Тодор Живков и Мара Малеева живели без брак, натиснали ги да се оженят
Уникална светиня в продължение на десетилетия пазят монахините от Килифаревския манастир край Велико Търново. Тя е обвързвана с визитата на Тодор Живков в Божията обител през 70-те години на предишния век.
Тато идва тук с Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров във връзка оповестяването на Килифарево за град. Датата е 9 юни 1973 година Малко откакто слиза от държавната лимузина, Тато внезапно декларира, че желае да посети манастира. Местните комунистически величия са в потрес. Те незабавно се свързват с манастира и подреждат там за минути да бъде осъществено всичко належащо, с цел да бъде посрещнат Вожда както се поставя. По това време игуменка на манастира е разтропаната майка Юстина, която незабавно " загрява “, че може да се възползва от визитата на Тато, с цел да измоли по този начин нужните средства за дострояване на едното крило на Божията обител, споделя Телеграф.
Почести
Тодор Живков е посрещнат в Килифаревския манастир с същински царски салтанати, като днешна холивудска звезда на церемонията за раздаването на оскарите. Пред портата е обтегнат червен килим, в края на който е строено цялото монашеско сестринство во главе с майка Юстина. Оградата на манастира и поляните към него са застлани с шарени черги. След като вкарва Първия в манастира, майка Юстина го кани да опита от най-хубавото манастирско вино. Както е по протокол, преди Живков да отпие от чашата с кехлибарена течност, един от чиновниците на Управление безопасност и охрана (Пето управление н протегнал ръка към нея да я опита. Живков обаче махнал с ръка да не се намесва, взел чашата и отпил от нея с забележима приятност. А по-късно повторил и потретил.
Договорки
По време на визитата на високия държавен глава игуменката евентуално е съумяла да откри сгодно време и място и да го помоли да й помогне за дострояването на манастирския комплекс. Манастирското вино явно много ще е помогнало, защото скоро по-късно желаните от монахинята държавни средства били отпуснати. Видимо удовлетворен от топлото посрещане, Живков поканил игуменката да участва на идващия ден на тържеството във връзка оповестяването на Килифарево за град. Когато монахинята отишла на градския площад, чиновниците от Държавна сигурност се пробвали да я спрат, само че тя им декларирала, че има персонална покана от Живков и незабавно била пусната през кордона от полицаи.
Тодор Живков явно е бил много запленен от хубостта на Килифаревския манастир и от природата, защото по-късно още няколко пъти идвал тук. Покойната към този момент Юстина приживе споделила, че при едно от визитите комунистът безбожник Живков изискал да бъде оставен самичък в църквата. Когато игуменката инцидентно влезнала вътре, тя го заварила да се моли, коленичил пред олтара. Събрала храброст, монахинята го попитала има вяра ли в Бог и за какво се моли, откакто е болшевик, на което Живков напълно съществено и малко дал отговор: " Пред Бог няма комунисти и капиталисти. Всички са равни. “
Историята с първото посещаване на Тодор Живков в Килифаревския манастир има и едно любопитно продължение. След като Тато и свитата му си тръгнали, монахинята наредила на сестрите да не мият чашата, от която Първия пил вино. С капки от недоизпитото вино чашата била сложена в специфичен долап като скъпа музейна светиня и се е пазела дълги години.
В Килифаревския манастир учил Патриарх Евтимий
Килифаревският манастир е един от най-старите във Великотърновска епархия. Основан е през 1348 година по повеля на цар Иван Александър от Теодосий Търновски, който става негов пръв свещеник. В обителта са обитавали и са се обучавали българският патриарх Евтимий и московският митрополит Киприан. След рухването на Търновград под османска власт манастирът е опустошен. Около средата на 15 век още веднъж е възобновен. През 1596 година в него се укриват оживелите въстаници от Второто търновско въстание, поради което е опожарен от турците. През 1718 година манастирът е възобновен за повторно. В края на 18 век част от него за трети път е разрушена, този път от кърджалиите и още веднъж е издигната. От 1950 година манастирът е трансфорат в девически.
В Дъскот пазят брачното удостоверение на Живков и Малеева
Оригиналното брачно удостоверение на Тодор Живков и брачната половинка му Мара Малеева се пази в павликенското село Дъскот. В това село бъдещият държавен глава и жена му живеят в интервала 1938-1939 година Малеева работи като участъков доктор, а брачният партньор й взе участие в самодейния състав на селското читалище. Според спомените на неговите съвременници обаче бай Тошо прекарвал по през целия ден в селското кафене в игра на табла.
Тъй като Тодор Живков и Мара Малеева живели без брак, това взривило патриархалните селски нрави в Дъскот и локалните почнали да одумват и да ги натискат да се оженят. И те одобряват. Венчават се на 2 февруари 1939 година в църквата " Рождество Богородично “ в Павликени. Кум им бил лекарят Ангел Симеонов, а кума 14-годишната Бонка, защото по това време брачната половинка на доктора била в напреднала бременност и не могла да извърши отговорностите си като кума. След венчавката четиримата се почерпили в ресторанта, а късно вечерта Тошо и Мара се прибрали назад в Дъскот с конска каруца. Брачното удостоверение на двамата се пази в църквата. Освен него в Дъскот се пазят и други фотоси от пребиваването на Живков и брачната половинка му в Дъскот, както показалката, която младият Живков употребявал, до момента в който бил началник на селския самоинициативен състав. Съхранени са още и фотоси от визити на бай Тошо в селото и района, само че към този момент като държавен глава. Сред тях са фотосите от откриването на радиозавода в селото. Запазен е и Указът на Държавния съвет на Народна република България от 15 май 1979 година, с който селското учебно заведение в Дъскот е наградено с медал " Червено знаме на труда “. На учебното празненство идва самият Живков, който споделя пред присъстващите, че едни от най-хубавите му мемоари са свързани със село Дъскот.
Тато идва тук с Пенчо Кубадински, Пеко Таков и Станко Тодоров във връзка оповестяването на Килифарево за град. Датата е 9 юни 1973 година Малко откакто слиза от държавната лимузина, Тато внезапно декларира, че желае да посети манастира. Местните комунистически величия са в потрес. Те незабавно се свързват с манастира и подреждат там за минути да бъде осъществено всичко належащо, с цел да бъде посрещнат Вожда както се поставя. По това време игуменка на манастира е разтропаната майка Юстина, която незабавно " загрява “, че може да се възползва от визитата на Тато, с цел да измоли по този начин нужните средства за дострояване на едното крило на Божията обител, споделя Телеграф.
Почести
Тодор Живков е посрещнат в Килифаревския манастир с същински царски салтанати, като днешна холивудска звезда на церемонията за раздаването на оскарите. Пред портата е обтегнат червен килим, в края на който е строено цялото монашеско сестринство во главе с майка Юстина. Оградата на манастира и поляните към него са застлани с шарени черги. След като вкарва Първия в манастира, майка Юстина го кани да опита от най-хубавото манастирско вино. Както е по протокол, преди Живков да отпие от чашата с кехлибарена течност, един от чиновниците на Управление безопасност и охрана (Пето управление н протегнал ръка към нея да я опита. Живков обаче махнал с ръка да не се намесва, взел чашата и отпил от нея с забележима приятност. А по-късно повторил и потретил.
Договорки
По време на визитата на високия държавен глава игуменката евентуално е съумяла да откри сгодно време и място и да го помоли да й помогне за дострояването на манастирския комплекс. Манастирското вино явно много ще е помогнало, защото скоро по-късно желаните от монахинята държавни средства били отпуснати. Видимо удовлетворен от топлото посрещане, Живков поканил игуменката да участва на идващия ден на тържеството във връзка оповестяването на Килифарево за град. Когато монахинята отишла на градския площад, чиновниците от Държавна сигурност се пробвали да я спрат, само че тя им декларирала, че има персонална покана от Живков и незабавно била пусната през кордона от полицаи.
Тодор Живков явно е бил много запленен от хубостта на Килифаревския манастир и от природата, защото по-късно още няколко пъти идвал тук. Покойната към този момент Юстина приживе споделила, че при едно от визитите комунистът безбожник Живков изискал да бъде оставен самичък в църквата. Когато игуменката инцидентно влезнала вътре, тя го заварила да се моли, коленичил пред олтара. Събрала храброст, монахинята го попитала има вяра ли в Бог и за какво се моли, откакто е болшевик, на което Живков напълно съществено и малко дал отговор: " Пред Бог няма комунисти и капиталисти. Всички са равни. “
Историята с първото посещаване на Тодор Живков в Килифаревския манастир има и едно любопитно продължение. След като Тато и свитата му си тръгнали, монахинята наредила на сестрите да не мият чашата, от която Първия пил вино. С капки от недоизпитото вино чашата била сложена в специфичен долап като скъпа музейна светиня и се е пазела дълги години.
В Килифаревския манастир учил Патриарх Евтимий
Килифаревският манастир е един от най-старите във Великотърновска епархия. Основан е през 1348 година по повеля на цар Иван Александър от Теодосий Търновски, който става негов пръв свещеник. В обителта са обитавали и са се обучавали българският патриарх Евтимий и московският митрополит Киприан. След рухването на Търновград под османска власт манастирът е опустошен. Около средата на 15 век още веднъж е възобновен. През 1596 година в него се укриват оживелите въстаници от Второто търновско въстание, поради което е опожарен от турците. През 1718 година манастирът е възобновен за повторно. В края на 18 век част от него за трети път е разрушена, този път от кърджалиите и още веднъж е издигната. От 1950 година манастирът е трансфорат в девически.
В Дъскот пазят брачното удостоверение на Живков и Малеева
Оригиналното брачно удостоверение на Тодор Живков и брачната половинка му Мара Малеева се пази в павликенското село Дъскот. В това село бъдещият държавен глава и жена му живеят в интервала 1938-1939 година Малеева работи като участъков доктор, а брачният партньор й взе участие в самодейния състав на селското читалище. Според спомените на неговите съвременници обаче бай Тошо прекарвал по през целия ден в селското кафене в игра на табла.
Тъй като Тодор Живков и Мара Малеева живели без брак, това взривило патриархалните селски нрави в Дъскот и локалните почнали да одумват и да ги натискат да се оженят. И те одобряват. Венчават се на 2 февруари 1939 година в църквата " Рождество Богородично “ в Павликени. Кум им бил лекарят Ангел Симеонов, а кума 14-годишната Бонка, защото по това време брачната половинка на доктора била в напреднала бременност и не могла да извърши отговорностите си като кума. След венчавката четиримата се почерпили в ресторанта, а късно вечерта Тошо и Мара се прибрали назад в Дъскот с конска каруца. Брачното удостоверение на двамата се пази в църквата. Освен него в Дъскот се пазят и други фотоси от пребиваването на Живков и брачната половинка му в Дъскот, както показалката, която младият Живков употребявал, до момента в който бил началник на селския самоинициативен състав. Съхранени са още и фотоси от визити на бай Тошо в селото и района, само че към този момент като държавен глава. Сред тях са фотосите от откриването на радиозавода в селото. Запазен е и Указът на Държавния съвет на Народна република България от 15 май 1979 година, с който селското учебно заведение в Дъскот е наградено с медал " Червено знаме на труда “. На учебното празненство идва самият Живков, който споделя пред присъстващите, че едни от най-хубавите му мемоари са свързани със село Дъскот.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ