Управлението на миграцията е едно от най-сложните предизвикателства пред международното

...
Управлението на миграцията е едно от най-сложните предизвикателства пред международното
Коментари Харесай

Миграцията може да е от полза за света. ООН смята да помага

Управлението на миграцията е едно от най-сложните провокации пред интернационалното съдействие в наши дни. Тя е източник на стопански растеж, понижава неравенството и свързва разнородни общества.

Миграцията обаче е и източник на политическо напрежение и на човешки нещастия.

Мнозинството от мигрантите живеят и работят легално. Но едно обезверено малцинство от мигрантите рискува живота си, с цел да влезе в страни, където бива посрещано с съмнение и малтретиране.

Демографският напън и въздействието на климатичните промени върху уязвимите общества евентуално ще ускоряват миграционните процеси в идните години.

Ние като световна общественост сме изправени пред избор. Искаме ли миграцията да бъде източник на разцвет и на интернационална взаимност, или да стане нарицателно за нехуманност и обществено напрежение?

Тази година държавните управления ще договарят в границите на Организация на обединените нации световно съглашение за миграцията. То ще бъде първото рамково интернационално съглашение от този тип. Това няма да бъде фиктивен контракт, нито ще наложи някакви обвързващи отговорности на страните. Напротив, това е невиждана опция за (държавните) водачи да разбият порочните легенди към мигрантите и да изложат обща визия по какъв начин да бъде накарана миграцията да работи за богатството на всички страни.

Това е неотложна задача. Всички виждаме какво става, когато тръгне мощен миграционен поток без механизми за ръководството му. Светът беше шокиран от неотдавнашни видеоматериали, показващи по какъв начин мигранти биват продавани като плебеи. Зад тези тягостни фрагменти се крие същинският скандал, че хиляди мигранти споделят същата орис всяка година, без това да става ясно. Още доста мигранти са насилвани да се трудят при унижаващи човешкото достолепие работа и условия.

Близо шест милиона мигранти (по света) през днешния ден са в клопката на насилствения труд, постоянно даже в развитите страни.

Как можем да прекратим тези несправедливости и да предотвратим повторението им?

За да зададем ясна политическа тенденция за бъдещето на миграцията, считам, че има три фундаментални съображения, от които да се ръководим в полемиките по съглашението.

Първото е да признаем и да засилим изгодите от миграцията - нещо, което толкоз постоянно се губи в обществения спор. Мигрантите дават голям принос както за страните, които ги одобряват, по този начин и за страните, от които произлизат. Те се наемат на работни места, които локалната работна ръка не може да запълни. Много от тях са бизнесмени и носители на нововъведения.

Близо половината от всички мигранти са дами, търсещи по-добри условия и благоприятни условия за работа.

Мигрантите също по този начин дават огромен принос за интернационалното развиване, като превеждат финансови средства в своите страни на генезис. Миналата година тези преводи възлязоха на близо 600 милиарда $, което е три пъти повече от цялата (международна) помощ за развиване.

Голямото предизвикателство е по какъв начин да бъдат максимализирани изгодите от тази естествена, продуктивна форма на миграция, като в това време бъдат изкоренени малтретирането и предразсъдъците, превръщащи в пъкъл живота на едно малцинство от мигранти.

Второ, страните би трябвало да укрепят върховенството на закона, което стои в основата на ръководството и отбраната на мигрантите - за богатството на техните стопански системи, техните общества и самите мигранти. Властите, които основават огромни трудности пред мигрантите, или постановат строги ограничавания върху опциите им за работа, си самонанасят ненужни стопански вреди, тъй като пречат на задоволяването на личните си потребности от работна ръка по един проведен и легален метод.

Нещо по-лошо: по този начин те несъзнателно предизвикват незаконната миграция. Кандидат-мигрантите, на които им се затварят легалните способи за пътешестване, неизбежно прибягват към непозволени способи. Това освен ги слага в уязвимо състояние, само че подкопава и престижа на държавните управления.

Всъщност, най-хубавият метод за държавните управления да сложат завършек на клеймото на конспиративност и малтретиране на мигрантите, е да основат повече легални "пътеки " за миграция. Така те ще отстранен тласъците за обособени хора да нарушават разпоредбите и ще отговорят по по-добър метод на потребностите на техните пазари на труда от задгранична работна ръка.

Държавите би трябвало също по този начин по-тясно да си сътрудничат за шерване на изгодите от миграцията, да вземем за пример като си партнират при определяне на забележителен дефицит от хора с избрани квалификации в една страна, които мигранти от друга имат.

Трето и последно, нуждаем се от по-тясно интернационално съдействие за отбрана на уязвимите мигранти, а също и на бежанците. Трябва да възстановим справедливостта на режима за отбрана на бежанците в сходство с интернационалното право.

Участта на хилядите, които умират при обречените си опити да прекосяват морета и пустини, е не просто човешка покруса. Това е и най-тежък политически неуспех: нерегулираните всеобщи напредвания (на хора) при отчайващи условия основават чувството, че границите са под опасност и държавните управления не ги управляват.

Това на собствен ред води до драконовски непоколебим граничен надзор, което подкопава общите ни полезности и спомага за увековечаване на нещастията, на които по този начин постоянно ставаме очевидци през последните години.

Трябва да осъществим главните си отговорности за отбрана на живота и на човешките права на тези мигранти, които съществуващата система е отхвърлила.Трябва да предприемем незабавни дейности да помогнем на тези, които в този момент са блокирани в директните лагери или са в риск да се трансфорат в плебеи, или са изправени пред обстановки с интензивно принуждение, без значение дали това е в Северна Африка или Централна Америка.

Трябва да се подготвим за амбициозни интернационалните дейности по разселването на тези, които няма къде да отидат. Трябва също по този начин да предприемем стъпки - посредством помощи за развиване, ограничения за облекчение на въздействието на климатичните промени и попречване на спорове - с цел да заобикаляме сходни нерегулирани огромни преселения на хора в бъдеще.

Миграцията не трябва да значи страдалчество. Целта ни би трябвало да бъде един свят, в който можем да почитаме приноса на миграцията за просперитета, развиването и интернационалното единение.

С обединени старания сме в положение да реализираме тази цел. Очакваното тази година интернационално съглашение може да стане крайъгълен камък по пътя на слагане на миграцията в услуга на всички нас.

-----------------------------------------------------------

* Антониу Гутериш е общоприет секретар на Организацията на обединените народи

Превод за Българска телеграфна агенция на Васил Сотиров
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР