Музей на виното пази уникални рецепти за старобългарски вина
Уникален музей на виното откри своя дом в най-малкия български град Мелник. От доста години – от потомство на потомство и от жанр в жанр, градът се слави с неповторимите усети на винената напитка, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Интересната експозиция отваря порти през 2013 година, в сърцето на най-древния български винарски район в страната. Избата е подземен и в нея е подредена богата експозиция, която споделя за историята на виното, на лозарството и на винопроизводството през хилядолетията.
Легендата гласи, че първият лозар е бил библейският Ной. След потопа, в който той съумял да избави двойка от всеки тип животно на света, праведният Ной слязъл на сушата и се опиянил от „ подквасваното пиво ”. Лозята на Ной се простирали в необятен регион към планината Арарат и в южната част на Кавказ, т.е. на днешни територии в Турция, Сирия и Армения.
Древните гърци пък смятат виното за подарък от боговете – от Дионис до пастира на овцете му Стафилос /гръцки – „ грозде ”/. Веднъж пастирът забелязал, че една от козите от стадото непрекъснато бягала и се прибирала след другите, освен това в много радостно въодушевление. Стафилос я наблюдавал и видял, че животното яде плодовете на непознато дърво. Набрал от тях и ги занесъл на господаря си, който пък открил, че изстисканият сок от плодовете след време придобивал опияняващи свойства.
Дионис пък научил индивида да прави вино и го кръстил с името на козаря.
Древни артефакти сочат, че подиуми с гроздобер и действия, свързани с виното, са открити и датирани от третото хилядолетие преди Христа.
За античния гръцко-римски свят виното не е било просто напитка. То е център на цивилизацията наедно с хляба и зехтина. Именно производството на тези три продукта – хляба, зехтина и виното, е повлияло най-вече върху развиването на технологията и търговията, а от празниците се раждат и изкуствата.
Около 600 година прочие н. е. римляните стартират да отглеждат облагородената лоза, – очевидно под въздействие на гръцките колонии в южните елементи на полуострова.
В архаичните времена от 8 до 3-ти век преди Христа не е било позволено на мъже под 30-годишна възраст да пият вино. За дамите пък възбраната е била цялостна.
Победоносните римски легиони придвижват в Италия питателните привички, сред които и модата на виното. Постепенно в Рим мъжете стартират да показват мястото си в обществената подчиненост посредством желания към едни или други виновност и опцията да си ги доставят.
През III век след Христа виновността от Галия (част от днешна Франция) към този момент са били много известни в Рим.
А за какво музеят се сгушва точно в Мелник?
Мелник е и ще остане един от най-романтичните градове в България. И през днешния ден той притегля магнетично с богатата си история, бурно минало и цялостна с повратности орис. Градът и до през днешния ден пази достоверният си образ, и е ситуиран измежду неповторима природа в Югозападен Пирин. Скътал неповторими културни и исторически монументи, той е разгласен за историко-археологически, архитектурно-художествен и естествен резерват.
Най-старото население, обитавало междинното поречие на река Струма, е огромното и мощно тракийско племе меди. То не устоя напора на римските легиони и през 28 година прочие н. е. влиза в състава на Римската империя.
През VI-VII век в долината на Средна Струма се настаняват славянските племена стримонци, а малко по-късно и българите. Към този интервал се отнася догатката за възникването на селището въз основа на наименованието му.
Сред множеството хипотези надвива схващането, че името на града идва от странното славянско слово „ мел ”, което значи бяла глина, креда, с което се значат скалите и пясъчниците, измежду които е ситуиран.
По време на византийското господство Мелник е огромен и прочут град, един от значимите градове във Византия. С този интервал са свързани голям брой митове. Според тях в града на изгнание били изпратени изпаднали в недружелюбност знатни велможи от византийския двор. Те идвали с благосъстоянията и фамилиите си, а градът се развил като културен център.
Най-голям подем в Мелник, обаче, настава след освобождението на България от византийското господство. За огромното значение, което му отдава българският цар Калоян приказва фактът, че той изпраща като негов шеф своя племенник Алексий Слав. Като столица на Славовите владения, Мелник претърпял години на максимален подем.
През втората половина на XIV в. Мелник е под властта на севастократор Хрельо. В дарствената грамота, която той дава на метоха, за първи път се приказва за развиване на лозарството в Мелник, което по-късно става главен занаят на популацията и основава неговата популярност.
Предполага се, че Мелник е превзет от турците през 1387 година
Богатата история на града е разказана в музея на виното през днешния ден. Тя оживява и с всяка глътка, която посетителите отпиват с любознание, само че и респект към напитката на боговете.
Едно е несъмнено: че виновността тук са с автентичен генезис, цвят, мирис и усет. Питиетата са създадени по достоверна мелнишка рецепта и технология.
На посетителите е позволено сами да си изпълнят от еликсира и да го бутилират с достоверна ръчна преса. Впечатляват се и от неповторимата сбирка от принадлежности, съдове, уреди и технологии за произвеждане на вино и ракия – ножици, кошници, кошове, бъчви, плетени дамаджани, павурчета, мелачки.
В трезора на музея е ситуирана специфична селекция мелнишки виновност, създадени от винарските мазета на район Средна Струма.
Иначе, основателите на музея доста години се готвили за откриването му. Събирали антични принадлежности за засаждане на грозде, за подготвяне и запазване на напитката. И решили да оферират единствено домашни виновност, създадени по рецепта и технология на дедите им.
Колекцията от виновност в трезора постоянно наброява над 400 бутилки, като измежду тях има и скъпи експонати. Те могат да бъдат закупени, само че незабавно се слагат нови бутилки в трезора. Като консултанти са привлечени локални енолози, които дават информация и описват историята на лозарството и винопроизводството в района. Предлагат се за продажба артикули на винарски мазета от района, най-отлежалите виновност са от 2000 година. През вековете от Мелник са тръгвали керваните с гъсто мелнишко вино, което е могло в забрадка да го носиш, описват легендите.
Стигали до Западна Европа, а трасето е известно като “Пътя на виното ”.
В музея има съдове, които са си напряко с историческа и етнографска стойност, измежду тях и такива от древността – глинени, дървени и железни принадлежности за окопаване и подкастряне, за преместване и предпазване на гроздето и виното. Над експонатите има фотоси и рисунки, илюстриращи процеса на подготвяне на виното – от засаждането до наливането му в бъчвите. Не липсват и боговете на виното от най-различните времена.
Трезорът се обитава в обичайните за Мелник тунели, по стените на които се подават гърлата на бутилките от скъпата сбирка.
В залата за дегустация посетителите могат да опитат четири типа вино: алените са от сортовете “Широка мелнишка лоза ”, “Мерло ” и “Каберне ”, а бялото е купаж – “Сандански мискет ” и “Керацуда ” или “Шардоне ” и “Мускат ”.
Най-скъпата бутилка вино в трезора сега е на цена от 70 лв.. Тя е от годишна продукция 2007 година и е купаж от “Мерло ”, “Каберне ” и “Широка мелнишка лоза ”. Съхранява се в специфични пясъчни бутилки – стъклото е покрито компактно с пясък, и при непрекъсната температура сред 12 и 14 градуса. /БГНЕС
Интересната експозиция отваря порти през 2013 година, в сърцето на най-древния български винарски район в страната. Избата е подземен и в нея е подредена богата експозиция, която споделя за историята на виното, на лозарството и на винопроизводството през хилядолетията.
Легендата гласи, че първият лозар е бил библейският Ной. След потопа, в който той съумял да избави двойка от всеки тип животно на света, праведният Ной слязъл на сушата и се опиянил от „ подквасваното пиво ”. Лозята на Ной се простирали в необятен регион към планината Арарат и в южната част на Кавказ, т.е. на днешни територии в Турция, Сирия и Армения.
Древните гърци пък смятат виното за подарък от боговете – от Дионис до пастира на овцете му Стафилос /гръцки – „ грозде ”/. Веднъж пастирът забелязал, че една от козите от стадото непрекъснато бягала и се прибирала след другите, освен това в много радостно въодушевление. Стафилос я наблюдавал и видял, че животното яде плодовете на непознато дърво. Набрал от тях и ги занесъл на господаря си, който пък открил, че изстисканият сок от плодовете след време придобивал опияняващи свойства.
Дионис пък научил индивида да прави вино и го кръстил с името на козаря.
Древни артефакти сочат, че подиуми с гроздобер и действия, свързани с виното, са открити и датирани от третото хилядолетие преди Христа.
За античния гръцко-римски свят виното не е било просто напитка. То е център на цивилизацията наедно с хляба и зехтина. Именно производството на тези три продукта – хляба, зехтина и виното, е повлияло най-вече върху развиването на технологията и търговията, а от празниците се раждат и изкуствата.
Около 600 година прочие н. е. римляните стартират да отглеждат облагородената лоза, – очевидно под въздействие на гръцките колонии в южните елементи на полуострова.
В архаичните времена от 8 до 3-ти век преди Христа не е било позволено на мъже под 30-годишна възраст да пият вино. За дамите пък възбраната е била цялостна.
Победоносните римски легиони придвижват в Италия питателните привички, сред които и модата на виното. Постепенно в Рим мъжете стартират да показват мястото си в обществената подчиненост посредством желания към едни или други виновност и опцията да си ги доставят.
През III век след Христа виновността от Галия (част от днешна Франция) към този момент са били много известни в Рим.
А за какво музеят се сгушва точно в Мелник?
Мелник е и ще остане един от най-романтичните градове в България. И през днешния ден той притегля магнетично с богатата си история, бурно минало и цялостна с повратности орис. Градът и до през днешния ден пази достоверният си образ, и е ситуиран измежду неповторима природа в Югозападен Пирин. Скътал неповторими културни и исторически монументи, той е разгласен за историко-археологически, архитектурно-художествен и естествен резерват.
Най-старото население, обитавало междинното поречие на река Струма, е огромното и мощно тракийско племе меди. То не устоя напора на римските легиони и през 28 година прочие н. е. влиза в състава на Римската империя.
През VI-VII век в долината на Средна Струма се настаняват славянските племена стримонци, а малко по-късно и българите. Към този интервал се отнася догатката за възникването на селището въз основа на наименованието му.
Сред множеството хипотези надвива схващането, че името на града идва от странното славянско слово „ мел ”, което значи бяла глина, креда, с което се значат скалите и пясъчниците, измежду които е ситуиран.
По време на византийското господство Мелник е огромен и прочут град, един от значимите градове във Византия. С този интервал са свързани голям брой митове. Според тях в града на изгнание били изпратени изпаднали в недружелюбност знатни велможи от византийския двор. Те идвали с благосъстоянията и фамилиите си, а градът се развил като културен център.
Най-голям подем в Мелник, обаче, настава след освобождението на България от византийското господство. За огромното значение, което му отдава българският цар Калоян приказва фактът, че той изпраща като негов шеф своя племенник Алексий Слав. Като столица на Славовите владения, Мелник претърпял години на максимален подем.
През втората половина на XIV в. Мелник е под властта на севастократор Хрельо. В дарствената грамота, която той дава на метоха, за първи път се приказва за развиване на лозарството в Мелник, което по-късно става главен занаят на популацията и основава неговата популярност.
Предполага се, че Мелник е превзет от турците през 1387 година
Богатата история на града е разказана в музея на виното през днешния ден. Тя оживява и с всяка глътка, която посетителите отпиват с любознание, само че и респект към напитката на боговете.
Едно е несъмнено: че виновността тук са с автентичен генезис, цвят, мирис и усет. Питиетата са създадени по достоверна мелнишка рецепта и технология.
На посетителите е позволено сами да си изпълнят от еликсира и да го бутилират с достоверна ръчна преса. Впечатляват се и от неповторимата сбирка от принадлежности, съдове, уреди и технологии за произвеждане на вино и ракия – ножици, кошници, кошове, бъчви, плетени дамаджани, павурчета, мелачки.
В трезора на музея е ситуирана специфична селекция мелнишки виновност, създадени от винарските мазета на район Средна Струма.
Иначе, основателите на музея доста години се готвили за откриването му. Събирали антични принадлежности за засаждане на грозде, за подготвяне и запазване на напитката. И решили да оферират единствено домашни виновност, създадени по рецепта и технология на дедите им.
Колекцията от виновност в трезора постоянно наброява над 400 бутилки, като измежду тях има и скъпи експонати. Те могат да бъдат закупени, само че незабавно се слагат нови бутилки в трезора. Като консултанти са привлечени локални енолози, които дават информация и описват историята на лозарството и винопроизводството в района. Предлагат се за продажба артикули на винарски мазета от района, най-отлежалите виновност са от 2000 година. През вековете от Мелник са тръгвали керваните с гъсто мелнишко вино, което е могло в забрадка да го носиш, описват легендите.
Стигали до Западна Европа, а трасето е известно като “Пътя на виното ”.
В музея има съдове, които са си напряко с историческа и етнографска стойност, измежду тях и такива от древността – глинени, дървени и железни принадлежности за окопаване и подкастряне, за преместване и предпазване на гроздето и виното. Над експонатите има фотоси и рисунки, илюстриращи процеса на подготвяне на виното – от засаждането до наливането му в бъчвите. Не липсват и боговете на виното от най-различните времена.
Трезорът се обитава в обичайните за Мелник тунели, по стените на които се подават гърлата на бутилките от скъпата сбирка.
В залата за дегустация посетителите могат да опитат четири типа вино: алените са от сортовете “Широка мелнишка лоза ”, “Мерло ” и “Каберне ”, а бялото е купаж – “Сандански мискет ” и “Керацуда ” или “Шардоне ” и “Мускат ”.
Най-скъпата бутилка вино в трезора сега е на цена от 70 лв.. Тя е от годишна продукция 2007 година и е купаж от “Мерло ”, “Каберне ” и “Широка мелнишка лоза ”. Съхранява се в специфични пясъчни бутилки – стъклото е покрито компактно с пясък, и при непрекъсната температура сред 12 и 14 градуса. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ