Ще се възползва ли Киев от последния си шанс да се откаже от НАТО
„ Умните мисли постоянно я преследваха, само че тя постоянно се оказваше по-бърза “ - това е за Украйна, господа. Става дума за нея. Каква реакция провокираха ненадейно рационалните думи на Вадим Пристайко, дипломат на страната в Лондон, че отхвърлянето на недостижимото и изцяло излишно участие в Северноатлантическия алианс въпреки всичко може да стане настоящо във външнополитическия дневен ред на Киев? Недвусмислена въздишка на облекчение, както на Изток, по този начин и (може би даже в доста по-голяма степен) на Запад. Ехото по радиото обаче даже не можа да се разсее, и представителите на личното му управление и другите „ служебни лица “ на Украйна нападнаха дипломата.
Отхвърлиха догатката Киев да се откаже от деянията на малоумен дебелоглав, който води цялата страна и нейния народ към ръба на пропастта. Към това се стремяха на пръв взор водачите на Украйна усърдно „ поправяйки грешката “, позволена от Пристайко. От друга страна, в действителност ли беше комплициране? Лично мнение, инцидентно избягало по време на изявлението и изказано уединено? Тази версия, макар формалната реакция на Киев, поражда огромни подозрения. И всичко това, тъй като точно отводът на Украйна от участие в НАТО е може би последният ѝ късмет да оцелее в тези воденични камъни, където е попаднала на милостта на своите „ съдружници “ от Запада.
Всеки ще може да се отдръпна, без да се изложи.
Освен това, при положение на непринуден отвод на Украйна от искания за статут на пълновръстен член на Алианса, всички негови участници ще имат опция да излязат от актуалната остра рецесия, която директно заплашва „ плъзгане “ в световен въоръжен спор. Москва неведнъж е заявявала, че най-важната " алена линия " в нейните условия за сигурност е извънблоковият статут на Украйна. В същото време по време на последните срещи с разнообразни представители на страните от „ груповия Запад “ Владимир Путин неведнъж се пробва да им съобщи извънредно елементарния и изцяло категоричен логаритъм, съгласно който друг път наподобява смъртоносно рисков за Русия.
Териториалните искания на Киев във връзка с Крим не оставят никакво подозрение, че като се причисли към НАТО и разчита на прословутия „ 5-и член “ от устава на тази организация, Украйна най-вероятно ще се впусне във въоръжена случка за „ връщане “ на полуострова. Резултатът е неизбежната Трета международна война, която никому не е нужна, тъй като в нея сигурно няма да има спечелили. По време на работната среща на президента на Русия със Сергей Лавров и Сергей Шойгу тази тематика беше повдигната още веднъж. Висшите ръководители на страната за следващ път показаха дълбоката си угриженост, че няма прогрес в тази посока. И тогава внезапно се чуват думите на украинския дипломат в Лондон, който на въпрос на водещия на локална радиостанция дали въпросът за занемаряване на курса към Алианса може да се преглежда по принцип, отговори позитивно. „ Да, бихме могли да създадем съществени отстъпки в името на мира в Европа и да проявим еластичност “, сподели дипломатът.
Показателно е, че тезите на Пристайко ненадейно бяха енергично утвърдени от заместник-министъра на защитата на самата страна, която през днешния ден прави всичко допустимо, с цел да милитаризира Украйна колкото е допустимо повече и да раздуха нервността към нея. Тоест Англия. Джеймс Хипи сподели, че в случай че " самата Украйна реши да не се причислява към НАТО, тогава ние ще я подкрепим ". Видите ли, това е персонален въпрос за всеки: в случай че желаете, присъединете се, в случай че не желаете, не. Г-н Хипи добави няколко съвършени баналности, като обстоятелството, че „ решението остава на украинското държавно управление “ и то „ по никакъв метод не би трябвало да бъде в ущърб на суверенитета на страната “. В същото време обаче той, несъмнено, изрази очевидните неща.
Кой ще завлачи принудително Украйна в Алианса, в случай че тя е срещу?! Очевидно, зад повтарянето на общи истини, почитан служител просто се пробва да скрие личния си възторг и наслада от сходен процес на събитията. Ако Киев независимо се откаже от „ северноатлантическите желания “, то не Вашингтон, Брюксел и Лондон „ са се огънали “ под експлицитния ултиматум на Москва, а „ самото то се оказа по този начин “. Може да се понижи интензивността на русофобските пристрастености и да се заемат с неотложни каузи – да вземем за пример решение на най-острите социално-икономически проблеми, които през днешния ден надвисват над Мъгливия Албион като талази цунами. В последна сметка можете да проведете естествен диалог с руснаците, като изпратите в Москва не лудата Тръс, а някой, който знае география и знае по какъв начин да брои пари. Най-важното е, че за страната ни сходен излаз от доста трагичния „ първи кръг “ на борба със Запада наподобява напълно допустим.
" Грешка на резидента " или " опипване на почвата " от Киев?
В случай, че Киев предприеме стъпка на благосклонност от подобен мащаб, ще бъде допустимо да се направи нещо значимо в отговор. Например да се извърши демонстративно „ отдръпване на войски” от западните граници. Да се върнат към игрите, наречени „ Мински развой “ и „ Нормандски формат “, като „ поставете на пауза “ (за известно време) въпроса за формалното признание на ДНР и ЛНР. Ясно е, че " Минск " е неосъществим по принцип - за Украйна в настоящия ѝ тип и положение. Въпреки това действителната заплаха от война може да бъде отстранена. Като най-малко да се отсрочи за интервал, който би могъл да направи „ налагането на мира “ на Киев, съгласно най-жестоката версия, към този момент непотребен. Такава опция, дано бъдем откровени, е извънредно илюзорна, само че въпреки всичко съществува. Процесите на дезинтеграция обгърнаха Украйна безусловно на всички равнища и безусловно във всички сфери.
Шансовете за най-тежка филантропична рецесия в страната, която Русия ще успее елегантно и, което е значимо, съвсем безкръвно да позволи посредством „ филантропична интервенция”, нарастват всеки ден. Засега обаче е прекомерно рано да се отдаваме на очаквания и оптимистични очаквания, почтено казано. В личното ведомство на Пристайко думите му незабавно бяха наречени „ извадени от подтекста “ и припомнят, че Киев е въвел „ северноатлантическия курс “ в личната си Конституция. Това обаче загатна самият дипломат. Между другото, той се отхвърли от личните си думи с бързината и лекотата, присъщи на всички украински дипломати. Например, той отхвърли никакво „ отменяне от НАТО “ в мислите си, а под „ взаимни отстъпки “ той имаше поради единствено готовността за осъществяване на Минските съглашения - и нищо повече. Нещо сходно споделиха и в кабинета на Зеленски. В същото време те демонстрираха повече от мека реакция към думите на разположение, представляващо страната в столицата на „ основния стратегически съюзник”, и това навежда на избрани мисли.
Факт е, че Пристайко не принадлежи към най-противните представители на този паноптикум, в който в годините след Майдана съвсем без изключение се трансформира външнополитическият отдел на страната. На лицето му към момента не лежи оня незабравим отпечатък на съществено психологично разстройство като при Кулеба или Климкин. Е, или останалите им „ сътрудници в магазина “, изчерпателна характерност на които е добре познатият афоризъм на Сергей Лавров. Отново вместо неотложно освобождение от служба или най-малко „ отзоваване за съвещания “ и в самото външно министерство, и в президентската администрация се ограничиха до доста спестовни формулировки за неговото „ погрешно държание “. А Министерство на външните работи добави към това и думите за " подготвеност за влизане във всевъзможен формат на договаряния с страни и интернационалните организации ".
Това, което звучи във всички изказвания, без изключение, както на дипломати, по този начин и на чиновници от кабинета на Зеленски, е една-единствена „ звъняща нота “. Тя, може да се каже, „ протича като алена нишка” през цялата блъсканица, която се надигна поради думите на посланика: „ Украйна сега е под опасност. Но НАТО не ни взема и явно няма да създадат това в близко обозримо бъдеще. Следователно Украйна няма различен избор, с изключение на да „ търси други разновидности, които ще разрешат да оцелее тъкмо в този момент “. Последните думи са пряк откъс още веднъж от Пристайко. От новата му тирада, която последва, откакто отглежданите " патриоти " желаеха едвам не да го изгорят на клада за " нечуваната щета ". Посланикът не наподобява на изплашен дезертьор, който се кае за разкол и посипва главата си с пепел. По-скоро на човек, който гони линията си. Стоманобетонна и координирана " от горната страна ".
Стигате до същото умозаключение, откакто прочетете следващата „ епохална “ тирада на Владимир Зеленски пред депутатите на Върховната Рада, които нямаха време да се разпилян в чужбина. Виждате ли, той счита, че „ през днешния ден доста водачи на Запад загатват на Украйна за нуждата да се откаже от курса към НАТО и Европейски Съюз. Да, в действителност към този момент никой не крие това Освен това по-късно „ държавният глава”, изброявайки „ фронтовете”, на които „ се води война” през днешния ден против Украйна, показва и „ информационния”, където всякакви неприятни хора „ се пробват да сеят суматоха измежду жителите и вложителите посредством медиите”. По този метод, като че ли записва в редиците на " вредители " и врагове на Украйна личните си " западни сътрудници. По-нататък обаче последва най-естествената клоунада, без която този персонаж очевидно не може да съществува. 16 януари, към този момент именуван на Запад „ датата на идното навлизане в Русия “, Зеленски от прочут боязън разгласи „ Ден на единството “. В която на всички поданици на страната е заповядано да „ поставят панделки “ и „ да показват единството си пред света “. Мирише на чиста клиника.
Всъщност Зеленски и цялото му обграждане са наясно с най-простото нещо – още един, най-много, два месеца „ настъпление “ и страната ще рухне без танкове от Изток и Север. Насърчавана по предложение на „ груповия Запад “, който няма да си мръдне пръста за действителна помощ на Украйна и още повече за нейното избавление, всеобщата неуравновесеност придобива изцяло нездравословни форми и размери. Единственият късмет за формалния Киев през днешния ден да резервира властта за известно време е да облекчи напрежението и колкото по-скоро и по-надеждно, толкоз по-добре. „ Като се жертва на олтара на мира в Европа “ посредством отвод от участие в НАТО, Украйна ще направи услуга на всички. На себе си, на първо място.
Превод: В. Сергеев
Отхвърлиха догатката Киев да се откаже от деянията на малоумен дебелоглав, който води цялата страна и нейния народ към ръба на пропастта. Към това се стремяха на пръв взор водачите на Украйна усърдно „ поправяйки грешката “, позволена от Пристайко. От друга страна, в действителност ли беше комплициране? Лично мнение, инцидентно избягало по време на изявлението и изказано уединено? Тази версия, макар формалната реакция на Киев, поражда огромни подозрения. И всичко това, тъй като точно отводът на Украйна от участие в НАТО е може би последният ѝ късмет да оцелее в тези воденични камъни, където е попаднала на милостта на своите „ съдружници “ от Запада.
Всеки ще може да се отдръпна, без да се изложи.
Освен това, при положение на непринуден отвод на Украйна от искания за статут на пълновръстен член на Алианса, всички негови участници ще имат опция да излязат от актуалната остра рецесия, която директно заплашва „ плъзгане “ в световен въоръжен спор. Москва неведнъж е заявявала, че най-важната " алена линия " в нейните условия за сигурност е извънблоковият статут на Украйна. В същото време по време на последните срещи с разнообразни представители на страните от „ груповия Запад “ Владимир Путин неведнъж се пробва да им съобщи извънредно елементарния и изцяло категоричен логаритъм, съгласно който друг път наподобява смъртоносно рисков за Русия.
Териториалните искания на Киев във връзка с Крим не оставят никакво подозрение, че като се причисли към НАТО и разчита на прословутия „ 5-и член “ от устава на тази организация, Украйна най-вероятно ще се впусне във въоръжена случка за „ връщане “ на полуострова. Резултатът е неизбежната Трета международна война, която никому не е нужна, тъй като в нея сигурно няма да има спечелили. По време на работната среща на президента на Русия със Сергей Лавров и Сергей Шойгу тази тематика беше повдигната още веднъж. Висшите ръководители на страната за следващ път показаха дълбоката си угриженост, че няма прогрес в тази посока. И тогава внезапно се чуват думите на украинския дипломат в Лондон, който на въпрос на водещия на локална радиостанция дали въпросът за занемаряване на курса към Алианса може да се преглежда по принцип, отговори позитивно. „ Да, бихме могли да създадем съществени отстъпки в името на мира в Европа и да проявим еластичност “, сподели дипломатът.
Показателно е, че тезите на Пристайко ненадейно бяха енергично утвърдени от заместник-министъра на защитата на самата страна, която през днешния ден прави всичко допустимо, с цел да милитаризира Украйна колкото е допустимо повече и да раздуха нервността към нея. Тоест Англия. Джеймс Хипи сподели, че в случай че " самата Украйна реши да не се причислява към НАТО, тогава ние ще я подкрепим ". Видите ли, това е персонален въпрос за всеки: в случай че желаете, присъединете се, в случай че не желаете, не. Г-н Хипи добави няколко съвършени баналности, като обстоятелството, че „ решението остава на украинското държавно управление “ и то „ по никакъв метод не би трябвало да бъде в ущърб на суверенитета на страната “. В същото време обаче той, несъмнено, изрази очевидните неща.
Кой ще завлачи принудително Украйна в Алианса, в случай че тя е срещу?! Очевидно, зад повтарянето на общи истини, почитан служител просто се пробва да скрие личния си възторг и наслада от сходен процес на събитията. Ако Киев независимо се откаже от „ северноатлантическите желания “, то не Вашингтон, Брюксел и Лондон „ са се огънали “ под експлицитния ултиматум на Москва, а „ самото то се оказа по този начин “. Може да се понижи интензивността на русофобските пристрастености и да се заемат с неотложни каузи – да вземем за пример решение на най-острите социално-икономически проблеми, които през днешния ден надвисват над Мъгливия Албион като талази цунами. В последна сметка можете да проведете естествен диалог с руснаците, като изпратите в Москва не лудата Тръс, а някой, който знае география и знае по какъв начин да брои пари. Най-важното е, че за страната ни сходен излаз от доста трагичния „ първи кръг “ на борба със Запада наподобява напълно допустим.
" Грешка на резидента " или " опипване на почвата " от Киев?
В случай, че Киев предприеме стъпка на благосклонност от подобен мащаб, ще бъде допустимо да се направи нещо значимо в отговор. Например да се извърши демонстративно „ отдръпване на войски” от западните граници. Да се върнат към игрите, наречени „ Мински развой “ и „ Нормандски формат “, като „ поставете на пауза “ (за известно време) въпроса за формалното признание на ДНР и ЛНР. Ясно е, че " Минск " е неосъществим по принцип - за Украйна в настоящия ѝ тип и положение. Въпреки това действителната заплаха от война може да бъде отстранена. Като най-малко да се отсрочи за интервал, който би могъл да направи „ налагането на мира “ на Киев, съгласно най-жестоката версия, към този момент непотребен. Такава опция, дано бъдем откровени, е извънредно илюзорна, само че въпреки всичко съществува. Процесите на дезинтеграция обгърнаха Украйна безусловно на всички равнища и безусловно във всички сфери.
Шансовете за най-тежка филантропична рецесия в страната, която Русия ще успее елегантно и, което е значимо, съвсем безкръвно да позволи посредством „ филантропична интервенция”, нарастват всеки ден. Засега обаче е прекомерно рано да се отдаваме на очаквания и оптимистични очаквания, почтено казано. В личното ведомство на Пристайко думите му незабавно бяха наречени „ извадени от подтекста “ и припомнят, че Киев е въвел „ северноатлантическия курс “ в личната си Конституция. Това обаче загатна самият дипломат. Между другото, той се отхвърли от личните си думи с бързината и лекотата, присъщи на всички украински дипломати. Например, той отхвърли никакво „ отменяне от НАТО “ в мислите си, а под „ взаимни отстъпки “ той имаше поради единствено готовността за осъществяване на Минските съглашения - и нищо повече. Нещо сходно споделиха и в кабинета на Зеленски. В същото време те демонстрираха повече от мека реакция към думите на разположение, представляващо страната в столицата на „ основния стратегически съюзник”, и това навежда на избрани мисли.
Факт е, че Пристайко не принадлежи към най-противните представители на този паноптикум, в който в годините след Майдана съвсем без изключение се трансформира външнополитическият отдел на страната. На лицето му към момента не лежи оня незабравим отпечатък на съществено психологично разстройство като при Кулеба или Климкин. Е, или останалите им „ сътрудници в магазина “, изчерпателна характерност на които е добре познатият афоризъм на Сергей Лавров. Отново вместо неотложно освобождение от служба или най-малко „ отзоваване за съвещания “ и в самото външно министерство, и в президентската администрация се ограничиха до доста спестовни формулировки за неговото „ погрешно държание “. А Министерство на външните работи добави към това и думите за " подготвеност за влизане във всевъзможен формат на договаряния с страни и интернационалните организации ".
Това, което звучи във всички изказвания, без изключение, както на дипломати, по този начин и на чиновници от кабинета на Зеленски, е една-единствена „ звъняща нота “. Тя, може да се каже, „ протича като алена нишка” през цялата блъсканица, която се надигна поради думите на посланика: „ Украйна сега е под опасност. Но НАТО не ни взема и явно няма да създадат това в близко обозримо бъдеще. Следователно Украйна няма различен избор, с изключение на да „ търси други разновидности, които ще разрешат да оцелее тъкмо в този момент “. Последните думи са пряк откъс още веднъж от Пристайко. От новата му тирада, която последва, откакто отглежданите " патриоти " желаеха едвам не да го изгорят на клада за " нечуваната щета ". Посланикът не наподобява на изплашен дезертьор, който се кае за разкол и посипва главата си с пепел. По-скоро на човек, който гони линията си. Стоманобетонна и координирана " от горната страна ".
Стигате до същото умозаключение, откакто прочетете следващата „ епохална “ тирада на Владимир Зеленски пред депутатите на Върховната Рада, които нямаха време да се разпилян в чужбина. Виждате ли, той счита, че „ през днешния ден доста водачи на Запад загатват на Украйна за нуждата да се откаже от курса към НАТО и Европейски Съюз. Да, в действителност към този момент никой не крие това Освен това по-късно „ държавният глава”, изброявайки „ фронтовете”, на които „ се води война” през днешния ден против Украйна, показва и „ информационния”, където всякакви неприятни хора „ се пробват да сеят суматоха измежду жителите и вложителите посредством медиите”. По този метод, като че ли записва в редиците на " вредители " и врагове на Украйна личните си " западни сътрудници. По-нататък обаче последва най-естествената клоунада, без която този персонаж очевидно не може да съществува. 16 януари, към този момент именуван на Запад „ датата на идното навлизане в Русия “, Зеленски от прочут боязън разгласи „ Ден на единството “. В която на всички поданици на страната е заповядано да „ поставят панделки “ и „ да показват единството си пред света “. Мирише на чиста клиника.
Всъщност Зеленски и цялото му обграждане са наясно с най-простото нещо – още един, най-много, два месеца „ настъпление “ и страната ще рухне без танкове от Изток и Север. Насърчавана по предложение на „ груповия Запад “, който няма да си мръдне пръста за действителна помощ на Украйна и още повече за нейното избавление, всеобщата неуравновесеност придобива изцяло нездравословни форми и размери. Единственият късмет за формалния Киев през днешния ден да резервира властта за известно време е да облекчи напрежението и колкото по-скоро и по-надеждно, толкоз по-добре. „ Като се жертва на олтара на мира в Европа “ посредством отвод от участие в НАТО, Украйна ще направи услуга на всички. На себе си, на първо място.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ