Управлението на авторски права става все по-доходен бизнес, но не

Управлението на авторски права става все по-доходен бизнес, само че не за създателите на музика и текстове, а за служителите, които управляват правата.

Рекордните в последните 6 години 20,88% от събраните суми за авторски права са отишли за прехрана на Мюзикаутор, излиза наяве от оповестения годишен доклад на сдружението, оповестява offnews.bg.

Така сдружението, което би трябвало да се грижи за приходите на текстописци и композитори и де юре не генерира облага, в действителност е прибрало над милион и половина от полагащите се на създателите хонорари.

Точната сума не става напълно ясна от доклада. Официално тя е записана 1 281 986 лв. без Данък добавена стойност. Това прави 1 538 383 лв. с Данък добавена стойност. В същото време в доклада написа, че разноските са 20,88% от събраните 7 573 625 лв., а това е равно на 1 581 372 лв..

Административните разноски на Мюзикаутор са с 4,5 процентни пункта по-големи, в сравнение с през 2015 година, когато е събрана съвсем същата сума за авторски права. Като безспорна стойност административната прехрана е с половин милион лв. по-висока в сравнение с всяка година сред 2012 и 2016-та и с над 200 000 лв. по-голяма от предходната година.

С нарасналите си разноски Мюзикаутор е събрал с към 180 000 лв. повече, което е 88% от прогнозата му. Мюзикаутор е събрал над 90% от плануваните пари от малките екрани, радиа, туризъм и концерти. В цифровата епоха обаче родната организация за авторски права обаче е съумяла да прибере единствено 205 хиляди лв. от You Tube и Spotifay, което е едвам 46% от плануваната сума, като прави усещане, че плануваната сума е 3 пъти по-ниска от парите, които сдружението е възнамерявало да събере от кръчми. На всичко от горната страна, едвам 56,9% от тази сума е за песни. 39,5% от средствата са от рингтонове и мобилни мелодии.

След като се приспаднат разноските за прехрана, за композиторите и текстописците са останали 6 121 169 лв. за систематизиране. От тях сдружението е разпределило едвам 4 120 907 лв.. От тях единствено 70,66% са за песни. 14,8% са за кино музика, 5% са за концерти.

Приходите от чужбина, които са разпределени са едвам 147 454 лв..

Колко пари са стигнали до българските реализатори?

Точният отговор не проличава добре в доклада. За български репертоар са разпределени 1 392 567 лв.. Възможно е сумата да е малко по-голяма, тъй като 1 021 831 лв. са записани в графата "субиздатели ", където теоритично е допустимо да има български репертоар, въпреки че това е по-скоро теоритична опция.

Разпределени не значи изплатени

По традиция в доклада липсва отговор на най-важния въпрос - какъв брой пари действително са изплатени за авторски хонорари. Защото "разпеределени " не значи, че са изплатени. Този трик беше в основата на абсурда с КТБ на другото огромно сдружение ПРОФОН (което адмиистрира правата на продуцентите). Тогава се оказа, че ПРОФОН (което теоретично също не генерира печалба) има блокирани 8 милиона лв. (около 10 млн. лева с лихвите) в КТБ. Обяснението тогава бе, че тези пари са разпределени, само че непотърсени. Впоследствие ПРОФОН подписа цесия с "Гипс " АД за 4,5 млн. лева, от която получи близо 3,6 млн. лева (т.е. 900 000 лв. бяха загубени). Няма обществена информация какво се е случило с останалите към 3,5 млн. лева (без лихвите), които останаха в КТБ.

В доклада няма отговор и на другия значим въпрос - по какъв начин се разпределят тези пари и дали за поредна година има по този начин наречения "бенчмарк ". Макар че всички радиа и малките екрани са задължени да предават доклад каква музика са излъчвали, в предходните години Мюзикаутор вземаше поради единствено най-големите от тях и на база на техните данни разпределяше всички пари, в това число и тези от кръчмите, които са съвсем колкото тези от радиата. Така приходите се излащаха не съгласно действителното слушане на песните, а съгласно плейлистата на няколко медии, в които съвсем няма музика и всяка излъчена ария придобива нереална тежест.