Управлението на ГЕРБ и Обединените патриоти е в ремисия. Миналата

Управлението на ГЕРБ и Обединените патриоти е в ремисия. Миналата седмица диагнозата беше съдбовна: ГЕРБ оповестиха четири вероятни разновидността за бъдещето, нито един от които не беше с министър председател Бойко Борисов. (Всъщност, четвъртият съдържаше странната формула " министър председателят остава, само че излиза в непрекъснат отпуск, която щеше да е същинска парламентарна иновация.) След това бяха оповестени и поисканите оставки на министрите Горанов, Маринов и Караниколов поради подозрения за връзки с Движение за права и свободи (за останалите министри очевидно няма съмнения). Това пристигна прекалено много на патриотите, тъй като те схванаха, че ръководството може да си отиде без те да са съветвани или даже известени. За да се уталожат тези терзания, значимите решения бяха оставени за след вота на съмнение.
Времето за тези значими решения пристигна. Изглежда, Борисов счита да остане на власт благодарение на четири министерски оставки: трите на упоменатите министри плюс тази на министъра на туризма Ангелкова. Освен това в изказването си той загатна, че след приключване на мандата ще се отдръпна в партията си: това е неразбираемо изказване, само че би могло да се пояснява, че няма да се бори за премиерския пост. Но до тогава - я камилата, я камиларят, както се споделя.
Сега държавните спин-доктори ще се надпреварват да изясняват, че управническият формат не е напълно мъртъв. Все още има тикове и преритвания, които съгласно тях са признаци на живот. Томислав Дончев, да вземем за пример, счита, че с приемането на доза отдалечено гласоподаване (електронно и по пощата), ръководството може да се вдигне на крайници или най-малко до седнало състояние. За тази цел мнозина разчитат и на милиардните инжекции от Европейски Съюз в българската стопанска система: Борисов даде обещание още занапред разпределяне на пари на най-засегнатите от рецесията групи. Врачува се, че управническите други възможности също бързо ще се споминат и по тази причина не си коства страната да харчи пари за замяна на политическия труп.
Всички тези наблюдения са забавни, само че те не засягат същността на казуса. А ГЕРБ напълно систематично бяга от тази същина. Хората да се оставят да бъдат още веднъж заблудени или просто да се уморят да стачкуват - наподобява това е вярата на ръководещите.
Вместо този политически опортюнизъм, би било по-добре ГЕРБ и сътрудниците им да дадат смислени отговори на следните въпроси:
1. Отношенията с Движение за права и свободи: Вече и децата схванаха, че Движение за права и свободи не е във официална коалиция с ГЕРБ и на избор на съмнение Движението даже може да гласоподава против държавното управление. Също по този начин се знае, обаче, че неофициално това ръководство не може да мине без Движение за права и свободи. Например, данъчната политика, закупуването на изтребители и основни назначения (Иван Гешев включително) просто нямаше да се случат без Движението.
Така че, в случай че Движение за права и свободи в действителност искаше да смъкна държавното управление, би могло да го направи на такива съответни вотове, където гласовете им в действителност бяха нужни. Нещо повече, Движение за права и свободи дава непрекъсната и сериозна медийна поддръжка на държавното управление, против което е сякаш в съпротива. Само този факт би бил задоволителен, с цел да разкрие фасадността на тяхната опозиционност. Но още по-важна е съдебно-прокурорската поддръжка на Движение за права и свободи за Борисов, която е и главната причина дейностите на Иван Гешев (но не само) да наподобяват пристрастни, едностранчиви и политически оцветени. Срещу тази сериозна политико-медийна и наказателна поддръжка, Движение за права и свободи получават ответни изгоди. Стана ясно, че те кадруват дружно с ГЕРБ - нещо, което и патриотите виждат понякога. Но по-важни са икономическите облаги, които бизнес империята на хора от Движение за права и свободи извлича като дял за поддръжката. Студеният запас, Топлоелектрическа централа " Варна ", пристанището към него, частен пристан в Росенец, защита от НСО - това са най-видимите образци през последните месеци. Но главното е въздействието на членове на Движение за права и свободи във финансовия бранш и банките, което докара и до банкрута на КТБ: разпределението на наследството на тази банка към момента не е завършило и измежду заинтригуваните лица изпъкват основни фигури на придвижването. Преразпределението на активите в хазарта - където отново същите лица наподобява имат ползи, докара до свадите с Васил Божков. Накратко, въпросът към ГЕРБ е за какво позволяват такава търговия с политическо въздействие. И дано някой не остава с усещането, че ГЕРБ са жертва на изнудване и са нямали различен метод да ръководят. Това е техен (или най-малко на Борисов) избор, който е юридически непринудено и с готовност постоянно, когато се е налагало. А и изгодите за ГЕРБ надали са били чисто и единствено политически, в случай че съдим по някои нощни шкафчета;
2. 700-те милиона: Сериозните проблеми на ГЕРБ в последно време започнаха с един съответен, огромен скандал. Този за 700-те милиона пропуснати изгоди за бюджета вследствие на противоречива регулация в хазарта. За този скандал е належащо понасяне на политическа отговорност. Оставката на министър Горанов е добра крачка, само че не задоволителна. Около този скандал се родиха напълно обосновани подозрения, че поради 700-те милиона Божков се е отплащал на ръководещите по доста способи: пари за " Левски ", за Народоосвободителна въстаническа армия телевизия, а и директни обвинявания за взимане на подкупи в размер на десетки милиони. Всичко това не може просто да се не помни с една оставка;
3. Главният прокурор: ГЕРБ заеха незащитима позиция във връзка с основния прокурор. Както при назначението му, по този начин и в този момент, те настояват, че разделянето на управляващите ги " кара да не се месят " в правосъдната сфера. Тази позиция е двойно неправилна: първо, конституцията и законите изискват от тях да се " месят " по избран начин; второ, те действително се месят и то не постоянно транспарантно и юридически издържано. Конституцията изисква ръководещите - посредством министъра на правораздаването - да заемат ясна позиция дали основният прокурор уронва престижа на правосъдната власт. Като реши, че има учредения, министърът би трябвало да инициира процедура пред Висш съдебен съвет за премахване на основния прокурор. Фактът, че ГЕРБ не са създали това, значи, че те поддържат Гешев в сегашната обстановка и утвърждават активността му. Т.е. позицията, че " не се месят " е несъстоятелна. Още по-тревожни са сигналите за неофициални намеси на политици в правосъдната система и изключително в кадруването по висшите ѝ етажи. " Ти си го избра " е фраза, която приказва сама за себе си. Но тази фраза не разказва случай в системата, а по-скоро метода ѝ на действие. И в сегашните кавги беше разкрита информация, че висши магистрати минават преди назначението си през избрани политически офиси и то освен на официално ръководещите. Разбира се, никой не се е самосезирал по сходни изказвания. А да не приказваме и за абсурда с " джуджетата ", който също нарисува мрачна картина на политико-магистратски-криминални обвързаности. Та въпросът към ГЕРБ е какво толкоз утвърждават в този модел и за какво не заемат позиция против него? Дори Българска социалистическа партия - въпреки и с принуда - разпознаха Иван Гешев като знак на порочните политико-магистратски връзки: ГЕРБ обаче се ослушват. И освен се ослушват, само че и оставиха министър Кирилов в държавното управление, което си е бомба с (много къс) закъснител.
Големият риск за Борисов и партията му е, че в случай че се опитат да " минат " единствено с някои министерски оставки и въвеждане на отдалечено гласоподаване, трите съдържателни въпроса, повдигнати нагоре, ще останат да висят със страшна мощ. Тепърва ще забележим по какъв начин протестиращите ще реагират на тях. Но даже и митингите да намалеят през август, есента ще се нагорещи и тогава към тези питания ще се прибавят и други: здравни и стопански.
Отлагайки изборите, ГЕРБ рискува да сътвори извънредно взривоопасна обстановка, в която едно държавно управление с минимални витални функционалности просто би било пометено, а партиите зад него - електорално разгромени. Но тогава и опциите за разумен и контрактуван излаз от рецесията ще са доста по-малко, и решенията в действителност ще се диктуват от ядосаните улици. Струва ли си подобен риск за няколко месеца ръководство със мощно нарушена легитимност?
 
Автор: Даниел Смилов, Дойче веле