Цанко Лавренов дал идея за първия герб на Пловдив
Уникатите сувенири на Пловдив - скъпи и арт Античният спектакъл на магнитче от Китай за 42 стотинки
Върху сувенирите от Пловдив най-често са изобразени знаците на града - река Марица, Старият град, тепетата и други знакови архитектурни и естествени дадености. Най-важният лик за един град е неговият герб. Любопитни обстоятелства към основаването на първия непокътнат знак на града споделя шефът на Историческия музей Стефан Шивачев. Всъщност Пловдив много късно се е сдобил със своята емблема, въпреки в края на 19. век да е бил същинската културна и икономическа столица на България. В това отношение София ни изпреварва, като основава своята емблема в самото начало на 20. век. Гербът е изработен от пловдивчанина проф. Харалампи Тачев, по това време учител в художественото учебно заведение.
В града на тепетата се заговаря за герб едвам през 1936 година, по времето на кмета Божидар Здравков. Цанко Лавренов първи дава концепцията за това и общината се заема със задачата да провежда конкурс. Изминават две години, в които се одобряват оферти и се търси подобаващата визия. В последна сметка до финалната конкуренция стигат 3 плана - два са препоръчани от художника Асен Дочев и третият - от Харалампи Тачев.
Но чак през 1938 година общината със съдействието на пловдивските художници и комисия, в която вземат участие шефът на Историческия музей и преподаватели по изобразително изкуство от мъжката гимназия, доближават до решение за приемане на първия герб на Пловдив. Той е дело на Асен Дочев и Димитър Куманов. На него са изобразени знаците на града като географско разположение и историческото развиване.
Гербът е във формата на щит. Фонът е златен, което е със значение на величество, благосъстояние. Вълнообразната линия е река Марица. В левия ъгъл на алено поле е изправен отстрани лъв. Той постоянно е бил демонстрация на гордостта, храбростта на българския народ. Над тях има крепостна стена, която символизира дългия исторически път на Пловдив.
Около 8 хиляди лв. тогавашни пари е коствала направата на герба. Веднага по-късно той стартира да се слага в кабинета на кмета, на публични и значими места в града. В идващите години обликът се трансформира, само че знаците остават същите.
Днешният герб на Пловдив е утвърден с решение на Общинския съвет от 18 юли 1997 година. Автор е художникът Ганчо Ганев. Отново ги има главните детайли - щита, цветовете, крепостната стена, реката и хълмовете. Променя се това, че лъвовете стават два. Изобразяват едно от най-важните, най-пловдивските събития от историята на България - Съединението. На герба е развита сцена, като от едната страна има лъв с корона - Княжество България, и лъв без корона - Източна Румелия. По този метод и празникът на града е изобразен на герба. " Винаги има удовлетворени и недоволни. Няма монумент в Пловдив, който да е единомислещо признат. Няма и символика на Пловдив, която да бъде единомислещо призната. Аз споделих по какъв начин две години се е мислил гербът на Пловдив. Но умерено можем да кажем, че тези символики са най-подходящите за нашия град ", твърди Шивачев.
Върху сувенирите от Пловдив най-често са изобразени знаците на града - река Марица, Старият град, тепетата и други знакови архитектурни и естествени дадености. Най-важният лик за един град е неговият герб. Любопитни обстоятелства към основаването на първия непокътнат знак на града споделя шефът на Историческия музей Стефан Шивачев. Всъщност Пловдив много късно се е сдобил със своята емблема, въпреки в края на 19. век да е бил същинската културна и икономическа столица на България. В това отношение София ни изпреварва, като основава своята емблема в самото начало на 20. век. Гербът е изработен от пловдивчанина проф. Харалампи Тачев, по това време учител в художественото учебно заведение.
В града на тепетата се заговаря за герб едвам през 1936 година, по времето на кмета Божидар Здравков. Цанко Лавренов първи дава концепцията за това и общината се заема със задачата да провежда конкурс. Изминават две години, в които се одобряват оферти и се търси подобаващата визия. В последна сметка до финалната конкуренция стигат 3 плана - два са препоръчани от художника Асен Дочев и третият - от Харалампи Тачев.
Но чак през 1938 година общината със съдействието на пловдивските художници и комисия, в която вземат участие шефът на Историческия музей и преподаватели по изобразително изкуство от мъжката гимназия, доближават до решение за приемане на първия герб на Пловдив. Той е дело на Асен Дочев и Димитър Куманов. На него са изобразени знаците на града като географско разположение и историческото развиване.
Гербът е във формата на щит. Фонът е златен, което е със значение на величество, благосъстояние. Вълнообразната линия е река Марица. В левия ъгъл на алено поле е изправен отстрани лъв. Той постоянно е бил демонстрация на гордостта, храбростта на българския народ. Над тях има крепостна стена, която символизира дългия исторически път на Пловдив.
Около 8 хиляди лв. тогавашни пари е коствала направата на герба. Веднага по-късно той стартира да се слага в кабинета на кмета, на публични и значими места в града. В идващите години обликът се трансформира, само че знаците остават същите.
Днешният герб на Пловдив е утвърден с решение на Общинския съвет от 18 юли 1997 година. Автор е художникът Ганчо Ганев. Отново ги има главните детайли - щита, цветовете, крепостната стена, реката и хълмовете. Променя се това, че лъвовете стават два. Изобразяват едно от най-важните, най-пловдивските събития от историята на България - Съединението. На герба е развита сцена, като от едната страна има лъв с корона - Княжество България, и лъв без корона - Източна Румелия. По този метод и празникът на града е изобразен на герба. " Винаги има удовлетворени и недоволни. Няма монумент в Пловдив, който да е единомислещо признат. Няма и символика на Пловдив, която да бъде единомислещо призната. Аз споделих по какъв начин две години се е мислил гербът на Пловдив. Но умерено можем да кажем, че тези символики са най-подходящите за нашия град ", твърди Шивачев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ