Парите се въртят, правилата се менят
Умното ръководство на парите и вложенията се базира на няколко елементарни правилото, които са относително устойчиви във времето и всеки от нас ги познава. Когато би трябвало да ги използван към дълготрайното ни финансово обмисляне обаче, нещата не са толкоз лесни. Основната причина е, че светът, в който живеем се трансформира доста бързо (корона вирусът го направи още по-непредвидим) и би трябвало да се замислим дали разпоредбите, които знаем за персоналните ни финанси са още настоящи в новата действителност или към този момент са се трансформирали фрапантно.
Рискът не е това, което беше
Ако в миналото сме вложили в скъпи бумаги знаем, че един от първите документи, които би трябвало да попълним, е този за установяване на рисковия ни профил. В него има разнообразни въпроси за нашата възраст, приходи, капиталовия ни небосвод и по какъв начин бихме реагирали на избрани събития (като внезапен спад на цената на нашите активи). На тази база се дефинира склонността ни към вдишване на риск, като ние може да бъдем категоризирани като консервативни, уравновесени или нападателни вложители.
Това може да ни даде някаква визия дали сме рискови играчи или избираме сигурното, само че не знаем по какъв начин бихме реагирали, в случай че отрицателните сюжети от въпросите се осъществен. В това се убедиха доста начинаещи вложители през тази година. Част от тях си продадоха скъпите бумаги със относително дребна загуба (до 15%) и избраха да държат парите си в брой, до момента в който рецесията отмине. Други вложители осъществиха много по-големи загуби (над 50%), преди да излязат от пазара.
По мои наблюдения, единствено една дребна част от вложилите на фондовите тържища резервираха успокоение и задържаха вложенията си. Купувачите на акции и борсово търгувани фондове по време на спада бяха малко на брой, освен това с дребни суми. Това демонстрира, че дребна част от вложителите са оценили вярно риска, който могат да поемат, както и капиталовия си небосвод. За мен това значи и че малко на брой имат вяра в фирмите и фондовете, в които са вложили.
В световния и динамичен свят, в който живеем, заканите за нашите пари и вложения могат да дойдат отвред. Ако познаваме добре нашите активи и съблюдаваме определената капиталова тактика, ще спим по-спокойно по време на рецесии като сегашната. През последните няколко години аз се научих да правя оценка по-добре рисковете, а не да ги заобикалям (което е доста трудно).
Кредитите не са толкоз неприятни
Мен са ме възпитавали да тичам от надалеч от заемите и нито да вземам пари назаем, нито да давам. Както множеството хора, и аз не послушах родителите ми и желаех самичък да науча значимите уроци в живота си. Няколко пъти съм давал немалки суми на родственици и другари, които по този начин и не ми ги върнаха. По-лошото е, че не пристигнаха при мен, с цел да ми кажат каква е обстановката, а се криеха (и до момента ме отбягват).
Аз съм виновен човек и постоянно съм прибирал в точния момент взетите заеми от другари и сътрудници. Проблемите пристигнаха когато изтеглих заеми за десетки хиляди лв. и вноските по тях бяха по-голяма част от заплатата ми. Причината беше, че работех в банка и всички хора към мен по този начин правеха, а и лихвите за чиновници бяха относително ниски. Трябваха ми няколко години прецизна финансова дисциплинираност, с цел да изляза от тази обстановка.
И щях да не преставам да заобикалям заемите, в случай че обстановката в света не се беше трансформирала след предходната рецесия от 2008 година. В устрема си да подтикват стопанските системи, централните банки доведоха нещата до нулеви (дори отрицателни) лихви. С две думи, парите станаха (почти) безвъзмездни и лихвите по заемите удариха исторически най-ниските си равнища.
При рента по ипотечните заеми от 2.5% и инфлация от 4-5%, може да ползваш парите на другите хора като лост за нарастване на благосъстоянието си. Ако прибавим и рентабилност от препродажба на парцела, да вземем за пример, нещата са радикално разнообразни. Сега считам, че заемите не са неприятно нещо, в случай че знаем по какъв начин да ги използваме.
Под наем или назаем
Друг значим урок от детството ми беше, че би трябвало да си купя лично жилище, когато стана огромен и стартира работа. Тогава имахме съседи, които живееха чартърен и целият квартал шушукаше зад тила им, че нямат пари да си купят дом, а би трябвало да се местят от квартира на квартира. Разбрах, че това е извънредно, тъй като единствено чичо Митко (така се споделяше комшията) не пробиваше стените на жилището си всяка събота и неделя (за предпочитане рано заран, когато стените са по-меки, съгласно поверието), а и техният балкон единствен не беше остъклен (кухня на терасата беше огромен разкош едно време).
Като студент, а и по-късно като чиновник, съм сменил най-малко десетина квартири. На нито една от тях не се усещах като вкъщи си. Винаги имаше хазяи, които зорко следяха да не повредя собствеността им, да не поканвам другари, да не се прибирам след 21.00 часа и да не се окъпвам след този час и преди 7.00 часа сутринта (да, имаше и такава наемодателка, само че не се задържах за дълго при нея), и тъкмо в най-неподходящия миг за мен ме „ молеха учтиво “ да напусна жилището, тъй като идва племенница от провинцията/синът и снахата ще имат бебе/ще вършим аптека/имам багаж и няма къде да го сложа.
Последните няколко години (особено настоящата) трансформираха визията ми и по този въпрос. Вече има много професионални рентиери, които се грижат за техните наематели, а и пазарът като цяло се трансформира. В някои региони на София има цели комплекси, в които огромна част от жилищата в тях са купени с капиталова цел. Това ускорява конкуренцията сред наемодателите и става все по-изгодно да живеем чартърен. Корона рецесията още повече ускори тази наклонност и към този момент се усеща сензитивен спад в наемните цени на доста парцели в столицата и останалите огромни градове у нас, а в това време продажните цени в тези региони означават лек растеж, макар обстановката.
Това бяха три правила от ръководството на персоналните ми финанси и вложения, които премислих през последните години и трансформирах дълготрайното ми обмисляне по отношение на новите действителности в света. Вече не е рационално да вземаме решения на база на уроците ни от предишното и да използваме една и съща тактика до края на живота ни. Ако се научим да се приспособяваме, резултатите няма да закъснеят. Успех!
Рискът не е това, което беше
Ако в миналото сме вложили в скъпи бумаги знаем, че един от първите документи, които би трябвало да попълним, е този за установяване на рисковия ни профил. В него има разнообразни въпроси за нашата възраст, приходи, капиталовия ни небосвод и по какъв начин бихме реагирали на избрани събития (като внезапен спад на цената на нашите активи). На тази база се дефинира склонността ни към вдишване на риск, като ние може да бъдем категоризирани като консервативни, уравновесени или нападателни вложители.
Това може да ни даде някаква визия дали сме рискови играчи или избираме сигурното, само че не знаем по какъв начин бихме реагирали, в случай че отрицателните сюжети от въпросите се осъществен. В това се убедиха доста начинаещи вложители през тази година. Част от тях си продадоха скъпите бумаги със относително дребна загуба (до 15%) и избраха да държат парите си в брой, до момента в който рецесията отмине. Други вложители осъществиха много по-големи загуби (над 50%), преди да излязат от пазара.
По мои наблюдения, единствено една дребна част от вложилите на фондовите тържища резервираха успокоение и задържаха вложенията си. Купувачите на акции и борсово търгувани фондове по време на спада бяха малко на брой, освен това с дребни суми. Това демонстрира, че дребна част от вложителите са оценили вярно риска, който могат да поемат, както и капиталовия си небосвод. За мен това значи и че малко на брой имат вяра в фирмите и фондовете, в които са вложили.
В световния и динамичен свят, в който живеем, заканите за нашите пари и вложения могат да дойдат отвред. Ако познаваме добре нашите активи и съблюдаваме определената капиталова тактика, ще спим по-спокойно по време на рецесии като сегашната. През последните няколко години аз се научих да правя оценка по-добре рисковете, а не да ги заобикалям (което е доста трудно).
Кредитите не са толкоз неприятни
Мен са ме възпитавали да тичам от надалеч от заемите и нито да вземам пари назаем, нито да давам. Както множеството хора, и аз не послушах родителите ми и желаех самичък да науча значимите уроци в живота си. Няколко пъти съм давал немалки суми на родственици и другари, които по този начин и не ми ги върнаха. По-лошото е, че не пристигнаха при мен, с цел да ми кажат каква е обстановката, а се криеха (и до момента ме отбягват).
Аз съм виновен човек и постоянно съм прибирал в точния момент взетите заеми от другари и сътрудници. Проблемите пристигнаха когато изтеглих заеми за десетки хиляди лв. и вноските по тях бяха по-голяма част от заплатата ми. Причината беше, че работех в банка и всички хора към мен по този начин правеха, а и лихвите за чиновници бяха относително ниски. Трябваха ми няколко години прецизна финансова дисциплинираност, с цел да изляза от тази обстановка.
И щях да не преставам да заобикалям заемите, в случай че обстановката в света не се беше трансформирала след предходната рецесия от 2008 година. В устрема си да подтикват стопанските системи, централните банки доведоха нещата до нулеви (дори отрицателни) лихви. С две думи, парите станаха (почти) безвъзмездни и лихвите по заемите удариха исторически най-ниските си равнища.
При рента по ипотечните заеми от 2.5% и инфлация от 4-5%, може да ползваш парите на другите хора като лост за нарастване на благосъстоянието си. Ако прибавим и рентабилност от препродажба на парцела, да вземем за пример, нещата са радикално разнообразни. Сега считам, че заемите не са неприятно нещо, в случай че знаем по какъв начин да ги използваме.
Под наем или назаем
Друг значим урок от детството ми беше, че би трябвало да си купя лично жилище, когато стана огромен и стартира работа. Тогава имахме съседи, които живееха чартърен и целият квартал шушукаше зад тила им, че нямат пари да си купят дом, а би трябвало да се местят от квартира на квартира. Разбрах, че това е извънредно, тъй като единствено чичо Митко (така се споделяше комшията) не пробиваше стените на жилището си всяка събота и неделя (за предпочитане рано заран, когато стените са по-меки, съгласно поверието), а и техният балкон единствен не беше остъклен (кухня на терасата беше огромен разкош едно време).
Като студент, а и по-късно като чиновник, съм сменил най-малко десетина квартири. На нито една от тях не се усещах като вкъщи си. Винаги имаше хазяи, които зорко следяха да не повредя собствеността им, да не поканвам другари, да не се прибирам след 21.00 часа и да не се окъпвам след този час и преди 7.00 часа сутринта (да, имаше и такава наемодателка, само че не се задържах за дълго при нея), и тъкмо в най-неподходящия миг за мен ме „ молеха учтиво “ да напусна жилището, тъй като идва племенница от провинцията/синът и снахата ще имат бебе/ще вършим аптека/имам багаж и няма къде да го сложа.
Последните няколко години (особено настоящата) трансформираха визията ми и по този въпрос. Вече има много професионални рентиери, които се грижат за техните наематели, а и пазарът като цяло се трансформира. В някои региони на София има цели комплекси, в които огромна част от жилищата в тях са купени с капиталова цел. Това ускорява конкуренцията сред наемодателите и става все по-изгодно да живеем чартърен. Корона рецесията още повече ускори тази наклонност и към този момент се усеща сензитивен спад в наемните цени на доста парцели в столицата и останалите огромни градове у нас, а в това време продажните цени в тези региони означават лек растеж, макар обстановката.
Това бяха три правила от ръководството на персоналните ми финанси и вложения, които премислих през последните години и трансформирах дълготрайното ми обмисляне по отношение на новите действителности в света. Вече не е рационално да вземаме решения на база на уроците ни от предишното и да използваме една и съща тактика до края на живота ни. Ако се научим да се приспособяваме, резултатите няма да закъснеят. Успех!
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ