Гуверньорът на гръцката централна банка предупреди за риск на финансовия пазар
Управителят на Гръцката централна банка Янис Стурнарас предизвести страната да не се отмята от поетите задължения към кредиторите, откакто излезе от последния от трите поредни избавителни проекта, тъй като в противоположен случай пазарите ще я изоставят.
Пред в. "Катимерини " Стурнарас сподели, че всяко оттегляне във връзка с уговорките може да сложи Гърция пред огромни опасности във време, в което тя може да е изключително уязвима на финансовите проблеми в прилежаща Турция, Италия и на други места.
Атина излиза от избавителния проект на 20 август и разчита на пазарите рефинансират нейния дълг след съвсем девет години на дългова рецесия, която докара до стесняване на стопанската система й с 25% и принуди управляващите да вкарат мъчителни ограничения за строги икономии.
От разразяването на дълговата рецесия през 2010 година четири поредни държавни управления се пробваха да спасят страната от дефолт, разчитайки на най-големите избавителни проекти в икономическата история. Над 260 милиарда евро бяха отпуснати на Гърция от нейните сътрудници от еврозоната и от Международния валутен фонд. Атина се върна на тържищата през юли 2017 година с продажбата за 3 милиарда евро на облигации.
В началото на месеца Гърция получи последните 15 милиарда евро от траялите 8 години избавителни стратегии от Европейския съюз и Международния валутен фонд.
"Постоянството и упорството на гръцкия народ към този момент дават резултати ", съобщи изпълнителният шеф на Европейския стабилизационен механизъм Клаус Реглинг.
Той прикани актуалното и бъдещите държавни управления в Атина да не анулират икономическите промени.
Лидерите на еврозоната са на мнение, че би трябвало да се реализира съглашение за облекчение на дълговото задължение на Гърция. Задълженията на страната в този момент възлизат на близо 180% от Брутният вътрешен продукт.
Атина към този момент показа своя проект за напредък на стопанската система пред финансовите министри от Европейски Съюз.
Преди два месеца гръцкото държавно управление и представителите на интернационалните кредитори оповестиха, че са сключили съглашение за 10-годишно отлагане на крайния период за връщане на 96 милиарда евро към Европейския механизъм за непоклатимост и още 10 години за заплащанията по лихвите.
Това съставляват близо 40% от цялата сума, която Гърция би трябвало да възвърне на еврозоната през идващите десетилетия.
Гърция пое ангажимент след излизането от избавителния проект да реализира цел за примитивен бюджетен остатък от 3.5% от Брутният вътрешен продукт до 2022 година и 2.2% до 2060 година.
Пред в. "Катимерини " Стурнарас сподели, че всяко оттегляне във връзка с уговорките може да сложи Гърция пред огромни опасности във време, в което тя може да е изключително уязвима на финансовите проблеми в прилежаща Турция, Италия и на други места.
Атина излиза от избавителния проект на 20 август и разчита на пазарите рефинансират нейния дълг след съвсем девет години на дългова рецесия, която докара до стесняване на стопанската система й с 25% и принуди управляващите да вкарат мъчителни ограничения за строги икономии.
От разразяването на дълговата рецесия през 2010 година четири поредни държавни управления се пробваха да спасят страната от дефолт, разчитайки на най-големите избавителни проекти в икономическата история. Над 260 милиарда евро бяха отпуснати на Гърция от нейните сътрудници от еврозоната и от Международния валутен фонд. Атина се върна на тържищата през юли 2017 година с продажбата за 3 милиарда евро на облигации.
В началото на месеца Гърция получи последните 15 милиарда евро от траялите 8 години избавителни стратегии от Европейския съюз и Международния валутен фонд.
"Постоянството и упорството на гръцкия народ към този момент дават резултати ", съобщи изпълнителният шеф на Европейския стабилизационен механизъм Клаус Реглинг.
Той прикани актуалното и бъдещите държавни управления в Атина да не анулират икономическите промени.
Лидерите на еврозоната са на мнение, че би трябвало да се реализира съглашение за облекчение на дълговото задължение на Гърция. Задълженията на страната в този момент възлизат на близо 180% от Брутният вътрешен продукт.
Атина към този момент показа своя проект за напредък на стопанската система пред финансовите министри от Европейски Съюз.
Преди два месеца гръцкото държавно управление и представителите на интернационалните кредитори оповестиха, че са сключили съглашение за 10-годишно отлагане на крайния период за връщане на 96 милиарда евро към Европейския механизъм за непоклатимост и още 10 години за заплащанията по лихвите.
Това съставляват близо 40% от цялата сума, която Гърция би трябвало да възвърне на еврозоната през идващите десетилетия.
Гърция пое ангажимент след излизането от избавителния проект да реализира цел за примитивен бюджетен остатък от 3.5% от Брутният вътрешен продукт до 2022 година и 2.2% до 2060 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ