Университетите не са подготвени да обучават хора с увреден слух
Университетите у нас не са задоволително готови да образоват хора с повреден слух или най-малко с това се сблъсква Антон. Въпреки компликациите при преподаването и неналичието на артикулатор или жестомимичен превод в часовете, към този момент втора година той с готовност учи " Уеб дизайн и графична реклама " в Нов български университет. Продължителната рехабилитация при него оказва огромно въздействие върху развиването му. Със своята история той става част от акцията на Уницеф " С очи за всички ".
Антон: В момента се стремя да върша това, което бленувам. Това ме прави горделив.
За да се стигне до изговарянето на това изречение, Антон минава през 19-годишна рехабилитация, която продължава и през днешния ден. Отнело му време да свикне с обстоятелството, че не чува. Първо учил звукове и думи, опитвал се да чете по устните. Постепенно напредвал.
Ива Евстатиева, речево-слухов рехабилитатор: Обогатяване на речта, изразни средства, чисто артикулационна подготовка, отчитане, което за него беше доста мъчно, защото той не беше привикнал да регистрира по устните на хората, а самият той не използваше и не познаваше жестовия език.
Антон се ражда без проблем. На четири години се разболява от менингоенцефалит, а след време излиза наяве, че е изгубил слуха си.
Ива Евстатиева, речево-слухов рехабилитатор: Хората с повреден слух не са заболели, те просто са разнообразни и в случай че ние ги приемем в тяхната различност, животът би бил по-лесен и за тях и за нас. Те имат потребност от малко повече внимание в връзката, те могат да пишат, могат да четат, схващат ни прелестно, само че имат компликация с това, че не чуват.Антон: Искрено се надявам да имам повече отворени благоприятни условия. Да кажа на хората да бъдат стимулирани, да търсят доста разновидности и способи по какъв начин да се оправят с техните проблеми.
Борец за правдивост - подобен е Антон в очите на майка си. Не стопира и да се бори с преградите, пред които е изправен. Всеки ден, в съвсем всяка обстановка.
Елена Ставрева, майка на Антон: Не мога да го извикам, блъскам с крайник по пода, с цел да усети вибрациите. Махам мощно с ръка, с цел да му привлека вниманието, когато е в стаята и би трябвало да вляза, леко си пронизвам ръката, светвам лампата, в случай че е мрачно, с цел да може да ми каже дали мога да вляза или не.
Антон е деятелен, ученолюбив и артистичен. Обича да рисува, а бягство от всекидневието намира в книгите. Преди време Антон бил в Америка. Там проблем с връзката нямал. Всички били равни. Когато се връща у нас обаче действителността е радикално друга. Затова тайничко се надява настройката на обществото към хора като него най-малко малко да се промени. Макар и след време.
Антон: В момента се стремя да върша това, което бленувам. Това ме прави горделив.
За да се стигне до изговарянето на това изречение, Антон минава през 19-годишна рехабилитация, която продължава и през днешния ден. Отнело му време да свикне с обстоятелството, че не чува. Първо учил звукове и думи, опитвал се да чете по устните. Постепенно напредвал.
Ива Евстатиева, речево-слухов рехабилитатор: Обогатяване на речта, изразни средства, чисто артикулационна подготовка, отчитане, което за него беше доста мъчно, защото той не беше привикнал да регистрира по устните на хората, а самият той не използваше и не познаваше жестовия език.
Антон се ражда без проблем. На четири години се разболява от менингоенцефалит, а след време излиза наяве, че е изгубил слуха си.
Ива Евстатиева, речево-слухов рехабилитатор: Хората с повреден слух не са заболели, те просто са разнообразни и в случай че ние ги приемем в тяхната различност, животът би бил по-лесен и за тях и за нас. Те имат потребност от малко повече внимание в връзката, те могат да пишат, могат да четат, схващат ни прелестно, само че имат компликация с това, че не чуват.Антон: Искрено се надявам да имам повече отворени благоприятни условия. Да кажа на хората да бъдат стимулирани, да търсят доста разновидности и способи по какъв начин да се оправят с техните проблеми.
Борец за правдивост - подобен е Антон в очите на майка си. Не стопира и да се бори с преградите, пред които е изправен. Всеки ден, в съвсем всяка обстановка.
Елена Ставрева, майка на Антон: Не мога да го извикам, блъскам с крайник по пода, с цел да усети вибрациите. Махам мощно с ръка, с цел да му привлека вниманието, когато е в стаята и би трябвало да вляза, леко си пронизвам ръката, светвам лампата, в случай че е мрачно, с цел да може да ми каже дали мога да вляза или не.
Антон е деятелен, ученолюбив и артистичен. Обича да рисува, а бягство от всекидневието намира в книгите. Преди време Антон бил в Америка. Там проблем с връзката нямал. Всички били равни. Когато се връща у нас обаче действителността е радикално друга. Затова тайничко се надява настройката на обществото към хора като него най-малко малко да се промени. Макар и след време.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ