Уникална природа, древна история и готини хора – с тези

...
Уникална природа, древна история и готини хора – с тези
Коментари Харесай

Враца - древна и млада

Уникална природа, антична история и готини хора – с тези думи би трябвало да стартира описа си за моя роден град - Враца. Извън сантимента, в случай че се решите да ползвате израза при запознанство с някоя мацка: „ А, от Враца ли сте? Там дето врана не каца! “, бъдете деликатни. Може да ви отговорят, че софиянци са я изяли или, че Враца е гнездо на орли и гарги не се задържат. Историята е напълно друга, само че за нея ще приказваме различен път.
Първото място, на което ще ви заведат във Враца, е да видите " Вратцата " – скалният проход, през който минава река Лева. На повърхност от близо 2 хектара се издигат страховити скали, а под тях се вие забързаната река.




Ако ви се харесва планината, то ще ви допадне и " Вратцата " – гледка от сиви скали, рискови сипеи, необикновено красиви гледки – същински гуляй за окото и душата на планинаря. През 1964 година проходът е разгласен за естествена забележителност и става емблема на града. През Х в. е учредена средновековната цитадела Вратица, просъществувала до XIV век. В прохода се е издигало старинно барикада и крепостни уреди, а стръмните планински скатове са били естествена врата, “порта” за пътя и средновековното населено място по продължение на река Лева. Стената е била 200 метра дълга и един метър необятна. Затова не без съображение посочената от Прокопий Кесарийски цитадела Валве (на латински значи “двукрила врата”) се локализира с укреплението при " Вратцата ".
Древна легенда споделя, че по непристъпните скали е живял Радан челник - държател на антична Вратица. Когато през далечната 1396 година пристигнали поробителите - османските турци, сринали и опустошили града, той безстрашно се сражавал със завоевателя и не дал обичната си щерка Велека да попадне в техни ръце. Отправите ли взор към горните върхари от лявата страна на пролома, ще видите разнообразни вкаменелости. Уникалните скали са сътворени през далечната история на земята. Ждрелото по средата се стеснява от две отвесни скали и замязва на гигантска врата, от която към село Згориград се открива необятен, несравним пейзаж.
" Вратцата " има славата на прелъстителен скален обект за алпинистите. От 150 до 500 метра височина са скалите за катерене. Нагоре се виждат сипеи и поредност от върхове, ръбове, кули и плочи. Погледната изпод Централната стена на масива наподобява страховито. Тя е най-импозантният алпийски обект в България. На " Вратцата " са се събирали алпинисти от разнообразни генерации. И до през днешния ден се организират алпиниади с наше и интернационално присъединяване. Дивил се е на хубостта на " Вратцата " и известният френски планинар Рене Демезон, определил ждрелото като " Малките Доломити ".
Близо до скалите има построен алпийски дом - комфортен и многолюден център за феновете на смелия спорт. А малко по-надолу, работещ ресторант ще Ви накара да се почувствате мечтан посетител. Там ще Ви поглезят с врачанско вино и вкусни гозби.

Девизът на Враца е „ Град като Балкана – античен и млад “. Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е насочна точка към голям брой пещери, водопади и забавни скални формирания. Най-известни измежду тях са пещерата " Леденика " , водопадът " Скакля " и несъмнено, проходът " Вратцата ". Като естествено естествено барикада при скалите поражда и селището Вратица. Началото на този град може да се търси само тук, при пролома " Вратцата ".
Археолозите откриват наличие на хора по тези места още през второто хилядолетие преди новата епоха . Намерени са медни и бронзови оръдия на труда, оръжия и украшения. С тези сечива тракийското племе трибали се е прехранвало и защитавало от нашествията на илирийските и скитски племена. Когато тук пристигнали римляните, те първи разкрили в планината път към медните мини. И свързали ориста си с това благосъстояние и с отвесните скали на пролома при река Лева, където изникнало римско рударско населено място с монетарница за бронзови монети. За да защитят този богат край от нашественици, римляните вдигнали здрава цитадела при " Вратцата " над река Лева. Началото на римската агресия по тези земи стартира през 28 година прочие Хр. Враца е част от Римската Империя за интервал от близо 400 години .
През интервала на Средновековието градът носи името Вратица, което значи " врата ". И новите заселници – славяните и прабългарите - също отправили взор нагоре към скалите на пролома. Славянско населено място на река Лева почнало да играе значима роля още през Първата българска страна. Два пъти тази българска твърдина е разбивала византийски войски и спасявала достойнството на България. Тя е дала своята дан и за раждането и укрепването на Втората българска страна. Като признателност за това, цар Асен I построил през XIII век вътре в крепостта царски манастир. Едно цяло столетие Вратица е била несломима твърдина на Асеневци и след това още един век - гранитна опора на Шишмановци. Множество разкопки на археолозите и откритите артефакти потвърждават съществуването на богата материална просвета.

В годините на турското господство Враца е гарнизонно и попътно населено място, неведнъж опустошавано и още веднъж изграждано. През 1596 година е потърпевшо при влашкия държател Михай Витяз, а по-късно (в началото на XIX век), по времето на Осман Пазвантоглу градът става сцена на стълкновение сред видинския феодал и султанските войски. През този интервал са построени и двете запазили се до днешни дни жилищно-отбранителни кули - „ Куртпашовата кула “ и „ Кулата на Мешчиите “.
В края на XVIII и началото на XIX век Враца става занаятчийски център с усилена търговия и развито абаджийство, кожарство и златарство. Продукцията на локалните майстори била в магазините на Лион,Виена, Букурещ и Цариград. Естествено е, че процъфтявал и духовният живот в града - строели се храмове, учебни заведения и красиви къщи. Тук е живял и работил Софроний Врачански. Днес неговото име носи Етнографският комплекс „ Св. Софроний Врачански “. Враца е център на трети революционен окръг по време на Априлското въстание с основен деятел Стоян Заимов. И тук е огромният позор за нас, врачаните, тъй като въстание в този окръг не избухва заради огромния брой османски войски, съсредоточени в района, в очакване на война със Сърбия, както и поради малодушието на локалните комитетски дейци.
Знакова фигура в историята на Враца постоянно ще бъде Христо Ботев. В нощта против 17 май, от румънския крайдунавски град Гюргево към България потегля чета от български емигранти, предвождана от поета бунтовник Христо Ботев. С австрийския пътнически транспортен съд „ Радецки” четниците стигат до Козлодуйския бряг и оттова поемат към Врачанския Балкан. При тежки борби с многочисления башибозук и постоянната османска армия четата е разгромена. Там намира гибелта си и Христо Ботев. И тук легендите са доста - че е погубен от своите, че са го предали овчари от околните махали… Но историческата действителност за гибелта на гения на България в никакъв случай няма да стане до дъно изяснена . За да отмие срама от челото локалната общност прави от гранит и бронз монумент в центъра на Враца и на всеки 2 юни поданството и походниците от цялата страна свеждат глава на Околчица под големия кръст, подложен наоколо до лобното място на войводата.

Градът е освободен от турска власт на 9 ноември 1877 година Враца е първият свободен град в Северозападна България. В чест на освобождението е повдигнат монумент на Вестителя.
Врачани могат да Ви се похвалят и с Мито Орозов. През 1833 година той основава дружество за произвеждане на транспортни средства въз основата на обичайното за града коларо-железарство – двуколки, кабриолети, карети, коли за търговски цели и шейни. На първото българско ревю в Пловдив през 1892 година Мито Орозов получава златен орден за своята активност. Скоро продукцията му намира необятно разпространяване освен в България, само че и на Балканския полуостров. От моделите на самоукия занаятчия се заинтересувал и Хенри Форд, който го дефинира като „ персона с европейски мащаб, разум и познания “.

Регионът към Враца се слави и като винопроизводителен център. След основаването на Княжество България в региона са налице условия за интензивно развиване на лозарството. Врачанските виновност получават самопризнание и в чужбина. На интернационален конкурс за виновност и ликьори през 1896 година в Брюксел врачанинът Стефан Кръскьов получава специфичната премия и тапия.
За да не ви се стори доста изсъхнал този роман или прекомерно изпълнен с история, ето и едно обичайно ядене, което всяка врачанска майка с горделивост предава на дъщеря си. Това са гнетените чушки с фасул. Това е ядене, което се подготвя на Бъдни вечер, само че врачани не могат да чакат дотогава и то става традиция за Северозапада.
Ето и рецептата.
Около десетина сухи чушки се накисват в хладка вода. През това време свареният бял фасул се овкусява с чубрица, пипер, магданоз и сол. Като изстине, с него се пълнят чушките и тавата се поставя във фурната да се пече за към 30-40 минути. Докато из къщата Ви се носи ароматът на сухите чушки с фасул, може да си извършите и една домашна лютика : 8 чушки, 1 наследник домат, 2 червени домата, 3 скилидки чесън, 4 стръка магданоз, олио и сол. Чушките и патладжанът се изпичат и се поставят в тенджера с похлупак, с цел да се задушат. Доматите се поставят в тенджерка с вряща вода за 1-2 минути. След това, зеленчуците се обелват, нарязват на дребно и благодарение на чукало се счукват дружно с чесъна и магданоза. Накрая лютиката се овкусява с олио и сол на усет. А това би трябвало да се полее с вино „ Врачанска теменуга “. Все още може да се откри някоя и друга бутилка вино от тези сортове за ценители.
Ако не ви се занимава с готвене – на всички места в града може да си хапнете по една принцеса. Не се усмихвайте – принцесата е една филия, намазана с кайма и настърган кашкавал, запечена на скара. Името си тази закуска е взела от откритата от археолозите Тракийска принцеса при разкопките и градежа на Двореца на културата през 60-те години.
Не остана доста време да Ви опиша и за хората от врачанско. Тежкият недостиг в последните десетилетия, ги направи строги и не доста приказливи. Успяват да държат главите си изправени и в сложни обстановки пускат в ход врачанския комизъм, цялостен с подигравка и жлъч. Ето няколко израза, които са доказателство за това, че във Враца врана не каца, а рошавите изрази ще ви накарат да се посмеете от сърце.
Не задавайте въпроси като: „ Къде да седна? Какво да хапвам? Това къде да го сложа” и така нататък Ще получите бърз и назидателен отговор, а и циничен, както се сещате.
„ Майка ми е мъжка “ – надпис до водача в северозападен рейс, отговор на всички, които имат да споделят нещо за майката на водача.
" но – фурия, дракон " - пиеш като борованска но
" клепаре, клаповци " – чехли за вървене в черния двор, нормално в клепаре се трансформират старите обувки
" кво мъ дзепаш бе " – какво ме гледаш - опасност, отправена нормално към чужд или чужденец, звучи предизвикателно и жестоко, задачата е да бъде пропъден или да сътвори условия за побой
" еее, клепарестия " – хей, ушатия (спомнете синяки от етюдите на Краси Радков)
" жми градо и циганете рупат джанки " -интепретация на Дебеляновото „ Спи градът в безшумните тъми “
" немааа та веселба " – няма да те забавя, иронично, с противоположното значение, значи, че говорещият няма желание да извършва това, за което е помолен
" да пъкна " – да се покажа ( " пъкни ма ооу, яла а ти кажа нешту " - покажи се да ти кажа нещо.)
" кво са влачиш като свинско чирво? " – подкана да се върви по-бързо

" оти са шашавиш, па ти ма/бе " – за какво се правиш на вманиачен, за какво се майтапиш, не се прави, че не разбираш
" изтъкнат охлюв " – прочут персонаж
" улете като манарче у гнила тиква " – влезе елементарно, без да среща загради
Това беше разходката из Враца. Има още доста невероятни места и още по-интересни хора, само че си резервирам правото да Ви срещна с тях в някои от идващите материали.
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР