Управляемият хаос като теория възниква през 70-те години на ХХ

Управляемият безпорядък като доктрина поражда през 70-те години на ХХ век при проучване на процеси в химията и физиката. Установено е, че той има освен разрушителна, само че и съзидателна функционалност, способна да откри избран ред в протичащите реакции, т.е. хаосът при реализирането им може да бъде управляем. Последното провокира интерес в института „ Санта-фе ”, учреден през 1984 година и с присъединяване на Пентагона. Формирана е група, чиято задача е да приспособи основаната доктрина за реализиране на геополитически цели. Значителен принос в това отноношение има Стивън Ман, който през 1992 година в труда си „ Теория на хаоса и стратегическата мисъл ” приспособява теорията към устрема на Съединени американски щати за международно водачество. Според Стивън Ман тя може да се приложи за дестабилизиране на политическата, икономическата, духовната и обществената конструкция на дадена страна. Средствата за това, като инструментариум за потребление, са: налагане на демократична народна власт, въвеждане на пазарна стопанска система, развъждане на дисциплиниран народен хайлайф, обезпечаване на висок витален стандарт за него, предизвикателство благодарение на елита на непрекъснат безпорядък в държавните структури, очистване на националните обичаи, заместване на открития морал с несъвместими с него полезности, разтрошаване на структурата за сигурност и основаване на условия за образуване на разнообразни екстремистки групи в обществото.

Практическата реализация на теорията е наречена от експертите ново оръжие за всеобщо поразяване и става значимо средство за определяне на нов международен ред под егидата на Съединени американски щати.

Основна цел на новото оръжие за всеобщо поразяване са властническите режими, които би трябвало да се трансфорат в демократични. С помощта на основания инструментариум такива страни би трябвало да се трансфорат в неустойчиви демократични системи, след което в тях да се откри хегемонията на Съединени американски щати. Така би трябвало да се преобразуват освен властническите, само че и всички неуместни за Съединени американски щати страни. През последните десетилетия

точно теорията за управляемия безпорядък е в основата на цветните революции, зародили в постсъветските републики, някогашните социалистически страни, Северна Африка и Близкия изток.

Резултатите от използването на теорията в България се виждат с просто око. Ние сме във вихъра на демократичната народна власт и пазарната стопанска система, новият морал се заменя с извратени западни полезности, а хаосът в  държавните структури провокира все по-голямо съмнение и отчуждаване от тях.

Основен принцип на демократичната народна власт е страната да не нарушава самостоятелната независимост на индивида, а за нейната отбрана да се грижат политически партии. От една страна това е вярно, а от друга – прекомерно подло. Човекът, оставен да съществува както откри за добре, в множеството случаи въобще или прекомерно едва се интересува от общите проблеми на обществото. Именно отсам стартира отчуждаването от страната, което последователно я обрича на разпад.

Прилагането на посочения инструментариум поражда безпорядък във всички останали звена от структурата на страната. Определяща виновност за това имат политическите партии, основани и водени от хора с егоистични персонални упоритости, прекомерно постоянно некомпетентни и подвластни от външни сили. На процедура партиите са бизнес-формирования с обръчи от компании, заради което стремежът им е обезпечаване на положителни закони за тях, а грижата за хората остава надалеч обратно.

Партиите издевателстват и се гаврят с хората, а с активността си опорочават правилата на демокрацията, заради което действителното им приложение в публичния живот е невзможно. Изводът от днешния политически безпорядък, основан и при последните избори, е тъкмо подобен. Целият ни политически живот демонстрира, че е належащо преразглеждане на правилата, по които се основават и действат политическите партии. Те би трябвало да се създадат по този начин, че да се понижи тяхното присъединяване в издигане на претендентите за народни представители и да се придаде по-голямо значение на директната народна власт. Навярно по този начин ще се понижи хаосът в политическия ни живот и гласоподавателите ще бъдат по-заинтересувани да вземат участие в него и в установяване насоките за неговото развиване. През последните десетилетия теорията на управляемия безпорядък се модернизира посредством допълнение на инструментариума със силови дейности.

Такъв е казусът с Русия, по отношение на която беше прибавен целия инструментариум на управляемия безпорядък.

Доказателство за това са думите на известния американски икономист Джефри Сакс, изречени на Виенската " Международна конференция за мир в Украйна ”. Според него още през 1992 година Съединени американски щати възнамеряват боен спор с Русия, без значение, че тогава тя необятно открива тайните си тях. Замисълът е от начало да я изолират от черноморския район посредством приемане в НАТО на Украйна, Румъния, България и Грузия, където към този момент е и Турция. Вероятно в Съединени американски щати добре са познавали особеностите на съветската народопсихология, т.е. че тя няма да изтърпи наложеното ѝ „ другарство ” и по тази причина са подготвяли реализация на поставената цел и посредством в допълнение силово външно влияние.

Като главен фактор за реализирането му е избрана Украйна, която прекомерно сполучливо беше сложена под действието на обсъжданата доктрина. Резултатите от въздействието ѝ са ясни и не е належащо да се повтарят. Може единствено да се уточни, че Русия не беше изолирана от черноморския район, а наложената ѝ война със САЩ/НАТО/Украйна също не реализира тази цел. Затова от ден на ден се чуват гласове за спокойно съглашение, само че при условията на упоменатите участници във войната, което надали ще стане.

На 7 октомври Хамас започна интервенция „ Бурята Ал-Акса ” против Израел.

За малко време Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция, Гърция и Турция концентрираха в района два самолетоносача с по към 90 самолета на борда, два ракетни крайцера, шест разрушителя и една фрегата. В Червено море е американският десантен транспортен съд с 1700 морски пехотинци и два кораба с по 800 десантчици на борда. Около Кипър е оперативна група на НАТО, включваща две фрегати (германска и гръцка) и две корвети (германска и турска). Там е английски самолетоносач с 24 самолета F-35 на борда, десантен транспортен съд с морска пехота и спецназ, транспортен съд за обслужване на ранени и спомогателен транспортен съд. В района е и френски десантен транспортен съд, който поема два десантни катера, 31 танка „ Льо Клерк ” и 450 морски пехотинци. Две американски подводници с крилати ракети са в Средиземно море и Персийския залив. Действията на тази внушителна армада се  управлява от флагманския транспортен съд на 6-ти американски флот, основан в крайбрежните води на Кипър.

Нима тази голяма мощност, дружно с въоръжените сили на Израел, е предопределена единствено за заличаване на Хамас? Или се организира обучение тъкмо, когато стартира интервенцията на Хамас? Може би тя е предопределена за оказване на помощ на Израел, в случай че арабските страни стартират война с него? Съединени американски щати обаче могат да влияят на арабските страни и по дипломатически път, с цел да защитят съдружника си.

Впрочем Израел, освен това отдалечено, с ракетни и авиационни удари, може самичък да се оправи с съперниците си. Той единствен в района има построена ракетно-ядрена триада, способна да нанася и стандартни удари. Той неотдавна, за първи път в света, организира сполучлива бойна интервенция в околоземното галактическо пространство – на височина към 130 км унищожи изстреляната към град Ейлат йеменска балистична ракета със междинна далекобойност „ Гадр-1 ” с противоракета „ Ароу-3 ” от първия ешелон на системата за ПРО „ Хома ”.

Допускам, че формирайки мощна военно-морска армада, замисълът на Съединени американски щати има и друга, по-важна цел, обвързвана с неподходящата за тях конюнктура в Близкия изток. Съединени американски щати обаче бързо се убеждават, че постигането ѝ не е безвредно за тях и по тази причина към този момент не приказват за военна помощ на Израел, а започнаха да упорстват за филантропично отношение към Палестина.

Страните от района, някои от тях изпитали въздействието на управляемия безпорядък, към този момент не са послушни васали на Съединени американски щати, както преди, и доста от тях имат свое виждане за политиката си. Ръководителите на редица арабски страни даже унижиха президента Байдън, отказвайки среща с него и той трябваше да си замине от Израел с провален проект. Не реализираха нищо и совалките на държавния секретар Антъни Блинкен в този район.

Израел нанесе удари и извади от строя летищата на Дамаск и Алепо, употребявани и от Иран. С тези удари се сътвори усещане, че преднамерено се провокира интервенция на Сирия и Иран. Ако някоя от тези страни се включи в спора, образуваната натовска военноморска армада ще получи

опция и опрощение за силово преформатиране на Близкия изток.

След като Русия позволи на Сирия да употребява летището въз основата Хмеймим последва опасност, че базата може да бъде унищожена, в случай че през  нея се доставя оръжие за " Хизбула ". Израелските дейности и отправената въпреки и неофициална опасност навеждат на мисълта, че може би е имало концепция още веднъж да се възобнови войната в Сирия, т.е. да се отвори нов фронт против Русия, откакто Съединени американски щати не съумяха да създадат това с Грузия.

Китайската позиция за спора е безапелационна и беше изразена от премиера Ли Цян – Китай твърдо поддържа Иран в отбрана на националния суверенитет и е уверено срещу интервенция на външни сили в тази страна. Същевременно съветският министър председател Михаил Мишустин удостовери стратегическото партньорство с Иран на среща с вицепрезидента Мохамад Мохбер. Нима не е необичайно, че двата стратегически съдружника визират точно Иран? Тези техни дейности недвусмислено демонстрират на Съединени американски щати, че са уверено срещу тяхна въоръжена интервенция в района. По всичко наподобява, че към този момент позицията им предотврати пораждане на голям конфликт в Близкия изток.

Съединени американски щати няма да се примирят и ще продължат да ползват осъвременената доктрина на управляемия безпорядък и елементарно няма да се откажат от хегемонията си. Въпреки това към този момент е ясно, че опцията за това става все по-малка и мечтаното водачество над планетата надали ще се реализира. Проблемите обаче на страните, станали обект на управляемия безпорядък, ще се задълбочават, изключително в случай че се ръководят безредно от програмирани за това държавни управления.