Преди изборите в Испания: Кой ще управлява?
Управляващите социалисти в Испания ненадейно оповестиха предварителни парламентарни избори, откакто изгубиха локалните. Повечето социологически изследвания обаче не са на тяхна страна и за идния избор в неделя. Кой ще ръководи Испания?
В края на май, ден откакто ръководещата партия в Испания претърпя тежки загуби на локалните избори, министър председателят Педро Санчес изненадващо разгласи предварителни парламентарни избори.
Те ще се състоят на 23 юли, близо пет месеца по-рано от планувания постоянен избор.
Санчес е водач на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и ръководи в коалиция с крайнолявата „ Подемос “ от 2019 година Двете обединения изгубиха съвсем на всички места локалната власт, в това число в области като Валенсия и Андалусия, където нормално печелят.
Според няколко социологически изследвания в страната всичко това може да докара до ново, консервативно държавно управление след предварителния избор, в случай че дясната Народна партия и крайнодясната „ Вокс “ решат да се коалират. Това би било първо присъединяване на крайнодесните във властта и внезапна смяна в политическия курс на страната.
Как се стигна дотук
Педро Санчес пое властта, откакто предшественикът му от опозиционната консервативна Народна партия Мариано Рахой беше свален поради обвинявания в корупция против него и цялата партия. Това се случи през 2018 година, като година по-късно актуалният министър председател завоюва постоянните избори и образува първия за страната кабинет, формиран от повече дами, в сравнение с мъже.
Правителството на Санчес преведе страната през пандемията от ковид, като вкара едни от най-строгите ограничавания в Европейския съюз, за които беше остро подложено на критика.
Санчес споделя, че е съумял да възвърне страната след зародилата в резултат на пандемията международна финансова рецесия. Цитира данни, съгласно които през първите три месеца на 2023 година брутният вътрешен артикул е повишен с 4,2%, а инфлацията е паднала под целевата стойност от 2%, избрана от Европейската централна банка.
Въпреки това консервативният избор преобладаваше на локалните избори. Оттогава министър председателят стартира мощна медийна акция, като се появяваше постоянно в телевизионния ефир. На 10 юли той се изправи в ефирен спор против главния си конкурент на идните избори – Алберто Нунес Фейхоо, водач на Народната партия. Санчес беше разгласен от редица испански медии за губещ поради колебливостта си.
Защо предварителни избори
Изданието „ Форин полиси “ написа, че като реалокира изборите с пет месеца по-рано, Санчес жертва скъпо време за постоянна предизборна акция. Също по този начин рискува ниска изборна интензивност, защото вотът ще се организира в средата на туристическия сезон.
Решението на Санчес обаче е премислена тактика, с която той евентуално цели да хване Народната партия неподготвена, до момента в който тя обмисля по какъв начин да подходи към крайнодясната „ Вокс “, написа медията.
Друго преимущество за социалистите би могло да е и обединяването на левите партии. На 9 юни „ Подемос “ и „ Сумар “ – друга прогресивна лява партия – оповестиха, че ще вземат участие в изборите като единна групировка с общото име „ Сумар “ – дружно с 13 други леви партии. Начело на обединението е Йоланда Диас, актуалната министърка на труда.
Какво демонстрират изследванията
Данни на испанското издание „ Ел Паис “ от 6 юли демонстрират почти 33.8% поддръжка за Народната партия и 13.7% за „ Вокс “ – общо 47.5%. За Социалистите се чакат 27.7% и 13.1% за „ Сумар “, с което поддръжката за левицата става 40.8%.
За болшинство в 350-членния Конгрес на депутатите са нужни 176 места. Според предварителните калкулации на „ Ел Паис “ десните биха имали общо 174 места, а левицата 138. Според друго проучване, направено за испанското издание „ Ла Вангуардиа “, съществува възможност десницата да събере до 180 депутатски места, които са задоволителни за безусловно болшинство.
В четвъртък излезе и изследване на националния Център за социологически проучвания, което прави изключение и дава преднина на левицата. Данните на Центъра демонстрират 31% поддръжка за социалистите, 29,6% за консерваторите, 15,5 % за „ Сумар “ и 11,7 % за „ Вокс “.
Основните кандидати
Испания публично се връща към демокрацията през 1978 година, три години след гибелта на диктатора Франсиско Франко. Оттогава избори са извършени петнадесет пъти, като ИСРП е управлявала по-дълго от която и да е друга партия през този интервал. Тя вкарва основни промени, измежду които районно самоуправление, присъединение към Европейски Съюз и Европейската икономическа общественост, както и съществени обществени права като правото на аборт, бракоразвод или евтаназия. В същото време се придържа към десни политики в стопански проект.
Народната партия е дясноцентристка групировка, основана през 1989 година Тя ръководи от 1996 до 2004 година и по-късно през ноември 2011 година печели безусловно болшинство в Народното събрание, като образува първото държавно управление, отпред с тогавашния си водач Мариано Рахой. Вторият кабинет на Рахой е свалено от власт през 2018 година с избор на съмнение. Днес Народната партия е най-голямата опозиционна групировка.
Тя поддържа автономията на обособените райони, залегнала в Конституцията от 1978 година По-консервативна е от ИСРП по някои обществени тематики, една от които правата на ЛГБТ хората, само че не се опълчва на еднополовите бракове и доста нейни районни държавни управления осъждат дискриминирането по такива признаци.
Коя е „ Вокс “
Лидерът на Национален парк Фейхоо е от умереното крило на партията и не е казвал намерено дали би се съюзил с „ Вокс “. Крайнодясната партия има 52 места в Конгреса и е трета по величина, а неин водач е Сантяго Абаскал.
„ Вокс “ се афишира против законодателството за тъждество сред половете и правата на ЛГБТ общността, против Закона за историческата памет, който подсигурява компенсации на жертвите на Испанската революция и осъжда политическите репресии на Франко, както и против Закона за демократичната памет.
Това е следващата крайнодясна партия в Западна Европа, която натрупа от ден на ден поддръжка през последните години. По-рано през 2022 година Джорджа Мелони и нейната партия „ Братя на Италия “ завоюваха изборите в Италия. Същата година Марин льо Пен беше главен конкурент на президента Еманюел Макрон в изборите във Франция през май.
В четвъртък изследване на организация INSA сподели, че проруската крайнодясна Партия на свободата (FPÖ) в Австрия е нараснала преднината си като най-популярна с 5% по отношение на март. Крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ (AfD) също отбелязва растеж в поддръжката съгласно ново изследване на Ipsos.
*Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В края на май, ден откакто ръководещата партия в Испания претърпя тежки загуби на локалните избори, министър председателят Педро Санчес изненадващо разгласи предварителни парламентарни избори.
Те ще се състоят на 23 юли, близо пет месеца по-рано от планувания постоянен избор.
Санчес е водач на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и ръководи в коалиция с крайнолявата „ Подемос “ от 2019 година Двете обединения изгубиха съвсем на всички места локалната власт, в това число в области като Валенсия и Андалусия, където нормално печелят.
Според няколко социологически изследвания в страната всичко това може да докара до ново, консервативно държавно управление след предварителния избор, в случай че дясната Народна партия и крайнодясната „ Вокс “ решат да се коалират. Това би било първо присъединяване на крайнодесните във властта и внезапна смяна в политическия курс на страната.
Как се стигна дотук
Педро Санчес пое властта, откакто предшественикът му от опозиционната консервативна Народна партия Мариано Рахой беше свален поради обвинявания в корупция против него и цялата партия. Това се случи през 2018 година, като година по-късно актуалният министър председател завоюва постоянните избори и образува първия за страната кабинет, формиран от повече дами, в сравнение с мъже.
Правителството на Санчес преведе страната през пандемията от ковид, като вкара едни от най-строгите ограничавания в Европейския съюз, за които беше остро подложено на критика.
Санчес споделя, че е съумял да възвърне страната след зародилата в резултат на пандемията международна финансова рецесия. Цитира данни, съгласно които през първите три месеца на 2023 година брутният вътрешен артикул е повишен с 4,2%, а инфлацията е паднала под целевата стойност от 2%, избрана от Европейската централна банка.
Въпреки това консервативният избор преобладаваше на локалните избори. Оттогава министър председателят стартира мощна медийна акция, като се появяваше постоянно в телевизионния ефир. На 10 юли той се изправи в ефирен спор против главния си конкурент на идните избори – Алберто Нунес Фейхоо, водач на Народната партия. Санчес беше разгласен от редица испански медии за губещ поради колебливостта си.
Защо предварителни избори
Изданието „ Форин полиси “ написа, че като реалокира изборите с пет месеца по-рано, Санчес жертва скъпо време за постоянна предизборна акция. Също по този начин рискува ниска изборна интензивност, защото вотът ще се организира в средата на туристическия сезон.
Решението на Санчес обаче е премислена тактика, с която той евентуално цели да хване Народната партия неподготвена, до момента в който тя обмисля по какъв начин да подходи към крайнодясната „ Вокс “, написа медията.
Друго преимущество за социалистите би могло да е и обединяването на левите партии. На 9 юни „ Подемос “ и „ Сумар “ – друга прогресивна лява партия – оповестиха, че ще вземат участие в изборите като единна групировка с общото име „ Сумар “ – дружно с 13 други леви партии. Начело на обединението е Йоланда Диас, актуалната министърка на труда.
Какво демонстрират изследванията
Данни на испанското издание „ Ел Паис “ от 6 юли демонстрират почти 33.8% поддръжка за Народната партия и 13.7% за „ Вокс “ – общо 47.5%. За Социалистите се чакат 27.7% и 13.1% за „ Сумар “, с което поддръжката за левицата става 40.8%.
За болшинство в 350-членния Конгрес на депутатите са нужни 176 места. Според предварителните калкулации на „ Ел Паис “ десните биха имали общо 174 места, а левицата 138. Според друго проучване, направено за испанското издание „ Ла Вангуардиа “, съществува възможност десницата да събере до 180 депутатски места, които са задоволителни за безусловно болшинство.
В четвъртък излезе и изследване на националния Център за социологически проучвания, което прави изключение и дава преднина на левицата. Данните на Центъра демонстрират 31% поддръжка за социалистите, 29,6% за консерваторите, 15,5 % за „ Сумар “ и 11,7 % за „ Вокс “.
Основните кандидати
Испания публично се връща към демокрацията през 1978 година, три години след гибелта на диктатора Франсиско Франко. Оттогава избори са извършени петнадесет пъти, като ИСРП е управлявала по-дълго от която и да е друга партия през този интервал. Тя вкарва основни промени, измежду които районно самоуправление, присъединение към Европейски Съюз и Европейската икономическа общественост, както и съществени обществени права като правото на аборт, бракоразвод или евтаназия. В същото време се придържа към десни политики в стопански проект.
Народната партия е дясноцентристка групировка, основана през 1989 година Тя ръководи от 1996 до 2004 година и по-късно през ноември 2011 година печели безусловно болшинство в Народното събрание, като образува първото държавно управление, отпред с тогавашния си водач Мариано Рахой. Вторият кабинет на Рахой е свалено от власт през 2018 година с избор на съмнение. Днес Народната партия е най-голямата опозиционна групировка.
Тя поддържа автономията на обособените райони, залегнала в Конституцията от 1978 година По-консервативна е от ИСРП по някои обществени тематики, една от които правата на ЛГБТ хората, само че не се опълчва на еднополовите бракове и доста нейни районни държавни управления осъждат дискриминирането по такива признаци.
Коя е „ Вокс “
Лидерът на Национален парк Фейхоо е от умереното крило на партията и не е казвал намерено дали би се съюзил с „ Вокс “. Крайнодясната партия има 52 места в Конгреса и е трета по величина, а неин водач е Сантяго Абаскал.
„ Вокс “ се афишира против законодателството за тъждество сред половете и правата на ЛГБТ общността, против Закона за историческата памет, който подсигурява компенсации на жертвите на Испанската революция и осъжда политическите репресии на Франко, както и против Закона за демократичната памет.
Това е следващата крайнодясна партия в Западна Европа, която натрупа от ден на ден поддръжка през последните години. По-рано през 2022 година Джорджа Мелони и нейната партия „ Братя на Италия “ завоюваха изборите в Италия. Същата година Марин льо Пен беше главен конкурент на президента Еманюел Макрон в изборите във Франция през май.
В четвъртък изследване на организация INSA сподели, че проруската крайнодясна Партия на свободата (FPÖ) в Австрия е нараснала преднината си като най-популярна с 5% по отношение на март. Крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ (AfD) също отбелязва растеж в поддръжката съгласно ново изследване на Ipsos.
*Текстът е оповестен в. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ