Поетът Николай Милчев: Борисов иска да е Хамлет, а си е просто един Винету
Управляващата коалиция през днешния ден накъса на части нежния публичен контракт. Накъса на части и всички очаквания, че тези нарцистични същества могат да слязат от троновете си непринудено. Оставали до края на мандата, в случай че може - и до края на света.
Вчерашните приказки за три разновидността: оставка на държавното управление в края на септември, държавно управление без Вожда или някакво друго допустимо държавно управление, са единствено прахуляк в очите на недоволните. Пируети и ритуали, дим и пушек и араламбене - нищо друго.
Борисов желал, но Валери Симеонов и Каракачанов не му давали да си тръгне. Краставици на търкалета - той, той не желае, не си го и помисля даже божеството.
А демагогията, че нямало да допусне разцепление на нацията, са реплики от пиесата " Колебания Борисови ". Иска да се показа той за Хамлет, който се колебае, а си е просто един Винету.
За нас, елементарните българи, които нямаме патлаци, чекмеджета и кюлчета, изходът е един - всички да емигрираме кой където види. За където към момента продават билети, да тръгваме за там.
Или пък да си отворим очите и да не помръдваме от земята си, до момента в който не ни я върнат. Тази земя е наша и те рано или късно ще би трябвало да ни я върнат. Само да не затваряме очи.
И да помним, но всичко да помним.
Николай Милчев
Вчерашните приказки за три разновидността: оставка на държавното управление в края на септември, държавно управление без Вожда или някакво друго допустимо държавно управление, са единствено прахуляк в очите на недоволните. Пируети и ритуали, дим и пушек и араламбене - нищо друго.
Борисов желал, но Валери Симеонов и Каракачанов не му давали да си тръгне. Краставици на търкалета - той, той не желае, не си го и помисля даже божеството.
А демагогията, че нямало да допусне разцепление на нацията, са реплики от пиесата " Колебания Борисови ". Иска да се показа той за Хамлет, който се колебае, а си е просто един Винету.
За нас, елементарните българи, които нямаме патлаци, чекмеджета и кюлчета, изходът е един - всички да емигрираме кой където види. За където към момента продават билети, да тръгваме за там.
Или пък да си отворим очите и да не помръдваме от земята си, до момента в който не ни я върнат. Тази земя е наша и те рано или късно ще би трябвало да ни я върнат. Само да не затваряме очи.
И да помним, но всичко да помним.
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ