Управляващите в България са прекалили в старанието да си защитят

...
Управляващите в България са прекалили в старанието да си защитят
Коментари Харесай

КС: Законодателството ни по GDPR противоречи на Конституцията, управляващите са прекалили

Управляващите в България са прекалили в старанието да си защитят персоналните данни от медиите. С оправданието, че се пробват да вкарат европейския правилник GDPR са приели неразбираемо законодателство, което опонира на конституцията.
Това излиза наяве от решение на Конституционния съд (КС), с което се анулират редица условия към публицистите, които бяха заложени в Закона за отбрана на персоналните данни. На база на тях трябваше да се дефинира дали публицисти са нарушили закона, събирайки информация за изявления. Това създаваше опция за налагане на съществени наказания и задълбочаване на автоцензурата в гилдията, прецизира Медиапул.

След влизането в действие на GDPR ръководещите започнаха сериозна редакция на Закона отбрана на персоналните данни, който трябваше да отговори на новия европейски правилник за отбрана на персоналните данни. Българският законодател отиде много по-далеч от Европейския парламент. Първо, за нарушавания бяха планувани минимални санкции от 10 хиляди лева и също така се даде опция на Комисията за отбрана на персоналните данни да ревизира медии и да ги глоби. Впоследствие някои разпореждания бяха смекчени, само че критериите се резервираха.

Журналистите бяха принудени да вършат комплицирани предварителни преценки по 10 критерия за това дали спазили салдото сред свободата на изложение и правото на отбрана на персоналните данни. Идеята бе публицистите и фоторепортерите да регистрират естеството на персоналните данни, въздействието, което разкриването им би оказало върху положителното име на човек, събитията, при които са станали известни, смисъла им за изясняване на въпрос от публичен интерес, дали са разкрити данни за персоналния и фамилния животи и други. Президентът Румен Радев им наложи несъгласие, което бе преодоляно от Народното събрание.

Сега осем от дванадесет членове на Конституционния съд афишират, че сходни критерии опонират на конституцията, защото са " неразбираеми и обтекаеми " и могат да попречат на свободата на словото. На изключително мнение са съдиите Красимир Влахов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и Павлина Панова. Докладчик по делото е арбитър Марияна Карагьозова-Финкова.

" Неясните разпореждания се поддават на прекомерно необятни тълкувания както от съответните органи на обществената власт, по този начин и от тези, чието държание се контролира. Поради това те основават опция за корист и могат да бъдат прилагани от органите на обществена власт в хипотези, които не са свързани с тяхната съществена цел. Всичко това води до непредвидимост и правна неустановеност за получателите на едно въведено в общо предписание условие ", написа в решението на Конституционния съд.

Многократно неправителствени организации показаха опасения, че това може да докара до цензура и автоцензура. Въпреки това ръководещите резервираха критериите. Законовите текстове бяха атакувани пред Конституционен съд от Българска социалистическа партия.

Въвеждането на сходни критерии е било изцяло излишно, излиза наяве от решението на конституционните съдии. GDPR дава на страните членки опция сами да изберат по какъв начин да обезпечат отбраната на персоналните данни и също така няма условие за въвеждане на критерии.

Нещо повече, те дават опция от страна на страната по отношение на медиите. Освен това са неразбираеми и не дават опция на хората, към които са ориентирани, да съобразят държанието си с тях.

Алтернатива има, само че кой да я види

Никой измежду българските ръководещи не се е сетил за явна опция, посредством която може да се контролира потреблението на персонални данни от публицистите. Това е самоконтролът, който може да се случи посредством приемане на кодекси за държание и взаимна работа сред медии и страна, афишира съдът.

" Уредбата нито е нужна, нито е щадяща в подтекста на култивиране на персонални данни за задачите на журналистическата активност. Тази мярка не е нужна и тъй като е подценена очевидната опция, с насъбран опит и процедура и надалеч по-малко рестриктивна - да се ускори самоконтролът в медийната промишленост, в това число и с приемане на кодекси за държание, изработвани взаимно от медийните организации и КЗЛД, каквато е актуалната наклонност в демократичните страни ", написа в решението на Конституционен съд.

Автоцензура

Така признато критериите сигурно ще доведат до автоцензура, написа още Конституционният съд. Неяснотата води до " непропорционално нахлуване " в еднообразно предпазени от конституцията права – неприкосновеността на обособения жител и правото на свободно изложение. Не може едното да е за сметка на другото право, излиза наяве от решението. " Като нарушава мярата, подбудена от належащата потребност да бъде предпазена неприкосновеността на персоналните данни, законодателната ограничаваща мярка в последна сметка препятства постигането на задачите на журналистическата активност и функционалността на средствата за всеобща информация в едно демократично общество. Без регулация страната не би могла да извърши позитивните си отговорности, с цел да подсигурява главните права. Но всяка регулация, надхвърляща обществената нужда от това, опонира на логиката на главните права като защита на самостоятелната сфера на индивида против страната ", написа в решението на КС
Източник: frognews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР