македонският министър председател, несъмнено ще помни този ден до края на живота си. Първо, хванал го деликатно за десния лакът, оказа помощ на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да слезе от трибуната, където водачите на страните-членки на НАТО се бяха качили за обичайна „ фамилна “ фотография. Мъчел го ишиасът, както самият Юнкер му обяснил, сходно през предходната година някъде си, та мъчно се движел. Кадрите с сложното качване и слизане на Юнкер обиколиха света посредством обществените мрежи, и хората взеха, та си помислиха друго. Може и да са прави, само че не за това в този момент ни е думата…
После Заев целуна писалката, с която дружно с Йенс Столтенберг, генералният секретар на Алианса, подписаха поканата за участие в НАТО, която Република Македония получи. Целуна я и я взе за спомен от паметния 12 юли 2018, когато- желаеме да го признаем или не, това няма значение, завърши напъните нацяло едно потомство македонски политици, полагали старания да вкарат страната си в атлантическото семейство. Кой с каквото може… Много от тези хора към този момент не са сред живите, само че евентуално оттук насетне приносът им ще се регистрира и ще изпъква още повече. Стига да не се прояви обичайния балкански, да не кажа- български нрав, който, даже и тези отвъд границата непрестанно да го отхвърлят, се демонстрира таман в такива случаи- делейки заслугите, да вземат да се изпокарат и да принизят триумфа.
След това имаше изказвания. И Заев регистрира със страдание, че президентът на неговата страна и главнокомандващ въоръжените й сили, както е по конституция, проф. Георге Иванов, към момента не е изпратил честитка. Може би беше откровен министър председателят когато сподели, че съжалява, че президентът не е в Брюксел в този ден и в този час, с цел да участва на историческото събитие. А може би скрито в себе си е бил щастлив, че е таман по този начин, тъй като не би желал да дели славата с другиго, пък бил той и „ бащата на всички жители на Македония “ Георге Иванов. Конституцията си е конституция, разпоредбите си са правила, но и едноличната популярност не е за занемаряване, май.
Няма лъжа- 10 години, три месеца и 10 дни след неуспеха през април 2008 година в Букурещ Македония получи покана за участие в НАТО. Тогава в румънската столица възможностите на страната изглеждаха най-високи спрямо другите две страни от по този начин наречената „ Адриатическа лига “- Хърватия и Албания. В Скопие към този момент бяха дефинирали геополитическата си стратегическата ориентировка за присъединяване в евроатлантическото семейство. Дори имаха неизмеримо висок политически, публичен и етнически консенсус за това. Части от Армията на Македония към този момент се бяха включвали, не престават и до през днешния ден, в интернационалните мироопазващи задачи. Дори и жертви бяха дадени, въпреки и не на терена, а при завръщането вкъщи. Спомняте си тези 11 военнослужещи, които в един януарски ден на 2008 година, на връщане от задачата в Босна и Херцеговина, изгубиха живота си, когато хеликоптерът им падна недалече от Скопие. Погребението им бе един печален ден за цялата страна… Македония към този момент бе показала своето гостолюбие за образование и тренировки на разнообразни елементи на силите на НАТО на своя полигон Криволак, едно същинско украшение на философията на военната подготовка, издигнато още от времето на Титова Югославия в пясъчните хълмове вляво от река Вардар… И след това, на идната година, когато силите на НАТО нападнаха Югославия поради рецесията в Косово, и когато след мирното съглашение в Куманово влязоха на територията на някогашната юго-провинция, логистичният център за хилядната войска на Алианса бе в македонската столица Скопие. Просто си взеха постройките и халетата на едно дружество в покрайнините на града и там проведоха командването на тила на войските. Ако не се неистина, и до момента са там, в по-малък състав и мащаб, несъмнено. Ангажираха за работа много от локалните хора, които се трансфораха в пропагандатори на атлантическата концепция, пък и персоналният им обществен статус бе проява на изгодите от участието в натовското семейство. Цялата логистика за натовските елементи в Косово минаваше през Скопие, без значение дали идваше от пристанището в Солун или в Бургас. Всички материали за построяването на военната база на Съединените щати „ Бондстил “, която и до момента работи недалече от Прищина, влизаха в Косово от Македония. Някак си се сътвори естественото усещане за висока степен на подготвеност на Македония да бъде член на НАТО, изпреварвайки своите съседи от Западните Балкани.
Но в Букурещ Македония не получи покана. Албания и Хърватия- да, само че Македония- не. Причината бе ясна- разногласието за името с Гърция и ветото на Атина. Разочарованието бе голямо и общо. Екипът отпред с премиера Никола Груевски, който присъстваше на срещата с упованието за триумфализъм при триумфа, се завърна бледен. Дали самичък се досети, че може да употребява това въодушевление за политически цели, или някой му го подсказа, или и двете дружно, само че Груевски някак си като напук провокира предварителни парламентарни избори и ги завоюва с огромно болшинство. И от този момент, май, стартира властническата фаза на неговото ръководство, която в последна сметка му „ изяде главата “. Както сподели неговият правоприемник на поста министър председател Зоран Заев в четвъртък в Брюксел, „ с химикалка свалихме един режим, с химикалка влязохме в историята “.
Няма какво да се чудим. Оттук нататък ще е така- ръководещите в Скопие ще помпат с историзъм всяка последваща своя стъпка, като приписват на себе си триумфа за това. Още в Брюксел Заев разгласи, че в събота, 14 юли, в петнадесет града на Македония ще се проведат манифестации и шествия в поддръжка на бъдещото участие в НАТО. Как беше- първо в Скопие, след това и в другите градове, единствено че в този момент още на старта и провинцията е включена в празнуването. Заев няма време за губене, чакат го сериозни месеци до провеждането на референдума, посредством който би трябвало да поддържа смяната на името и осъществяването на Договора с Гърция. Чака го и същинска борба в Народното събрание, където му би трябвало болшинство от две трети, значи 81 гласа, с които да промени Конституцията, без което пък Атина няма да ратифицира Договора. А и там, под Акропола нещата не са по никакъв начин сигурни. Правителствената коалиция на Алексис Ципрас не е единна по разновидността „ Северна “ тъй като има и „ Македония “. И там има митинги, които, както стана ясно, били проведени от двама съветски дипломати, за които беше оповестено, че са оповестени за личност нон грата. Двама други цивилни жители не бяха позволени да влязат в Гърция, която се въздържа да експулсира руснаци във връзка случая Скрипал, само че в този момент дава някакъв различен знак… Сетете се какъв, веднага като и Заев даде да се разбере, че няма да допусне „ черногорски сюжет “ на напън против Македония да промени решението си за НАТО, който би идвал от Москва и от и посредством Сърбия.
Картинката пред Заев е повече от ясна, пък и Столтенберг, първият човек на Алианса, му го сподели право в очите и не стопира да го повтаря- няма ли осъществяване на процедурите по Договора с Гърция, няма участие. И от историзма, писалките за спомен и всичко друго нищо няма да остане. Някъде в предходните си текстове на това място бях написал, че по никакъв начин не е без значение с какво име Македония ще бъде записана в документите на пакта. Е, Столтенберг го сподели някъде тези дни- трийсетият член на НАТО ще се споделя Република Северна Македония. Ако не- съжаляваме, доста сте ни симпатични, но на нас проблематични страни не са ни нужни… Да се знае и да няма илюзии.
На всичко от горната страна е лято. А като им знам манталитета на брат,чедите да не ги интересува нищо друго, също така къде и с кого ще го прекарат, ми е доста чудно коя ще бъде тази политическа идея, която да ги накара да се поразмърдат. Във всички случаи, ще бъде любопитно.
Зоран Заев, македонският министър председател, несъмнено ще помни този ден до края на живота си. Първо, хванал го деликатно за десния лакът, оказа помощ на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер да слезе от трибуната, където водачите на страните-членки на НАТО се бяха качили за обичайна „ фамилна “ фотография. Мъчел го ишиасът, както самият Юнкер му обяснил, сходно през предходната година някъде си, та мъчно се движел. Кадрите с сложното качване и слизане на Юнкер обиколиха света посредством обществените мрежи, и хората взеха, та си помислиха друго. Може и да са прави, само че не за това в този момент ни е думата…
После Заев целуна писалката, с която дружно с Йенс Столтенберг, генералният секретар на Алианса, подписаха поканата за участие в НАТО, която Република Македония получи. Целуна я и я взе за спомен от паметния 12 юли 2018, когато- желаеме да го признаем или не, това няма значение, завърши напъните нацяло едно потомство македонски политици, полагали старания да вкарат страната си в атлантическото семейство. Кой с каквото може… Много от тези хора към този момент не са сред живите, само че евентуално оттук насетне приносът им ще се регистрира и ще изпъква още повече. Стига да не се прояви обичайния балкански, да не кажа- български нрав, който, даже и тези отвъд границата непрестанно да го отхвърлят, се демонстрира таман в такива случаи- делейки заслугите, да вземат да се изпокарат и да принизят триумфа.
След това имаше изказвания. И Заев регистрира със страдание, че президентът на неговата страна и главнокомандващ въоръжените й сили, както е по конституция, проф. Георге Иванов, към момента не е изпратил честитка. Може би беше откровен министър председателят когато сподели, че съжалява, че президентът не е в Брюксел в този ден и в този час, с цел да участва на историческото събитие. А може би скрито в себе си е бил щастлив, че е таман по този начин, тъй като не би желал да дели славата с другиго, пък бил той и „ бащата на всички жители на Македония “ Георге Иванов. Конституцията си е конституция, разпоредбите си са правила, но и едноличната популярност не е за занемаряване, май.
Няма лъжа- 10 години, три месеца и 10 дни след неуспеха през април 2008 година в Букурещ Македония получи покана за участие в НАТО. Тогава в румънската столица възможностите на страната изглеждаха най-високи спрямо другите две страни от по този начин наречената „ Адриатическа лига “- Хърватия и Албания. В Скопие към този момент бяха дефинирали геополитическата си стратегическата ориентировка за присъединяване в евроатлантическото семейство. Дори имаха неизмеримо висок политически, публичен и етнически консенсус за това. Части от Армията на Македония към този момент се бяха включвали, не престават и до през днешния ден, в интернационалните мироопазващи задачи. Дори и жертви бяха дадени, въпреки и не на терена, а при завръщането вкъщи. Спомняте си тези 11 военнослужещи, които в един януарски ден на 2008 година, на връщане от задачата в Босна и Херцеговина, изгубиха живота си, когато хеликоптерът им падна недалече от Скопие. Погребението им бе един печален ден за цялата страна… Македония към този момент бе показала своето гостолюбие за образование и тренировки на разнообразни елементи на силите на НАТО на своя полигон Криволак, едно същинско украшение на философията на военната подготовка, издигнато още от времето на Титова Югославия в пясъчните хълмове вляво от река Вардар… И след това, на идната година, когато силите на НАТО нападнаха Югославия поради рецесията в Косово, и когато след мирното съглашение в Куманово влязоха на територията на някогашната юго-провинция, логистичният център за хилядната войска на Алианса бе в македонската столица Скопие. Просто си взеха постройките и халетата на едно дружество в покрайнините на града и там проведоха командването на тила на войските. Ако не се неистина, и до момента са там, в по-малък състав и мащаб, несъмнено. Ангажираха за работа много от локалните хора, които се трансфораха в пропагандатори на атлантическата концепция, пък и персоналният им обществен статус бе проява на изгодите от участието в натовското семейство. Цялата логистика за натовските елементи в Косово минаваше през Скопие, без значение дали идваше от пристанището в Солун или в Бургас. Всички материали за построяването на военната база на Съединените щати „ Бондстил “, която и до момента работи недалече от Прищина, влизаха в Косово от Македония. Някак си се сътвори естественото усещане за висока степен на подготвеност на Македония да бъде член на НАТО, изпреварвайки своите съседи от Западните Балкани.
Но в Букурещ Македония не получи покана. Албания и Хърватия- да, само че Македония- не. Причината бе ясна- разногласието за името с Гърция и ветото на Атина. Разочарованието бе голямо и общо. Екипът отпред с премиера Никола Груевски, който присъстваше на срещата с упованието за триумфализъм при триумфа, се завърна бледен. Дали самичък се досети, че може да употребява това въодушевление за политически цели, или някой му го подсказа, или и двете дружно, само че Груевски някак си като напук провокира предварителни парламентарни избори и ги завоюва с огромно болшинство. И от този момент, май, стартира властническата фаза на неговото ръководство, която в последна сметка му „ изяде главата “. Както сподели неговият правоприемник на поста министър председател Зоран Заев в четвъртък в Брюксел, „ с химикалка свалихме един режим, с химикалка влязохме в историята “.
Няма какво да се чудим. Оттук нататък ще е така- ръководещите в Скопие ще помпат с историзъм всяка последваща своя стъпка, като приписват на себе си триумфа за това. Още в Брюксел Заев разгласи, че в събота, 14 юли, в петнадесет града на Македония ще се проведат манифестации и шествия в поддръжка на бъдещото участие в НАТО. Как беше- първо в Скопие, след това и в другите градове, единствено че в този момент още на старта и провинцията е включена в празнуването. Заев няма време за губене, чакат го сериозни месеци до провеждането на референдума, посредством който би трябвало да поддържа смяната на името и осъществяването на Договора с Гърция. Чака го и същинска борба в Народното събрание, където му би трябвало болшинство от две трети, значи 81 гласа, с които да промени Конституцията, без което пък Атина няма да ратифицира Договора. А и там, под Акропола нещата не са по никакъв начин сигурни. Правителствената коалиция на Алексис Ципрас не е единна по разновидността „ Северна “ тъй като има и „ Македония “. И там има митинги, които, както стана ясно, били проведени от двама съветски дипломати, за които беше оповестено, че са оповестени за личност нон грата. Двама други цивилни жители не бяха позволени да влязат в Гърция, която се въздържа да експулсира руснаци във връзка случая Скрипал, само че в този момент дава някакъв различен знак… Сетете се какъв, веднага като и Заев даде да се разбере, че няма да допусне „ черногорски сюжет “ на напън против Македония да промени решението си за НАТО, който би идвал от Москва и от и посредством Сърбия.
Картинката пред Заев е повече от ясна, пък и Столтенберг, първият човек на Алианса, му го сподели право в очите и не стопира да го повтаря- няма ли осъществяване на процедурите по Договора с Гърция, няма участие. И от историзма, писалките за спомен и всичко друго нищо няма да остане. Някъде в предходните си текстове на това място бях написал, че по никакъв начин не е без значение с какво име Македония ще бъде записана в документите на пакта. Е, Столтенберг го сподели някъде тези дни- трийсетият член на НАТО ще се споделя Република Северна Македония. Ако не- съжаляваме, доста сте ни симпатични, но на нас проблематични страни не са ни нужни… Да се знае и да няма илюзии.
На всичко от горната страна е лято. А като им знам манталитета на брат,чедите да не ги интересува нищо друго, също така къде и с кого ще го прекарат, ми е доста чудно коя ще бъде тази политическа идея, която да ги накара да се поразмърдат. Във всички случаи, ще бъде любопитно.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ