Унгарският премиер Орбан и българският президент Радев са двамата най-големи

Унгарският министър председател Орбан и българският президент Радев са двамата най-големи миротворци в Европа. Няма „ мирна самодейност “ на президента Путин, която тези двама миротворци да не са припознали и да не са подкрепили. Остава да се зададе „ второстепенния “ въпрос ЗАЩО? При Радев нещата са релативно ясни. В България постоянно е имало по-голяма или по-малка част от обществото, подготвена да се раздели със свободата и идентичността си с цел да обслужи с робско поклонение имперските упоритости на „ матушка “ Русия – във всички нейни исторически превъплощения. Радев без подозрение е част от тази общественост, от нейната картина на света, от политическата инфраструктура, която подсигурява допустимо най-голямата степен на надзор на Москва върху България. Неговото избиране през 2016 година бе промотирано от публични, корпоративни и други, по-специализирани ползи, изразяващи стратегическите позиции на Русия по отношение на нашата страна. Примерите са „ легион “ и са добре познати, с цел да се стопираме особено на тях. Най-актуалния образец е пословичното „ миротворство “ на Радев, което той споделя в Европа единствено с Орбан. По-интригуващо е „ миротворството “ на Орбан. Унгария е страна, пазеща жив загатна за експанзията на Москва през 1956 година, разгромила въстанието против комунистическия режим. Преди това – през 1944-45 година – сталинисткият валяк премаза унгарската самостоятелност дружно с тази на всички други страни в източна Европа. През 70-те и 80-те години Будапеща излъчи най-мекия – реформистки комунистически режим, ориентиран към съвместяване на неизбежния руски надзор и ползите на унгарското общество да живее колкото се може по-свободно при тези условия на разграничена Европа. За междинния маджарин е без подозрение явно, че в случай че Путин прегази Украйна, неговите последващи цели ще се концентрират още веднъж върху западните съседи – Балтика, Молдова, Балканите, централна Европа. Ще пристигна още веднъж и реда на Унгария да се раздели със своята самостоятелност. За езиково и културно неповторимото унгарско общество независимостта постоянно е била И въпрос за оцеляване на тази неповторима еднаквост сред „ немска “ и „ славянска “ Европа. Дали Орбан не познава тези причини за оцеляване на самостоятелна Унгария или има по-важни от гл. точка на неговата власт причини, които го карат да прави трагични комромиси с дълготрайните ползи на своята страна? За разлика от България, в Унгария няма основна част от обществото, подготвена непринудено да се трансформира в слугинска котерия на имперска Москва. Всеки, който лицемерно или намерено поддържа кремълската експанзия против Украйна обективно застава измежду съдружниците на една нова съветска експанзия към източна Европа. Да се чака Путин да премаже Украйна и да спре – да не продължи на Запад е наивно. Неговият режим – както и най-вероятните наследници на неговия режим се нуждаят от непрекъсната външна експанзия с цел да стабилизират публичната поддръжка за престъпното олигархично ръководство, посредством което Кремъл изсмуква ресурсите и бъдещето на Русия. Орбан води сложна идеологическа война с Брюксел на тематика „ обществени полезности “. Интерпретацията на човешките права и на институционалното устройство на една демократична европейска страна е трагично друга при постмодерния демократичен хайлайф на западна Европа и преживяващия себе си като европейски водач на консерватизма Виктор Орбан. Ако характерната различност на унгарския водач се изчерпваше с тези различия, тя би била по-лесно обяснима в сравнение с е цялостното му държание оттатък институционалните и ценностни разлики сред постлиберали и консервативни популисти. Но разликите не се изчерпват с това. Орбан е главен съдружник на Путин в неговата многостранна експанзия по отношение на Европа – пропагандна, енергийна, по отношение на Украйна – военна. Откога маджарите станаха съдружници на имперската орда? Орбан интензивно построява балканска ос на опозиция против западната тактика за интеграция на Балканите в Европа и атлантическия съюз. Силният човек в Будапеща развива специфични сърдечни връзки със сръбския президент Вучич – специфичен съдружник на Путин на Балканите. Лидерът на свръхкорумпирания режим в Скопие до 2016 година – Груевски – получи леговище в Будапеща с цел да не бъде вкаран в пандиза след няколко неоправдателни присъди за корупция. Орбан се стреми да построява източноевропейски съюз на властнически водачи и политически режими, опълчени на това, което може да се назова европейски мейнстрийм и скептични по отношение на атлантическия мейнстрийм на европейската система за сигурност. Путин харесва това. Путин обожава това. Орбан – също. И двамата желаят цялата власт – не желаят да разделят властта с никого. Затова към този момент са дружно – в една лодка. Единственият въпрос, който остава без отговор е докога междинният маджарин ще бъде податлив да жертва дълготрайните ползи на европейска Унгария поради властовите упоритости на Орбан да има толкоз власт, колкото имат и Путин, и Вучич и по-малкото другарче на будапещенския владетел – македончето Груевски? Огнян Минчев, коментар във фейсбук