Управляващите искат да ограничат достъпа до правосъдие за граждани и

Управляващите желаят да лимитират достъпа до правораздаване за жители и неправителствени организации с последните измененията в Административнопроцесуалния кодекс и Закона за запазване на околната среда. Около това мнение се сплоти коалиция от 14 неправителствени организации, които изпратиха писмо до трима комисари от Европейската комисия — Кармену Вела, еврокомисар за околната среда, морските въпроси и риболова, Корина Керту, комисар за районно развиване и Вера Йоурова, комисар за правораздаването и потребителите. С него те ги осведомят, че съгласно тях управляващите в България вършат опити да нанесат тежък удар върху правата на личните си жители.

Спорните законопроекти са препоръчани от група народни представители от ГЕРБ на 1 юни 2017 и за по-малко от месец бяха гласувани и признати на първо и второ четене. Промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) плануват фрапантно повишение на таксите и разноските за водене на административни каузи — увеличението на таксата по касационно обжалване и анулация на влезнали в действие решения за жителите е 18 пъти (т.е. от 5 лева на 90 лева.), за неправителствените организации – 90 пъти (от 5 лева на 450 лева.), а за комерсиалните сдружения – 9 пъти (от 50 лева на 450 лева.). В някои случаи таксите могат да доближат 9000 лева Докато препоръчаните промени в Закона за запазване на околната среда (ЗООС) вкарват съществени ограничавания при обжалване на оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) на " обекти с национално значение ". Терминът включва планове от енергийната и транспортната тактики на България и демонстрира кои са мегаструктурите, които ръководещите желаят да бъдат признати безрезервно от гражданското общество — АЕЦ " Белене ", Автомагистрала " Струма” през Кресненското дефиле, Националното вместилище за радиоактивни боклуци, газопроводите " Южен поток " и " Набуко ", АЕЦ " Козлодуй ", ТЕЦ-ове, споделят от екоорганизациите.

От там допълват, че законопроектите бяха съществено подложени на критика от правозащитници и неправителствени организации, тъй като са в изострен прорез с правилата на правовата страна. Тези промени в законодателството опонират на нормативната уредба на България, правото на Европейския съюз и редица интернационалните актове. Липсват данни законопроектът за смяна в закона за запазване на околната среда да е бил подложен на публично разискване, което разсънва подозрения в прозрачността при взимане на решения, касаещи правата на жителите. След апел на неправителствените организации, президентът Радев наложи несъгласие на закона. Разглеждането му от Народното събрание се чака да се състои след 1 септември, когато стартира новата пармалентарна сесия.

" Достъпът до правораздаване е от изключителна значимост, с цел да могат жители и организации да подсигуряват опазването на околната среда и да оказват публичен надзор върху разходването на обществени средства. След като у нас се вършат опити тези права да бъдат лимитирани, задачата евентуално е безотговорно източване и считаме, че е належащо да осведомяваме европейските институции и да потърсим тяхната незабавна реакция.”, разяснява Ивайло Хлебаров от съдружие " За Земята”.

Неправителствените организации, подкрепили писмата до Европейската комисия, са: Сдружение с нестопанска цел Зелени Балкани, Сдружение с нестопанска цел Зелени Балкани – Стара Загора, Български дарителски конгрес. Национална мрежа за децата, Български център за нестопанско право, Фондация " ЕкоОбщност”, WWF България, Сдружение за проучвателен практики, Асоциация на парковете в България, Български институт за правни начинания, Българско сдружение по фиотоценология 2001, Обществен център за околна среда и стабилно развиване, Екологично съдружие " За Земята”, " Грийнпийс”-България.