Унгария иска да е газов хъб за Балканите и Централна Европа
В
Унгария желае да е газов хъб за Балканите и Централна Европа
В страните от Централна и Югоизточна Европа спорят за преноса на природния газ от откритото в Черно море находище. В Унгария считат, че ерата на монопола на „ Газпром “ в района е към своя край.
Преди няколко години в румънската част на Черно море /непосредствено до границата с България – бел.ред./ беше намерено огромно газово находище. По предварителни данни неговите ресурси са минимум 40 милиарда куб.м. газ, само че могат да доближат и 200 милиарда. Това е задоволително, с цел да се покрият потребностите на Румъния за идващите няколко десетилетия. Освен това, газът може да бъде експортиран.
Добитият в Черно море газ се планува да бъде превозен в европейските страни по новия водопровод BRUA, който, съгласно първичния проект, би трябвало да свърже България, Румъния, Унгария и Австрия. BRUA, чието строителство се реализира с поддръжката на Европейския съюз и Европейската банка за възобновяване и развиване, би трябвало да бъде пуснат в употреба през 2019 година
[b]Унгария желае да е енергиен водач в региона[/b]
В същото време реализирането на плана се усложнява от това, че страните, участващи в него, се управляват от разнообразни, от време на време противоположни претекстове. От една страна, западноевропейските страни, в това число Австрия, имат намерение да диверсифицират доставките на газ и по този метод да понижат своята енергийна взаимозависимост от Русия. С тях си сътрудничат американската компания „ ЕксонМобил “ и австрийският тръст О Ем Ви, които вършат геоложки изследвания в Черно море.
От своя страна Унгария желае да заеме водещи позиции в енергийния бранш на Централна Европа и Балканите. През юли 2017 година управляващите в Будапеща оповестиха, че газопроводът BRUA ще стигне единствено до Унгария и няма да пресече границата на Австрия – по-рано се предполагаше, че крайният пункт на тръбопровода ще стане австрийският град Баумгартен, където се намира най-важният газоразпределителен център в Централна Европа.
В Унгария настояват, че по-нататъшното превозване на газа може изцяло да се обезпечи посредством територията на Словакия. Много специалисти считат, че по този метод Будапеща се пробва да се конкурира с Виена и да изиграе основна роля в преноса на „ синьото гориво “ за страни като Словакия, Сърбия, Хърватия и Украйна.
През февруари 2018 година унгарският министър председател Виктор Орбан разгласи „ завършек на ерата на съветския газов монопол “: по думите му, Унгария има намерение в продължение на 15 години годишно да купува от Румъния по над 4 милиарда куб.м. газ. Така още през 2021-22 година румънският газ ще обезпечава над половината от потреблението на Унгария. В последна сметка Унгария и целият район ще се окажат в доста по-печелившо геостратегическо състояние, в сравнение с преди, акцентира Орбан.
[b]Румъния ожесточава закона за данъчното облагане на добивните компании[/b]
Що се отнася до Румъния, то тук не стопират разногласията на тематика безхаберие и корупция във връзка с издаването на лицензи за газодобивните компании. По-рано съответните позволения могат да бъдат получени относително по-евтино – това значи, че, всъщност, Букурещ непринудено се е лишавал от обилни средства.
Орбан никога не споделя довиждане на Москва, единствено леко се дистанцира. / БГНЕС
Положението би трябвало да се промени от законодателните ремонти, утвърдени при започване на юли от румънския парламент. Според новите правила, които още не са влезнали в действие, данъкът върху добива на газ ще доближи 13% от неговата стойност. Освен това законът планува смяна на данъчното облагане на добивните компании според от смяната на пазарните цени, а също по този начин въвеждане на налог върху спомагателните приходи на фирмите.
Междувременно румънските опозиционни политици разкритикуваха признатите ремонти. Според тях, множеството други газодобивни страни таксуват енергийните концерни с надалеч по-големи такси и налози.
[b]Унгария не обръща тил на Русия[/b]
Както и да е, унгарските специалисти считат, че в разногласието към черноморския газ Будапеща и отсега нататък ще играе основна роля. Икономистът Андраш Деак отбелязва, че Унгария за пръв път от 60 години ще може да внася газ не от Русия. „ Да не се възползваш от такава опция би било извънредно неуместно “, уверен е специалистът.
В същото време открит остава въпросът за това, по какъв начин държавното управление на Орбан ще може да подсигурява безпроблемния пренос на газ на допустима цена през територията на Унгария, а също по този начин ще успее ли да употребява румънския газ като коз при договарянията си с Москва.
Що се отнася до изявленията на премиера Орбан за намаляването на зависимостта на Унгария от съветския газ, то това не е удостоверение за смяната на неговия политически курс. Според Деак Орбан, както и преди симпатизира на Кремъл.
„ Към момента в политически проект Русия играе за Орбан не толкоз значима роля, тъй като позициите на Ангела Меркел са отслабнали, и Унгария към този момент не е изолирана в Европейски Съюз, както беше преди няколко години “, посочи специалистът. „ Освен това, Унгария залага на укрепването на връзките със Съединени американски щати, където на власт е президентът Доналд Тръмп. В същото време Будапеща не си споделя довиждане с Москва, а единствено леко се дистанцира от нея “, прибавя Деак.
Сходно мнение споделя и политологът и експерт в региона на унгарско-руските връзки Петер Креко. Според него сега Виктор Орбан се пробва да сътвори положителни връзки със Съединени американски щати и страните от Западна Европа. По тази причина за унгарския министър председател е доста значимо да покаже на своите лични жители и на интернационалната общественост, че не зависи от президента Путин.
Що се отнася до разногласието към газовото находище в Черно море, то, като страна с лимитирани запаси, Унгария се стреми да стане енергиен хъб в района. „ Така Орбан желае да разшири и своето районно въздействие – даже, в случай че в съответния случай това не е обвързвано непосредствено с износа на неговата идеология в страните от Югоизточна Европа “, заключава политологът. /БГНЕС
----------
Кено Ферзек, „ Дойче Веле “
В страните от Централна и Югоизточна Европа спорят за преноса на природния газ от откритото в Черно море находище. В Унгария считат, че ерата на монопола на „ Газпром “ в района е към своя край.
Преди няколко години в румънската част на Черно море /непосредствено до границата с България – бел.ред./ беше намерено огромно газово находище. По предварителни данни неговите ресурси са минимум 40 милиарда куб.м. газ, само че могат да доближат и 200 милиарда. Това е задоволително, с цел да се покрият потребностите на Румъния за идващите няколко десетилетия. Освен това, газът може да бъде експортиран.
Добитият в Черно море газ се планува да бъде превозен в европейските страни по новия водопровод BRUA, който, съгласно първичния проект, би трябвало да свърже България, Румъния, Унгария и Австрия. BRUA, чието строителство се реализира с поддръжката на Европейския съюз и Европейската банка за възобновяване и развиване, би трябвало да бъде пуснат в употреба през 2019 година
[b]Унгария желае да е енергиен водач в региона[/b]
В същото време реализирането на плана се усложнява от това, че страните, участващи в него, се управляват от разнообразни, от време на време противоположни претекстове. От една страна, западноевропейските страни, в това число Австрия, имат намерение да диверсифицират доставките на газ и по този метод да понижат своята енергийна взаимозависимост от Русия. С тях си сътрудничат американската компания „ ЕксонМобил “ и австрийският тръст О Ем Ви, които вършат геоложки изследвания в Черно море.
От своя страна Унгария желае да заеме водещи позиции в енергийния бранш на Централна Европа и Балканите. През юли 2017 година управляващите в Будапеща оповестиха, че газопроводът BRUA ще стигне единствено до Унгария и няма да пресече границата на Австрия – по-рано се предполагаше, че крайният пункт на тръбопровода ще стане австрийският град Баумгартен, където се намира най-важният газоразпределителен център в Централна Европа.
В Унгария настояват, че по-нататъшното превозване на газа може изцяло да се обезпечи посредством територията на Словакия. Много специалисти считат, че по този метод Будапеща се пробва да се конкурира с Виена и да изиграе основна роля в преноса на „ синьото гориво “ за страни като Словакия, Сърбия, Хърватия и Украйна.
През февруари 2018 година унгарският министър председател Виктор Орбан разгласи „ завършек на ерата на съветския газов монопол “: по думите му, Унгария има намерение в продължение на 15 години годишно да купува от Румъния по над 4 милиарда куб.м. газ. Така още през 2021-22 година румънският газ ще обезпечава над половината от потреблението на Унгария. В последна сметка Унгария и целият район ще се окажат в доста по-печелившо геостратегическо състояние, в сравнение с преди, акцентира Орбан.
[b]Румъния ожесточава закона за данъчното облагане на добивните компании[/b]
Що се отнася до Румъния, то тук не стопират разногласията на тематика безхаберие и корупция във връзка с издаването на лицензи за газодобивните компании. По-рано съответните позволения могат да бъдат получени относително по-евтино – това значи, че, всъщност, Букурещ непринудено се е лишавал от обилни средства.
Орбан никога не споделя довиждане на Москва, единствено леко се дистанцира. / БГНЕС Положението би трябвало да се промени от законодателните ремонти, утвърдени при започване на юли от румънския парламент. Според новите правила, които още не са влезнали в действие, данъкът върху добива на газ ще доближи 13% от неговата стойност. Освен това законът планува смяна на данъчното облагане на добивните компании според от смяната на пазарните цени, а също по този начин въвеждане на налог върху спомагателните приходи на фирмите.
Междувременно румънските опозиционни политици разкритикуваха признатите ремонти. Според тях, множеството други газодобивни страни таксуват енергийните концерни с надалеч по-големи такси и налози.
[b]Унгария не обръща тил на Русия[/b]
Както и да е, унгарските специалисти считат, че в разногласието към черноморския газ Будапеща и отсега нататък ще играе основна роля. Икономистът Андраш Деак отбелязва, че Унгария за пръв път от 60 години ще може да внася газ не от Русия. „ Да не се възползваш от такава опция би било извънредно неуместно “, уверен е специалистът.
В същото време открит остава въпросът за това, по какъв начин държавното управление на Орбан ще може да подсигурява безпроблемния пренос на газ на допустима цена през територията на Унгария, а също по този начин ще успее ли да употребява румънския газ като коз при договарянията си с Москва.
Що се отнася до изявленията на премиера Орбан за намаляването на зависимостта на Унгария от съветския газ, то това не е удостоверение за смяната на неговия политически курс. Според Деак Орбан, както и преди симпатизира на Кремъл.
„ Към момента в политически проект Русия играе за Орбан не толкоз значима роля, тъй като позициите на Ангела Меркел са отслабнали, и Унгария към този момент не е изолирана в Европейски Съюз, както беше преди няколко години “, посочи специалистът. „ Освен това, Унгария залага на укрепването на връзките със Съединени американски щати, където на власт е президентът Доналд Тръмп. В същото време Будапеща не си споделя довиждане с Москва, а единствено леко се дистанцира от нея “, прибавя Деак.
Сходно мнение споделя и политологът и експерт в региона на унгарско-руските връзки Петер Креко. Според него сега Виктор Орбан се пробва да сътвори положителни връзки със Съединени американски щати и страните от Западна Европа. По тази причина за унгарския министър председател е доста значимо да покаже на своите лични жители и на интернационалната общественост, че не зависи от президента Путин.
Що се отнася до разногласието към газовото находище в Черно море, то, като страна с лимитирани запаси, Унгария се стреми да стане енергиен хъб в района. „ Така Орбан желае да разшири и своето районно въздействие – даже, в случай че в съответния случай това не е обвързвано непосредствено с износа на неговата идеология в страните от Югоизточна Европа “, заключава политологът. /БГНЕС
----------
Кено Ферзек, „ Дойче Веле “
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ